№ 2855
гр. София, 23.01.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110132250 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „С. срещу „Щ..
Съдът констатира, че предявеният иск е допустим, поради което делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:
Ищецът „С. е предявил против „Щ. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между
страните, че „Щ. дължи на „С. сумата от 737,52 лв., представляваща удържана /въз основа на
възлагателно писмо № 840/2017г. за обект „Многофункционална нежилищна сграда,
трафопост и газово стопанство, в УПИ III-617, кв. 59, с. К., р-н П., СО/, парична гаранция по
фактура № **********/08.11.2017г., ведно със законната лихва, считано от 25.11.2021г. до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 67153/2021г., СРС, 61 с-в.
Ищецът твърди, че с ответника „Щ. са страни по договор за СМР, по който
ответникът е бил възложител за обект „Многофункционална нежилищна сграда, трафопост
и газово стопанство, в УПИ III-617, кв. 59, с. К., р-н П., С.. Посочва, че страните са
подписали Възлагателно писмо № 840/06.10.2017г., съгласно т. 6 от което ответникът е
удържал парична гаранция на стойност 737,52 лв. по фактура № **********/08.11.2017г.,
като в т.7 е уговорено, че срокът за връщане на гаранцията е 30 месеца след приемане на
уговорените във Възлагателното писмо СМР. Посочва, че срокът е започнал да тече от
08.11.2017г., поради което и падежът за връщане на сумата е настъпил на 12.05.2020г.
Ответникът многократно бил поканен да възстанови дължимата сума, а на 14.04.2021г. била
изпратена нотариална покана чрез нотариус И., връчена на „Щ. на 12.05.2021г, но връщане
на гаранцията не последвало.
Посочва, че за процесните суми е депозирал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на която е образувано ч.гр.д.
1
№ 67153/2021 г., СРС, 61 с-в, по което е издадена Заповед за изпълнение на процесната
сума, като след получаване на заповедта длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК,
поради което ищецът съгласно дадени указания на съда подава настоящия установителен
иск.
Претендира разноски за настоящото производство и в заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор, в който оспорва исковете по
основание и размер.
Признава факта на сключено между страните възлагателно писмо №840/06.10.2017г.
за извършване на СМР на посочения в исковата молба обект, но възразява, че ищецът не
установява точното му изпълнение.
Твърди, че между страните е сключено допълнително споразумение № LU_034 от
25.3.2019 г. за обект „Строителство на язовир Луда Я. и пречиствателна станция за питейна
вода, гр. П.“, по силата на което „С. се задължила да изпълни метални конструкции, а „Щ. е
заплатила аванс в размер на 16 666,67 лв. без вкл. ДДС или 20 000,00 лв. с включен ДДС, на
основание издадена от „С. фактура №********** от 22.04.2019 г. Въпреки заплатения аванс
по договора, нямало цялостно и точно изпълнение на задълженията от страна на „С., като
били актувани единствено дейности до размера на 2914,65 лв. без вкл. ДДС, удостоверени с
Акт №19 от 05.10.2020г. Поради невъзможност да изпълни втория договор „С. изпратила
нотариална покана чрез нот. И. от 19.05.2021г., по силата на която разваля/прекратява
Договорно споразумение № LU_034 от 25.3.2019 г.
Въпреки неизпълнението на този договор „С. не е възстановила на „Щ. остатъка от
заплатения аванс. Поради това и чрез Уведомление от 18.04.2022 г. от „Щ. до „С.,
ответникът извършил едностранно прихващане по реда на чл. 104, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 103 ЗЗД,
с което претенцията на ищеца на основание Възлагателно писмо №840/06.10.2017г. за
извършване на СМР и фактура № **********/08.11.2017 г., била изцяло погасена.
Уведомлението за прихващането било получено от ищцовото дружество с куриерска пратка
на 21.05.2022 г.
С оглед на това, моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Оспорва и иска за законна лихва. Прави и възражение за изтекла давност.
Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение.
Съдът с оглед дадените му от закона задължение разпределя следната
доказателствена тежест между страните:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните релевантни факти: сключен между
страните валиден договор за възлагане на СМР; предаването на изпълнението по него и
приемането му от възложителя, задържането на процесната гаранция и нейния размер, както
и настъпването на предпоставките за нейното освобождаване.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства, да докаже
2
заплащане на дължимата сума , респ. възраженията си за погасяване на вземането чрез
прихващане, извършено при твърдените от него обстоятелства: валидно възникване на
насрещно вземане на ответника срещу ищеца, във връзка със сключено Договорно
споразумение № LY_034 от 25.03.2019 г. между страните; заплащане на аванс от 16666,67
лв. от „Щ. на „С., частично неизпълнение на договора от изпълнителя („С.); възникване на
изискуеми вземания на възложителя спрямо изпълнителя в размер на неизпълнената част от
договора и тяхната ликвидност /безспорност/; изпращане на изявление за прихващане от
„Щ. до „С.
Съгласно постановките на т.1 от ТР №2/18.03.2022 г. по тълк.д. №2/2020г., ВКС,
ОСГТК „когато ответникът се позовава на погасителния ефект на изявление за
прихващане, извършено извън процеса, а съдът приеме, че способът не се е осъществил,
той следва да го разгледа като евентуално заявено възражение за съдебно прихващане“.
Следователно при недоказване на предпоставките за извънсъдебно прихващане
(ликвидност на вземането и изпращане на изявление за прихващане – т.2 и 3) ответникът
следва да установи поне насрещното си вземане, с което прихваща и неговият размер.
По възражението за давност в тежест на ответника е да докаже, че от настъпване
изискуемостта на вземанията до предявяване на иска е изтекъл срок, с който законът свързва
погасяване на вземането по давност.
При установяване на горното в тежест на ищеца е да докаже, че са се осъществили
факти, водещи до спиране или прекъсване на давността.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
основана своите искания или възражения.
С оглед съвпадащите заявления на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК
съдът счита, че като безспорни и ненуждаещи се от доказване следва да бъдат установено
обстоятелството, че между страните е подписано Възлагателно писмо №840/06.10.2017г. за
извършване на СМР.
Представените с ИМ от ищеца писмени доказателства, както и представените от
ответника с отговора такива, са относими към предмета на делото и събирането им следва да
бъде допуснато.
Следва да бъде допусната ССЕ със задачи, формулирани от ищеца в ИМ и от съда:
редовно ли е водено счетоводството на двете дружества, съобразно приложимите
счетоводни стандарти и нормативи.
Така мотивиран, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между
страните е подписано Възлагателно писмо №840/06.10.2017г. за извършване на СМР.
3
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба
и към отговора на ИМ документи.
ДОПУСКА изслушването на ССчЕ със задача, поставена от ищеца в ИМ, като
вещото лице даде отговор и на въпрос, поставен от съда: редовно ли е водено
счетоводството на двете дружества, съобразно приложимите счетоводни стандарти и
нормативи.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок
от съобщението, като в същия срок представи доказателства за това по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В., която да бъде уведомена за поставените задачи.
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание на 07.03.2023г. от 14.50ч., за
която дата да бъдат призовани страните и вещо лице Стоянова.
Препис от отговора на ответника да се изпрати на ищеца за становище.
Препис от настоящото определение да се изпрати на страните.
СЪДЪТ приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна
такса е в половин размер.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4