№ 50
гр. Девин, 31.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на трети октомври през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Елка Ант. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
като разгледа докладваното от Елка Ант. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20235410200048 по описа за 2023 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло Наказателно постановление №
23-0252-000041/23.02.2023г. на Началник група в РУ – Девин. Счита същото за
незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния закон като излага
съображения, че Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН серия GA
№ 578812/04.02.2023г., който от своя страна не отговаря на изискванията на ЗАНН. Счита,
че са допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН, които процесуални
правила са формални, като тяхното стриктно спазване се явява условие за
законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно постановление. Счита, че
изискванията към реквизитите на АУАН и наказателното постановление имат за цел да
осигурят на привлеченото към административнонаказателна отговорност лице
възможността да организира ефективно защитата си, а при съставяне на АУАН са допуснати
процесуални нарушения, довели до нарушаване на императивни норми на ЗАНН, които
опорочават процеса на установяване и съответното санкциониране на административното
нарушение. Твърди, че административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на АУАН серия GA, № 578812/04.02.2023 г. от овластено длъжностно лице при
ОДМВР- Смолян, РУ-Девин, но още при съставяне на АУАН е допусната грешка,
изразяваща се в несъответствие в показанията на техническото средство цифром и словом -
„0.93 промила (нула цяло и двадесет и три промила) алкохол в кръвта". Счита, че само въз
основа на съдържанието на АУАН не може да се направят безспорни изводи кое изписване е
вярното - с цифри или с думи, при положение,че двете стойности следва да са идентични. В
случая описаният резултат от техническото средство за съдържание на алкохол в кръвта в
1
цифрово и словесно изражение представлява две различни стойности, а не една. Съответно
двете стойности попадат в две различни хипотези на закона. Първата - „0.93 промила“,
несъмнено води до обвързаност на органа и прилагане на ПАМ, във втората обаче - „нула
цяло и двадесет и три промила“ е стойност, която попада извън обхвата на съставомерното
нарушение по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, за тази стойност не се предвижда административно
наказание и съответно няма основание за издаване на НП в тази хипотеза. Счита, че
гореописаното нарушение е от рода на съществените и представлява самостоятелно
основание за отмяна на НП. Твърди, че по административнонаказателното производство е
издадена и ЗППАМ № 23-0252-000017/06.02.2023г. на Началника на РУ - Девин към
ОДМВР Смолян, която е отменена с Решение № 106/05.05.2023г. на Административен съд-
Смолян по адм. дело № 74/2023 г. по описа на Административен съд- Смолян, като съда е
приел, че АУАН е опорочен, тъй като в него са вписани две стойности на съдържанието на
алкохол в кръвта, които са взаимоизключващи се и това нарушение е недопустимо. Счита,
че вместо да се съобрази с постановеното и влязло в сила решение по отменената ЗППАМ и
констатираните от съда тежки и неотстраними пороци допуснати в АУАН,
административнонаказващия орган е издал НП, като е допуснал допълнително опорочаване
на процесуалните правила, а именно изменил е констатираните стойности на съдържание на
алкохол в кръвта в АУАН и е вписал други стойности като в мотивите на НП е записано, че
лицето Ж. Е. П., ЕГН **********, е управлявал МПС собственост на Ф. С. А., ЕГН
**********, под въздействието на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда, а именно 0.93 промила (нула цяло деветдесет и три промила.) като излага подробни
съображения. Претендира за разноски.
В о. с. з. жалбоподателят не се явява. За него пълномощника му адв. Н. Т.
поддържа жалбата. Моли съда да уважи жалбата изцяло, тъй като са налице допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН. На първо място, във
въпросния АУАН, който е основа за издаване на НП е допусната грешка при изписване на
стойностите на концентрацията на алкохол цифром и словом, което нарушение не подлежи
на саниране по абсолютно никакъв начин. Въпросния АУАН е бил установен като
незаконосъобразен от Административен съд - Смолян с Решение № 106/05.05.2023г. по адм.
дело № 74/2023г. на Административен съд- Смолян, поради допуснатите в него съществени
проц. нарушения, а именно разликата в стойностите на концентрация на алкохол. Освен
изброените, в настоящото НП адм. наказващия орган е допуснал още едно съществено
нарушение, а именно в противоречие с издадения АУАН словесно е изписал
концентрацията на алкохол в кръвта, която не съответства на установената концентрация на
алкохол словесно в съставения АУАН по изложените подробни съображения в жалбата.
Претендира за разноски по делото.
В о.с. з. за въззиваемия Главен Ю.К. Н. Ш. оспорва подадената жалба, счита
същата за неоснователна. От името на наказващия орган моли съда да се произнесе със
съдебен акт, с който да отхвърли като неоснователна депозираната жалба, респ. да
потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно. Счита, че установените от
2
страна на административно наказващия орган съставомерни признаци на нарушението, са
доказани по настоящото съдебно производство, както от обективна страна, така и от
субективна страна. Предвид възраженията, които са направени в жалбата счита, че
Административен съд –Смолян, с който се сулидализира жалбоподателя се е произнесъл по
законосъобразността по издадена ПАМ, за която са приложими правилата по АПК. За
разлика от това в административно наказателното производство съгласно чл. 53 ал.2 от
ЗАНН, законодателят е предвидил възможност за административно наказващия орган да
санира евентуална нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя, както и неговата вина.
Счита, че това по настоящото производство е доказано и в тази логична последователност
намира за несъстоятелно отъждествяването, което се прави между административното и
административно наказателното производство. Както в съдебно заседание изясни
свидетеля разминаването в описанието на отчетената концентрация на алкохол с
техническото средство е технически обосновано, предвид използването на т.н. таблет, в
който са попълнени данните относно съставянето на АУАН. Независимо от това обаче
счита, че по делото се съдържат неоспорими доказателства, които също касаят
установената концентрация на алкохол и предвид това същите са предявени на
жалбоподателя. Той е бил запознат още повече както изясни и свидетеля в съдебно
заседание с отчетения резултат от техническото средство, което така води до извода, че не
са налице каквито и да е било ограничения, както се визира в жалбата съобразно правата на
жалбоподателя във връзка с установяването на концентрацията на алкохол. Още повече,
както и в АУАН е записано, а и свидетеля разяснява, че същия е признал за употребата на
алкохол и то не в малки количества. Освен това в НП се съдържа и докладната записка,
която е приложена и към материалите на настоящото дело, която счита, че е официален
документ и също свидетелства за отчетената концентрация на алкохол при извършената
проверка на жалбоподателя с техническото средство. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение в размер от 150 лева. Ако съда не споделя изложеното от него и
съдържащото се в писмените бележки, постанови съдебен акт в полза на жалбоподателя
при условия, че са ангажирани доказателства за платено адвокатско възнаграждение над
минималния размер, прави възражения за прекомерност.
РП- Смолян, ТО- Девин не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и
събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, за
това е процесуално допустима /НП е връчено на 11.05.2023г., а жалбата е депозирана на
12.05.2023г. видно от п.к./ разгледана по същество е основателна, а атакуваното
наказателно постановление следва на чл.63, ал.3, т.2 от ЗАНН да бъде отменено, по
следните съображения:
3
Установява се от показанията на свидетеля В. П., на длъжност „старши полицай
ВПА“ в РУ- Девин, Участък Доспат, че на 04.02.2023г. около 04.35 часа в гр. Д., ул. О., до
офиса на „Й.“, спрял за проверка лек автомобил марка „Фолксваген голф“ с рег. № ****,
собственост на Ф. С. А., управляван от Ж. Е. П.. В хода на проверката се установило, че
същия лъха на алкохол, поради което е изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер
7510“ с фабр. № ARPM-0756.
На място свид. В. П. в присъствие на свид. В. Б. и жалбоподателя, му съставил
АУАН серия GA, № 578812/04.02.2023 г. за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 пр. 1 от ЗДвП, който
жалбоподателя подписал без възражение.
На жалбоподателя е издаден талон за изследване № 076527.
С писмо изх. № 252р-1564/07.02.2023г. на РУ- Девин са изпратени СУМПС №
********* и КТ № 7436826, отнети със ЗППАМ № 23-0252-000017/06.02.2023г. на Ж. П. до
Началника на Сектор „Пътна полиция“ ОДМВР-Смолян за съхранение до решаване на
въпроса за отговорността.
Със ЗППАМ № 23-0252-000017/06.02.2023г. на Началник група към ОДМВР
Смолян, РУ- Девин са временно отнети свидетелството за управление на МПС на водач №
********* и КТ № 7436826 до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
Началник група в ОДМВР-Смолян, РУ-Девин – Р. Х., упълномощен със Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, въз основа на АУАН серия
GA, № 578812/04.02.2023 г. е издал Наказателно постановление № 23-0252-
000041/23.02.2023г., с което е наложил на жалбоподателя, за това, че на 04.02.2023 г. в
04.35 часа, в гр. Д., на ул. О. като водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“, с рег. №
****, при обстоятелства: До офиса на "Й.'’ в посока на движение от ул. Т. към ДГС -Доспат
управлява лек автомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. номер ****, собственост на Ф. С.
А., с ЕГН ********** от гр. Д., ул. К. В. **, цвят светло сив металик и допуска следното
нарушение: „1. Управлява автомобила с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на
хиляда. Пробата е извършена в 04.40 часа с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ с
фабр. номер ARPM - 0756 и показания на апарата 0.93 промила (нула цяло и деветдесет и
три промила) алкохол в кръвта измерено чрез издишания въздух, показанията са показани на
водача. Същия лъха на алкохол и има несигурна походка. По данни на водача същият е
изпил 6 бири. Издаден талон за изследване номер 076527 от 04.02.2023 г., е извършил: 1.
Управлява МПС, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над
0.8 на хиляда до 1.2 на хиляда включително, с което виновно е нарушил/а чл.5 ал. 3 т.1 от
ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП му е наложил
по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП - глоба в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 12 месеца.“ Изготвена докладна записка № 252р-1531/06.02.2023г. по описа на РУ-
Девин. Всичко - глоба в размер 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12
месеца. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР се отнемат общо 10 точки
Към 23.02.2023 г. на водача остават 39 контролни точки.
4
С Решение № 106/05.05.2023г., постановено по адм. дело № 74/2023г. по описа на
Административен съд-Смолян е отменена Заповед за прилагане на принудителна
административни мярка № 23-0252-000017/06.02.2023 г. на Началник група към ОДМВР-
Смолян, РУ- Девин, по оспорването на Ж. Е. П. от гр. Д., ул. К. В. № **.
Изготвена е докладна записка № 252р-1531/06.02.2023г. от свид. В. П..
При така установеното от фактическа страна, следват следните правни изводи:
НП и АУАН са издадени в предвидената от закона форма и от компетентни за
това органи.
От жалбоподателя са направени възражения за допуснати процесуални
нарушения при съставяне на акта и НП, които са основателни. Административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение на чл.5, ал. 3, т.1 от
ЗДвП е реализирана при съществени нарушения на закона и поради тези причини следва да
се отмени. На първо място още при започване на административно-наказателното
производство е допуснато нарушение на процесуалните правила. Същото започва със
съставяне на АУАН.
От процесуална страна, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на административното наказание на жалбоподателя. АУАН е
издаден в разрез с императивните изисквания на чл. 42, ал.1, т.4 ЗАНН и съдържа неяснота
относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя. Съгласно
чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява
пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда и/или след
употреба на наркотични вещества или техни аналози. При съставяне на АУАН е допусната
грешка, изразяваща се в несъответствие в показанията на техническото средство цифром и
словом - „0.93 промила (нула цяло и двадесет и три промила) алкохол в кръвта". Вярно, че в
НП административнонаказващият орган е посочил: „0.93 промила (нула цяло и деветдесет и
три промила) алкохол в кръвта". Само въз основа на съдържанието на АУАН не може да се
направят безспорни изводи за състава на нарушението по чл.5, ал. 3, т.1 от ЗДвП, коя от
посочената в АУАН концентрация на алкохол в кръвта е вярна – цифром или словом, при
положение, че двете стойности следва да са идентични. В случая описаният резултат от
техническото средство за съдържание на алкохол в кръвта в цифрово и словесно изражение
представлява две различни стойности, а не една, както и попадат в две различни хипотези на
закона. Първата - „0.93 промила“ води до обвързаност на органа и прилагане на
административно- наказателна отговорност, а в посочената втора стойност „нула цяло и
двадесет и три промила“ е извън обхвата на съставомерното нарушение по чл.5, ал. 3, т.1 от
ЗДвП, респективно издаване на НП с налагане на административно наказание по чл. 174,
ал.1, т.2 от ЗДвП. Съдът намира, че по този начин е накърнено правото на защита на
санкционираното лице. Нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН дава правомощия на наказващия
орган да издаде наказателно постановление и когато е допусната нередовност в акта, стига
5
да е установено по безспорен начин извършването на нарушението (на материалноправната
норма), самоличността на нарушителя и неговата вина, но в случая не е установено с
категоричност резултата от техническото средство за съдържание на алкохол в кръвта.
Фактът, че в АУАН не са изложени възражения по установеното административно
нарушение от страна на лицето, не означава, че изложеното в самия акт се приема за
безспорно установено. В случаят не следва да намери приложение и разпоредбата на чл.189,
ал.2 от ЗДвП. За да се приеме, че съставеният АУАН има доказателствена сила, следва
установените в него факти да се потвърждават от приложените доказателства, докато в
случая това, не е така. Както в хода на АНП, така и в съдебната фаза на производството
няма представени доказателства, коя е действителната концентрация на алкохол в кръвта.
От събраните по делото доказателства не се установява, че жалбоподателя е осъществил
състава на санкционираното нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, доколкото не се
установява по безспорен начин, че П. в качеството на водач на МПС е управлявал същото с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила. Проверката с техническо средство и
медицинското изследване за установяване употребата на алкохол са две различни
алтернативни възможности, които контролиращия орган следва да предостави на
проверявания водач на МПС с цел да бъде установено дали превозното средство се
управлява с или без концентрация на алкохол в кръвта. От съществено значение в
настоящия случай за съставомерността на деянието е да се установи, дали по делото е
доказано управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 промила, но
такова доказване безспорно не е налице.
Ето защо, съдът намира, че поради допуснати съществени процесуални
нарушения, неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
водача за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, за това следва на основание чл.63, ал.3, т.2 от
ЗАНН да се отмени НП като незаконосъобразно постановено.
Разноски:
С оглед изхода на делото и своевременно направено искане от жалбоподателя за
присъждане на разноски следва в негова полза да му се присъдят. Жалбоподателя за
осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал адвокат Н. Т. и
е заплатил в брой сумата от 400.00 лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално
представителство по договор за правна защита и съдействие от 12.05.2023г. Същият е
представен пред съда своевременно по съответното дело по обжалване на НП (лист 11).
Договорът е двустранен възмезден и са безспорни неговата валидност, действие и
последици. В тази връзка съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6/ 2012 г. по
Тълкувателно дело № 6/ 2012 г. на ВКС съдебните разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждение и в договора е описан начинът на
плащане. Предвид съдържанието на ДПЗС по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, където
е отбелязано извършеното плащане, следва да се приеме, че е представено доказателство за
заплащане на адвокатско възнаграждение. Извършеното плащане в хода на делото е за
осъществена по него правна защита. От въззиваемият е направено възражение за
6
прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2994г.
за минималните адвокатски възнаграждения, което е неоснователно, тъй като заплатения
адвокатски хонорар е в минимален размер по наредбата, за това ще следва на основание чл.
63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК да се осъди ОД на МВР- Смолян като
разпоредител с бюджетни средства да заплати на жалбоподателя сумата от 400.00 лева.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0252-
000041/23.02.2023 г., издадено от Р. Х.-Началник група в ОДМВР- Смолян,
РУ- Девин, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на
Министъра на вътрешните работи, с коeто на Ж. Е. П., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. К. В. № **, за нарушение на чл. 5, ал.3, т. 1
от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП му е
наложено по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП – глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр. Смолян да заплати
на Ж. Е. П., с ЕГН **********, с адрес: гр. Д., обл. Смолян, ул. К. В. № **
сумата от 400.00 лева /четиристотин лева/ - разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
7