№ 215
гр. Пловдив, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500548 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 463 от ГПК.
Образувано е по жалба на „Б.Д.“ АД против Решение № 1078/
20.07.2022 г. по в. гр. д. № 1584/ 2022 г. на ОС – П., с което е оставена без
уважение жалбата й против разпределението, предявено на 27.05.2022 г. по
изп. д. №************** на ЧСИ Р.Р. рег. №***.
Жалбоподателят оспорва становището на окръжния съд за
неоснователност на направеното възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на първоначалния взискател „С.Т.“ ООД, на което можел да
се позове само длъжникът, но не и присъединеният взискател. Наред с това
счита, че неправилно е включено в пълен размер в реда на чл. 136, ал. 1, т 1
ЗЗД като разноски за извършената продажба, постъпленията от която се
разпределят, тъй като се е отказал от наддавателните си предложения за
останалите три имота. Предвид изложеното иска да се отмени обжалваното
решение и да се извърши ново разпределение.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от първоначалния
взискател „С.Т.“ ООД, с който оспорва жалбата.
Постъпил е отговор и от присъединения взискател „Ф.к.К.“ ЕООД, с
1
която подкрепя жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, констатира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК вр. чл.
463, ал. 2 ГПК от легитимирана страна и против акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което е допустима.
Изп. д. №************** на ЧСИ №*** – Р.Р. е образувано по молба на
„С.Т.“ ООД против солидарните длъжници „Х.-**" ООД, „Б.-К.**" ЕООД,
„К.К.“ ЕООД и О.Х.К. въз основа изпълнителен лист от 30.03.2021 г. по ч. т.
д. № 191/2021 г. на ОС – П. за събиране на сумата от 2 200 000 лв.
По искане на взискателя „С.Т.“ ООД в периода 11.04.2022 г. -
11.05.2022 г. е проведена публична продан на четири недвижими имота,
собственост на длъжника „Х.-**" ООД, най – скъпият от който е СОС
**************** на стойност 159 400 лв. И по четирите продажби са
подадени наддавателни предложения само от взискателя „С.Т.“ ООД, което е
обявено за купувач. С молба от 23.05.2022 г. взискателят е заявил, че няма да
заплати цената за три от имотите.
По делото са присъединени като взискатели „Ф.к.К.“ ЕООД и „Б.Д.“
ЕАД.
Настоящата инстанция намира жалбата за основателна.
В производството по чл. 463, ал. 2 ГПК въззивният съд е обвързан от
направените в жалбата оплаквания и в настоящия случай те касаят отказа на
окръжния съд да разгледа и уважи направеното възражение за прекомерност
на изплатеното от първоначалния взискател „С.Т.“ ООД адвокатско
възнаграждение в размер на 72 000 лв., разпределено по чл. 136, ал. 1, т. 1
ЗЗД, както и да редуцира същото съобразно неприложените изпълнителни
способи.
Приетото от окръжния съд, че на прекомерност на адвокатското
възнаграждение в изпълнителния процес може да се позове само длъжникът,
но не и присъединен взискател по отношение на разноските на друг
взискател, противоречи на приетото в т. 5 на ТР № 2/ 26.06.2016 г. по тълк. д.
№ 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, според което в разпределението се включват
и разноските на първоначалния взискател за адвокатско възнаграждение в
2
пълен размер или за част от него „при възражение от длъжника или от
някой от присъединените кредитори“, съответстваща на действителната
фактическа и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната
роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен
изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ, и ролята на
адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител,
комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.
Тъй като постановлението на съдебния изпълнител за определяне
разноските на взискателя се връчва само на длъжника, но не и на
присъединените взискатели, последните могат да оспорят размера на
уговореното и изплатено възнаграждение и да поискат намаляването му
поради прекомерност само по реда на обжалване на разпределението, тъй
като това е актът, с който узнават за направените и приети от съдебния
изпълнител разноски на първоначалния взискател. Правото на присъединения
взискател да иска намаляване на изплатеното от първоначалния взискател
адвокатско възнаграждение поради прекомерност е обусловено от
бездействието на длъжника и накърняване на собствените му имуществени
права с оглед възможността за удовлетворяване на явно несъобразено с
правната и фактическата сложност на изпълнителното дело адвокатско
възнаграждение, което ще рефлектира върху степента на удовлетворяване на
собственото му вземане.
В случая вземането на първоначалня взискател „С.Т.“ ООД, предмет на
изпълнение, е в размер на 2 200 000 лв., минималния размер на адвокатското
възнаграждение за водене на изпълнителното дело върху което съгласно чл.
10, т. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (ДВ бр. 68/ 2020 г. ) възлиза на 20
118 лв. с ДДС, към което следва да се прибави и дължимото по чл. 10, т. 1
възнаграждение за образуване на изпълнителното дело в размер на 200 лв.
или общият размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 20 318 лв.
От друга страна настоящата инстанция не споделя становището на
жалбоподателя, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Дали едно дело се отличава с фактическа и правна сложност се определя от
проявената от взискателя активност за установяване имуществото на
длъжника и неговото осребряване чрез предвидените в ГПК изпълнителни
3
способи. В случая от материалите по изпълнителното дело е видно, че
взискателят не е възложил на съдебния изпълнител правомощия по чл. 18
ЗЧСИ за установяване и осребряване имуществото на длъжниците, а това е
станало главно въз основа на проявената от него активност. По делото са
събрани значителен обем доказателства за притежаваното от длъжниците
имущество – недвижимо, движимо и вземания, за осребряването на което са
предприемани съответните изпълнителни способи. Независимо от
изложеното уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на
72 000 лв., надхвърлящо повече от три пъти минималния размер от 20 118 лв.,
се явява явно несъобразено с фактическата и правна сложност на
изпълнителното дело, поради което следва да се намали на 40 000 лв. –
двойният размер на минимално предвиденото възнаграждение.
Неправилно, на следващо място, окръжният съд е отказал да редуцира
адвокатското възнаграждение съобразно неприложените изпълнителни
способи. Според съдържащите се в т. 6 от ТР № 2/ 26.06.2016 г. по тълк. д. №
2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в реда на привилегиите по чл. 136,
ал. 1, т. 1 ЗЗД се включва и пълният размер на възнаграждението за един
адвокат, но само ако по изпълнителното дело не е поискано извършването на
други изпълнителни способи или ако се разпределят постъпленията от най-
скъпата вещ или най-голямото вземане на длъжника. Прието е още, че ако е
поискано извършването на други изпълнителни способи за изпълнение върху
други имущества на значителна стойност, в този ред се включва съответна
част от таксите по образуването на изпълнителното дело и възнаграждението
на един адвокат. В този ред не се включват разноските за други, реализирани
по искане на взискателя изпълнителни способи (те се включват в
разпределението на постъпленията от тях), а длъжникът не отговаря за
разноските на взискателя, направени за изпълнителни способи, които не са
приложени, изоставени са или са отменени от съда. Следователно с право на
предпочтително удовлетворение по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД се включват само
разноските, в това число и за адвокатско възнаграждение, които са били
необходими и послужили за извършване на съответния изпълнителен способ.
При наличие на изоставени или неприложени изпълнителни способи с право
на предпочтително удовлетворение по ред първи ще се ползва само част от
адвокатското възнаграждение, съответстваща на стойността на приложения
способ, постъпленията от който се разпределят.
4
От материалите по изпълнителното дело е видно, че изпълнението е
било насочено към четири недвижими имота на длъжника „Х.-**" ООД: СОС
*******************, *******************, ******************* и
****************, от които е продаден най – скъпият - СОС
**************** за сумата от 130 098. 98 лв. без ДДС (156 118. 78 лв. с
ДДС), която е предмет на разпределение, а публичната продан на останалите
три не е завършила с възлагане на имота поради отказ на първоначалния
взискател да заплати предложената цена. При това положение предвид
правилото на чл. 79, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, че длъжникът не отговаря за
разноските на взискателя за изпълнителни способи, които са изоставени или
не са приложени, в реда на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД следва да се включи само
частта от адвокатското възнаграждение, съответстваща на частта на
стойността на осребрения имот спрямо стойността на всички имоти според
предложената покупна цена. Изчислена по този начин, стойността на
продадения имот е 42. 89% от общата стойност на четирите имота (130 098.
98/ 303 329.92 без ДДС), поради което частта от адвокатското
възнаграждение, което следва да се включи в първия ред на привилегиите по
чл. 136, ал. 1 ЗЗД, възлиза на 17 156 лв. (42. 89% от 40 000).
Изложеното налага да се внесе промяна в сметката за разпределение,
като включеното в реда на привилегиите по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД (т. I. 5)
вземане за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 72 000 лв. се
намали на 17 156 лв., при което за разпределение на взискателите „С.Т.“
ООД, „Ф.к.К.“ ЕООД и „Б.Д.“ ЕАД остава сумата от 101 676. 44 лв., която
следва да се разпредели по съразмерност (чл. 136, ал. 3 ЗЗД). Доколкото
вземанията на кредиторите включват няколко компонента – главница, лихви
и разноски, и изпълнението не е достатъчно да ги покрие всички, при
удовлетворяването им следва да се спазва поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД -
разноски, лихви, главница.
Вземането на „С.Т.“ ООД е общо в размер на 2 576 095. 91 лв., от които
главница в размер на 2 179 484. 80 лв. след приспадане на задатъците по
нереализираните продажби и 396 611. 11 лв. лихви.
Вземането на „Б.Д.“ ЕАД е общо в размер на 875 350. 01 лв., от които
главница в размер на 694 349. 59 лв. и 181 000. 42 лв. - лихви.
Вземането на „Ф.к.К.“ ЕООД е общо в размер на 222 704. 90 лв., от
5
които главница в размер на 148 111. 76 лв., 74 508. 44 лв. – лихви и 84. 70 лв.
– разноски.
Общият размер на вземанията на взискателите е 3 674 150. 82 лв.
На „С.Т.“ ООД следва да се разпредели сумата 71 289. 47 лв. – (2 576
095. 91/ 3 674 150. 82) х 101 676. 44, с която се погасява частично начислената
до този момент лихва до 325 321. 64 лв.
На „Б.Д.“ ЕАД следва да се разпредели сумата 24 223. 96 лв. – (875 350.
01/ 3 674 150. 82) х 101 676. 44, с която се погасява частично начислената до
този момент лихва до 156 776. 46 лв.
На „Ф.к.К.“ ЕООД следва да се разпредели сумата 6 163. 01 лв. – (222
704. 90/ 3 674 150. 82) х 101 676. 44, с която се погасяват дължимите разноски
от 84. 70 лв. и част от начислената лихва до 68 430. 13 лв.
По изложените съображения обжалваното решение на Окръжен съд –
П., с което е оставена жалбата на „Б.Д.“ ЕАД против изготвеното по
изпълнителното дело разпределение, следва да се отмени, вместо което се
постанови ново, с което се внесат промени в разпределението в изложения по
– горе смисъл.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1078/ 20.07.2022 г. по в. гр. д. № 1584/ 2022 г. на
ОС – П., както и потвърденото с него Разпределение от 27.05.2022 г. по изп. д.
№************** на ЧСИ Р.Р. рег. №*** в частта по т. I. 5 относно
разпределената на „С.Т.“ ООД сума в размер на 72 000 лв., представляваща
платен адвокатско хонорар, както и в частта по т. II, в която са разпределени
по съразмерност на взискателите следните суми: на „С.Т.“ ООД – 32 836. 12
лв.; на „Ф.к.К.“ ЕООД – 2 838. 70 лв.; на „Б.Д.“ ЕАД – 11 157. 62 лв., вместо
което ПОСТАНОВЯВА:
РАЗПРЕДЕЛЯ по т. I. 5 на „С.Т.“ ООД сумата от 17 156 лв.,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение в производството
срещу „Х.-**“ ЕООД.
Остатъкът след разпределение на сумите по т. I - 101 676. 44 лв., се
разпределя по съразмерност по следния начин:
6
II. 1. 71 289. 47 лв. на „С.Т.“ ООД, с която се погасява част от
начислената лихва до 325 321. 64 лв.
II. 2. 6 163. 01 лв. на „Ф.к.К.“ ЕООД, с която се погасяват дължимите
разноски от 84. 70 лв. и част от начислената лихва до 68 430. 13 лв.
II. 3. 24 223. 96 лв. на „Б.Д.“ ЕАД, с която се погасява част от
начислената лихва до 156 776. 46 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7