Решение по адм. дело №491/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 145 - чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс АПК) във връзка с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба на З. А. З., от [населено място] могили, обл. Русе депозирана чрез процесуален представител – упълномощения адв. П. И. от АК – Русе, против заповед №РД-08-74/07.07.2025 г., на директора на ОД „Земеделие“ - Русе, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя за длъжността „старши експерт“ в Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място], Главна дирекция „Аграрно развитие“, Общинска служба по земеделие – [населено място], офис Две Могили, считано от 07.07.2025 г. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Искането за отмяна е мотивирано с допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материално правни разпоредби и с целта на закона. Твърди се липса на фактическа обоснованост относно причините, въз основа на които административният орган е приел, че е налице обективна невъзможност жалбоподателят да продължи да изпълнява служебните си задължения. Счита, че не са налице материалноправните предпоставките, уредени в посоченото в заповедта правно основание, а именно - чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Иска се от съда да бъде отменен оспореният административен акт. Претендират се разноските, съгласно представен списък. В писмена защита с вх. 4857/12.11.2025 г. по описа на АС-Русе излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата – директорът на ОД „Земеделие“ – Русе, в представения по делото писмен отговор с вх. № 4344/13.10.2025 г. оспорва жалбата и излага доводи за законосъобразност на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Моли съда да отхвърли обжалването. Прави възражение за прекомерност на претендираното от другата страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, приема за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в предвидения 14-дневен срок, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК, към който препраща разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ЗДСл (заповедта е връчена на 07.07.2025 г., заведена е с вх. № 3449 на 18.07.2025 г. в АС-Русе), от легитимирано, по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, лице – адресат на оспорения и подлежащ на съдебен контрол административен акт, неблагоприятно засегнат от властническото волеизявление. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Предмет на оспорване е Заповед № РД-08-74/07.07.2025 г. на директора на ОД „Земеделие“ - Русе, с която се прекратява служебното правоотношение на З. А. З., старши експерт в ОДЗ – Русе с място на месторабота ОСЗ – [населено място], офис Две могили. Като основание за прекратяване на служебното правоотношение е посочена разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, а като причини: обективна невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения - неизпълнение на задълженията като старши експерт съгласно длъжностната характеристика. Посочен е придобитият ранг – I младши, както и размерът на дължимото обезщетение, на основание чл. 61 от Закона за държавния служител за неизползван платен годишен отпуск за текущата 2025 г. Заповедта е връчена на жалбоподателя в деня на издаването ѝ.

Със Заповед № РД-08-57 от 30.11.2018 г. (л. 50 от преписката по делото) издадена от директора на Областна дирекция „Земеделие“ – Русе жалбоподателят З. А. З. е преназначен от длъжност „младши експерт“ на длъжност „старши експерт“, с ранг III младши в Областна дирекция „Земеделие“ – Русе, Главна дирекция „Аграрно развитие“, Общинска служба по земеделие – Борово, офис Две Могили, считано от 01.12.2018 г., като на същата дата му е връчена длъжностна характеристика за заеманата длъжност.

Видно от приложеното служебно досие на оспорващия, са налични формуляри за оценка изпълнението на длъжността от Зейнелов за периода 2019-2025 г. (л.3 – л.45 от преписката по делото) и формуляри за междинни срещи, проведени през периода 2019-2024 г. вкл., като годишните му оценки на изпълнението, определени от оценяващия ръководител са били, че „изпълнението надвишава изискванията“. За периода за оценяване от 01.01.2019 г. до 31.12.2019 г. е наличен формуляр за корекция на годишната оценка на изпълнението на длъжността: „изпълнението напълно отговаря на изискванията“ на окончателна годишна оценка на изпълнението на длъжността на служителя: „изпълнението надвишава изискванията“ (л.35 от преписката по делото). Като коментар на контролиращия ръководител е посочено, че служителят се справя добре, дори когато работи по няколко задачи едновременно. Изпълнява текущата си работа много добре и преди срока. Становището на контролиращия ръководител по годишната оценка на изпълнението на оценявания, е че служителят предоставя услугите своевременно и компетентно; При участие в дискусии проявява толерантност и конструктивност. Подкрепя и помага на колегите си в случай на необходимост. Демонстрира настойчивост при справяне с възникнали проблемни ситуации. Познава и прилага правилата за информационна сигурност съобразно длъжността си.

От формулярите за междинни срещи за периода 2019-2024 г., коментарите на оценяващия ръководител са следните: „Оценяваният служител се справя отлично с поставените в работния план цели и задачи, както и с преките си задължения по длъжностната характеристика. Създава необходимите условия за много добро и професионално консултиране, обслужване и подпомагане на земеделски стопани, бенефициенти, собственици и/или наследници на земеделски земи и/или земи и гори от горския фонд, също така и други физически или юридически лица по кандидатстване по И. и сключване на споразумения за създаване на масиви за ползване.

В хода на съдебното производство ответникът не е ангажирал други доказателства, за да обоснове с фактически данни посочената причина за прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител на конкретно заеманата от него длъжност – „старши експерт“ в Областна дирекция „Земеделие“ – Русе, Главна дирекция „Аграрно развитие“, Общинска служба по земеделие – Борово, офис Две Могили.

Въз основа на посочената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган. По силата на чл. 3, ал. 3, т. 8 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие”, директорът на областна дирекция „Земеделие“ назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях. Оспорената заповед е подписана „за директор“ от главния секретар на ОД „Земеделие“ – Русе, съгласно заповед № РД-04-126/04.07.2025 г. Заповедта е издадена на основание чл. 3, ал. 1, ал. 3, т. 1, ал. 4 и ал. 6 от Устройствения правилник на областните дирекции „Земеделие“, с която директорът на ОДЗ – Русе е определил главния секретар на ОДЗ - Русе да го замества в негово отсъствие, с посочване на конкретни правомощия, за периода 07.07.2025 г. – 09.07.2025 г. (л. 24 от делото). От ответника по делото е представено заявление вх. №4647/30.10.2025 г. с приложена заповед № РД 15-О-165-А/27.06.2025 г. на министъра на земеделието и храните, с която се разрешава на директора на ОДЗ - Русе да ползва редовен платен годишен отпуск, считано от 07.07.2025 г. до 09.07.2025 г. вкл., ведно със заявление за разрешаване на този отпуск (л.л. 28-29 от делото).

По делото не е спорно, че процесната заповед е издадена в изискуемата от закона писмена форма. Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл „Служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт, който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба. В случаите по чл. 107, ал. 1, т. 5 се посочват и фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения“. Правилото е императивно и изисква при прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител без предизвестие по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл органът по назначаване да посочи освен правното основание, но и да изложи в съответния административен акт фактическите обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност на служителя за изпълнение на служебните му задължения. Административният акт следва да съдържа описание на фактическата обстановка, която да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност поради причини непреодолими и за двете страни по правоотношението, като независещи от тяхната воля, за да осъществява фактическия състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

Видно от съдържанието на оспорената пред съда заповед, в същата като причина за прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя е посочена „обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения – неизпълнение на задълженията като старши експерт съгласно длъжностната характеристика“. В оспорената заповед не е описано в какво се състои обективната невъзможност на държавния служител да изпълнява служебните си задължения. Посочването на правното основание - чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, съпроводено с декларативно твърдение за неизпълнение на задълженията съгласно длъжностната характеристика, не съставлява мотивирано изложение на конкретни факти и обстоятелства за наличие на обстоятелства по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.

Предвид изложеното, съдът намира, че поради липсата на изложени от административния орган конкретни фактически обстоятелства, обуславящи обективната невъзможност за изпълнение на служебните задължения, респ. на фактически основания за издаването на заповедта, в случая не е изпълнено нормативното изискване, предвидено в разпоредбата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ЗДСл, както и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. С оглед това следва да се приеме, че липсват посочени ясни и конкретни фактически основания, които да обосновават волята на административния орган при издаването на оспорения акт, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, относно изискванията за форма и съдържание на акта, обуславящо основание за отмяна на обжалваната заповед по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

По отношение материалната законосъобразност на оспорената заповед, съдът намира следното: Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, посочена като правно основание за издаване на оспорената заповед, постановява, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие с държавен служител, когато е налице обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 (при невъзможност държавният служител да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна неработоспособност, или по здравни противопоказания въз основа на заключение на трудово-експертна лекарска комисия; прекратяването в този случай не се допуска, ако има друга подходяща за здравното състояние на държавния служител длъжност в същата администрация и той е съгласен да я заеме). От изложеното следва, че наличието на обективна невъзможност трябва да е възникнала по време на реализиране на самото служебно правоотношение.

В ЗДСл липсва легална дефиниция на понятието "обективна невъзможност", като в съдебната практика се приема, че за да е осъществен фактическият състав на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, следва да са налице следните предпоставки: 1.) да е създадена нова фактическа обстановка; 2.) същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и 3.) причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Разпоредбата изисква такава обективна промяна в обстоятелствата, която възниква въпреки и независимо от волята на всяка от страните по правоотношението и която води до невъзможност за изпълнение на задълженията на конкретната длъжност. За да е налице обективна невъзможност по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 5 ЗДСл, същата следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните не е изразила изрична воля или не е съдействала за настъпването им по какъвто и да било начин. Посочените в заповедта факти и обстоятелства – неизпълнение на задълженията като старши експерт съгласно длъжностната характеристика, не са факти и обстоятелства, стоящи извън волята на служителя и обосноваващи обективна, безвиновна невъзможност за изпълнение на задълженията, попадащи в хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Всички тези факти, изключват възможността за прилагане на безвиновното основание за прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. В този смисъл е и Решение № 2150 от 28.02.2023 г. по адм. д. № 9096/2022 г. на ВАС.

От всичко изложено по-горе се налага изводът, че по делото не се сочат и не са налични никакви доказателства, че по отношение на оспорващото лице е налице обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения, поради наличието на специфично изискване, предвидено в нормативни актове, за заемане на съответната длъжност. Отделно от това, в заповедта не се съдържат данни и не се сочат доказателства, да е налице невъзможност за изпълнение от жалбоподателя З. З. на задълженията по заеманата от него длъжност като държавен служител. Видно от съдържащите се в досието на жалбоподателя Зейнелов документи, същия е бил повишаван в ранг неколкократно от органа по назначаване, като в тази връзка следва да се отбележи, че рангът, съгласно разписаното в чл. 73 от ЗДСл, е израз на професионалната квалификация на държавния служител като съвкупност от знания и умения, необходими за качественото изпълнение на длъжността. Ясно е при това правно положение, че повишаването в ранг се извършва въз основа на годишната оценка на изпълнението на длъжността на държавния служител, като според приложените към служебното досие на жалбоподателя формуляри за годишна оценка на изпълнението на длъжността – Приложение № 2 към чл. 19, ал. 1, т. 1 от Наредбата за атестацията за служителите в държавната администрация, през периода на заемане на длъжността „старши експерт“ в Главна дирекция „Аграрно развитие“, Общинска служба по земеделие [населено място], офис Две могили, а именно за времето от 2019 г. до 2025 г., на жалбоподателя З. З. е била поставяна годишна оценка на изпълнението, както следва: „Изпълнението надвишава изискванията“, което обуславя точно обратен извод на посоченото в оспорената заповед от административния орган.

Така съдът намира, че в конкретния случай липсват каквито и да са доказателства, които да установяват настъпила, извън волята на страните по служебното правоотношение, промяна на обстоятелствата, водещи до невъзможност служителят З. З. да изпълнява задълженията си, поради което приетото от органа по назначаването наличие на основанието по чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, е материално незаконосъобразно.

По изложените съображения заповедта, като издадена при липса на мотиви, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

При този изход на делото, своевременно направеното искане от процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение, следва да бъде уважено, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Видно от представения договор за правна защита и съдействие № 039244/14.07.2025 г. (на л.5 от делото), жалбоподателят е заплатил в брой уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева, което обстоятелство е вписано в договора и в тази част той има характера на разписка, удостоверяващ това обстоятелство (вж. и т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК).

Ответникът по делото е направил възражение за прекомерност на направените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно. При съобразяване на правната и фактическа сложност на делото /която, съгл. Приложение № 1 „Административни дела - по групи дела, шифри и коефициенти за тежест“ към ПОНС е около средната/, както и извършените от процесуалния представител на жалбоподателя процесуални действия - изготвяне на подробна и мотивирана жалба и писмено становище, както и участие в двете проведени открити съдебни заседания, наред с обстоятелството, че от негова страна не са направени доказателствени искания, а събирането на допълнителни доказателства е извършено по инициатива на съда, се приема, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да бъдат намалени от 1000 лева на 700 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 2 от АПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ЗДСл, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на З. А. З., от [населено място] могили, [улица]депозирана чрез пълномощник - адв. П. И., АК – Русе, заповед № РД-08-74/07.07.2025 г. на директора на ОД „Земеделие“ - Русе, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 108, ал. 1 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя за длъжността „старши експерт“ в Областна дирекция „Земеделие“ – [населено място], Главна дирекция „Аграрно развитие“, Общинска служба по земеделие – [населено място], офис Две Могили, считано от 07.07.2025 г.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ - Русе да заплати на З. А. З., [ЕГН] от [населено място] могили, [улица], сумата от 700 лева – деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: