Решение по дело №416/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение 114/26.09.2011 година, постановено по гр.дело № 923/2011 година, К.йският районен съд отменил заповед №К-08/15.03.2011г. на Зам. управителите на „Т. Д. З. Б. С." К. - С., с която е прекратен трудовия договор с А. М. Ю., с ЕГН *, на основание чл.328, ал.1, т. 6 от КТ, като незаконосъобразна и признал уволнението за незаконно; възстановил А. М. Ю., с ЕГН * от Г., У.В. Л. №*, вх.*, ап.*, на заеманата преди уволнението длъжност „Банков счетоводител - Оперативен отдел” в „Те Д. З. Б. С.” К. - С. - Офис К.; осъдил „Те Д. З. Б. С.” К. - С. със седалище и адрес на управление гр.С., район „В.”,У.Ц. С. №*, представляван от С.Б., Ф.Ч. и Й.Д. да заплати на А. М. Ю., с ЕГН * от Г., У.В. Л. №*, вх.*, ап.*, сумата в размер на 4 698лв., представляващи обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа, за периода от 16.04.2011г. до 12.09.2011г, като отхвърлил иска в останалата му част и за разликата до пълния му предявен размер от 5 919.48 лв. като неоснователен и недоказан. С решението „Те Д. З. Б. С." К.-С. със седалище и адрес на управление гр.С., район „В.",У.Ц. С. №*, представляван от С.Б., Ф.Ч. и Й.Д.е осъден да заплати на А. М. Ю., с ЕГН * от Г., У.В.Л. № *,вх.*, ап.*, деловодни разноски в размер на 500лв., представляващи адвокатско възнаграждение, а по сметка на К.йския районен съд сумата от 287.92лв., представляваща държавна такса върху предявените съединени искове и деловодни разноски в размер на 50лв., представляващи възнаграждение на вещото лице. С решението е призната неистинността на писмо с изх.№0046-1870 от 09.05.2011 год., издадено от Дирекция "Инспекция по труда" Г., адресирано до А. М. Ю. относно съдържанието му в частта: „че за допуснати нарушения при прекратяване на трудовото правоотношение с А. М. Ю. от работодателя "Те-Д. З. Б. С." К.-гр.С. е потърсена административно наказателна отговорност, като на работодателя е съставен акт за установяване на административно нарушение", като е изключено от доказателствата по делото.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба от "Т.-Д. З. Б. С." К.-гр.С., чрез представител по пълномощие, с която първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради нарушаване на процедурни правила от районния съд. Съдията-докладчик по делото, изготвил проекто-доклада и съдията, разгледал делото, били различни, като не ставало ясно как по делото се явил съдия М., който без да отмени предварителния доклад допуснал гласни доказателства по делото. Прави се оплакване, че не бил допуснат до разпит свидетел, поискан от ответника по иска, както и относно начина на водене на съдебното заседание. Наред с това се прави довод за неправилно приложение от страна на районния съд на материалния закон. В тази връзка се твърди, че към датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, ищцата нито била уведомила работодателя, че е бременна, нито била представила писмен документ относно това обстоятелство. За да можела да се ползва с правата по чл. 333, ал. 5 от КТ, т.е. за да иска работодателят й, разрешение от „Инспекция по труда" - К. за съкращаването й, служителката следвало да уведоми банката до деня на връчване на заповедта от управителите на банката, тъй като същата заповед инкорпорирала в себе си две волеизявления - на едномесечно писмено предизвестие за прекратяване на правоотношението; и на заповед за прекратяването на трудовия договор /след изтичане на предизвестието/. Волята на работодателя била вече формирана /съкращението е извършено/, и по-късното уведомяване за бременност- било вече безполезно и ирелевантно. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно, вместо което да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание жалбодателят чрез представител по пълномощие поддържа жалбата.

С отговор на въззивната жалба, подаден чрез процесуалния представител на А. М. Ю., жалбата се оспорва като неоснователен. В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Първоинстанционното съдебно производството е образувано по предявени от А. М. Ю. от гр. К. срещу "Те-Д. З. Б. С." К.-гр.С. обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и т. 3 КТ – за отмяна на заповед №К-08/15.03.2011г. на Зам. управителите на „Т. Д. З. Б. С." К. - С., с която е прекратен трудовия договор с А. М. Ю. на основание чл.328, ал.1, т. 6 от КТ и признаване уволнението за незаконно; за възстановяване на А. М. Ю. на заеманата преди уволнението длъжност „банков счетоводител - оперативен отдел” в „Т. Д. З. Б. С.” К. - С. - Офис К.; и за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа, за периода от 16.04.2011г. до 12.09.2011г. в размер на 5 919.48 лв.

Установява се по делото, че въззиваемата А. М. Ю. се намирала в трудово правоотношение с жалбодателя "Т.-Д. З. Б. С." К.-гр.С., като заемала длъжността „банков счетоводител-оперативен отдел” в офиса на банката в гр. К. до 16.04.2011 г.

На посочената дата, със заповед № К - 08/15.03.2011г., изд. от зам. управителите на банката, на основание чл. 328, ал.1, т.6 КТ – тъй като служителят не притежавал необходимото образование и професионална квалификация за изпълняваната длъжност, трудовото правоотношение било прекратено. Заповедта била връчена на служителя на 16.03.2011г.

От медицинско удостоверение № 45/22.08.2011г., изд. от д-р. Н. Н., акушер-гинеколог, се установява, че към посочената дата същата е бременна, 33 г.с., а на 16.03.2011г. е била в 12 г.с. /ІІІ месец/. Във връзка с факта на бременността, е представено и прието като доказателство медицинско удостоверение № 92/30.08.2011г., изд. от д-р Е.Б.а, акушер-гинеколог, с вписана диагноза „graviditas, …ІІІ” /с други думи „бременност”, справка преводач „Gооgle”/, входирано в офиса на банката в гр. К. на 30.03.2011г. Представен и приет като доказателство е болничен лист за временна нетрудоспособност на служителката, входиран в банковия офис на 29.03.2011г., № 910/29.03.2011г., изд. от МБАЛ „Д-р А.Д.” , гр. К., Отделение по акушерство и гинекология, от който е видно, че въззиваемата е била в отпуск по болест за времето от 24.03.2011г. до 28.04.2011г. В подкрепа на този факт са и показанията на св. Мехмед, неопровергани от други доказателства по делото, в които сочи, че на датата на връчване на заповедта във връзка с едномесечния срок за предизвестие и прекратяване на трудовия договор с изтичането му, А. Ю. лично уведомила представителя на клона на банката, който на 16.03.2011г. посетил офиса в К. във връзка с връчването на заповедта, че е бременна. Свидетелката сочи още, че въззиваемата представила описаното по –горе уведомление и болничен лист, които документи свидетелката входирала и препратила в клона на банката.

При тези доказателства по делото, безспорно се налага изводът, че към датата на връчване на заповедта на уволнение- 16.03.2011 г. /последната- с предназначение включително и на едномесечно предизвестие, тъй като прекратяването на трудовия договор е считано от 16.04.2011г./, работодателят е бил уведомен за факта на бременността на уволнената служителка, както и че е в отпуск по болест за времето от 24.03.2011г. до 28.04.2011г. във връзка с бременността. С представеното медицинско удостоверение № 92/30.08.2011г., изд. от д-р Е.Б., акушер-гинеколог /очевидно при изписване на месеца на издаване е допусната техническа грешка, тъй като документът е входиран в офиса на банката с дата 30.03.2011г., както и видно от удостоверение № 45/22.08.2011г., изд. от д-р. Н. Николов, че към 16.03.2011г. бременната е била в ІІІ месец, каквото е отразяването и в обсъжданото удостоверение/, следва да се приеме, че служителката е изпълнила задължението си по чл. 313а КТ за уведомяване на работодателя за състоянието си с надлежен документ, издаден от компетентните здравни органи. При това положение, уволнената служителка се е ползвала от специалната закрила на чл. 333, ал.5 КТ в редакцията на закона ДВ, бр. 25/2001 г. Съгласно чл. 333, ал. 5 от КТ бременна работничка или служителка може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12, както и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6. Тази закрила при уволнение включва забрана за уволнение на бременната работничка или служителка с предизвестие, освен в изброените случаи: закриване на дейността на предприятието; отказ на бременната работничка или служителка да последва предприятието или поделението, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност; когато бременната заема длъжност, на която е възстановен незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност; при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Закрилата включва и забрана за уволнение на бременната работничка или служителка без предизвестие, освен в следните случаи, също изброени в КТ: когато бременната бъде задържана за изпълнение на присъда или бъде дисциплинарно уволнена. При дисциплинарното уволнение е необходимо предварително разрешение от инспекцията по труда. Уволнението на въззиваемата в случая на посоченото основание – чл. 328, ал.1, т.6 КТ – поради липса на необходимото образование и професионална квалификация за длъжността, не попада в нито една от изброените хипотези. В тази връзка следва да се посочи, че неправилно от районния съд е прието, че за да се извърши уволнението е било необходимо предварително разрешение на Инспекцията по труда, тъй като уволнението не попада в хипотезите на чл. 333, ал.1 КТ, респ. на чл. 333, ал.5, вр. с чл. 330, ал.2, т.6 КТ. Следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 333, ал.5 КТ е израз на установената закрила, предвидена с Конвенция № 183/2000г. на МОТ за закрила на майчинството, ратифицирана от НС на РБ на 19.09.2001г. /ДВ, бр. 85/2001 г./ Принципно, в същата не се съдържа забрана за уволнение въобще на жена, намираща се в състояние на бременност, а само в хипотезата, при която кумулативно са налице два елемента - състояние "бременност" и ползван във връзка с това състояние отпуск. /Решение № 1465 от 11.11.2002 г. на ВКС по гр. д. № 1797/2001 г., III г. о./. Ищцата, настояща въззиваема, е доказала наличието на тези две предпоставки с обсъдените по-горе доказателства – състояние на бременност, заявено към датата на връчване на заповедта /в срока на предизвестие/ и ползване във връзка с това състояние отпуск по болест. Ето защо, уволнението й е незаконно. С оглед на изложеното доводите във въззивната жалба по отношение неприложимостта на специалната закрила при уволнение на служителката по чл. 333, ал.5 КТ, са неоснователни. При това положение не се налага обсъждане по същество на основанието за уволнението, респ. непритежаване от служителката на необходимото за заеманата длъжност.

Доводите, развити във въззивната жалба относно процесуални нарушения на първоинстанционния съд при разглеждане на делото, настоящата въззивна инстанция намира за неоснователни. Относно обстоятелството, че проектът за доклад бил изготвен от един съдия-докладчик, а делото – разгледано от друг, следва да се посочи, че при разглеждане на граждански дела няма изискване за неизменност на състава, поради което соченото не представлява процесуално нарушение. Само за изчерпателност следва да се посочи, че при постъпване на исковата молба в районния съд на 06.06.2011 г., видно от протокола за избор на докладчик от същата дата, за съдия-докладчик по делото е бил определен съдия А.М.. По-нататък, е видно по делото, че производството по трудовия спор – размяна на книжа, насрочване и пр. по реда на чл. 310 ГПК, се е развило включително и по време на съдебната ваканция /чл. 329 ЗСВ/, през която е ноторно, че голяма част от съдиите ползват редовния си платен годишен отпуск, поради което този вид дела се разглеждат от тези съдии, които са на работа. Очевидно настоящият случай е такъв /разпореждането от 27.07.2011г. по чл. 312, вр. чл. 140 ГПК е постановено от съдия К./, като първото съдебно заседание от 25.08.2011г. и следващото такова е проведено от първоначално определеният съдия-докладчик М., който очевидно тогава се е върнал на работа и е разгледал делото и приел за решаване. Що се отнася до възражението на въззивника, че съдията-докладчик допуснал гласно доказателство, чието събиране било отказано с цитираното по-горе разпореждане, то следва да се посочи, че допускането му е станало в проведеното на 25.08.2011г. първо по делото заседание и съдът се е произнесъл с мотивирано определение защо го допуска, за което няма пречка.

По – нататък, по отношение на доводите на въззивника за отделни фрази и реплики от страна на съдията-докладчик в съдебните заседания и за отказа му да разпита вече допуснат свидетел, сочен от ответника-въззивник, следва да се посочи, че в протоколите от проведените съдебни заседания няма отразявания на такива обстоятелства. Ако процесуалният представител на въззивника е имал възражения относно начина на водене на съдебните заседание, то същият е следвало да поиска поправка на съдебните протоколи по съответния ред. Такава той не е поискал, поради което съгласно чл. 152 ГПК протоколите представляват доказателство за извършените в съдебното заседание съдопроизводствени действия, като неудостоверените в протокола действия се смятат за неизвършени. Във връзка с оплакването, че районния съд не разпитал допуснат до разпит свидетел на въззивника следва да се посочи, че ако е счел това за процесуално нарушение, е можел да поиска разпита както с въззивната жалба, така и във въззивното съдебно заседание, каквото доказателствено искане процесуалният представител на въззивника не е направил.

По отношение на съдържащото се във въззивната жалба оплакване за фактически грешки, допуснати от първоинстанционния съд в решението следва да се посочи, че за поправяне на решението относно очевидни фактически грешки, има изричен процесуален ред.

Въззивният съд не констатира при определяне на дължимата държавната такса по отношение на уважените искове, първоинстанционният съд да е допуснал неточност, както и констатира, че присъдените в тежест на въззивника разноски на ищеца в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение в първоинстанционния съд, е станало въз основа на представения договор за правна защита и съдействие от 25.08.2011г.

По изложените съображения въззивната жалба е неоснователна. Първоинстанционното решение като правилно, обосновано и законосъобразно, следва да се потвърди.

При този изход на делото, в полза на въззиваемата следва да бъдат присъдени направените във въззивната инстанция разноски в размер на 800 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 114/26.09.2011 година, постановено по гр.дело № 923/2011 година по описа на К.йския районен съд.

ОСЪЖДА „Т. Д. З. Б. С.” К. - С. със седалище и адрес на управление гр.С., район „В.”,У.Ц. С. №*, представляван от С.Б., Ф.Ч. и Й.Д., ЕИК * да заплати на А. М. Ю., с ЕГН * от Г., У.В. Л. №*, вх.*, ап.* направените във въззивната инстанция разноски в размер на 800 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при наличие предпоставките по чл. 280,ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.