№ 55
гр. Карнобат, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Ст. Станчева И.
при участието на секретаря Веска Р. Христова
като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева И. Гражданско дело №
20212130101213 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на „ПРОФИ КРЕДИТ
България” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.България № 49,
бл.53Е, вх.В, чрез упълномощен представител юрк Р. ИВ. ИЛ. срещу Д. СТ. Д.,
ЕГН:**********, от ***, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите: 969,64 лева –главница, 322,77 лева – договорно възнаграждение, 885,50 лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 151,20 лева –лихва за забава и
191,09 лева – законна лихва за забава от 11.08.2020г. – датата на предсрочна изискуемост до
23.06.2021г. – датата на подаване на заявление в съда за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК. Твърди се от ищеца, че задължението на ответника е възникнало въз
основа на договор за потребителски кредит № 30036309526 от 12.04.2019 г., сключен между
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитор, и Д. СТ. Д., като кредитополучател.
Претендират се разноските по заповедното и исковото производство.
С допълнителна молба вх. №148/13.01.2022 г. ищецът уточнява, че сумата от 151.20
лева се претендира за допълнителни лихви и включва лихва върху вземането за главница в
размер на 67.32 лв., лихва върху вземането за договорно възнаграждение в размер на 22.41
лв. и начислена лихва върху вземането за пакет от услуги 61.47 лева.
Сочи от ищеца, че ответникът не изпълнявал задълженията си и не погасявал кредита.
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД се снабдило със заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК срещу длъжника Д. СТ. Д. за сумите предмет на иска, но тъй като заповедта
била връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК- на ищеца, заявител по заповедното
производство, били дадени указания да предяви иск за установяване дължимостта на
претенциите, предмет на заповедта. Препис от исковата молба и книжата са връчени на
ответника, който в законния срок не е подал писмен отговор и не е взел становище по иска,
1
поради което ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, намира
за установено следното:
На 12 април 2019 г. страните са постигнали съгласие и сключили договор за
потребителски кредит № 30036309526, по силата, на който „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД да предостави на ответника Д. СТ. Д., кредит в размер на 1000.00 лева, за срок от 24
месеца, с месечна погасителна вноска от 60,15 лв., при годишен процент на разходите от
44,99 % и годишен лихвен процент от 38,30 %, с първа погасителна вноска 15.05.2019г. и
последна погасителна вноска -15.04.2021г. Съгласно така постигнатата уговорка дължимата
сума по кредита е в размер на 1443,54 лв. Заедно със сключване на договора за
потребителски кредит кредитополучателят сключил споразумение с кредитора за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, за които било договорено заплащане на
възнаграждение в размер на 966,00 лв., платимо на 24 вноски по 40,25 лв. По този начин
цялото задължение по кредита възлиза на 2409,54 лева с обща погасителна вноска от 100,40
лева. Споразумението задължава кредитора да предостави на кредитополучателят по негово
искане и при определени, лимитативно изброени условия в ОУ една или няколко от
посочените в точките от едно до пет услуги – приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски;
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на
датата на падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно подписната от ответника декларация, която е част от договора за кредит,
ответникът се е запознал с ОУ към договора и те са неразделна част от ДПК – раздел А от
декларацията.
Кредитът е усвоен чрез преводно нареждане на 12.04.2019г., паричен превод към
EasyPay в полза на ответника Д.С. Д..
От приетата по делото ССчЕ се установява ,че ответникът е извършил плащане към
кредитора в общ размер от 205,52 лева, с които била погасена главница от 30,36 лева, лихва
по кредита 29,79 лева и 27,16 лева, лихва за забава 7,71 лева, вноска по закупен пакет от
допълнителни услуги – две вноски по 40,25 лева или общо 80,50 лева, погасена такса 30,00
лева.
По заявление на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, по чл.410 от ГПК, постъпило в
съда на 24.06.2021 г. било образувано ч.гр.дело № 738/2021г. по описа на КбРС. На
29.06.2021г. съдът издал заповед за изпълнение срещу Д. СТ. Д. за сумите: 969,64 лева –
главница, 322,77 лева – договорно възнаграждение, 885,50 лева – възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги 151,20 лева –лихва за забава и 191,09 лева – законна лихва за
забава от 11.08.2020г. -датата на предсрочната изискуемост до 23.06.2021г., както и за
направените по делото съдебни разноски: сумата 50.40 лева /петдесет лева и четиридесет
стотинки/ – държавна такса и 50 лева /петдесет лева/.
Заповедта е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, което
обосновава правният интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на
дължимостта на претенциите по издадената заповед за изпълнение.
2
За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че доводите на ищеца, че
кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем, са неоснователни, тъй като уведомлението
не е достигнало до ответника, но това няма значение за изхода на делото, тъй като към
настоящия момент е настъпил крайният срок за погасяване на вземането – 15.04.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание по чл. 422 във вр. 415 от
ГПК във вр. чл.240 вр. чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите: 969,64 лева –главница, 322,77 лева – договорно
възнаграждение, 885,50 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
151,20 лева –лихва за забава и 191,09 лева – законна лихва за забава от 11.08.2020г. - датата
на предсрочната изискуемост до 23.06.2021г., за които ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Съдът счита, че между страните е възникнала облигационна връзка и длъжникът има
качеството на потребител по смисъла на § 13 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП, който
дефинира понятието "потребител", а именно – всяко физическо лице, което придобива стока
или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност.
С определението за насрочване на делото съдът е уведомил страните, че при
постановяване на решението ще се произнесе за наличието на неравноправни клаузи на
договора, каквото задължение има, съгласно разпоредбата на чл.7 ал.3 от ГПК.
Съгласно приложеното към договора споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, посоченото възнаграждение се дължи при предоставяне от кредитора
на една или всички от посочените услуги, а именно: 1. приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителския кредит; 2. възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; 3. възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.
възможност за смяна на дата на падеж и 5. улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства. Съдът намира, че така уговорените услуги касаят действия,
свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което и уговарянето на това
допълнително възнаграждение противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. По
делото нито се твърди, нито са представени доказателства, че правата, договорени в
допълнителното споразумение са били упражнени от ответника. Следователно има
таксуване на права които ответникът не е упражнил, но се претендира плащане въз основа
на самото споразумение. Реално срещу сключването на споразумението за закупуване на
пакет допълнителни услуги ответникът не е получил нищо. Споразумението за закупуване
на така наречения "пакет от допълнителни услуги", на практика заобикаля ограничението на
чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, който забранява годишния процент на
разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер на законната лихва. Предвидените
услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и
възможността за отлагане на определен брой погасителни вноски и възможността за
намаляване на определен брой погасителни вноски, включително и възможността за смяна
на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства не
3
представляват услуги. Със сключването на това споразумение и уговарянето на
възнаграждение за закупуване на „пакет допълнителни услуги“ кредиторът не поема
никакво конкретно задължение, а потребителят – клиента на „услугата“ не получава нищо.
Споразумението подписано от страните по ДПК е нищожно на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД,
поради липса на основание и на основание чл.19, ал.5 от ЗПК.
Съгласно чл.146, ал.5 от ЗЗП е предвидено, че нищожността на клаузи в
потребителските договори не води до нищожност на целия договор, ако той може да се
прилага и без тези клаузи. Посоченото правило представлява националната правна норма,
определяща изискванията по чл.6, пар.1 на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори за създаване на уредба,
съгласно която неравноправните клаузи следва да не са обвързващи за потребителя и
съответно, че договорът продължава да действа за страните по останалите условия, когато
може да се изпълнява и без неравноправните клаузи.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи. Тази разпоредба е императивна и следва задължително да
бъде приложена от съда. Сумите, с които са погасени възнаградителна лихва,
възнаграждение за допълнителни услуги и такси се явяват недължимо платени. Ето защо,
ответникът следва да върне сумата от 794,48 лева /разлика от получения от ответника заем
1000 и платената сума от 205,52 лева/. В останалата част исковите претенции следва да се
отхвърлят като неоснователни.
По разноските:
В исковото производство ищецът претендира разноски в размер на 699,60 лева от които
държавна такса 199,60 лева, 200,00 лева –възнаграждение на вещо лице, и 300,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира за основателно в размер на 100,00,
като на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.37 от ЗЗП и чл.26 от Наредбата за заплащане
на правната помощ не уважава претензцията над уважения размер до претендирания от
300,00 лева. Съобразно уважената част от заявените претенции в полза на ищеца следва да
се присъдят разноски в настоящото производство 157,50 лева.
В заповедното производство в полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 50,40
лева –държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. При уважаването на
исковата претенция от 794,48 лева ответникът следва да бъде осъден да плати на ищеца
разноски в заповедното производство в размер на 31,65 лева.
Мотивиран от горното Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. СТ. Д., ЕГН:**********, ***, ДЪЛЖИ на „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.София, бул. „България” № 49, бл.53Е, вх. В, ет. 7, сумата от 794,48 лева, ведно със
законна лихва върху главницата от 24.06.2021 г. до изплащане на вземането, за което
4
вземане в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № № 738/2021г. г. по описа на КРС.
ОСЪЖДА Д. СТ. Д., ЕГН:**********, ***, ДА ЗАПЛАТИ „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„България” № 49, бл.53Е, вх. В, ет. 7, сумата от 157,50 лева – разноски в исковото
производство и сумата от 31,65 лева –разноски в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5