Решение по дело №56222/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 18798
Дата: 16 ноември 2023 г.
Съдия: Десислава Георгиева Иванова Тошева
Дело: 20221110156222
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 18798
гр. София, 16.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20221110156222 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на *** срещу Т. Ц. С., с която са
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с искане
да се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми за топлоснабден
имот, представляващ апартамент ****, находящ се в ****, с аб. № ****, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25521/2022 г.
по описа на СРС, 85 състав, а именно: 1 869.33 лв. – стойност на доставена топлинна енергия
през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.05.2022 г. до
окончателното плащане; 156.83 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до
27.04.2022 г.; 50.26 лв. – стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.
04.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.05.2022 г. до окончателното
плащане; 9.71 лв. – мораторна лихва за периода от 31.05.2019 г. до 27.04.2022 г.
Претендират се разноските по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за процесния имот, към което са приложими Общите
условия на ищцовото дружество от 2016 г., без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че е доставил за периода на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени от **** по реда за дялово разпределение. Излага, че ответникът е изпаднал в
забава.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на
1
договорно отношение с ищеца при твърдения, че няма качеството на негов клиент. Оспорва
валидното провеждане на Общо събрание на етажната собственост за избор на топлинен
счетоводител на сградата, в която се намира процесният имот, както и наличието на
действащ през исковия период договор между етажната собственост и третото лице –
помагач. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за процесните вземания за
част от исковия период. Поради неоснователност на иска за цената на топлинната енергия
оспорва и иска за мораторна лихва върху нея. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице – помагач на ищеца **** изразява становище, че дяловото разпределение
е извършвано законосъобразно, а предявените искове са основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК искове за установяване
дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25521/2022 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими
като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение
срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената
заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на
следните предпоставки: съществуването през исковия период на договорно отношение
между страните за доставка на топлинна енергия и реално доставена такава през процесния
период, размерът на която да възлиза на претендираната сума. Съгласно правилото на чл.
154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в тежест на ищеца.
По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този
начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна
енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда
хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно –
когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са
клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика
/чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на
договор с топлопреносното предприятие.
В случая от представения Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за дължавните имоти /л. 17 – 18/ е видно, че през 1991 г. Х. Ц.а С.а е придобила
апартамент ****, находящ се в ****, а от представеното и неоспорено от ответника
Удостоверение за наследници /л. 14/ се установява, че той е единственият неин наследник по
закон, от което следва, че през 2002 г. той е придобил собствеността върху имота.
2
Ответникът не твърди и не доказва преди или по време на исковия период да се е
разпоредил със собствеността върху апартамента. Ето защо съдът намира за доказано, че той
е собственик на топлоснабдения имот през процесния период. Освен това по делото е
представена Молба-декларация /л. 15 – 16/, с която Т. Ц. С. на 12.11.2002 г. е поискал от
ищеца да му бъде открита партида за доставката на топлинна енергия за битови нужди в
процесния имот. Съдът намира, че се касае за отправено от него до *** предложение за
сключване на писмен договор, което очевидно е прието, щом самият ищец представя
Молбата-декларация по делото и щом съобщенията към фактури са издадени на името на
ответника. Следователно в случая е доказано не само наличието на възникнало по силата на
закона договорно правоотношение между ищеца и ответника в качеството му на собственик
на топлоснабдения имот, но и сключването след придобиване на собствеността от С. на
нарочен писмен договор с *** за доставка на топлинна енергия в процесния имот за битови
нужди, от което следва, че именно той е материалноправно легитимиран да отговаря по
предявените искове.
Предвид изложеното съдът приема, че между ищеца и ответника е възникнало и
съществувало през процесния период облигационно отношение по договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот, находящ се в ****, ***, с аб. №
****, който договор съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими
са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от *** на клиенти в
гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
С Определение № 31493/08.09.2023 г. е обявена за безспорна и ненуждаеща се от
доказване реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот през исковия период на
претендираната стойност. Следователно искът за цената на доставената топлинна енергия е
доказан по основание и размер. За този извод е без значение наличието или липсата на
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с ****, при
положение че извършването на услугата по отношение на имота през исковия период също е
обявено за безспорно, а и се установява от представените писмени доказателства от третото
лице – помагач на ищеца.
По възражението за погасяване по давност на вземането за цената на доставената
топлинна енергия съдът намира следното:
Според чл. 33, ал. 1 от приложимите Общи условия клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, от което следва извод, че се касае за срочно задължение. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при
срочните задължения давността тече от деня на падежа. Следователно за всяко едно от
претендираните от ищцовото дружество месечни задължения, включени в процесния
период, давностният срок тече от момента, в който изтече срокът за тяхното заплащане.
Съгласно задължителната съдебна практика /ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011
г. на ОСГК на ВКС/ вземанията за доставена топлинна енергия се погасяват с изтичане на
тригодишна давност, тъй като се касае за „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б.
3
„в“ ЗЗД.
От друга страна обаче, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и
за преодоляване на последиците, за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното
положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или
придобиват права от частноправните субекти. Съгласно § 13 от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето
/ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон
в „Държавен вестник“, като обнародването му е извършено на 13.05.2020 г. Следователно за
времето от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително погасителната давност е била спряна
по силата на закона и този факт трябва да се отчете от съда при определяне на крайния
момент, когато давността изтича. По тази причина към 3-годишния давностен срок следва да
се прибави и периодът на спиране на давностния срок, чиято продължителност е 69 дни /от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г./.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено
на 16.05.2022 г., поради което погасени по давност са вземанията за стойността на
доставената топлинна енергия, чиято изискуемост е настъпила преди 08.03.2019 г., а това са
задълженията за периода от м. 05.2018 г. до м. 12.2018 г. включително, защото срокът за
плащане на задължението за м. 01.2019 г. е бил до 17.03.2019 г. включително, респ.
давността за него е прекъсната с подаденото заявление.
Размера на задължението за стойността на доставената топлинна енергия за периода, за
който не е изтекла погасителната давност – от м. 01.2019 г. до м. 04.2021 г., съдът определи
по реда на чл. 162 ГПК, съобразявайки данните в представените изравнителни сметки, и
приема, че възлиза на 1 797.85 лв.
Ответникът не твърди и не доказва плащане на цената на доставената топлинна
енергия, поради което този иск следва да бъде уважен за сумата от 1 797.85 лв. за периода от
м. 01.2019 г. до м. 04.2021 г., като върху тази сума той дължи и законната лихва, считано от
16.05.2022 г. до окончателното плащане. За разликата до пълния предявен размер от 1 869.33
лв. и за останалата част от периода искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия предпоставя наличие на главен дълг и забава в
плащането му.
В случая е установено наличието на главен дълг за цената на доставената в имота на
ответника топлинна енергия през периода от м. 05.2018 г. до м. 04.2021 г. От друга страна,
поради погасяване по давност на вземанията за стойността на доставената топлинна енергия
в периода от м. 05.2018 г. до м. 12.2018 г. включително погасено е и вземането за мораторна
4
лихва върху тях на основание чл. 119 ЗЗД.
По отношение на забавата в плащането на главното задължение съдът намира
следното:
Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Чл. 32,
ал. 3 гласи, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца продавачът издава за отчетния период кредитни
известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал.
4 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
обезщетение за забава се дължи само за изравнителните сметки, ако не бъдат заплатени в 45-
дневен срок.
В случая ответникът е изпаднал в забава в плащането на главното задължение предвид
липсата на извършени плащания в уговорения срок. Началото на забавата е 15.09.2019 г. – за
главницата за периода от м. 01.2019 г. до м. 04.2019 г., 15.09.2020 г. – за главницата за
периода от м. 05.2019 г. до м. 04.2020 г., и 15.09.2021 г. – за главницата за периода от м.
05.2020 г. до м. 04.2021 г., тъй като съобщенията към фактури са съответно от 31.07.2019 г.,
31.07.2020 г. и 31.07.2021 г.
Размера на дължимата мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 27.04.2022 г.
върху главницата в размер на 1 797.85 лв. съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта
на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 142.12 лв.
Следователно искът за мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна
енергия е частично основателен – за сумата от 142.12 лв. за период на забава от 15.09.2019 г.
до 27.04.2022 г., а за разликата над тази сума до пълния предявен е неоснователен.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от приложимите общи условия дяловото разпределение на
топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите. С Определение № 31493/08.09.2023 г. е обявено
за безспорно и ненуждаещо се от доказване извършването на услугата дялово разпределение
по отношение на имота през процесния период на претендираната стойност. От
представените от третото лице – помагач писмени доказателства, неоспорени от ответника, е
видно, че услугата е извършвана именно от него. Наличието или липсата на договор е
ирелевантно, тъй като за ответника при всички случаи е възникнало задължението за
заплащане на стойността на извършената по отношение на имота му услуга. Таксата се
дължи именно на ищцовото дружество по силата на чл. 22, ал. 2 от Общите условия. Поради
това съдът намира иска за цената на услугата дялово разпределение за доказан по основание
5
и размер. Следователно ответникът дължи сумата от 50.26 лв. за периода от м. 04.2019 г. до
м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.05.2022 г. до окончателното плащане.
Що се отнася до иска за мораторна лихва върху горепосочената главница, следва да се
посочи, че въпреки изричните указания на съда, дадени в изготвения доклад, не са
представени доказателства по делото нито за уговорен срок за заплащане на задължението за
услугата дялово разпределение, нито за изпратена до ответника покана за заплащането й. От
това следва извод, че той не е изпаднал в забава по отношение на тази главница, респ. искът
срещу него за мораторна лихва върху стойността на услугата дялово разпределение е
неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковете, а именно: разноски за
исковото производство в общ размер на 617.82 лв., както следва: 39.64 лв. – държавна такса,
483.18 лв. – депозит за особен представител, и 95 лв. – юрисконсултско възнаграждение, и
разноски за заповедното производство в общ размер на 87.13 лв., както следва: 39.63 лв. –
държавна такса, и 47.50 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
че Т. Ц. С., ЕГН **********, с адрес: ****, ***, дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ****, следните суми: на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
сумата от 1 797.85 лв. – стойност на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот,
представляващ апартамент ****, находящ се в ****, с аб. № ****, през периода от м. 01.2019
г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва от 16.05.2022 г. до окончателното плащане; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 142.12 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2019
г. до 27.04.2022 г.; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 50.26 лв. – стойност на услугата
дялово разпределение за периода от м. 04.2019 г. до м. 04.2021 г., ведно със законната лихва
от 16.05.2022 г. до окончателното плащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 25521/2022 г. по описа на СРС, 85
състав, като ОТХВЪРЛЯ както следва: частично иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ за стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над
1 797.85 лв. до пълния предявен размер от 1 869.33 лв. и за периода от м. 05.2018 г. до м.
12.2018 г. – като погасен по давност; частично иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия – за разликата над
142.12 лв. до пълния предявен размер от 156.83; изцяло иска с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 9.71 лв. – мораторна лихва за периода от 31.05.2019 г. до 27.04.2022 г.
върху стойността на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА Т. Ц. С., ЕГН **********, с адрес: ****, ***, да заплати на ***, ЕИК ***,
6
със седалище и адрес на управление: ****, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от
617.82 лв. – разноски за исковото производство, и сумата от 87.13 лв. – разноски за
заповедното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца ****.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7