№ 12354
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110167709 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 364250/13.11.2024г. на
ищците Т. П. Д. и Г. И. Д., с която са предявили по реда на чл.422 ГПК срещу „Уиз Еър
Унгария ЦРТ“, действащо на територията на Република България чрез „Уиз Еър Унгария
Кфт. - клон България“ КЧТ субективно съединени положителни установителни искове с
правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП и Съвета, с които се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на всеки един от двамата ищци
сумата от по 782,33 лева, представляваща обезщетение за закъснял полет W64414 от летище
Аликанте, Испания до летище София, България на 22.06.2024г. и пристигане в крайната
дестинация с над 3 часа закъснение, с резервация GFG3GC, ведно със законната лихва от
31.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 46951/2024г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищците твърдят, че са закупили от ответника билети за полет W64414 по
направление летище Аликанте, Испания – летище София, България /разстояние над 1500
км/, планиран по разписание и час на излитане на 22.06.2024г. в 22:35 часа и който полет
следвало да пристигне в крайната си дестинация на 23.06.2024г. в 02:40 часа.
Авиокомпанията потвърдила резервацията и издала бордни карти. В действителност обаче
полетът излетял по – късно от предвиденото и кацнал в София с над 3 часа и 12 мин
закъснение. Ищците сочат, че в деня на излитане всички полети, оперирани от ответника, са
закъснявали с графика си. Навеждат, че вследствие на това в тяхна полза е възникнало
правото на парично обезщетение съгласно чл. 7, т. 1, б. “б“ от Регламент /ЕС/ 261/2004 г. в
размер на по 400 евро (равностойността на всяка искова претенция в размер от по 782,33
лева) за всеки пътник, тъй като разстоянието между двете летища, изчислено по метода на
дъгата на големия кръг, е над 1 500 км. Сочат, че ответникът е поканен да изпълни
задължението си чрез онлайн платформата за претендиране на обезщетение, но доброволно
плащане към настоящия момент не било извършено, като превозвачът изрично отказал да
заплати обезщетение на 26.06.2024г. Молят за уважаване на исковата претенция,
1
претендират лихва върху дължимото обезщетение от дата на депозиране на исковата молба
до окончателното плащане. Претендират разноски, в това число за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъдат уважени предявените искове в тежест на ищците е да докажат, че между
тях и ответника е сключен договор за въздушен превоз на пътници за полет, който е
следвало да се изпълни на 22.06.2024г. по релация летище Аликанте, Испания до летище
София, България, забава в изпълнението на полета с повече от 3 часа, размер на
претендираното обезщетение, включващо разстоянието между двете летища, изчислено по
метода на дъгата на големия кръг. В тежест на ответника е да докаже изпълнение по
договора, съгласно уговореното /в уговореното време до уговореното място/, респ.
изплащане на претенциите на ищеца, както и наличие на извънредни обстоятелства.
С молба с вх.№ 7018/09.01.2025г. ответникът е заявил, че е заплатил на ищците
обезщетение в общ размер на 1564,66 лева, законна лихва в размер на 93,16 лева, съдебни
разноски за заповедното производство в размер на 650 лева, както и съдебни разноски за
исковото производство в размер на 1010 лева. В подкрепа на твърдения си представя
платежно нареждане от 19.12.2024г. за сумата в общ размер на 3317,82 лева. Ответникът е
депозирал и молба от 29.01.2025г., която е идентична с молба от 21.03.2025г., с която
признава главния иск, като отново излага твърдения за извършено плащане на всички
претендирани вземания, в т.ч. и разноски за заповедното и исковото производство.
С молба от 19.02.2025г., която е идентична с молба от 22.04.2025г., ищците са заявили,
че с извършеното от ответника плащане са погасени обезщетенията за забавен полет, ведно
със законната лихва върху тях, както и разноските за държавни такси в заповедното и
исковото производство. Признават, че ответникът е заплатил и адвокатско възнаграждение
за заповедното производство в размер на 600 лева, както и за исковото производство в
размер на 960 лева.
Съдът намира, че извършеното от ответника в хода на исковото производство плащане
на сумата от 1564,66 лева, съответстваща напълно на претендираните от ищците главници за
обезщетение за забавения полет (2 х 782,33 лева), ведно със законната лихва от датата на
образуване на заповедното производство до извършеното плащане (19.12.2024г.), по
естеството си съставлява признание на исковата претенция по основание и размер, поради
което възникването на вземанията в полза на ищците е установено по делото. Следователно
предпоставките за възникване на процесните вземания са безспорни. Независимо от това,
предявените искове подлежат на отхвърляне именно поради извършеното цялостно плащане
от страна на ответника на процесните парични вземания. Както с молба от 19.02.2025г., така
и с молба от 22.04.2025г., ищците признават постъпилото плащане на претендираните суми с
платежното нареждане от 19.12.2024г., с което задълженията са били погасени изцяло, което
представлява признание на факт по см. на чл.175 ГПК, а именно за цялостно плащане на
претендираните суми, с оглед на което исковете са доказани по основание и размер, но следа
да се отхвърлят на основание чл.235, ал.3 ГПК поради плащане в хода на процеса.
По отговорността за разноски:
Тъй като задълженията на ответника са платени в хода на процеса след връчване на
преписа от исковата молба, право на разноски имат само ищците. Всеки един от ищците е
сторил разноски в заповедното и в исковото производство за държавна такса в общ размер
от по 50 лева (или общо 100 лева), която е била заплатена от ответника с оглед изричното
2
становище на ищците от 19.02.2025г. и от 22.04.2025г. Изрично се признава и заплащането
на адвокатско възнаграждение за заповедното производство в общ размер на 600 лева, както
и на адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗАдв за исковото производство в общ размер на
960 лева (което се определя в размер от по 480 лева за всеки ищец), т.е. изцяло са заплатени
и всички разноски в хода на процеса. Доколкото плащането не се оспорва от ищците, съдът
не следва да им присъжда разноски, съответно не следва да присъжда разноски на адвокат
В. М. от ВАК, което не лишава от основание плащането им от страна на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ГПК от Т. П. Д., ЕГН ********** и Г. И.
Д., ЕГН **********, срещу „УИЗ Еър Унгария“ ЦРТ- дружество, регистрирано в Унгария с
номер на вписване в регистъра: 01-10-140174, действащо чрез „Уиз Еър Унгария Црт - клон
България“ КЧТ, ЕИК *********, субективно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004 на ЕП и Съвета, с които се
иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на всеки един от двамата ищци
сумата от по 782,33 лева, представляваща обезщетение за закъснял полет W64414 от летище
Аликанте, Испания до летище София, България на 22.06.2024г. и пристигане в крайната
дестинация с над 3 часа закъснение, с резервация GFG3GC, ведно със законната лихва от
31.07.2024г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по
чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 46951/2024г. по описа на СРС, 27 състав.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3