Р Е Ш Е
Н И Е
№
от 04.09.2020г., гр. В. Търново
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на четвърти
август две хиляди и двадесета година, в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Владимир Балджиев
при секретаря Иванка
Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №3799/2019г.,
по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, че между *в качеството на заемодател и ответника в качеството на заемател е сключен Договор за паричен заем *от *, по силата на който последният е получил
сумата от 600 лв. Изтъква се, че ответникът се е задължил да върне сумата в
срок до 02.11.2018г., заедно с начислената договорна лихва от 81,01 лв. на 9
месечни погасителни вноски, а при забава в плащанията на всяка вноска да му
заплати обезщетение в размер на законната лихва. Изтъква се, че ответникът се
задължил да заплати на заемодателя такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема в
размер на 283,50 лв. както и разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочени задължения в размер на 245 лв. Твърди се, че
съгласно чл. 4 от договора ответникът е поел задължение да предостави на
кредитора обезпечение, а при неизпълнението му да заплати неустойка в размер на
283,50 лв. Ищецът твърди, че ответникът е заплатил само 142 лв. като след
изтичане срока на договора е последвало неизпълнение на задълженията му.
Навеждат се доводи, че с * към Рамков договор за прехвърляне
на парични задължения от *, вземанията по договора в размер на
541,79 лв. за главница, 85,01 лв.
за договорна лихва за
периода от 07.03.2018г. до 02.11.2018г., 251,35 лв. за
такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на заема, 245 лв. за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения и 252 лв. за неустойка за
неизпълнение, валидно са прехвърлени на ищеца от заемодателя, за
което е изпратено уведомление до ответника. Ищецът
твърди, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №2966/2019г., по описа на Великотърновския районен съд, която е
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми
по договора за заем са дължими, поради което
отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №1296 от 03.10.2019г. по частно гражданско дело №2966/2019г.,
по описа на Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените
по делото разноски.
Ответникът, в
срока по чл. 131 от ГПК, представя
отговор на исковата молба чрез назначения му особен представител, в който
оспорва предявените искове. Изтъква, че не са спазени
изискванията за прехвърляне на вземанията в полза на ищеца, поради което
ответникът не дължи заплащане на претендираните суми. Навежда доводи, че
кредитополучателят не е запознат с тарифата за таксите по договора както и че
кредиторът не е извършвал разходи, които да обосноват дължимостта на сумата от
242 лв. за разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения. Изразява становище за неяснота при формиране на годишния
процент на разходите по кредита както и че уговореният
годишен лихвен процент противоречи на добрите нрави тъй като е многократно
завишен. С оглед гореизложеното счита, че
претендираните вземания са недължими, поради което предявените искове следва да
бъдат отхвърлени.
Съдът, като
взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет
на делото са обективно съединени искове по чл. 422,
ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
От
събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На * между *в качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е сключен договор за паричен заем *. Кредиторът
предоставил на ответника финансиране в размер на 600 лв. като му предал сумата
при сключване на договора, а последният се задължил да я върне заедно с
начислената възнаградителна лихва от 105,15 лв. и такса за експресно
разглеждане на документи за отпускане на заема от 283,50 лв. в общ размер на 988,65 лв. в срок до 02.11.2018г. на 9 месечни
погасителни вноски в размер на 109,85 лв., чиито падежи
били посочени в договора. Съгласно чл. 4 от договора ответникът поел задължение
в тридневен срок от сключването му да предостави на кредитора едно от следните обезпечения
- банкова гаранция или поръчител, а при неизпълнение - да заплати неустойка от 283,50
лв. на 9 месечни вноски, с което размерът на погасителните вноски се увеличава
на 141,35 лв. При сключване на договора ответникът декларирал, че е запознат с
Тарифата за такси на заемодателя, съгласно която при забава в плащанията с над 57
календарни дни на всяка погасителна вноска, следва да заплати 245 лв. за разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения. На * между
*в качеството на цедент и ищеца в
качеството на цесионер е сключен Рамков договор за прехвърляне на парични задължения. Цедентът прехвърлил на цесионера
ликвидните си и изискуеми вземания произтичащи от договори за заем, подробно
описани в Приложение №1 като в приложението от *са включени и непогасените вземания на ответника
за главница, лихви, такси и неустойки от общо 1375,15 лв. В изпълнение на т.
4.4 от договора, цедентът предоставил на цесионера писмено потвърждение за
извършеното прехвърляне на вземания както и пълномощно, даващо му право да
уведоми длъжниците за цесията. Последвало изпращане от ищеца на уведомление за
цесията и на покана за доброволно изпълнение на задължението до ответника,
които не са връчени. По
делото е налице признание на ищеца, че ответникът е извършил плащания по
договора в размер на 142 лв., в резултат на което главницата е намалена на
541,79 лв., а договорната лихва – на 85,01 лв.
На 30.09.2019г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответника относно неизплатените вземания от 541,79 лв. за главница, 85,01 лв. за договорна лихва за периода от 07.03.2018г. до 02.11.2018г., 251,35 лв. за такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на заема, 245 лв. за разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочени задължения и 252 лв. за неустойка за неизпълнение, във връзка с което е образувано частно
гражданско дело №2966/2019г.., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът
уважил искането на заявителя като на 03.10.2019г. издал заповед за изпълнение, която
е връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По
делото е установено съществуването на заемно правоотношение от *, по силата на което първоначалният кредитор е
предоставил на ответника сумата от 600 лв., което е удостоверено с подписания
от ответника документ. Договорът е действителен тъй като при сключването му не
са нарушени изискванията на чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/, а
годишният процент на разходите от 49,45 % не надвишава този по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. С оглед гореизложеното, за ответника е възникнало задължение да върне на
кредитора заетата сума заедно с уговорената възнаградителна лихва от 105,15
лв. в срок до 02.11.2018г. на 9 месечни погасителни вноски.
Определената в договора възнаградителна лихва не надвишава трикратния размер на
законната лихва и не накърнява добрите нрави тъй като кредитът е необезпечен и
съответства на поетия от кредитора риск от евентуалното му непогасяване поради
неплатежоспособност на длъжника.
Разпоредбата
на чл. 4 от договора, в която е уговорена неустойка при непредоставяне на
обезпечение от длъжника след отпускане на кредита, съдът намира за нищожна на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД тъй като накърнява добрите нрави.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката цели да обезпечи изпълнението на
задължението по договора и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението,
без да е необходимо те да се доказват. В т. 3 от Тълкувателно решение №1 от
15.10.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСТК на ВКС е прието, че уговарянето на
неустойка извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции
води до нищожността й, защото противоречи на принципа на справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. В разглеждания случай чрез
неустойката се цели да се прехвърли рискът от неизпълнение на задължението на
кредитора преди отпускане на кредита да прецени платежоспособността на длъжника
и да поиска обезпечение. При това положение неизпълнението на задължението на
длъжника да предостави исканото обезпечение не води до възникване на вреди за
кредитора по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, поради което последният не може да черпи
права от собственото си неизпълнение и да начислява допълнителни суми към
погасителните вноски по договора за кредит. С оглед гореизложеното се достига
до извода, че уговорената неустойка за неизпълнение от 283,50
лв. е недължима от ответника.
Уговорката
за начисляване на такси за експресно разглеждане на документи за отпускане на заема в размер на
283,50 лв. и на разходи и такси за извънсъдебно събиране на просрочени задължения в
размер на 245 лв., също са нищожни поради
противоречие със закона. Таксата за експресно разглеждане на документи противоречи на императивното изискване на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК тъй като е свързана с
усвояване и управление на кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. В разглеждания случай такова
вземане е уговорено в чл. 8, ал. 2 от договора като заплащането на разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения влиза в
противоречие с чл. 33, ал. 2 от ЗПК, защото чрез тях обезщетението за забава
надвишава законната лихва. С оглед гореизложеното се достига до извода, че
вземанията за горепосочените такси и разходи също са недължими от
ответника.
При
това положение с извършеното от ответника плащане в размер на 142 лв. са
погасени частично вземането за главница от 600 лв. до 541,79
лв. и вземането за договорна лихва за периода от 07.03.2018г.
до 02.11.2018г. от 105,15 лв. на 21,36 лв., които са
останали дължими. Същите валидно са прехвърлени по смисъла на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от първоначалния кредитор на ищеца с с *
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от * Цесията
е породила действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД спрямо ответника,
независимо че последният не е бил уведомен за извършването й преди образуване
на настоящото дело. Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД
предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането
и от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Тъй като
прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария
кредитор, съобщението за прехвърлянето на вземането следва да бъде извършено от
стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената
замяна на стария кредитор с нов. Затова и съобщението от новия кредитор няма
предвиденото в чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД действие. Това, обаче не възпрепятства
цесионерът да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като представител
на цедента. Съгласно чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на
представлявания като в закона не са предвидени ограничения на тази власт
относно уведомяването за цесията. С оглед на това и предвид принципа за свобода
на договарянето няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за
извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта
на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД като длъжникът може да се защити
срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства
за представителната власт на новия кредитор. В разглеждания случай такова
доказателство, обективирано в пълномощното на първоначалния кредитор е надлежно
връчено на ответника чрез назначения му особен представител с препис от
исковата молба. Всичко това води до извода, че
ищецът е придобил качеството на кредитор на правата по договора за кредит.
По
делото липсват доказателства за изпълнението на
задължението на ответника да заплати на ищеца сумите от 541,79 лв. за главница и от 21,36
лв. за договорна лихва за
периода от 07.03.2018г. до 02.11.2018г., за които е издадена
заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №2966/2019г., по описа
на Великотърновския районен съд, поради което предявеният искове по чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД се
явяват основателни и следва да бъдат уважени в горепосочените размери. Поради
недействителността на клаузите за неустойка за неизпълнение, за такси за
експресно разглеждане на документи за отпускане на заема и на разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения и
предвид погасителния ефект на извършеното от ответника плащане, претенциите по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл.
92, ал. 1 от ЗЗД следва да бъдат отхвърлени по отношение на договорната лихва в
частта за разликата от 21,36 лв. до 85,01 лв. и изцяло по отношение на вземанията от 251,35 лв. за такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на заема, от 245 лв. за разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочени задължения и от 252 лв. за неустойка за
неизпълнение.
При
този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса,
юрисконсултско възнаграждение и за възнаграждения за особен представител от 285,93
лв. както и разноските за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в общ
размер на 31,90 лв., направени в производството по
издаване на заповед за изпълнение по частно
гражданско дело №2966/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
Водим
от горното, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
Приема
за установено по отношение на К.Л.В. с ЕГН: ********** ***,
че дължи на *, *, сумите от 541,79 лв. /петстотин четиридесет и един лева и седемдесет и девет стотинки/
- главница, 21,36
лв. /двадесет и един лева и тридесет и шест стотинки/
- договорна лихва за периода от 07.03.2018г. до 02.11.2018г., представляващи
задължения по Договор за паричен заем
*от *, прехвърлени с * към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от *, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.09.2019г. до окончателното изплащане на
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №1296 от 03.10.2019г. по частно гражданско дело
№2966/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
Отхвърля
като неоснователни предявените от *, *, срещу К.Л.В. с ЕГН: ********** ***,
искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. 79
от ЗЗД и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, относно установяване съществуването на
вземанията за такса за
експресно разглеждане на документи за отпускане на заема от 251,35 лв., за разходи и такси за
извънсъдебно събиране на просрочени задължения от 245 лв., за неустойка за
неизпълнение от 252 лв. и за договорна
лихва за периода от 07.03.2018г. до 02.11.2018г. в частта за разликата от 21,36 лв. до 85,01 лв.,
представляващи задължения по Договор за
паричен заем *от *, прехвърлени с * към
Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от *,
за които е издадена заповед за изпълнение №1296 от
03.10.2019г. по частно гражданско дело №2966/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Осъжда
К.Л.В. с ЕГН: ********** ***, да заплати на *, *,
сумата от 285,93 лв. /двеста осемдесет и пет лева и деветдесет и три стотинки/,
представляваща направени по делото разноски както и сумата от 31,90 лв. /тридесет и един лева и деветдесет стотинки/,
представляваща направени разноски по частно
гражданско дело №2966/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
Решението
подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно
гражданско дело №2966/2019г., по описа на Великотърновския районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: