Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 364 Година
2018, 07.12 Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд ……………………..… граждански състав
………………………….
На двадесет и четвърти октомври …….........…… Година две
хиляди и осемнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: ……………………………………
Съдебни заседатели:
..………………………………….
Секретар ……………...……….… Жана
Кметска..…...…………………………………………
Прокурор ……………..………..…………………………………….………………………………
като разгледа докладваното от ………...……… Р.
Калиманова……………………………
търговско дело номер ………… 191 ……… по описа за …… 2018…..
година.
Производството
по делото е с правно основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по повод исковите
претенции на „Метромедия технолоджи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град
Бургас и адрес на управление ул. „Рилска“ № 45 - партер, представлявано от
Милчо Лазаров Добрев против Община Бургас, с код по БУЛСТАТ *********, с адрес
за призоваване град Бургас, ул. „Александровска“ № 26, представлявана от Кмета
на същата Димитър Николов Николов за приемане за установено, че в полза на
ответната страна не съществуват претендираните от нея вземания, удостоверени с
издадения по частно гражданско дело № 7/2006 година по описа на Бургаския
районен съд изпълнителен лист, а именно: сумата общо от 51832.36 лева,
представляваща сбор от дължими такси за поставени рекламни съоръжения за
периода от 09.09.2003 година до 30.09.2005 година, както и сумата от 10249.70
лева, представляваща дължимата върху главницата законна лихва, начислена за
периода от 06.10.2003 година до 30.09.2005 година, на базата на който
изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело под № 5153/2006 година по
описа на на Съдебно-изпълнителната служба при Районен съд - Бургас, което
производство на основание § 3, ал. 1 от ПЗР от ЗЧСИ е било продължено с
образуване на изпълнително дело № 204/2009 година по описа на ЧСИ Делян
Николов, рег. № 804, с район на действие Бургаския окръжен съд като погасени по
давност. В подкрепа на отправеното искане представя и ангажира доказателства.
Твърди се в исковата молба, по
повод на която е образувано настоящото производство, че с изпълнителен лист,
издаден по реда на ГПК въз основа на подлежащ на изпълнение съдебен акт -
определение от 03.01.2006 година, постановено по частно гражданско дело №
7/2006 по описа на Районен съд - Бургас, ищцовото дружество било осъдено да
заплати на ответната община сумата от 51832.36 лева, представляваща сбор от
дължими такси за поставени рекламни съоръжения за периода от 09.09.2003 година
до 30.09.2005 година, ведно с дължимата върху главницата законна лихва в размер
на 10249.70 лева за периода от 06.10.2003 година до 30.09.2005 година, както и
лихва върху сумата от 41582.66 лева, считано от 29.12.2005 година до
окончателното изплащане на задължението.
Въз основа на издаденият
изпълнителен лист, по молба на ответника с вх. № 1379/26.04.2006 година против
ищеца било образувано изпълнително дело № 5153/2006 година на СИС при Районен
съд - Бургас, с която било поискано
пълно проучване на имуществото на длъжника, а в случай, че последният не
изпълни доброволно в законоустановения срок, като способ за изпълнение бил
посочен опис, съответно публична продан на лек автомобил марка „Форд”, модел
„Ескорт”, с ДКН А5859ВК, с двигател № РВ67625. Във връзка с искането на
взискателя, съдебният изпълнител изпратил запорно съобщение до Първо РУ
„Полиция“ - Бургас, с което наложил запор, считано от 09.05.2006 година върху
горепосоченото МПС. От полицията му било изпратено писмено становище, в което
се посочвало, че запорът не можел да бъде изпълнен, тъй като въпросният лек
автомобил не бил собственост на длъжника. Със съобщение изх. № 1111/0392 от
29.01.2009 година съдебният изпълнител бил уведомен, че по запорно съобщение
изх. № 205 Р.1/28.12.2005 година, депозирано в ТБ Биохим /екс банка/, считано от 03.01.2006 година бил наложен запор върху вземането на длъжника
„УниКредит Булбанк“ АД.
Другите извършени по образуваното
изпълнително дело от ответника действия били подаването на нова молба от
11.05.2007 година, съдържаща искане от негова страна за извършване на проверка
за притежаваното от ищеца движимо и недвижимо имущество, както и за разкрити на
името на това дружество банкови сметки, съответно налагане на запор на същите.
С молба от 15.06.2009 година, на основание § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ,
взискателят поискал образуваното изпълнително производство да бъде преместено
при ЧСИ Делян Николов, рег. № 804, с район на действие Бургаския окръжен съд,
който да продължал изпълнителните действия за удовлетворяване на вземанията му.
В резултат на преместването било образувано изпълнително дело № 204/2009 година
по описа на ЧСИ Николов. Предприетите по него изпълнителни действия били
подаване на молба от 27.07.2009 година за овластяването на ЧСИ на основание чл.
18 от ЗЧСИ сам да избере изпълнителните способи и предприеме действия по
изпълнението им. Със запорно съобщение изх. № 5140/28.07.2009 година, считано
от 03.08.2009 година бил наложен запор върху вземането на длъжника в „УниКредит
Булбанк“ АД, за което действие последният бил уведомен с покана за доброволно
изпълнение с изх. №5141/28.07.2009 година. Със съобщение вх. № 22557 от
04.08.2009 година „УниКредит Булбанк“ АД уведомило съдебния изпълнител, че е
блокирало сметките на длъжника. Взискателят подал последователно шест писмени
молби, с които поискал пълно проучване на имуществото на длъжника, включително
за разкрити на негово име банкови сметки на територията Република България. Със
запорно съобщение изх. № 44100/06.12.2017 година отново бил наложен запор върху
вземането на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД, за което действие същият бил
уведомен писмено със съобщение изх. № 44101/06.12.2017 година.
Ищецът обосновава допустимостта
на предявените отрицателни искове с предвидената в чл. 439 от ГПК възможност
длъжникът да оспори чрез иск изпълняемото право, установено с влязло в сила
решение, позовавайки се на факти, настъпили след издаването на подлежащия на
изпълнение съдебен акт. Твърди, че правният му интерес произтича от извършени от
ЧСИ Николов по изпълнително дело № 204/2009 година изпълнителни действия след
погасяване по давност на вземането предмет на изпълнителния лист, издаден в
полза на ответника по частно гражданско дело № 7/2006 година по описа на
Районен съд - Бургас.
Сочи по-специално в тази насока,
че съобразно изложената хронология на поисканите от ответника действия по
изпълнително дело №5153/2006 година се налагал извода за погасяване на
вземанията на ответника по издадения в негова полза изпълнителния лист по
частно гражданско дело № 7/2006 година по описа на Районен съд - Бургас по давност и
несъществуването им поради това като такива. Позовава се в тази насока на
нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, указваща какъв е срока на давността на
установено със съдебно решение вземане, а също и на даденото от ОСГК на ВКС в
т. 10 от ТР №2 от 26.06.2015 година по тълк. дело №2/2013 година тълкувание
относно предпоставките за прекратяване по право на изпълнителното производство
и спирането на давността в рамките на същото.
Пояснява, че в конкретния случай,
след образуване на изпълнително дело № 5153/2006 година на СИС при Бургаския
районен съд, за валидно изпълнително действие следвало да се счита наложеният
запор върху вземането на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД, депозирано в ТД
Биохим /екс банка/, което било станало на 03.01.2006 година с получаване от
третото лице на запорното съобщение. От тази дата в рамките на срока по чл.
330, ал. 1, б. „д“ от ГПК /отм./ не били
предприемани каквито и да било изпълнителни действия. Дори да се приемело, че
направеното от ответника с молба от 11.05.2007 година искане за проучване на
имуществото на длъжника се отразява на този срок, то и в този случай били
изминали повече от две години на бездействие от негова страна, тъй като последващото
валидно изпълнително действие било наложения запор от ЧСИ Николов от 03.08.2009
година. Поради изложеното и постановките на посоченото тълкувателно решение на
ВКС, изпълнително дело № 5153/2006 година на СИС при Бургаския районен съд, с
нов номер 204/2009 година по описа на ЧСИ Делян Николов било прекратено по
силата на закона още на 03.01.2008 година, като в случая било ирелевантно дали
съдебният изпълнител е постановил акт в тази насока предвид неговия само
констативен характер. Според ищеца, нова погасителна давност за вземането на
ответника започнала да тече от 03.01.2006 година - датата на последното валидно
извършено изпълнително действие и към 03.01.2011 година била изтекла.
Пояснява, все с оглед на
горепосоченото, че исканията за извършване на пълно проучване на имуществото на
длъжника не представлявали същински изпълнителни действия, водещи до прекъсване
на давността. Не било такова действие и преместването на образуваното
изпълнително дело от СИС при Бургаския районен съд при ЧСИ Делян Николов. Това
налагало извода, че всички вземания на общината били погасени с изтичането на
установения от закона давностен срок. Този извод не се променял от наложения от
ЧСИ на 03.08.2009 година запор върху вземането на длъжника в „УниКредит Булбанк
АД, тъй като това действие било предприето след прекратяване на изпълнителното
производство по право, в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Съобразно
мотивите на тълкувателното решение, извършените след срока по чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК действия не можели да бъдат ценени като действия прекъсващи
давността, доколкото същите били предприети в условията на прекратено
изпълнително производство. Такива действия били нищожни и не можели да породят
ефекта на прекъсване на давността. Това означавало, че наложените на 03.08.2009
година и на 06.12.2017 година запори не можели да прекъснат давността, поради
което тя продължила да тече от 03.01.2006 година и била изтекла на 03.01.2011
година. Всички изпълнителни действия след 03.01.2008 година били невалидни като
извършени след прекратяването на изпълнителното производство по силата на
закона. Всичко изложено идвало да покаже, че удостоверените с процесния
изпълнителен лист вземания на ответната страна били погасени по давност.
Ответната
община, на която съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата
към нея, в указания от закона и съда срок е депозирала писмен отговор. Със
същия предявените против нея искови претенции са оспорени по основание и
размер.
Не
се оспорва издаването в нейна полза на изпълнителен лист от 03.01.2006 година
по частно гражданско дело № 7/2006 година по описа на Районен съд -Бургас за
сумата от от 51 832.36 лева против ищеца, както и образуването въз основа
на същия на изпълнително дело под № 5153/2006 година на СИС при Бургаския
районен съд. Изтъква, че по същото в качеството на взискател поискала пълно
проучване на имуществото на длъжника и посочила като способ за изпълнение запор
и спиране от движение на лек автомобил марка „Форд Ескорт”, с рег. № А5859ВК. В
тази връзка съдебният изпълнител изпратил съответно запорно съобщение, но на
23.05.2006 година бил уведомена от компетентния орган, че запорът не можел да
бъде изпълнен, тъй като автомобилът не бил регистриран като собственост на
длъжника. След извършена справка от взискателя било установено, че същият е
деклариран от „Метромедиа груп“ ЕООД.
С
оглед на това обстоятелство, на 11.05.2007 година общината подала молба до
съдебния изпълнител с искане за извършване на проверка за притежаваното движимо
и недвижимо имущество от длъжника, както и за наличие на банкови сметки и
пристъпване след това към принудително изпълнение чрез запор на банковите
сметки, респективно публична продан на имущество на длъжника. Вследствие на извършеното от съдебния изпълнител
проучване било установено, че длъжникът няма регистрирани МПС, липсвали
декларирани банкови сметки, недвижими имоти и движима собственост. При това
положение и в частност липсата на данни за регистрирано имущество на длъжника,
към което да бъде насочено принудително изпълнение двугодишният срок, според
ответника, следвало да се изчислява от тази именно дата. Всички извършени от
съдебния изпълнител след 11.05.2007 година изпълнителни действия представлявали
част от посочените от него като взискател изпълнителни способи. Изтъква в тази
връзка, че преценката за валидността на изпълнителните действия следвала да се
базира не на ефективността на същото и годността му да удовлетвори изцяло или
частично предявените за събиране вземания, от това дали било реално предприето,
като от значение била проявената активност за събиране на неудовлетворено
парично вземане.
Оспорени
са твърденията за прекратяване на изпълнителното производство. Излага се в тази
насока, че по негова молба от 15.06.2009 година, на основание § 3, ал. 1 от ПЗР
на ЗЧСИ, образуваното изпълнително дело под № 5153/2006 година било изпратено
на ЧСИ Делян Николов, при който то било образувано под № 204/2009 година. С
молба от 27.07.2009 година общината възложила на ЧСИ всички правомощия,
включително и определяне начина на изпълнение. Със запорно съобщение от
28.07.2009 година, считано от 03.08.2009 година бил наложен запор върху
вземането на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД, като на същия била изпратена
покана за доброволно изпълнение. Банката уведомила ЧСИ, че сметката на длъжника
била блокирана и извършила частично плащане в размер на 138.11 лева. Ответната
страна подала на 10.11.2011 година, 11.11.2013 година, 09.11.2015 година,
13.12.2016 година, 07.11.2017 година, 14.12.2017 година молби до ЧСИ, в
резултат на които на 06.12.2017 година отново бил наложен запор върху вземането
на длъжника в „УниКредит Булбанк“ АД, за което той бил уведомен. Всичко така
казано обосновало извод за неоснователност на твърденията за погасяване задълженията
на ищеца по давност.
При
условията на евентуалност спрямо заявеното становище за неоснователност на
твърдението за прекратяване на изпълнителното дело по силата на закона са
изложени от ответника и допълнителни доводи. Позовава се по-специално на
разпоредбата на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ и чл. 34 от Указ № 883 от 24.04.1974
година за прилагане на Закона за нормативните актове. Извежда от тяхното
съдържание извода, че с подадените от него молби за предаване на изпълнителното
дело от ДСИ на ЧСИ производството пред ДСИ било прекратено, а пред ЧСИ през
2009 година било образувано ново такова, като последното станало в петгодишния
давностен срок от издаване на изпълнителния лист. Поради това именно счита, че
не се касаело за продължаване на започнало изпълнително производство, тъй като
предприетите изпълнителни действия от ЧСИ били на самостоятелно правно
основание. По същите доводи намира и твърденията на ищеца, че действията на ЧСИ
са нищожни, за напълно неоснователни.
Счита
на следващо място, че давността в случая била прекъсната с налагането на запор,
което било сторено със запорно съобщение от ЧСИ по образуваното ново
изпълнително дело №204/2009 година от 28.07.2009 година. Този свой довод
основава на посоченото от ищеца тълкувателно решение на ВКС, в мотивите на
което било прието, че давността се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.
Оспорена
е и претенцията на ищеца за установяване на недължимост на сумата от 10249.70
лева по съображения, че с молба от 07.12.2015 година до ЧСИ били представени
решения на съда, по силата на които за вземане за сума в размер на 2800 лева
искът бил погасен чрез прихващане с насрещно вземане на общината за дължимата
от ищеца лихва за забава в размер на 10249.70 лева, присъдена именно по частно
гражд. дело №7/2006 година по описа на Бургаския районен съд и било поискано от
ЧСИ да прихване посочената сума от 2800 лева със сумата от 10249.70 лева.
Ищцовата
по делото страна, на която съдът е изпратил препис от отговора и
доказателствата към него, в указания и срок е депозирала допълнителна искова
молба. Със същата на първо място е оспорено твърдението, че образуваното пред
ЧСИ производство се явявало напълно самостоятелно ново изпълнително дело.
Ищецът счита този довод за неправилен, ката в тази връзка се позовава както на
текста на молбата на взискателя по него - ответник в настоящото производство,
така и на текста на § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ, предвиждащ възможност висящо
изпълнително производство да бъде продължено от ЧСИ по възлагане от взискателя,
от която възможност именно се бил възползвал ответникът с подадената от него
молба от 15.06.2009 година. В тази връзка още веднъж подчертава, че от
03.01.2006 година не били извършвани никакви изпълнителни действия, поради
което още на 03.01.2008 година изпълнителното производство било прекратено по силата на закона. Всички
извършени по-късно изпълнителни действия от ЧСИ били обезсилени по право и те
не можели да бъдат ценени като действия прекъсващи давността, доколкото били
предприети в условията на прекратено изпълнително производство. Сочи се, че и
от 11.05.2007 година, на която дата взискателят поискал пълно проучване на
имуществото на длъжника до 15.06.2009 година, когато бил поискал преместване на
образуваното изпълнително дело при ЧСИ, също бил изтекъл двугодишния срок.
При
условията на евентуалност спрямо заявеното и посочено по-горе се изтъква, че
дори да се приемело, че считано от 03.08.2009 година, когато от ЧСИ бил наложен запор на вземането на длъжника в
„УниКредит Булбанк“ АД давността за процесните вземания била прекъсната, то
отново били налице предпоставките на чл. 433, т. 8 от ГПК за това изпълнително
дело. Това според него било така, тъй като следващото изпълнително действие
след коментираната по-горе дата била депозирана от взискателя молба от 10.11.2011
година, т. е. след изтичането на двугодишния срок. По тези доводи, независимо
от висящността на изпълнителното производство пред ЧСИ нямало как погасителната
давност да е била прекъсвана. Допълнително сочи, че двугодишен срок е изтекъл
не само от 03.08.2009 година до 10.11.2011 година. От тази дата и до 11.11.2013
година, когато била подадена поредната молба от взискателя също били изминали
повече от две години. По тези съображения, считано от 03.08.2009 година
давността продължила да тече и към 03.08.2014 година вече била изтекла, тъй
като поисканото от взискателя на 10.11.2011 година пълно проучване не било
измежду тези действията, които можели да прекъсват давността.
На
последно място в допълнителната искова молба се оспорва и твърдението на
ответника, че с подадените от него молби, обстоятелствено посочени в отговора
му било направено искане за налагане на запор върху вземането на длъжника в
„УниКредит Булбанк“ АД. Със същите било отправено искане за пълно проучване на
имуществото на длъжника, без те да обективирали искане за налагане на запор,
поради което и като такива не представлявали същински изпълнителни действия,
водещи до прекъсване течението на давността.
Препис от така депозираната
допълнителна искова молба съдът е изпратил на ответната страна с указания за
възможността в двуседмичен срок от получаването и да депозира допълнителен
отговор и упражни правата си по чл. 373 от ГПК. В указания му от закона и съда
срок ответникът е подал такъв, като е посочил, че поддържа изложените в
отговора на исковата молба съображения и счита за неоснователни доводите на
ищеца, изложени в допълнителната му искова молба. С него е допълнена и пояснена
хронологията на извършените действия в изпълнителното производство, която не се
различава от вече описаната в отговора. Допълнението касае изпратено до
Агенцията за държавни вземания съобщение, получено на 16.11.2007 година, с
което била поискана информация за дължими публични държавни вземания от
страните. С писмо от дирекция МПДТР при Община Бургас, което било получено от
ДСИ на 12.07.2007 година, било поискано да бъде уточнен Булстат и вярното име
на фирмата длъжника. Отново се акцентира на датата 12.07.2007 година, към която
нямало данни за регистрирано имущество на длъжника, към което да бъде насочено
изпълнението, поради което двугодишния срок за ново искане за извършване на
изпълнителни действия следвало да се изчислява именно от същата. За
неоснователни са счетени и доводите за допуснато бездействие от негова страна,
считано от 03.01.2006 година в рамките на срока по чл. 330, ал. 1, б. „д“ от ГПК /отм./ или казано иначе, че не били предприемани каквито и да било
изпълнителни действия.
Ако се приемело основателно
твърдението, че изпълнителното производство било прекратено по силата на закона, следвало
да бъде взето предвид, че пред частния съдебен изпълнител било образувано ново
изпълнително дело през 2009 година, в рамките на петгодишния давностен срок от
издаване на изпълнителния лист. Пак се подчертава, че не се касаело за
продължаване на започнало съдебно производство, тъй като предприетите от ЧСИ
действия били на самостоятелно основание. Отново е изложена хронология на
извършеното по изпълнително дело №204/2009 година по описа на ЧСИ Делян
Николов, сочеща според него на това, че към 03.08.2011 година изпълнителното
дело не било прекратено, към 03.08.2014 година давността не била изтекла,
съответно към 11.04.2011 година, с връщането от „УниКредит Булбанк“ АД на ЧСИ
на копие на запорното съобщение /изх. №5140 от 28.07.2009 година/ поради
закриване сметката на длъжника, изпълнителното действие било налице.
Излага съображения, че в двугодишния срок от последното изпълнително
действие взискателят поискал да се извърши ново изпълнително действие, като с
молба от 10.11.2011 година било поискано от него пълно проучване на длъжника и
въз основа на резултатите от проверката пристъпване към принудително изпълнение
- запор на банкови сметки, респективно публична продан на имущество. Следващата
подадена молба била №16749/11.11.2013 година, /понеделник/, тъй като
двугодишният срок изтекъл в почивен ден. На 20.12.2011 година длъжникът подал сигнал до ЧСИ, по повод на който бил
постановен отказ за прекратяване на
изпълнителното дело. С постановление изх. №53239/09.12.2015 година било
извършено приспадане на дължимата сума от 10249.70 лева - мораторна лихва за
забава със сумата от 2800 лева. На 06.12.2017 година на длъжника било изпратено
съобщение от ЧСИ за наложен запор на всички негови банкови сметки в лева и
валута в „УниКредит Булбанк“ АД.
Заявява се на последно място, че с посочените в отговора на исковата молба
молби било поискано пълно проучване на длъжника и въз основа на резултатите от
проверката пристъпване към принудително изпълнение - запор на банкови сметки
респективно публична продан на имущество.
След преценка на събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, доводите и изявленията на страните и като
съобрази разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че с исковата молба
ищецът е отправил искане да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че не съществуват вземания на последния против него в размер на 51832.36
лева, която сума представлява сбор от дължими такси за поставени рекламни
съоръжения за периода от 09.09.2003 година до 30.09.2005 година, както и
вземане за сумата от 10249.70 лева, представляваща дължимата върху главницата
законна лихва за периода от 06.10.2003 година до 30.09.2005 година поради
погасяването им по давност. По своето естество искът по чл. 439 от ГПК е
отрицателен установителен иск и с него ищецът може да установи, че изпълняемото
право на взискателя по изпълнителното дело е престанало да съществува или че
изпълняемостта му не е настъпила. Наличието на правен интерес е абсолютна
положителна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове.
Правен интерес за предявяване на иск за несъществуване на суми с правно
основание чл. 439 от ГПК предполага наличието на висящо изпълнително производство.
Такова в процесния случай е налице, като същото е започнало въз основа на
изпълнителен лист, който обективира изпълняемото право. Вземанията по същия, на
който и ищецът основава правата си и правния си интерес, обаче е в общ размер
на 51832.36 лева, от които главница в размер на 41582.66 лева, представляваща сбор от дължими такси
за поставени рекламни съоръжения за периода от 09.09.2003 година до 30.09.2005 година
и лихва в размер на 10249.70 лева, представляваща дължимата законна такава за
периода от 06.10.2003 година до 30.09.2005 година, т. е. последната сума, тази
за лихви в размер на 10249.70 лева по отношение на която ищецът отделно е
предявил иск се включва в посочения размер от 51832.36 лева, представляващ сбор
от главница и лихви. Горното налага извод, че липсва правен интерес от така
заведения иск за приемане за установено, че не съществува вземане в размер на
10249.70 лева, представляваща дължимата върху главницата законна лихва за
периода от 06.10.2003 година до 30.09.2005 година поради погасяването му по
давност поради липса на изпълняемо право на взискателя за тази сума с оглед
включването и в общата заявена такава от 51832.36 лева. Липсата на правен
интерес прави производството за тази сума недопустимо, поради което и в тази му
част същото следва да бъде прекратено.
При съобразяване на изложените при осъществената двойната
размяна на книжа становища на страните се налага извода, че по фактите,
включително тяхното осъществяване във времето и като последователност страните
не спорят. Както от тези техни позиции, така и от доказателствата по делото се
установява по несъмнен и безспорен начин, че ответникът се е снабдил с изпълнителен
лист от 03.01.2006 година по частно гражд. дело № 7/2006 година по описа на
Бургаския районен съд против ищеца „Метромедия Технолоджи Груп“ ЕООД за сумата
от 51832.36 лева, представляваща сбор от дължими такси за поставени рекламни
съоръжения за периода 09.09.2003 година - 30.09.2005 година и лихва от 10249.70
лева за периода 06.10.2003 година - 30.09.2005 година, ведно със законната
лихва върху сумата за главница в размер на 41582.66 лева, считано от 29.12.2005
година до окончателното и изплащане. Въз основа на този изпълнителния лист, по
молба на Община Бургас от 26.04.2006 година е било образувано изпълнително дело
№ 5153/2006 по описа на Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - Бургас. Видно
от запорно съобщение от 05.05.2006 година, изпратено от съдебния изпълнител до
началника на КАТ и началника на Първо РУ „Полиция“- Бургас, върху лек автомобил
„Форд“, марка „Ескорт“, с рег. номер А5859ВК е бил наложен запор. Впоследствие
се е установило, че същият не е собствен на дружеството-длъжник. На 11.05.2007 година
взискателят е поискал извършване на проверка на притежаваното от длъжника
имущество и съответно е направил искане за налагане на запор върху вземанията му.
На 15.06.2009 година е била входирана молба от взискателя Община Бургас с
искане висящото изпълнително дело № 5153/2006 година по описа на
Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд-Бургас да бъде изпратено на ЧСИ
Делян Николов, на когото е било възложено продължаването на изпълнителното
производство и извършването на последващи изпълнителни действия. На 27.07.2009 година
на ЧСИ Делян Николов са били възложени правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ. Видно от запорно
съобщение от 28.07.2009 година, съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземането на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД. С шест последователни молби от
10.11.2011 година, от 11.11.2013 година, от 09.11.2015 година, 13.12.2016 година,
от 07.11.2017 година и от 14.12.2017 година взискателят е искал пълно проучване
имуществото на длъжника и съответно налагане на запор или публична продан на
имущество. На 06.12.2017 година съдебният изпълнител е наложил запор върху
вземането на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД.
Както бе посочено по-горе, спор между страните относно
изложените и приети за доказани от съда факти няма. Спорния по делото момент е тяхната
интерпретация и в този смисъл последиците, които правната норма свързва с тях. Основното
твърдение по искова молба е, че паричните вземания предмет на исковата
претенция с правно основание чл. 439 ГПК са изцяло погасени по давност.
Доводите си за изтекла давност ищецът черпи от разрешението в т. 10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 година
по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, с която е прието, че в
изпълнителния процес давността не спира и поради което Постановление на Пленума
на Върховния съд № 3/1980 година, съгласно което погасителна давност не тече
докато трае изпълнителния процес, се счита за изгубило сила.
Така изложеното от ищеца и поддържано негово становище не
може да бъде споделено. В тази връзка следва да се посочи, че законодателят не
е предвидил момент, от който тълкувателните актове започват да действат, но
доколкото същите съществуват само във връзка с конкретна правна норма, предмет
на тълкуване, то актове, с които се дава първоначално тълкуване на дадена
правна норма имат и обратно действие и даденото с тях тълкуване важи от
момента, в който нормата е влязла в сила, тъй като тя още тогава е имала
съдържанието, посочено в тълкувателния акт. Възможно е промяна, настъпила след
постановяването на такъв първоначален тълкувателен акт да доведе до изменение
на даденото вече тълкуване, тъй като същото може да е станало неприложимо или
несъответно на действителния смисъл на закона и да бъде възприето ново такова.
В такава хипотеза следва да се извърши преценка от кой момент започва да
действа даденото с новия тълкувателен акт тълкуване. Налага се извода, че
последващите тълкувателни актове нямат подобно на първоначалните такива обратно
действие, а започват да действат от момента, в който са поставени, от който момент
нататък новото тълкуване на правната норма ще бъде прилагано. Ако преди
постановяване на новия тълкувателен акт са се осъществили факти, които са от
значение за съществуващото между страните правоотношение и които факти са
породили правните си последици, то тези последици следва да се преценят с оглед
тълкувателния акт, действащ към момента на настъпване на последиците. В този
смисъл е и решение № 170 от 17.09.2018 година, постановено по гражд. дело №
2382/2017 година на ВКС, IV г.о., допуснато до касация за отговор на правния
въпрос от кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/18.11.1980 година,
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.05.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на
ОСГТК на ВКС и в тази връзка дали даденото с т. 10 разрешение се прилага само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства или и към
тези, които са приключили след това.
С ППВС №3/18.11.1980 година е застъпено становището, че по
образувано изпълнително производство давност не тече. В мотивите му е посочено,
че не е необходимо да се предприемат нови действия за принудително изпълнение
за прекъсване на погасителната давност, защото такава давност всъщност не тече.
С това постановление се дава едно първоначално тълкуване на конкретна правна
норма. С Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 година по тълк. дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, обаче се
налага съвсем различно разрешение относно давността. В него е застъпено
становището, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко
действие по принудителното изпълнение, като от момента на същото започва да
тече нова давност; давността не се спира и в тази връзка е отменено
постановеното през 1980 година постановление. Това тълкувателно решение по
своята същност е последващ тълкувателен акт, с който се дава ново тълкуване на
правна норма, която вече е била предмет на тълкуване, поради което на същото
няма как да се придаде обратно действие. Неговото действие е занапред от датата
на постановяването му.
При съобразяване на така казаното се налага извода, че
съдът следва да съобрази спрямо конкретния случай разрешението, дадено с ППВС
№3/18.11.1980 година. Това от своя страна налага извода, че твърденията по
искова молба, че изпълнителното
производство е било прекратено по силата на закона поради бездействие на
взискателя още на 03.01.2008 година и към 03.01.2011 година давността за
вземането е изтекла и то не съществува не могат да бъдат споделени. Това е
така, защото ако се приложи тълкуването, дадено с посочения от него
тълкувателен акт от 26.06.2015 година за факти, които са се осъществили в
периода преди неговото постановяване, както е и в процесния случай, това би имало
за последица погасяване по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнително производство, но по него не са предприемани действия за по-дълъг
период. Ако тези факти се подведат под действието на настоящата постановка,
дадена с тълкувателното решение, давността ще се счита изтекла със задна дата
преди 26.06.2015 година - датата на постановяване на тълкувателното решение, но
въз основа на даденото с него тълкуване, което от своя страна би довело до
несъобразяване с действащото към момента на осъществяване на конкретните факти
Постановление на Пленума на Върховния съд. В заключение следва да се посочи, че
прилагането на новото тълкуване, въведено с ТР № 2 от 26.06.2015 година по тълк.
дело № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС относно факти, които са се осъществили
назад във времето преди приемане на решението всъщност ще доведе до обратно
действие на това тълкуване и като резултат от това би могло да се стигне до
неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението, които не биха
настъпили в случай, че се прилага тълкуването, дадено с предшестващ
тълкувателен акт. Извършената с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 година по тълк. дело №
2/2013 година на ОСГТК на ВКС отмяна на ППВС №3/18.11.1980 година поражда
действие от обявяване на тълкувателното решение и даденото в тази точка
разрешение относно давността се прилага от тази дата занапред и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към
тези, които са приключили към онзи момент. Тук следва да се отбележи, че е
несъстоятелно твърдението на ответника, че с подадената молба до ЧСИ Делян
Николов се образува ново изпълнително дело, а не се касае за продължаване на
започнало изпълнително производство. Според § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗЧСИ, висящо
изпълнително производство може да бъде продължено от частен съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя. Ако поисканото изпълнително действие не е извършено
от съдия-изпълнителя, внесената авансова такса по изпълнението се изплаща на
частния съдебен изпълнител от бюджета на съответния районен съд. С тази разпоредба
законодателят е уредил субективното право на взискателя да поиска висящо пред
държавен съдебен изпълнител изпълнително производство да бъде продължено от
частен съдебен изпълнител. Двете изисквания, които разпоредбата поставя -
наличие на висящо изпълнително производство и искане от страна на взискателя за
продължаване на изпълнението от конкретно посочен частен съдебен изпълнител, са
с кумулативен характер. Съответно на това субективно право на взискателя е задължението
на държавния съдебен изпълнител при констатиране наличието на посочените
предпоставки да препрати изпълнителното дело на посочения частен съдебен
изпълнител. Частният съдебен изпълнител, на когото се препраща изпълнителното
дело, трябва да притежава местна компетентност по смисъла на чл. 427 ГПК, тъй
като последната е предпоставка за допустимост на изпълнителния процес и условие
за валидност на изпълнителните действия. Тези изисквания в настоящия случай са
изпълнени, което е видно и от представената по делото молба от Община Бургас до
ДСИ към РС Бургас /лист №26/ висящото изпълнително дело № 5153/2006 година да
бъде изпратено на ЧСИ Делян Николов, на когото е възложено продължаването на
изпълнителното производство и извършване на последващи изпълнителни действия,
като при това прехвърляне и в резултат на него е било образувано ново
изпълнително дело, а именно № 204/2009 година по описа на ЧСИ Делян Николов.
С оглед всичко казано по-горе, разрешението относно
давността, възприето в тълкувателното решение от 2015 година ще се прилага за
периода след неговото постановяване на посочената по-горе дата и в случая. От
това следва извода, че давността за вземането на ответника се счита за прекъсната по силата на чл.
116, б. „в“ от ЗЗД с образуването на изпълнителното производство под №5153/2006
година, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 година тълкуване
давността е спряла да тече през цялото време на изпълнителното производство по
силата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ от ЗЗД. Спирането на давността по същото
трябва да се счита преустановено от момента на отмяната на ППВС № 3/18.11.1980
година, извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. дело
№ 2/2013 година на ОСГТК на ВКС.
При това положение от значение е развитието на образувания
изпълнителен процес в смисъла на извършване на съответни изпълнителни действия
в неговите рамки след горната посочена дата и до настоящия момент. По силата на
чл. 116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. По време на изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото
кредиторът може да избере дали да действа. Взискателят трябва да поддържа със
свои действия висящността на изпълнителния процес. Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Това прекратяване става по силата на закона /ex lege/, като актът на съдебния
изпълнител - постановление за прекратяване на производството има констативен, а
не конститутивен ефект. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи
това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно
изпълнително действие. Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по
инициатива на съдебния изпълнител по възлагане от взискателя: насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и друго, назначаването
на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и други.
Видно от приложените по делото доказателства, след
посочената по-горе дата взискателят е инициирал извършване на изпълнителни
действия с молбата си от 09.11.2015 година до съдебния изпълнител, с която е
поискал проверка на притежаваното от длъжника движимо и недвижимо имущество,
както и за евентуални банкови сметки на негово име. Искането за извършване на
справка, както бе споменато по-горе не представлява същинско изпълнително
действие, но в молбата е отправено и искане за налагане на запор на откритите
банкови сметки, респективно публична продан на имущество на длъжника, т. е
давността е прекъсната с искането за осъществяване на принудително изпълнение
чрез конкретен изпълнителен способ. На 13.12.2016 година ответникът е отправил
искане по ЧСИ Делян Николов във връзка с правомощията му по чл. 18 от ЗЧСИ да
предприеме изпълнителни действия по
всички образувани при него дела. На 07.11.2017 година до съдебният изпълнител отново
е депозирана молба със същото съдържание като на тази от 09.11.2015 година. На
14.12.2017 година ответникът отново е депозирал молба със съдържание идентично
на това от 13.12.2016 година. Може поради всичко така казано да се заключи, че
от последното предприето от ответника изпълнително действие и до настоящия
момент същият не е бездействал, поради което и не е налице на хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Налага се извода, че към датата на образуване на
настоящото исково производство /17.04.2018 година/ срокът на общата погасителна
давност не е изтекъл, поради което настоящият съдебен състав приема, че
вземането на ответника в размер на исковата сума не е погасено по давност и е
съществуващо. Поради това именно предявения на основание чл. 439 ГПК иск за
оспорване на изпълнението посредством признаване за установено несъществуването
на процесното вземане на твърдяното основание се явява неоснователен и следва
да бъде като такъв да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
и направеното за това своевременно искане, на ответника следва да бъдат
присъдени сторените от него съдебно-деловодни разноски, в които се включва само
юрисконсултско възнаграждение, определено в съответствие с чл. 78 ал. 8 от ГПК
и чл. 25, ал. 2 от Наредба за заплащане на правната помощ в размер на 450 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.
439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковите претенции на
„Метромедия технолоджи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес
на управление ул. „Рилска“ № 45 - партер, представлявано от Милчо Лазаров
Добрев против Община Бургас, с код по БУЛСТАТ *********, с адрес за призоваване
град Бургас, ул. „Александровска“ № 26, представлявана от Кмета на същата
Димитър Николов Николов за приемане за установено, че в полза на ответната
страна не съществуват претендираните от нея вземания, удостоверени с издадения
по частно гражданско дело № 7/2006 година по описа на Бургаския районен съд
изпълнителен лист, а именно за сумата общо от 51832.36 /петдесет и една хиляди
осемстотин тридесет и два лева и тридесет и шест стотинки/ лв., представляваща
сбор от дължими такси за поставени рекламни съоръжения за периода от 09.09.2003
година до 30.09.2005 година и дължима върху главницата
законна лихва за периода от 06.10.2003 година до 30.09.2005 година, на базата на който изпълнителен лист е било образувано
изпълнително дело под № 5153/2006 година по описа на на Съдебно изпълнителната
служба при Районен съд - Бургас, което производство на основание § 3, ал. 1 от
ПЗР от ЗЧСИ е било продължено с образуване на изпълнително дело № 204/2009
година по описа на ЧСИ Делян Николов, рег. № 804, с район на действие Бургаския
окръжен съд като погасени по давност.
ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото
търговско дело № 191/2018 година по описа на Бургаския окръжен съд досежно предявения
от „Метромедия технолоджи“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Рилска“ № 45 -
партер, представлявано от Милчо Лазаров Добрев против Община Бургас, с код по
БУЛСТАТ *********, с адрес за призоваване град Бургас, ул. „Александровска“ №
26, представлявана от Кмета на същата Димитър Николов Николов иск за приемане
за установено, че в полза на ответната страна не съществува вземане в размер на
сумата от 10249.70 /десет хиляди двеста четиридесет и девет лева и седемдесет
стотинки/ лв., представляваща дължима върху главница в размер на 41582.66 лева законна лихва,
начислена за периода от 06.10.2003 година до 30.09.2005 година, удостоверено с
издадения по частно гражданско дело № 7/2006 година по описа на Бургаския
районен съд изпълнителен лист, на базата на който е било образувано
изпълнително дело под № 5153/2006 година по описа на на Съдебно изпълнителната
служба при Районен съд - Бургас, което производство на основание § 3, ал. 1 от
ПЗР от ЗЧСИ е било продължено с образуване на изпълнително дело № 204/2009
година по описа на ЧСИ Делян Николов, рег. № 804, с район на действие Бургаския
окръжен съд като погасено по давност.
ОСЪЖДА „Метромедия технолоджи“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Рилска“ № 45
- партер, представлявано от Милчо Лазаров Добрев да заплати на Община Бургас, с
код по БУЛСТАТ *********, с адрес за призоваване град Бургас, ул.
„Александровска“ № 26, представлявана от Кмета на същата Димитър Николов
Николов сумата от 450 /четиристотин и петдесет лева/ лв., представляваща
направени от нея съдебно-деловодни разноски.
Настоящия
съдебен акт в неговата прекратителна част подлежи на обжалване с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
В
останалата част настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Бургаския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: