РЕШЕНИЕ
№ 1668
гр. Бургас, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20212120108938 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковата молба на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД,
ЕИК ...., седалище и адрес на управление в гр... ..представлявано от К..Ч..и Б..В.., съдебен
адрес в гр........чрез адв.М.В., срещу СТ. И. М., ЕГН **********, неговите родители З. Д. М.
и И. СТ. М., тримата с адрес в гр......., за солидарното осъждане на ответниците да заплатят
на ищеца сумата от 1000 лева, като частичен иск от общо 144 433,52 лева, представляваща
регресно вземане срещу виновния водач СТ. ИВ. М., управлявал лек автомобил марка „...“ с
рег. №..., без да валидно свидетелство за управление на моторно превозно средство, за
изплатеното от ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД обезщетение по застраховка “Гражданска
отговорност”, на пострадалата В..С..Н.., ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на исковата молба 21.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
както и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че че на 31.10.2015 г., ответникът СТ. ИВ. М., като
непълнолетен и без да е бил правоспособен водач на МПС, управлявал лек автомобил, марка
„...“ с рег. №...в гр.Бургас, като на около 500 метра пред входа на кв.“Черно море“, поради
неспазване на правилата за движение по пътищата става причина за ПТП, вследствие на
което причинил смъртта на пешеходката М..П..Н... Ищецът твърди, че на наследника на
починалата - В..С..Н..е било изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 96 000 лева – главница и лихви в размер на
41 761,52 лева, както и разноски в размер на 6672 лева, съгласно влязло в сила съдебно
решение. Предвид това сумата се претендира от ответника С.М. като причинител на вредата.
Иска се и солидарното осъждане на родителите му – З.М. и И.М., с които непълнолетният
към датата на застрахователното събитие е живеел и които отговарят за причинените от него
вреди. Ангажирани са доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците депозират съвместен писмен отговор на
1
исковата молба, в който оспорват иска като неоснователен, без да излагат конкретни
аргументи за това.
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 274, ал. 2, вр. чл.
213, ал. 1 КЗ (отм.), вр. 45 ЗЗД и вр. чл. 48 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори и се установява от представеното по делото НОХД №
748/2017г. на БОС, че с присъда от 19.09.2017 г. подсъдимият СТ. ИВ. М. е признат за
виновен в това, че на 31.10.2015г. в гр. Бургас, по второстепенен път гр.Бургас – кв. Черно
море, като непълнолетен навършил 16-годишна възраст, управлявал МПС марка „...“ с рег.
№..., като нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил
смъртта на пешеходката М..П..Н...
С влязло в сила решение по гр.д.№ 13735/2017 г. на СГС и решение по в.гр.д.№
6264/2019 г. на Софийски апелативен съд, ищецът „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК
*********, като застраховател по застраховка “Гражданска отговорност” е осъден да
заплати на В..С..Н..- дъщеря на починалата М..П..Н..и неин наследник, сумата от общо
96000лв. – главница, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди, ведно с лихва за забава от датата на увреждането до окончателното
плащане и направените по делото разноски.
От представените писмени доказателства за извършени банкови преводи от страна на
ищеца се установява, че в полза на В..С..Н..са изплатени присъдените суми, в размер на
общо 137 868. 92 лв., от които 96000лв. – главници, 41761.52 лв. – лихва за забава и 107.40
лв. – разноски.
При така изложените факти настъпването на застрахователното събитие на 31.10.2015
г. и участието на ответника СТ. ИВ. М. в него е безспорно установено.
За да бъде извършена преценка за това, дали поведението на водача представлява
основание за регресна отговорност, следва да бъде установен приложимият в настоящата
хипотеза закон и неговите предпоставки. В случая застрахователното правоотношение е
възникнало по силата на отменения Кодекс на застраховането, със сключената застраховка
“Гражданска отговорност” и застрахователното събитие е настъпило отново при действието
на отменение КЗ, действал до 31.12.2015 г. Заплащането на обезщетението от страна на
ищеца е извършено след 01.01.2016 г., при действието на настоящия КЗ. Съобразно
дадените разяснения по приложението на закона с решение № 20 от 02.04.2021 г. на ВКС по
т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК, възникването на регресното право се определя спрямо
момента на настъпване на застрахователното събитие, поради което приложимият закон в
случая е именно отменения КЗ. Регресното право на застрахователя в настоящата хипотеза,
т.е. при управление на МПС от лице без свидетелство за управление по отменения КЗ, се
различава от сега действащия КЗ - чл. 500, ал. 2 – по изричното предвиждане в закона на
правото на застрахователя да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и
разноски. Тъй като искът е предявен като частичен, в настоящия случай ще да бъдат
обсъждани основанията за регрес по отношение на платеното обезщетение на пострадалото
лице, съобразно заявения петитум. Затова, въпреки дадената в исковата молба и с доклада по
чл. 140 ГПК правна квалификация по чл. 500, ал. 2 КЗ, съдът приема, че не е налице
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото разпределената
доказателствена тежест и дадени указания с доклада на съда са валидни и към
квалификацията на иска по чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.).
Съгласно цитираната разпоредба на приложимия чл. 274, ал. 2 КЗ (отм.),
2
застрахователят по застраховка “гражданска отговорност” има право да получи платеното
обезщетение от лицето, управлявало моторното превозно средство без свидетелство за
управление. В случая застрахователят е обосновал регресното си право именно на факта, че
водачът е бил непълнолетен и неправоспособен към момента на настъпване на ПТП, което е
установено с влязлата в сила присъда по НОХД № 748/2017г. на БОС. Предвид
обвързващата сила на присъдата съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК и липсата на
оспорване на този факт от страна на ответника, съдът приема искът за доказан по своето
основание. В полза на ищеца е възникнало регресното право да претендира от
неправоспособния водач платеното от застрахователя обезщетение на пострадалото лице.
По отношение на солидараната отговорност на ответниците З. Д. М. и ИВ. СТ. М., в
качеството им на родители на непълнолетния причинител на вредата, съдът съобрази
разпоредбата на чл. 48 вр. чл. 53 ЗЗД и намира субективно съединените искове за
основателни. Родителите отговарят за вредите причинени от техните деца, които не са
навършили пълнолетие и живеят при тях. Доколкото деликтът е извършен от непълнолетния
им син и не се твърди, нито се установява някой от родителите да е бил лишен или да не е
упражнявал родителските права, респ. детето да не е живяло съвместно с родителите си, то
следва ответниците З. Д. М. и И. С. М. да отговарят солидарно с непълнолетния си син за
причинените от него вреди. Отговорността по чл. 48 от ЗЗД се определя към момента на
извършване на деянието и затова същата не отпада, когато прекият причинител на вредата
навърши пълнолетие. Още повече, че задължението на застрахователя за заплащане на
обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор по застраховка
"Гражданска отговорност" и е функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на вредите.
Доколкото искът е заявен като частичен и размерът на изплатеното застрахователно
обезщетение го надхвърля моногократно, същият се явява изцяло основателен и доказан в
пълния му размер от 1000 лв.
С оглед направеното от ищеца искане за присъждане на разноски и предвид изхода от
делото, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да
бъде възложено заплащането на сумата от 400 лв. – съобразно представения списък.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА СТ. ИВ. М., ЕГН **********, неговите родители З. Д. М. и ИВ. СТ. М.,
тримата с адрес в гр..... да заплатят солидарно на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК ...,
седалище и адрес на управление в гр...., представлявано от К..Ч..и Б..В.., съдебен адрес в
гр...., чрез адв.М.В., сумата от 1000 лв. (хиляда лева), като частичен иск от общо 144433,52
лева, представляваща регресно вземане за изплатеното от „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД
застрахователно обезщетение по застраховка “Гражданска отговорност” на пострадалата
В..С..Н.., срещу виновния водач СТ. ИВ. М., причинил ПТП на 31.10.2015 г. при управление
на лек автомобил марка „...“, с рег. №..., като непълнолетен и без да валидно свидетелство за
управление на моторно превозно средство, ведно със законната лихва върху главницата от
подаването на исковата молба 21.12.2021г. до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 400 лв. (четиристотин лева) представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в
3
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4