Решение по дело №4311/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1657
Дата: 11 октомври 2021 г. (в сила от 3 февруари 2022 г.)
Съдия: Иван Георгиев Бекяров
Дело: 20215330204311
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1657
гр. Пловдив, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Надя Др. Точева
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330204311 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление /НП/ № 20-
1030-010483 от 03.06.2020 г., издаден от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР
Пловдив, с който на Й. Ч. с ЛНЧ ********** и с адрес *** на основание чл. 182, ал. 1,
т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание – глоба в размер на 750 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва НП с възражения за неговата незаконосъобразност.
Прави искане за отмяна на обжалвания акт. Оспорванията са свързани с нарушаване на
правилата при съставяне на акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) и НП чрез неосигуряване на превод на жалбоподателя на родния му език, с
изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, липсата на задължителен реквизит от
АУАН като датата на раждане на нарушителя, липсата или ненадлежното попълване на
протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/15.05.2015 г. на МВР, както и
несъставянето на АУАН при установяване на нарушението. В съдебно заседание
възраженията се поддържат, като се допълва от доказателствата да не се установява
авторството на нарушението. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна е взела бланкетно писмено становище по жалбата с
писмото, с което преписката е изпратена на съда за разглеждане. Не изпраща
представител в съдебно заседание. Поддържа законосъобразността от процесуална и
материална страна на НП и моли да бъде потвърдено. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
жалбоподателя.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
1
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в
чл. 59 ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 02.03.2020 г. около 09:32 ч. в гр. Пловдив на ул. „Асеновградско шосе“ срещу
№ 1 в посока на движение към гр. Асеновград при въведено ограничение на скоростта
за населено място от 50 km/h и отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 % в
ползва на водача МПС лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № *** се е движил със
скорост от 107 km/h, като е превишил максимално допустимата скорост и това е
установено с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) TFR1-M №
648. Установява се преди отчетения толеранс да е регистрирана скоростта от 110 km/h.
Същото е фиксирано в клип № 19183.
Автоматизирано техническо средство или система TFR1-M № 648 е одобрено
средство за измерване от 24.02.2010 г. със срок на валидност до 24.02.2020 г. Същото е
минало последваща проверка за техническа изправност на 25.10.2019 г., видно от
представения протокол № 8-32-19 от проверка на мобилна система за видеоконтрол от
ГД НП, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар
скоростомери.
За дата на констатиране на нарушението АТСС е поставено в автомобил на
контролния орган с рег. № ***. За използването му е съставен протокол по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР за използването на АТСС. Направена е
справка в база данни за регистрация на автомобила, която е установила, че собственик
е жалбоподателят Й. Ч., гражданин на ***. Същият имал статут на продължително
пребиваващ в ***, като от 2017 г. бил съдружник в дружеството ***.
За установеното нарушение на мястото на спиране на водач бил съставен акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА бл. №
937559/11.09.2020 г., в който е описано, че жалбоподателят е нарушил чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, тъй като е управлявал автомобила при гореописаната фактическа обстановка.
Актът бил съставен след като му бил предявен снимковия материал от установеното
нарушение, като жалбоподателят потвърдил, че това на снимката е той. В тази връзка
попълнил и декларация по чл. 188 от ЗДвП. Актът му бил предявен за запознаване със
съдържанието му, за което го подписал. Било му връчено и копие от него.
Полицейските служители разговаряли с жалбоподателя на български език, на което той
им отговарял също на български език, а при поискване на документ за самоличност и
документ на превозното средство, ги предоставил.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 750 лв. и бил лишен от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП. При
връчването на НП с жалбоподателя присъствало и лице, доведено от последния за
осъществяване на устен превод. Това бил М. А., служител в дружеството на
жалбоподателя, който владеел турски език, доколкото бил б. г. от *** произход. Той
обикновено и превеждал на Ч., когато това се налагало. При връчването на НП А.
превел на Ч. за какво е ангажирана отговорността му, поради което жалбоподателят
заявил, че ще обжалва, което и било записано в постановлението от А..
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от свидетелските
показания на З.Г. – актосъставител и М. А. и от писмените доказателства по делото –
АУАН, протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-8419 от 04.03.2020 г.,
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 на БИМ, снимковия
2
материал от автоматизираното техническо средство клип № 19183, протокол № 8-32-19
от проверка на мобилна система за видеоконтрол от ГД НП, Лаборатория за проверка
на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, справка за нарушител/водач,
разпечатка от база данни за регистрация и собственост на автомобил, справка АИС
БДС, декларация по чл. 188 от ЗДвП, снимка от свидетелство за управление от ***,
справка в ТР към АВ, оправомощителни заповеди рег. № 8121з-515/14.05.2018 г. и рег.
№ 8121з-825/19.07.2019 г. на МВР.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят Г. потвърждава авторството на АУАН.
Потвърждава установено превишаване на допустимата скорост в населено място от
лекия автомобил. Потвърждава, че с жалбоподателя е разговарял на български език и
последният е разбирал какво се е изисквало от него.
От своя страна свидетелят А. сочи, че е осъществил превод на жалбоподателя
при връчването на НП, така и когато това се налагало по повод на работата му. Твърди,
че не жалбоподателят не знае български език.
Показанията на свидетелите, с изключение на тези на А., че жалбоподателят не
владее български език, съдът намира за обективни, логични, непротиворечиви и
кореспондиращи с останалите доказателства, поради което им дава вяра като
достоверен източник на информация. Те се потвърждават от приетите по делото
писмени доказателства и по-конкретно снимковия материал от използването на АТСС,
протокола за използване на АТСС и справката за регистрация на МПС. По въпроса за
владеенето от страна на жалбоподателя на български език съдът изключи показанията
на свидетеля А. и се довери на тези на Г.. Преди всичко следва да се посочи, че
споделеното от А. пред съда представлява лична преценка и не е свързано с
възприемане на обективни факти относно невъзможността на жалбоподателя да
разбира български език и да го говори. От своя страна Г. споделя именно за такива
обстоятелства, които дават основание да се приеме, че Ч. разбира български език, а
именно при поискване на документи последният ги предоставил, потвърдил, че той
именно е лицето от показания му снимков материал. От друга страна и писмените
доказателства по делото взети съвкупно с гласните на Г. дават основание да се приеме,
че Ч. разбира български език. Така именно се установява той да е съдружник в
дружество, регистрирано в *** от 2017 г., и притежава статус на продължително
пребиваващ.
Относно приложението на процесуалните правила:
В настоящия случай правилно и законосъобразно е съставен АУАН, а не е
преминато към производство по издаване на електронен фиш. Съгласно разпоредбата
на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от
право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител с налагане
на глоба в размер, определен за съответното нарушение. За обсъжданото нарушение –
управление на МПС със скорост, превишаваща над 50 km/h разрешената максимална
такава в населено място, освен наказанието глоба е предвидено и три месеца лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство. В настоящия случай процедурата
е била спазена, тъй като установената скорост е 107 km/h, поради което и следва да се
издаде АУАН и да се наложи наказание с НП, както е сторено в настоящия случай.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени всички
изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за минимално
необходимо съдържание на актовете на административнонаказателното производство.
Актът не е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като
нарушението не е изчерпателно описано и не са посочени подробно съществените
3
обстоятелства, при които е извършено то. Действително е посочена измерената
скорост, редукцията след допустимата грешка при измерване, както и допустимата
скорост за движение в населени места. Същевременно съществена част от нарушението
е конкретното превишение на допустимата скорост. Именно нейните показатели
липсват. Това съдът намира за съществен пропуск, който е ограничил правата на
санкционираното лице от самото начало на производството и го е поставило в позиция
да не може да разгърне в пълнота правото си на защита, като не е могъл ясно и
категорично да разбере с колко е превишил допустимата скорост на движение.
Наистина, може да се направи заключение за стойността и това е чисто
математическа функция, но това би нарушило отново правата му. Освен това по
същността си представлява дописване на акта или пък негово тълкуване, което е
недопустимо правомощие за съда. Не може да се гадае каква би била волята на
актосъставителя и наказващия орган. Още повече, че от съществено значение за
санкционната норма е и конкретният размер на превишението на скоростта, тъй като
това именно определя и основанието като правна квалификация и размера на
санкцията. Всичко това дава основание на съда да прецени, че същото нарушение е
съществено и последицата от него е отмяната на наказателното постановление.
Иначе актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на
установеното нарушение. Актът е съставен в присъствието на свидетел и нарушителя,
който не е направил възражения, когато му е бил предявен за запознаване със
съдържанието му, за което се е и подписал. Не са нарушени правата на жалбоподателя,
доколкото се установява той да е разбирал за какво му е съставен АУАН, т.е. да
разбира български език, въпреки чуждото му гражданство.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата
компетентност съобразно представената заповед, в предвидената от закона форма. В
съдържанието му не се съдържат задължителните реквизити и се откриват пороци,
водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице, свързани с
изложеното по-горе относно АУАН, като същите са пренесени и върху
постановлението. Нарушението не е описано надлежно в НП от фактическа страна,
като административнонаказващият орган не е отразил конкретното превишение на
скоростта и мястото на нарушението. Като се изключи това са спазени другите
изисквания за издаване на НП и същото съдържа всички останали реквизити. Спазени
са и условията за ползване на АТСС.
Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В тази връзка следва да се отбележи, че
3-месечния срок за съставяне на АУАН важи за нарушенията, при които нарушителят е
бил известен. Настоящото не е от тази категория, тъй като по същността си при
установяването на нарушения чрез радарни скоростомери авторството на нарушението
се предполага от закона и се придава на собственика на автомобила до изпълнение на
предвидената в закона процедура за посочване на действителния нарушител. Затова и
едва след попълване на декларация по чл. 188 от ЗДвП, например, авторството на
нарушението няма да е известно. Тъй като в конкретното производство не може да
бъде съставен електронен фиш и автоматично да се ангажира отговорността на
собственика на автомобила, то авторството следва да бъде установено. Същото е
осъществено чрез попълването на нарочна декларация от страна на жалбоподателя, от
който момент следва да се приеме, че нарушителят е бил известен. Същевременно
актът е бил съставен в едногодишния срок от извършване на нарушението, а НП в 6-
месечен срок от съставяне на АУАН.
Не се установява и АУАН и НП да не е индивидуализирана по безспорен начин
личността на нарушителя. В тази връзка възражението се приема за неоснователно.
4
Ясно и категорично е посочено ЛНЧ на продължително пребиваващо лице в ***.
Същото е достатъчно, за да бъде недвусмислено разграничен нарушителят от всички
останали лица в страната. Затова и съдът не счита, че следва да бъдат посочвани и
датата, месеца и годината на раждане на нарушителя.
Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на нарушения с
АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно разположение на участък
от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно средство. Последните могат
да бъдат използвани и в динамична обстановка, която е изключение от общите правила
и отговорността се реализира на място от контролните органи установили по време на
движение нарушението.
Процесният случай е от тази група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя в служебен автомобил и самото АТСС е статично. То се характеризира
с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или
отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него. Последният не участва в
процеса по установяване на нарушението чрез преки действия и субективни
възприятия. Неговото отношение по заснемането и установяването на нарушението е
ирелевантно.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места, какъвто е
настоящия случай; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015 г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е техническа проверка. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от
Наредбата, за което е попълнен протокол за използване на АТСС. В него е посочено
вида АТСС и неговия номер, което съответства на снимковия материал и отбелязването
във фиша, датата на ползването му, точното местоположение, посоката на задействане,
ограничението на скоростта на заснеманата отсечка, посоката на задействане на АТСС,
неподвижността на режима на измерване, началото и края на работата по час и минута
и номер на първо и последно статично изображение, броя на установените нарушения.
Съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията /ЗИ/, когато срокът на валидност на
одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които
отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип. Следователно след като същото
не е излязло от употреба и преминало успешно последваща проверка за годността на
измерванията му, то и същото може да бъде основание за установяване на нарушения
за скорост. Предвид всичко това следва да се оставят без уважение и възраженията за
ненадлежно попълване на протокола по чл. 10 от Наредбата. Същият съдържа всички
реквизити и отговаря на всички останали доказателства по делото.
Въпреки изразеното становище съдът счита за необходимо да отбележи, че на
базата на всички събрани по делото писмени доказателства се установява нарушението
от обективна страна, за това, че конкретното МПС се е движило с установената скорост
5
в населено място в нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. От субективна
страна нарушението е извършено с пряк умисъл, доколкото водачът е съзнавал е
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните
последици и е желаел тяхното настъпване, а именно управлението на МПС със скорост
много над позволената. По повод на последното съдът не може да пропусне и да не
подчертае на жалбоподателя, че подобно поведение е признак за липсата на съзнаване
на тежките последици както за водача, така и за другите водачи и пешеходците, а освен
това и на неговите спътници, които при такава установена скорост почти при всяко
положение биха били с летален изход. Липсата на елементарно самосъзнание за
спазване на правилата не бива и не ще следва да се толерира.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски
по реда на АПК. По тази причина следва да бъде уважена претенцията за присъждане
на разноски от страна на жалбоподателя, сторени в производството пред въззивна
инстанция, като въззиваемата страна бъде осъдена да заплати сумата от 300 лв.,
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за
това, че същите са сторени – договор за правна защита и съдействие, в който е
записано, че е предоставена безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ла. 1, т. 2
от ЗА, тъй като лицето е материално затруднено. Въпреки че се установява
жалбоподателят да е съдружник в дружество с ограничена отговорност, което е в пряко
противоречие с основанието за предоставяне на адвокатска помощ, съдът няма
правомощия да установява основанието за предоставянето на правната помощ. Затова и
след като е осъществена и реално предоставена правната помощ чрез обжалване на акт
и процесуално представителство, то и възнаграждение за адвоката следва да се
присъди в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, доколкото при интерес до 1000 лв.
минималният размер е 300 лв. Във връзка с предоставената безплатна адвокатска
защита разноските следва да бъдат присъдени на процесуалния представител – адв.
М.Б..
По посочените съображения следва да се приеме, че не са спазени
задължителните формални изискания за съдържание на АУАН и НП, което дава
основание наказателното постановление да се прецени като незаконосъобразно и
последицата от това – да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20-1030-010483 от 03.06.2020 г.,
издаден от сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пловдив, с който на Й. Ч. с ЛНЧ
********** и с адрес *** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание – глоба в размер на 750 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 21, ал.
1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на адв. М.Б. с личен номер
********** сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му на
страните пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на глава XII от АПК.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7