№ 215
гр. Стара Загора, 12.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Тодор Минов
при участието на секретаря Деяна Ив. Генова
като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно
дело № 20245530201354 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е наказателно постановление № 24-1228-000607 от
20.03.2024 година на Началник Група в ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна
полиция – Стара Загора /упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на МВР/, с което на К. Х. К., ЕГН **********, е наложено
административно наказание – „глоба” в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от двадесет и четири месеца, както и са
отнети петнадесет контролни точки, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за
движение по пътищата.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление, като се моли съда същото да бъде
отменено.
Въззиваемият, в представено по делото писмено становище и в
открито съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна и
моли наказателното постановление да бъде потвърдено.
Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на
жалбоподателя, събраните по делото писмени и гласни доказателства,
становищата и доводите на страните намери за установено следното:
1
Жалбата е подадена от правоимащо лице, но разгледана по
същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното наказателно постановление е прието, че на
07.03.2024 г., около 14.50 часа в гр. Стара Загора, на ул. „Промишлена“ №2,
на изхода на сектор „Пътна Полиция“, в посока север-юг К. К. e управлявал
собственият си лек автомобил Шкода, с рег. № ****, като е отказал да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510
ARBA-0158. Отказът е извършен в сградата на Сектор „Пътна полиция“. Бил
е издаден талон за изследване №294326 и 7 броя холограмни стикери с номер,
отговарящ на талона за изследване. Жалбоподателят не е дал кръв за
изследване.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателя, като водач на лек автомобил е бил проверен от
контролните органи при управление на лекия си автомобил на 07.03.2024
година в 14.50 часа. Проверяващите служители на „Пътна полиция” – Стара
Загора са пристъпили към проверка на водача за употреба на алкохол. От
показанията на актосъставителя Д. и свидетеля А. се установява по един
безспорен и несъмнен начин, че жалбоподателя К., категорично е отказал да
бъде тестван за употреба на алкохол. Тези показания на служителите на
полицията не се опровергаха по никакъв начин от събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. Така възприетата фактическа обстановка
се подкрепя и от представения по делото Талон за изследване №294326,
издаден на основание чл. 3, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози на Министъра на здравеопазването.
Върху съшият талон е посочено че проверяваното лице отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство или тест. Не се установиха
протокол по чл. 24, ал. 2 и протокол по чл. 14, ал. 2 от същата Наредба, което
обстоятелство е в подкрепа на твърдението на АНО, че жалбоподателят не е
дал кръв за изследване.
Предвид на това съдът намира, за безспорно по делото, че водачът
и жалбоподател К. К. е отказал извършването на проверка за употреба на
алкохол. С оглед отказа е издаден талон за медицинско изследване от същата
дата, връчен на жалбоподателя, като последния не е дал кръвна проба за
2
установяване наличието на алкохол. Тези действия на жалбоподателя са дали
основание на контролните органи да съставят акт за установяване на
административно нарушение и издаване на обжалваното в последствие
наказателно постановление. Други доказателства по делото не се събраха.
Така възприетото от съда се приема за безспорно установено, въз
основа на представения по делото АУАН, както и от показанията на
свидетелите – актосъставителят К. Д. и свидетелят по акта, Ж. А..
Административното нарушение по чл.174, ал. 3от ЗДвП визира в себе си
водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употреба на алкохол в кръвта или не изпълни
предписанието за медицинско изследване за това, се наказва със съответното
административно наказание. В разглеждания случай, за съда несъмнено
жалбоподателя е осъществил изпълнителното деяние на визираното
административно нарушение. Несъмнено се установи и, че жалбоподателят е
имал качеството, изисквано от разпоредбата на чл. 174, ал.3 ЗДвП, а именно –
водач на МПС. Нарушението е такова на просто извършване – не е
необходимо настъпването на конкретен обществено опасен резултат за
осъществяване на фактическия му състав. Нарушението е извършено при
форма и вид на вина – пряк умисъл.
От друга страна съдът намира, че при издаване на обжалваното
наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения, точно и
ясно е описано административното нарушение, правилно е приложен
материалния закон, разяснена е административно-наказателната отговорност
на нарушителя, той е бил запознат с фактите по административно
наказателната преписка, посочено е конкретното място и дата на извършване
на административното нарушение, както и правната норма, нарушена с
действията на жалбоподателката. Следователно съдът приема, че са
изпълнени изискванията на чл.57 от ЗАНН при реализиране на
административно-наказателната отговорност. Неоснователни са доводите в
жалбата, че при реализиране на административно-наказателната отговорност
са допуснати процесуални нарушение досежно компетентността и
ангажирането на наказателната отговорност спрямо жалбоподателя, тъй като
тези обстоятелства бяха безспорно установени в хода на съдебното следствие,
както от показанията на разпитаните по делото свидетели, така и от
представената Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
3
вътрешните работи.
Предвид гореизложеното въззивния съд намира, че в
разглеждания случай действително виновно е допуснато нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съобразявайки се с нарушението, неговата тежест,
обществена значимост, вероятността за възникване на тежки обществено
опасни последици от извършването му, както и това че, в последно време е
често срещано, административно наказващия орган, съвсем законосъобразно
е наложил наказание в предвидения в закона размер. Отделно от това –
предвидените размери на административни наказания „глоба“ и „лишаване от
право на управление на МПС“ са абсолютно определени в разпоредбата на чл.
174, ал.3 ЗДвП и последващото им обсъждане се явява безпредметно.
С оглед изложеното съдът, намира че наказателното
постановление се явява законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
На основание чл. 63д ЗАНН, следва да бъде осъден
жалбоподателят да заплати на административно-наказващия орган
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100,00 лв.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-1228-000607
от 20.03.2024 година на Началник Група в ОДМВР Стара Загора, сектор
Пътна полиция – Стара Загора /упълномощен със Заповед №8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР/, с което на К. Х. К., ЕГН
**********, е наложено административно наказание – „глоба” в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от двадесет и
четири месеца, както и са отнети петнадесет контролни точки, за нарушение
на чл.174, ал.3 от Закона за движение по пътищата, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА К. Х. К., ЕГН **********, от гр. Стара Загора, ул.
„*****“ №9, ет.6 да заплати на ОД на МВР – Стара Загора сумата в размер на
100,00 лева представляващи сторени по делото разноски за юрисконсултско
4
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в
четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението от страните пред
Административен съд град Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5