Р Е
Ш
Е
Н
И
Е
№
град
Пирдоп 06.03.2018 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПИРДОП, втори състав, в открито заседание на шести февруари две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦОНКА МИТКОВА
при секретаря Лиляна Далеева и в
присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията МИТКОВА гр.
дело № 416 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Производството по
делото е образувано по искова молба от СНЦатели за колективно управление на
авторски права – ...”, Код по БУЛСТАТ ..., рег. по ф.
д. № 18208/ 1992г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление: град София,
ул. „Будапеща” № 17, ет. 4, представлявано от Иван Димитров – Изпълнителен
директор, чрез Адвокатско съдружие „Фронтекс Лигъл Сървисис”, вписано в
регистъра на САК, ЕИК *********, чрез адвокат Г.Р.Д. от САК – Пълномощник, със
служебен адрес: град София, ул. „Хенрик Ибсен” № 15, ет. 7, срещу „...” АД, ЕИК
..., със седалище и адрес на управление: област София, село Мирково, Община
Мирково, представлявано от Драгомир Василев Драганов – Изпълнителен директор.
По обстоятелствата
подробно изложени в ИМ, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът „...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: област София, село Мирково, Община Мирково, представлявано от
Драгомир Василев Драганов – Изпълнителен директор, дължи на ищеца СНЦатели за
колективно управление на авторски права – ...”, Код По БУЛСТАТ ..., рег. по ф. д. № 18208/ 1992г. по описа на СГС, със
седалище и адрес на управление: град София, ул. „Будапеща” № 17, ет. 4, представлявано
от Иван Димитров – Изпълнителен директор, следните суми: 1300.44 лева (хиляда и
триста лева и
четиридесет и четири
стотинки) – главница, представляваща
сбор от дължими вноски за възнаграждения по договор от 02.08.2012 г. с включен ДДС за периода от 01.04.2014 г. до 31.08.2015 г.; 1300.44 лева (хиляда и триста лева и
четиридесет и четири стотинки) – договорна неустойка за забава, начислена за периода от 16.04.2014 г. до
28.03.2017 г., съгласно договора върху неизплатени авторски възнаграждения; законната лихва върху главницата от 1300.44
лева (хиляда и триста лева и четиридесет и четири стотинки) – за периода от дата на подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на главницата.
Ищецът моли предявеният иск да
бъде уважен, ведно със законните последици.
Ищецът моли да му бъдат присъдени
направените разноски по делото, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „...” АД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: област София, село Мирково, Община
Мирково, представлявано от Драгомир Василев Драганов – Изпълнителен директор,
чрез пълномощника си П.М.П. – Главен юрисконсулт, в дадения му от съда срок, е дал писмен
отговор, представил е заверени копия на писмени доказателства по опис под № 1 и
№ 2, и е направил доказателствени искания. Ответникът в писмения си отговор
оспорва изложените в ИМ твърдения, като оспорва
исканото в ИМ вземане, като неизискуемо, тъй като ответника не е
получил проформа фактурите по договора от
02.08.2012г.
Ответникът моли
предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, ведно със
законните последици.
Ответникът моли да
му бъдат присъдени направените разноски по делото, съгласно представения списък
по чл. 80 от ГПК.
Районен съд – Пирдоп, след като
обсъди събраните доказателства по делото и ведно с доводите на страните, намира
за установено следното:
Съдът
приема за безспорни и не подлежат на доказване следните обстоятелства по
делото: че между страните има сключен договор от 02.08.2012 г.; че за 2012 г. ищеца е издал по
процесния договор една проформа фактура, въз основа на която ответникът е
извършил плащане; че на 03.04.2017 г. в РС
– Пирдоп, СНЦ „...”, Код по БУЛСТАТ ... e депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу „...” АД, ЕИК ...; че въз основа на това заявление е образувано ч.
гр. дело № 238/ 2017 г. по описа на РС – Пирдоп; че на 06.04.2017г. съдът е
издал Заповед № 332 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
„...” АД, ЕИК ... за следните
суми: сумата от 1300.44 главница, сумата 1300.44 лв. - представляваща общия
размер на уговорените неустойки за забава от 16.04.2014 г. до 28.03.2017 г. за
дължими изискуеми авторски възнаграждения за забава по договор от 02.08.2012г.,
ведно със законната лихва от 31.03.2017 г. до изплащане на вземането, и за
сумата 437.26 лв. разноски по делото, от които 52.02 лв. д.т. и 385.24 лв. за
адвокатско възнаграждение; че срещу така издадената заповед за изпълнение е
постъпило възражение от длъжника в срока по чл. 414 от ГПК, поради което съдът
е указал на заявителя да предяви установителен иск относно вземането си в
законоустановения срок по чл.415, ал.1 ГПК, тъй като в тази насока са
представени надлежни писмени доказателства – приложеното ч. гр. д. № 238/ 2017 г.
на Районен съд – Пирдоп, които не са оспорени от ответника и няма спор между
страните по тези обстоятелства. Съдът не е
събирал допълнителни доказателства във връзка с безспорните обстоятелства между
страните по делото.
Съдът приема за
спорни и подлежат на доказване всички останали обстоятелства по делото: че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1300.44 лв. – главница, представляваща сбор
от дължими вноски за задължения по договор от 02.08.2012 г. с вкл.ДДС за
посочения период в ИМ – от 01.04.2014 г. до 31.08.2015 г.; че
ответникът дължи на ищеца сумата от 1300.44 лв. – договорна неустойка за забава
съгласно договора от 02.08.2012 г., за периода от 16.04.2014 г. до 28.03.2017 г.;
че за посочения в ИМ период ищеца е издавал описаните фактури и тези фактури са
били получени от ответника след 2012 г.; че описаните в ИМ проформа фактури са
изпращани от ищеца на ответника по e-maila на
Симона Събкова - Директор човешки ресурси на „...“, съгласно сключения между
страните договор, тъй като в тази насока има спор между страните по делото
и представените писмени доказателства са
оспорени от ответника. Съдът допусна събиране на допълнителни доказателства във
връзка със спорните обстоятелства между страните по делото.
Видно от заключението
на съдебно – счетоводната експертиза /ССчЕ/, депозирано от вещото лице М.Н.Л.
/л.66-70/, което не е оспорено от страните и е прието от съда като обосновано и
правилно в съдебно заседание на 28.11.2017 г. /л.93-95/, че по договор от
02.08.2012 г., ответникът е извършил плащане на ищеца по фактура № **********
/02.08.2012 г., като тези данни са взети от счетоводната програма на „Елаците –
Мед“ АД по сметка 4002; че в счетоводството на ответника няма счетоводни
записвания от които да е видно, че има задължения по процесния договор; че няма
счетоводни записвания по реда на ЗДДС и ЗКПО; от справка извлечение неплатени
фактури на доставчици за период 01.01.2012 г. до 01.11.2017 г. от сметка 4002,
обект 001-..., няма неплатени задължения. Видно от заключението на ССчЕ, че съгласно
договор от 02.08.2012 г. дължимата сума, представляващи сбор от вноски за
възнаграждения с включен ДДС, за периода
от 01.04.2014 г. до 31.08.2015 г., е в размер на 1300.44 лева; че съгласно
договор от 02.08.2012 г., общата стойност на дължимата неустойка за периода от 16.04.2014
г. до 28.03.2017 г., е в размер на 1300.44 лева; че е извършено плащане по
процесния договор от „Елаците – Мед“ АД по банков път на 02.08.2012 г. на сума
в размер на 346.58 лева и основанието за плащане е проформа фактура. При
разпита в съдебно заседание вещото лице М.Л. установява, че по принцип проформа
фактурата е документ, който не се осчетоводява в счетоводството, те също се
номерирани фактури и се предават на контрагентите по електронен път, на ръка
или с писмо с обратна разписка и за тях също се ползва програмен продукт, като
в случая тя е видяла само една проформа фактура, издадена от ищеца №
**********/ 02.08.2012 г., която е описала в заключението.
Видно от
заключението на съдебно – техническата експертиза /СТЕ/, депозирано от вещото
лице инж. Т.А.Т. /л.72-92/, което не е оспорено от страните и е прието от съда
като обосновано и правилно в съдебно заседание на 28.11.2017 г. /л.93-95/, че представители
на ищеца са изпращали електронни писма, съдържащи проформа фактури като
прикачени файлове, в чието съдържание на текста е бил посочен размера на
задълженията до лицето за контакт Симона Събкова на електронния адрес, посочен
в договора между страните „*********@*************.***“.
Видно от
заключението на допълнителната съдебно – техническата експертиза /СТЕ/,
депозирано от вещото лице инж. Т.А.Т. /л.101-118/, което не е оспорено от
страните и е прието от съда като обосновано и правилно в съдебно заседание на 06.02.2018
г. /л.133-134/, че в електронната пощенска кутия на Директор човешки ресурси на
фирма „Елаците – Мед“ АД Симона Събкова няма получени електронни писма от ищеца
СНЦ „...“ с електронен пощенски адрес ********@*********************.***, че в електронната пощенска
кутия на Директор човешки ресурси на фирма „Елаците – Мед“ АД Симона Събкова
има получени електронни писма от ищеца СНЦ „...“ с електронен пощенски адрес ****************@**********.***, че в електронната пощенска
кутия на Директор човешки ресурси на фирма „Елаците – Мед“ АД Симона Събкова
няма получени от ищеца СНЦ „...“ проформа фактури или фактури.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
От събраните по
делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът счита за доказано,
че ищецът СНЦ „...”, Код по БУЛСТАТ ... и ответника „...” АД, ЕИК ... се намирали в договорни
отношения, съгласно договор от 02.08.2012 г. и в клаузите на който са договорени предмета
на договора, правата и задълженията на страните, възнаграждения и условия на
плащане, начин на извършване на плащането, срок на действие и прекратяване на
договора. Съгласно чл. 3 от Договора, срещу отстъпените му с договора права,
„Елаците – Мед“ АД се задължава да заплаща на СНЦ „...“ годишно възнаграждение,
определено съглсно действащите към тази дата Правила на „...“ за определяне
размера на авторските възнаграждения, като конкретният размер на
възнаграждението, дължимо за всеки отделен обект на „Елаците – Мед“ АД се
посочва в Приложение № 1, неразделна част от договора, като са уговорени и
съответните срокове на плащане в чл.3.1, 3.2, 3.3 и 3.4. и в договора не е
уговорено плащането на възнаграждението да се извършва след издаване на
проформа фактура или друга фактура от СНЦ „...“./л.7-18/ Съдът не споделя
доводите на ответника, че с разменените имейли на 26.07.2012г. /л.36-37/
страните са уговорили срок за плащане след получаване на проформа фактура, тъй
като в тези имейли няма такава уговорка, те нямат характер на договор, нито на
анекс към договора, същият влиза в сила от датата на сключването му –
02.08.2012г. и в неговите клаузи няма уговорено плащане след издаване на
проформа фактура. Съдът не споделя доводите на ответника, че в случая е
приложима разпоредбата на чл. 303а, ал. 3 от ТЗ, тъй като в договора между
страните е уговорен срок на плащане, който не е спазен от ответника. Ответникът
в писмения си отговор и в хода на делото заявява, че дължи процесната главница
по задължението, но не я е заплатил по вина на ищеца, който не му е изпратил по
валиден начин необходимите счетоводни документи /проформа фактури/. Съдът не
споделя тези доводи на ответника, тъй като в договора от 02.08.2012г. са
уговорени между страните съответните срокове за плащане на възнаграждението и в
неговите клаузи няма уговорено плащане след издаване на проформа фактура.
Съгласно чл. 4 от договора в случай на забава при заплащане на някоя от
вноските, ползвателят „Елаците – Мед“ АД дължи неустойка в уговорения размер.
Съдът счита за доказано, че ищецът е изправна страна по договора, а ответникът е
неизправна страна по този договор и не е извършил плащане на договореното
възнаграждение в уговорените срокове. Съдът счита за доказано, че е налице задължение за ответника, което
задължение е ликвидно и изискуемо, установено по основание и размер, и с
настъпил падеж. Съдът счита, че предявеният иск от ищеца срещу ответника следва
да бъде уважен като основателен и доказан, ведно със законните последици.
Следва да бъде признато за установено по отношение на ответника „...” АД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: област София, село Мирково, Община Мирково, представлявано
от Драгомир Василев Драганов – Изпълнителен директор, че дължи на ищеца СНЦатели за колективно управление на авторски права – ...”, Код по БУЛСТАТ ..., рег. по ф. д. № 18208/ 1992г. по
описа на СГС, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Будапеща” №
17, ет. 4, представлявано от Иван Димитров – Изпълнителен директор, следните
суми: 1300.44
лева (хиляда и
триста лева и
четиридесет и четири
стотинки) – главница, представляваща
сбор от дължими вноски за възнаграждения по договор от 02.08.2012 г. с включен ДДС за периода от 01.04.2014 г. до 31.08.2015 г.; 1300.44 лева (хиляда и триста лева и
четиридесет и четири стотинки) – договорна неустойка за забава, начислена за периода от 16.04.2014 г. до
28.03.2017 г., съгласно договора върху неизплатени авторски възнаграждения; законната лихва върху главницата от 1300.44
лева (хиляда и триста лева и четиридесет и четири стотинки) – за периода от 31.03.2017г. /дата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК/ до окончателно изплащане на главницата, съгласно заповед № 332 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 06.04.2017г. по ч. гр. дело №
238/ 2017г. по описа на РС – Пирдоп.
Предвид
изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
заплати на ищеца направените разноски по заповедното производство в размер на
437.26 лева (четиристотин тридесет и седем лева, 26 ст.), съгласно представения
списък по чл. 80 от ГПК.
Предвид изхода на
делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати на
ищеца направените разноски по делото в размер на 937.26 лева (деветстотин
тридесет и седем лева, 26 ст.), съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Воден
от гореизложеното Районен съд – Пирдоп
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, че „...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: област София,
село Мирково, Община Мирково, представлявано от Драгомир Василев Драганов –
Изпълнителен директор, че дължи на СНЦатели за колективно управление
на авторски права – ...”, Код по БУЛСТАТ ..., рег. по ф.
д. № 18208/ 1992г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление: град София,
ул. „Будапеща” № 17, ет. 4, представлявано от Иван Димитров – Изпълнителен
директор, следните суми: 1300.44 лева (хиляда и триста
лева и четиридесет
и четири стотинки) – главница, представляваща сбор от дължими вноски за възнаграждения по договор от 02.08.2012 г. с включен ДДС за периода от 01.04.2014 г. до 31.08.2015 г.; 1300.44 лева (хиляда и триста лева и
четиридесет и четири стотинки) – договорна неустойка за забава, начислена за периода от 16.04.2014 г. до
28.03.2017 г., съгласно договора върху неизплатени авторски възнаграждения; законната лихва върху главницата от 1300.44
лева (хиляда и триста лева и четиридесет и четири стотинки) – за периода от 31.03.2017г. /дата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК/ до окончателно изплащане на главницата, съгласно заповед № 332 за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена на 06.04.2017г. по ч. гр. дело №
238/ 2017г. по описа на РС – Пирдоп.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, „...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
област София, село Мирково, Община Мирково, представлявано от Драгомир Василев
Драганов – Изпълнителен директор, да заплати на на СНЦатели за колективно управление на авторски
права – ...”, Код по БУЛСТАТ ..., рег. по ф.
д. № 18208/ 1992г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление: град София,
ул. „Будапеща” № 17, ет. 4, представлявано от Иван Димитров – Изпълнителен
директор, направените разноски по заповедното производство в размер на 437.26 лева
(четиристотин тридесет и седем лева, 26 ст.).
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, „...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
област София, село Мирково, Община Мирково, представлявано от Драгомир Василев
Драганов – Изпълнителен директор, да заплати на на СНЦатели за колективно управление на авторски
права – ...”, Код по БУЛСТАТ ..., рег. по ф.
д. № 18208/ 1992г. по описа на СГС, със седалище и адрес на управление: град София,
ул. „Будапеща” № 17, ет. 4, представлявано от Иван Димитров – Изпълнителен
директор, направените разноски по делото в размер на 937.26 лева (деветстотин
тридесет и седем лева, 26 ст.).
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд – София.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: