№ /25.11.2019 година, гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ІV СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕВГЕНИЯ БАЕВА
като разгледа докладваното от
съдията адм.д. № 423 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалбата
на „Терем КРЗ -
Флотски арсенал - Варна“ ЕООД гр. Варна срещу Заповед № Г-432 от 27.12.2018 година на заместник-кмета на Община
Варна за одобряване на подробен
устройствен план (ПУП) - план за регулация и застрояване (ПРЗ) за УПИ І-9,
масив 307 по Карта за възстановената собственост (КВС), местнос „Герена“ в
землището на с. Константиново, община Варна.
Жалбоподателят твърди,
че заповедта е незаконосъобразна, като постановена при неправилно приложение на
материалния закон. Твърди, че разпределителните проводи, устройства и
съоръжения към тях (трансформаторни постове, електрически подстанции,
пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води и други) не са отделени самостоятелно от имота му.
В съдебно заседание
жалбоподателят не изпраща представител и не изразява становище.
Ответникът – заместник
кмета на Община Варна, чрез процесуален представител, оспорва жалбата. В
писмено становище от 18.11.2019 година излага подробните си съображения.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна
– „Хелленика“ ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата. В писмено становище от 22.11.2019
година излага подробните съ съображения. Претендира направените пред
инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Съдът, за да се
произнесе взе предвид следното :
Със Заповед № Г-432
от 27.12.2018 година на заместник-кмета на Община Варна е одобрен ПУП - ПРЗ за
УПИ І-9, масив 307 по Карта за възстановената собственост (КВС), местнос
„Герена“ в землището на с. Константиново, община Варна.
Видно от заключението на
Съдебно-техническата експертиза, приета от съда, като обективно и компетентно
дадена УПИ І-9 съответства на ПИ 38354.307.9. Жалбоподателят се легитира като собственик на имота въз основа на с
Нотариален акт № 45, том ІV, рег. № 8850, н.д. № 568/2013 година.
Съобразно разпоредбата
на чл. 131, ал. 2 от Закона за устройство на територията непосредствено засегнати от предвижданията на подробния
устройствен план недвижими имоти са: 1. имотите - предмет на самия план; 2.
съседните имоти, когато се включват в свързано застрояване и/или се предвижда
промяна в застрояването им; 3. съседните имоти, включително имотите през улица,
когато се допускат намалени разстояния; 4. съседните имоти, когато се променя
предназначението на имота - предмет на плана; и 5. имотите, за които с
предвижданията на плана се въвеждат ограничения в режима на застрояване и
ползване.
Видно от
заключението на Съдебно-техническата експертиза имотът на жалбоподателя е
съседен на имота, предмет на плана и не е предмет на оспорения план. С
оспорената заповед не е предвидено свързано застрояване и/или промяна в
застрояването, както и не са допуснати намалени остояния. Не се променя предназначението
на имота - предмет на плана, както и не се въвеждат ограничения в режима на
застрояване и ползване.
Видно от
заключението на Съдебно-техническата експертиза предназначението на изградения в имота,
предмет на плана обект е „за ремонт
и поддържане на транспортни средства“. С оспорената заповед предназначението на
имота е „за производствено-складови обслужващи сгради и съоръжения“.
Оспореният план е първи.
Конкретното
предназначение на поземлените имоти се определя с ПУП и може да бъде в
урбанизирани територии или в отделни поземлени имоти извън тях - за жилищни,
общественообслужващи, производствени, складови, курортни, вилни, спортни и
развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки между тях и
териториите за природозащита, за декоративни водни системи (каскади, плавателни
канали и други), за движение и транспорт, включително за велосипедни алеи и за
движение на хора с увреждания, за техническа инфраструктура, за специални
обекти и други, арг. чл. 8, ал. 1 от Закона за устройство на територията.
В чл. 4, ал. 7, т. 2 от Наредба № 7 от 22.12.2003 година за правила и норми за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони предназначението на териториите и
поземлените имоти по ал. 5 и 6 може да бъде „за производствени и складови дейности“.
Приложение № 3 към чл.
14, ал. 4 от Наредба РД – 02-20-5 от 15.12.2016 година за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри определя начина
на трайно ползване на имотите, което се определя от фактическия начин на
ползването им и би имало значение при определяне на предназначението на имотите
за територии без устройствени планове, когато предназначението им се определя
от начина им на трайно ползване, но не и за територии, за които има ПУП. В т. 6 са посочени
поземлените имоти за производствени и складови обекти.
С оглед на това съдът
намира, че заключението на вещото лице по т. 4 не следва да се цени. Имотът,
преди приемането на ПУП – ПРЗ е с начин
на ползване „за производствени и складови дейности“, съобразно изградения в
него обект – „за ремонт и поддържане на транспортни средства“, като с ПУП – ПРЗ
начинът на ползване не е променен. Предвиденият за изграждане обект – „за производствено-складови обслужващи сгради и
съоръжения“ попада в квалификацията „за производствени и складови дейности“ по
чл. 8 от Закона за устройство на територията..
Предвид изложеното
по-горе съдът намира, че жалбоподателят не попада в кръга лица по чл. 131, ал.
2, т. 1 – 5 от Закона за устройството.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че производството по делото следва да се прекрати.
Предвид изхода на делото на ответника следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен на
основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, приложим на
основание чл. 78, ал. 8, вр. чл. 144 от АПК.
На заинтересованата
страна следва да се присъдят напревените пред инстанцията съдебно-деловодни
разноски в размер на 1 300 лева, съобразно представените доказателства.
Водим от горното и на основание чл. 159, ал. 1, т. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 423/2019 година по описа на Административен съд - Варна.
ОСЪЖДА „Терем- Флотски арсенал – Варна“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* да заплати на Община – Варна сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Терем- Флотски арсенал – Варна“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* да заплати на „Хелленика“ ООД със седалище и адрес на управление гр. В., ЕИК ********* сумата от 1 300 (хиляда и триста) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България с частна жалба, подадена в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ :