РЕШЕНИЕ№260135
гр. Пловдив, 13.01.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, IХ граждански състав, в публичното
заседание на шестнадесети декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА
ДЪБОВА
при секретаря Петя
Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 15669 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от ЗД “Бул Инс” АД против С.Н.Г. кумулативно обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № ***г. за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***г. по описа на Районен съд –
Пловдив, *граждански състав, както следва: сумата от 436, 26 лв.,
представляваща изплатено от ищеца в полза на застрахователя на увредения лек
автомобил ***Д застрахователно обезщетение от 421, 26 лв. и ликвидационни
разноски от 15 лв. по щета № ***, която сума е дължима от ответната страна –
делинквент, която е напуснала пътно-транспортното произшествие без да уведоми и
изчака органите на МВР, и сумата от 105, 88 лв. – обезщетение за забава за
периода от * г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че на 22.07.2014 г. при движение в град *, на кръстовището на бул. ***лек автомобил * при извършване на маневра
заобикаляне удря лек автомобил *След реализиране на пътно-транспортното
произшествие виновният водач напуснал мястото на произшествието без да уведоми
и изчака органите на МВР. Сочи, че за настъпилото пътно-транспортно
произшествие е съставен Протокол за * части на лекия автомобил: броня – задна;
лайсна – лява броня задна; калник – заден, ляв; стоп – ляв. Сочи, че стойността
необходима за възстановяване на материалните щети на автомобила е в размер на
сумата от 421, 26 лв. Сочи, че управляваният от
ответната страна лек автомобил е застрахован по застраховка “Гражданска
отговорност” при ищцовото дружество по силата на застрахователна полица № *застрахователно събитие
била заведена щета № ***, по
която било заплатено по банков път застрахователно обезщетение в размер на
сумата от 421, 26 лв. в полза на застрахователя на увредения лек автомобил *,
който от своя страна заплатил застрахователното обезщетение по силата на *
освен заплатеното застрахователно обезщетение и сумата от 15 лв. –
ликвидационни разноски по щета. Твърди, че ответната страна получила регресна
покана за заплащане на застрахователното обезщетение, но тъй като не заплатила
доброволно последното, изпаднала в забава. В уточнителна молба се сочи, че
правото на застрахователя възниква на основание чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ (отм.).
По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.
Ответната
страна С.Н.Г., чрез адв. Ж.М., е депозирала в законоустановения за това срок по
чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на исковата молба, в който излага доводи за нейната
неоснователност. Счита исковата молба за нередовна, тъй като в последната не се
изложени конкретните обстоятелства относно основанието за възникване на
регресното право, като липсва посочване на конкретни факти по приложението на
сочената правна норма на чл. 274, ал. 1, т. 2 КЗ. Счита, че посоченото от
страна на ищеца нарушение на чл. 25 ЗДвП не обосновава възникване на регресното
му право, поради което и предвид липсата на изложени обстоятелства досежно
приложимата правна норма, намира исковата молба за нередовна. Твърди, че
ответната страна при реализиране на произшествието, не е осъзнала, че е участник
в пътно-транспортно произшествие и това е единствената причина, поради която не
е спряла, за да констатира наличието или липсата на щети. Сочи, че на * г.
участниците в произшествието са се явили за съставянето на протокола и при
липса на противоречия между тях са съдействали при съставянето му. Сочи, че
след инцидента на * г. мястото не е посетено от органите на реда, за да бъде
необходимо присъствието на водачите. Твърди, че за да възникне правото на
регрес в полза на застрахователя се изисква посещаването на мястото от органите
на реда да е задължително, което е установено в разпоредбата на чл. 125 ЗДвП, в
която е посочено в кои случаи е необходимо посещението на мястото на ПТП от
службите за контрол на МВР. В т. 7 на посочената разпоредба било установено, че
посещението на мястото на произшествието е задължително, когато между
участниците има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от
моторните средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Поддържа,
че нито една от посочените две предпоставки не се твърди да е налице. Не се
установявало и между участниците да е имало разногласие относно
обстоятелствата, свързани с настъпването на ПТП, тъй като протоколът е подписан
от двамата водачи и не са отправени възражения, свързани с настъпването му.
Сочи, че не е било налице и второто условия, а именно – увреденото моторно
превозно средство да не е в състояние да се придвижи на собствен ход. Сочи, че
с оглед вида на щетите последните не са били от естество да препятстват
възможността за движение на автомобила. Твърди, че с оглед наличните данни по
делото следва да се приеме, че дори да е имало напускане на автомобила от
местопроизшествието от страна на ответника, то не е сторено в хипотезата на чл.
500, ал. 1, т. 3 КЗ, когато явяването на органите за контрол на движението по
пътищата е задължително. По така изложените съображения счита, че не са налице
основанията за ангажиране на регресната отговорност на прекия причинител на
вредите.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 422 ГПК във
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл.
274, ал. 1 КЗ (отм.) е уредено едно специално суброгационно право в отклонение
от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение. Изплащайки
застрахователно обезщетение последният изпълнява свое договорно задължение, вследствие
на което по силата на чл. 274, ал. 1 КЗ (отм.) встъпва в правата на увредения
срещу причинителя на вредата.
От
фактическите твърдения на ищеца, обективирани в заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение се установява, че ищецът основава регресното си право
на основание виновно отклонение от страна на ответника от проверка за алкохол,
тъй като последният е напуснал местопроизшествието, следователно предявената
искова претенция е такава с правно основание чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.).
Следва да намери приложение материалноправния закон, действал към момента на
сключване на процесния договор за имущшествено застраховане, при действието на
който е настъпило и процесното пътно – транспортно произшествие – Кодекса на
застраховането – отм. с ДВ. бр.102 от 29.12.2015 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) освен в случаите по чл. 227 КЗ, застрахователят има право да получи от застрахования платеното от
застрахователя обезщетение, когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното
произшествие е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за
алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
Възникването на спорното
материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални
предпоставки (юридически факти): 1. ищцовото застрахователно дружество да е
платило обезщетение на увредено лице за причинените му вреди от противоправното
поведение на делинквента; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание (непозволено увреждане) срещу причинителя на вредата -
чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. деликтната отговорност да е възникнала
във връзка с използването на моторното превозно средство от делинквента и 4. делинквентът
– ответник виновно да се е отклонил от проверка за алкохол.
С доклада по делото, уточнен и
допълнен от съда в първото по делото съдебно заседание, съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца, че негова е
доказателствената тежест за установяване, че е налице основание за ангажиране
на регресната отговорност на ответната страна, като докаже, че е напуснала
местопроизшествието и по този начин се е отклонила от проверка за алкохол.
От представената
по делото застрахователна полица № *, сключена със ЗД „Бул Инс“ АД се
установява, че гражданската отговорност на ответната страна С.Н.Г. за лек
автомобил * е застрахована по задължителна имуществена застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с период на покритие от *.
По
делото е приложена застрахователна полица № * сключена с „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД по застраховка „Каско +“ за лек автомобил *, с период на
покритие от * г.
От
представеното по делото Свидетелство за регистрация, част II, се установява, че
лек автомобил *
Между
страните в производството не е налице спор досежно твърдения механизъм на
пътно-транспортното произшествие, настъпило на * г., изразяващ се в
предприемане на маневра заобикаляне от страна на водача на лек автомобил *, при
движението му в гр. * на кръстовището, образувано от * при което последния
реализира пътно-транспортно произшествие с лек автомобил * Между страните не е
налице спор, че при реализиране на произшествието на увредения лек автомобил „*
са нанесени щети на стойност 421, 26 лв., като са увредени следните части на
лекия автомобил: броня задна, лайстна лява броня задна, калник заден ляв, стоп
ляв.
Тези
обстоятелства се установяват и от представената по делото писмени
доказателства, приложени по щета № * образувана при „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД
по застраховка „Каско +“, а именно – уведомление за щета, опис на уврежданията
по щета, калкулация по щета и доклад по щета.
Установява
се, че ремонтът на лекия автомобил е възложен от застрахователя на увредения
автомобил „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД на автосервис „Оникс“ – гр. * като е
издадена фактура № * г. за сумата от 406, 26 лв.
С
регресна покана, изпратена от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД до ЗД „Бул Инс“ АД
застрахователят на увредения автомобил е поканил застрахователя на делинквента
по задължителна имуществена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ да заплати сумата от 421, 26 лв. по щета *
Установява
се, че с нареждане за групово плащане от *. е заплатено в полза на застрахователя
на увредения лек автомобил сумата от общо 35 516, 22 лв. с приложен опис,
в който е посочена щета № *
Между
страните в производството е спорно обстоятелството дали лекият автомобил,
причинил процесното пътно-транспортно произшествие е управляван от ответната
страна С.Н.Г., както и обстоятелството, дали е налице основание за ангажиране
на регресната отговорност на делинквента по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ
(отм.) при напускане на местопроизшествието, т.е. дали напускане на
местопроизшествието представлява действие по отклонение от задължителна
проверка за алкохол.
По
делото е представен Протокол за пътно-транспортно произшествие № * от * е
съставен по заявление за издаване на протокол за ПТП, депозирано до Началника
на КАТ при РДВР – * г. от *. Протоколът е съставен от длъжностно лице при ОД на
МВР – гр. * в присъствието на двамата участници в произшествието – С.Н.Г. –
участник № 1 и Е. Н. В.– участник № 2. В протокола е посочено, че на * г. при
управление на * * *** на кръстовището, образувано от бул. *“, осъществяване на маневра „заобикаляне“ блъска
лек автомобил „*, при което са причинени следните щети – охлузен заден ляв
калник и задна лява част на броня.
Съгласно
чл. 6 и чл. 7 от Наредба № I – 167 от *. за условията и реда на взаимодействие
между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с
МПС, вр. чл. 125 а, ал. 1 и чл. 125 ЗДвП и чл. 9 от същата наредба,
протоколите, съставяни за пътнотранспортни произшествия, са два основни вида:
1. които се издават от органите на полицията при задължително посещение на
мястото на ПТП в случаите, очертани в чл. 125 ЗДвП, /т.нар. „констативен
протокол за ПТП”- при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП” при
материални щети- чл. 6 и чл. 7 от наредбата/ и 2. които се съставят по чл. 9 от
Наредбата, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР,
само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в
седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че
компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от
настъпването му.
Съдът
е допуснал разпит по делегация на с. Е.В.В.пред Районен съд – В., като по
делото е приложен протокола от проведения разпит. От посочените гласни
доказателствени средства се установява, че свидетелката е участник в процесното
произшествие в качеството й на водач на увредения лек автомобил. В показанията
си свидетелката сочи, че спряла на светофар на *“, когато видяла, че лек
автомобил „*“ се опитва да направи ляв завой, като не преценил разстоянието,
блъснал я и напуснал местопроизшествието. При произшествието охлузил лявата
задна част на лекия автомобил на с. й – „*Свидетелства, че шофьорът на
автомобила бил м., а не . доколкото знае, това е с. й. На местопроизшествието
пристигнала полиция, като след това отишла в КАТ при дежурния. Доколкото си
спомняла бил съставен протокол и с него отишла в КАТ.
Настоящата
съдебна инстанция, преценявайки по реда на чл. 172 ГПК показанията на свидетелката
- водач на увредения автомобил, приема, че те са достоверни и житейски логични,
неповлияни от изхода на правния спор, предмет на настоящото съдебно
производство.
Съдът
цени посочените свидетелски показания частично, като не кредитира последните в
частта им, в която се посочва, че водачът на лекия автомобил, причинил
процесното произшествие не бил ж.
Това
е така, тъй като от представения по делото Протокол за ПТП, съставен от
участниците в пътно-транспортното произшествие, се установява, че водач на
лекия автомобил „* * ответната страна С.Н.Г., която е положила подпис на
съставения пред органите на „Пътна полиция“ протокол за ПТП. В този смисъл в
последния е обективирано извънсъдебното признание на ответната страна, че
последната е управлявала автомобила, причинил произшествието.
При
съвкупната преценка на събраните доказателства, а именно – представения
протокол за пътно-транспортно произшествие и изслушаните свидетелски показания,
съдът приема за установен по безспорен начин механизмът на процесното ПТП, а
именно - че уврежданията по автомобила са настъпили вследствие на поведението
на водача на лек автомобил „* *, който с поведението си е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл. чл. 123, ал. 2, буква "б" ЗДвП, като е напуснал
мястото на настъпване на произшествието. В посочената разпоредба е установено,
че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака
пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи.
В
производството по делото обаче остана недоказано обстоятелството, че ответната
страна се е отклонила от проверка за алкохол при допускане на така установеното
нарушение на правилата за движение по пътищата, което от своя страна съставлява
деликт по смисъла на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл съдът е разпределил
надлежно доказателствената тежест между страните, като е указал на ищеца, че
негова е доказателствената тежест за установяване на посоченото
правнорелевантно обстоятелство.
Съдът
намира за необходимо да посочи, че намира, че с посоченото противоправно
поведение не е осъществен състава, установен в разпоредбата на чл. 274, ал. 1,
т. 1 КЗ (отм.) за ангажиране на регресната отговорност на делинквента, тъй като
в посочената разпоредба не е установено като основание за ангажиране
отговорността на водача, напускане на местопроизшествието. Напускането на
местопроизшествието не покрива основанието, установено в посочената разпоредба,
тъй като последното не може да се приравни на отклонение от проверка за
алкохол.
За да
достигне до този извод съдът съобрази практиката на Върховния касационен съд,
обективирана в Решение № 113/11.01.2012 г. по т. д. № 741/2010 г., ТК, І
т.о. на ВКС, в което се приема, че предпоставката, визирана в чл. 274, ал.
1, т. 1, пр. последно КЗ (отм.) -
водачът виновно да се е отклонил от проверка за алкохол, не е налице само
поради факта, че участникът в ПТП е напуснал местопроизшествието. Отклонението
от проверка за алкохол подлежи на доказване от застрахователя в производството
по регресния иск. В този смисъл е и практиката на ВКС, постановена с Решение
№ 183/22.11.2010 г. по т.д. № 30/10 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.. и Решение №
16/02.02.2011 г. по т.д. № 374/10 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. Според посочените
решения само фактът на напускане на местопроизшествието не може да се
квалифицира като виновно поведение за отклоняване от проверка за алкохол,
каквото поведение и вината на застрахования подлежат на доказване от ищеца по
регресния иск. Само при наличието на данни за предприети мерки за извършване на
проверка за алкохол на участник в пътно-транспортното произшествие, от която
той виновно се е отклонил, би могло да се приеме, че е налице основанието по
чл. 274, ал. 1, т. 1, пр. последно КЗ (отм.) за регресна отговорност на
застрахования.
По
така изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като на
отхвърляне подлежи и акцесорната искова претенция за заплащане на обезщетение
за забава.
В
полза на ответника и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК се следват разноски, които
не подлежат на присъждане в производството, тъй като такива не са сторени.
Така
мотивиран, Районен съд - Пловдив
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД “Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление г. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, против С.Н.Г., ЕГН **********,
с адрес ***, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които
е издадена Заповед № ***г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № ***г.
по описа на Районен съд – Пловдив, *граждански състав, както следва: сумата от
436, 26 лв., представляваща изплатено от ищеца в полза на застрахователя на
увредения лек автомобил **** застрахователно обезщетение от 421, 26 лв. и
ликвидационни разноски от 15 лв. по щета № ***, която сума е дължима от
ответната страна – делинквент, която е напуснала пътно-транспортното
произшествие без да уведоми и изчака органите на МВР, и сумата от 105, 88 лв. –
обезщетение за забава за периода от * г., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П./ А. Дъбова
Вярно с оригинала.
М.К.