Р Е Ш Е Н И Е
№ 66
гр.Русе, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесет и трети март през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното
от съдия Йосифов к.а.н.д. № 44 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Ц.М.Ц.
***, депозирана чрез адвокат-пълномощник Х. Л. ***, против решение № 16 от
12.01.2022 г., постановено по АНД № 1917/2021 г. по описа на Районен съд - Русе,
с което е изменено наказателно постановление (НП) № 38-0002273 от 12.08.2021 г.
на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ (РД „АА“) -
Русе при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ – гр.София. С
наказателното постановление на Ц., за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр. трето
от ЗДвП вр. с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ и на
основание чл.177, ал.3, т.1, пр. трето от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 1 500 лева, като с въззивното решение
размерът на глобата е намален на 1 000 лева. Като касационни основания се
сочат неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяната на обжалваното решение, в
частта, с която размерът на наказанието е определен на 1000 лева и цялостната
отмяна на наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба – РД
„Автомобилна администрация“- Русе не
изразява становище по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима
– подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт,
поради което подлежи на разглеждане. Разгледана
по същество, същата е неоснователна.
За
да постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт, Районен съд -
Русе е обсъдил становищата на страните и
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, въз основа на които
е приел, че наказаното лице е осъществило от обективна и
субективна страна състава на вмененото му нарушение, но при индивидуализиране
на предвиденото от санкционната норма наказание, АНО не е спазил изискванията
на чл.27 от ЗАНН, като необосновано е наложил санкция към средата на
предвидения по закон размер. Счел
е също така, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
довели до цялостното опорочаване на НП. По тези съображения, съдът е изменил
оспореното пред него наказателно постановление само в частта досежно наложеното
административно наказание, като е намалил същото на малко над законовия минимум.
Административнонаказателната
отговорност на касатора е ангажирана за това, че към момента на проверката от
контролните органи - 07.07.2021 г., е управлявал ППС, по отношение на което,
след извършено измерване, било установено, че сумата от натоварванията на ос на
една тройна ос на полуремаркето е 26 500 кг., а именно сбор от 8 550
кг. + 9 250 кг. + 8 700 кг., т.е.
налице е превишение от 2 500 кг. на допустимата сума от 24 000
кг. (или 24 т.) от натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и
полуремаркета, когато разстоянието между осите е над 1,3 м. Така описаното
деяние правилно е квалифицирано като нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр. трето
от ЗДвП, във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на
МРРБ и е санкционирано на основание чл.177, ал.3, т.1, пр. трето от ЗДвП.
Неоснователни са възраженията на
касатора, че измерването е било извършено с неавтоматична везна ELIAUTO
EХ
10Х, която не била от
одобрен тип и съответно негодна за измерване.
За процесната везна било издадено
удостоверение за съответствие и одобрение с регистров номер на Българския
институт по метрология (БИМ) 4678, като от справка в електронния портал на БИМ
било видно, че посоченото удостоверение е със срок на валидност до 04.12.2016
г. Нямало данни въпросното удостоверение да е подновявано или да е било
издавано ново такова. Поради това касаторът счита, че използваната от
контролните органи везна представлява неодобрено средство за измерване, за
което след 04.12.2016 г. няма издадено валидно удостоверение за съответствие по
реда на Закона и Наредбата за съществените изисквания и оценяване на
съответствието на везни с неавтоматично действие. Според касатора, това
обстоятелство изключвало възможността везната да се ползва за контрол по
смисъла на Наредба № 11/2001 г., както и за реализиране на
административнонаказателна отговорност. Освен това ползването й било в
нарушение на чл.4, ал.1 от Наредбата за съществените изисквания. Посочените
съображения не се споделят от касационната инстанция.
Соченото за невалидно удостоверение
за одобрен тип средство за измерване се отнася до внос и производство на този
вид средство за измерване, а не до неговата редовност за извършване на нужните
измервания. Изтеклият срок на валидност на това удостоверение означава
единствено, че този тип средство за измерване вече не може да се произвежда в Република
България, но разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията ясно
подчертава, че когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл,
намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения
тип, се считат от одобрен тип. Доколкото процесното средство за измерване е
било в употреба (както се установява, а и този въпрос не е спорен) и не е
установена техническа негодност на същото (напротив, по въззивното дело е
представено писмено доказателство – протокол за извършена последваща периодична
проверка на 05.07.2021 г., от който е видно, че везната е технически годно
средство за измерване – л.7 от делото на РС – Русе), то това средство за
измерване се счита за такова от одобрен тип и е годно за употреба.
Неоснователни са
доводите на касатора във връзка с неправилно ангажиране на отговорността му по чл.177,
ал.3, т.1, предл. трето от ЗДвП, във връзка с чл.139, ал.1, т.2, предл. трето
от ЗДвП, вр. чл.7, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Съгласно визираната като нарушена
материалноправна разпоредба на чл.139, ал.1, т.2, предл. трето от ЗДвП, движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с натоварване на ос, което не
надвишава нормите, установени от министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Правилно и напълно обосновано АНО е обвързал посочената
законова разпоредба с относимата такава от приложимия подзаконов нормативен
акт, а именно чл.7,
ал.1, т.3, б.“б“ от Наредба № 11/03.07.2001 г. на МРРБ, текстът на който гласи,
че допустимото
максимално натоварване на ос за ППС с допустими максимални маси по чл.6, ал.1 с
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение по всички
пътища, отворени за обществено ползване, както и за ППС със същите маси без
пневматично или признато за еквивалентно на него окачване за движение само по
дадените в приложение №2 отворени за обществено ползване пътища, е за сумата от
натоварванията на ос на една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато
разстоянието между осите е над 1,3 m - 24 t.
Правилно е
приложена и санкционната норма на чл.177,
ал.3, т.1, предл. трето от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 500 до
3000 лв. водач, който, без да спазва
установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават
нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В конкретния случай по безспорен
начин е установено, че при измерено разстояние между осите 1,31 м., сумата от
натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 26 500 кг., при
максимално допустимо натоварване 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.”б” от
Наредбата (съгласно
чл.3, т.2 от същата наредба, при превишаването на нормите по чл.7, ППС е тежко).
Неоснователни са доводите, че в
случая не следва да се носи отговорност по чл.177, ал.3 от ЗДвП, тъй като била
налице хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата.
На
извънгабаритните по смисъла на § 1, т.1 от Наредба № 11/2001 г., пътни превозни
средства с размери до посочените в чл.14,
ал.3, във връзка с чл.8, ал.5 от същата наредба, които имат обща маса до 45
тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с габаритни размери:
широчина - до 3,30 м, височина - до 4,30 м, и дължина - до 22 м, се разрешава
да се движат по пътищата след заплащане само на дължимата такса.
По
аргумент на чл.15, ал.6 от Наредба № 11/2001 г., документ за платена такса в
случаите по чл.14, ал.3 от същата наредба се издава от Агенция „Пътна
инфраструктура“, а на граничните контролно-пропускателни пунктове - от Агенция
„Митници“. За многократни превози за не повече от 10 курса и за срок не по-дълъг
от 30 дни, когато се превозват еднакви товари с едно и също извънгабаритно ППС
и по един и същи маршрут, документ за платена такса в случаите по чл.14, ал.3
се издава от Агенция „Пътна инфраструктура“.
В
останалите случаи, извънгабаритните ППС или състав от ППС с размери над
посочените в чл.14, ал.3, във връзка с чл.8, ал.5 от Наредбата (тоест, с
натоварване повече от 30 % от допустимите максимални натоварвания на ос по
раздел II, както и тези с габаритни размери: широчина – над 3,30 м, височина –
над 4,30 м, и дължина - над 22 м), могат да се движат по пътищата на Република България
след издадено по реда на чл.14, ал.1 и ал.2 от Наредбата разрешително по чл.8,
ал.2 от цитираната наредба от администрацията, управляваща пътя, съгласувано
със съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи
(МВР).
Забраната
за движение на извънгабаритни ППС и състави от ППС без да се спазва установения
за това ред е регламентирана в Закона за пътищата и в Закона за движение по пътищата. В чл.26, ал.2 от ЗП
е указано, че за дейности от специалното ползване на пътищата се забранява в
обхвата на пътя и ограничителната строителна линия движението на извънгабаритни
и тежки пътни превозни средства без разрешение. Понятието „Специално ползване
на пътищата“ по §1, т.8 от ДР на ЗП включва използването на пътищата за
превозване на тежки и извънгабаритни товари.
При
съвкупното тълкуване на горецитираните норми от Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и от Закона за пътищата става ясно, че понятието „без разрешение“ включва както
случаите на движение на извънгабаритни ППС без документ за заплатена дължима
такса, когато размерите им са в допустимите извънгабаритни норми по чл.14, ал.3, във връзка с чл.8, ал.5 от
Наредбата, така и движението на извънгабаритни ППС без издадено разрешително в
останалите случаи.
За пълнота следва да се
посочи, че нормите на чл.177, ал.3 от ЗДвП и чл.53, ал.1 от ЗП не защитават
идентични обществени отношения. Разпоредбата на чл.177, ал.3 от ЗДвП е свързана
с целта на закона, формулирана в чл.1, ал.2 от ЗДвП - да се опазват животът и
здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното
придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица (т.е.
тяхната собственост), както и околната среда от замърсяването от моторните
превозни средства. Докато текстът на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, защитава
обществените отношения, свързани с правото на администрацията, управляваща (а
не притежаваща) пътя да прецени доколко е допустимо преминаването на определено
извънгабаритно или тежко превозно средство по конкретен път, с оглед неговата
товароносимост и евентуалните неблагоприятни последици за поддръжката му
впоследствие. Затова настоящият състав приема, че има две различни административни
нарушения – по чл.177, ал.3 от ЗДвП и по чл.53, ал.1 от ЗП, които се
установяват от различни органи и при различни условия. Следователно физическото
лице - водач на ППС може да бъде административнонаказателно отговорен субект за
административното нарушение по чл.53, ал.1 от ЗП, също и по чл.177, ал.3 от ЗДвП.
Споделят се и изложените от контролираната
инстанция съображения във връзка с индивидуализацията на наказанието по
критериите, посочени в чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Следва да се
приеме, че районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила и
материалния закон като е постановил едно правилно решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Така мотивиран и на основание чл.63в
от ЗАНН, във вр. с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 16
от 12.01.2022 г., постановено по АНД № 1917/2021 г. по описа на Районен съд -
Русе.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: