№ 499
гр. Варна, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. Петров
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Радостин Г. Петров Въззивно гражданско
дело № 20233100500507 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх.№ 7497/09.12.2022г., подадена от И. С. Ж. и Г. С. И., чрез общия им
пълномощник адв. К. К., против Решение № 190/15.11.2022 г., постановено по
гр.д. № 136/2022 г. по описа на РС-Девня, с което са отхвърлени предявените
от И. С. Ж., ЕГН **********, от ****************************** и Г. С. И.,
ЕГН **********, от **************************** срещу Кооперация
"ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ "ПРОГРЕС"", ЕИК ********* обективно
съединени искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от сумата от 658.14 лева, представляваща част от договорено и
незаплатено арендно плащане в размер на 28 лева на декар за стопанската
2019/2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане, сумата от 59.05
лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2021 г. до
19.11.2021 г., като неоснователни.
В жалбата се излага, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, постановено в нарушение на материалноправните норми и
съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди се, че РС-Девня не е
1
обсъдил Протокол 40 от проведено на 18.07.2020г. ОС на кооперацията, по т.8
от който ОС е определило рентата за 2019/2020г. на 25 лева за декар, а за
сключилите договор за земите си с кооперацията да се начисли и изплати по
още 25 лева на декар. Оспорва извода на ДРС, че арендното плащане следва
да се определи на база на всички обработваеми площи от ответника, а не само
тези, находящи се в землището на с. Стефан Караджа. Неправилно ДРС е
приел, че няма как да се изчисли каква точно продукция е била добита от
конкретното землище. Неправилно ДРС е приел, че размера на средното
годишно рентно плащане, определен от ОДЗ-Варна е прогнозно, определено
на база на предходната стопанска година. Неправилно ДРС не е съобразил
обстоятелството, че на други арендодатели ответникът е заплатил по-голяма
сума при еднакви договорни условия. Моли за отмяна решението и
присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Кооперация
"ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ "ПРОГРЕС"", ЕИК *********, чрез
пълномощник адв. Д. П., е подала отговор, с който оспорва жалбата. Счита,
че постановеното първоинстанционно решение и възприетите в него мотиви
са в унисон със събраните в хода на производството доказателства и при
правилно приложение на материалните и процесуални правни норми. По
същество счита решението на ВРС за правилно и законосъобразно, поради
което отправя искане за потвърждаването му, ведно с присъждане на
разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание общият
пълномощник на въззивниците адв. К. К., поддържа жалбата, като моли за
отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на направените по
делото разноски.
В насроченото пред въззивния съд открито съдебно заседание
пълномощникът на въззиваемата страна адв. Д. П. моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на направените по делото
разноски.
За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът
взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по исковата молба на
И. С. Ж. и Г. С. И. против "ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ "ПРОГРЕС"",
2
ЕИК ********* за заплащане на сумата от сумата от 658.14 лева,
представляваща част от договорено и незаплатено арендно плащане в размер
на 28 лева на декар за стопанската 2019/2020 г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й плащане, сумата от 59.05 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 01.01.2021 г. до 19.11.2021 г.,
В исковата молба се твърди, че по силата на Договор № 318 за аренда на
земеделска земя от 27.06.2019 год., сключен в с. Стефан Караджа между И. С.
Ж. и Г. С. И., наследници на С. И. С., и ЗК "Прогрес", като арендатор, който
договор е вписан в АВ - СВ гр. Девня с акт № 58, том 3, дело № 795/2019 год.,
вх. рег.№ 2074/22.07.2019 год., са предоставили на кооперацията за възмездно
ползване собствения си, придобит по наследство недвижим имот - земеделска
земя, представляваща поземлен имот с идентификатор 69170.17.32 по КККР
на с. Стефан Караджа, община Вълчи дол, област Варна, местност СЪРТА,
категория 3, НТП нива, с площ 23,505 дка. Излага се, че по силата на този
договор през стопанската 2019/2020 год. ЗК "Прогрес" е ползвала имота, като
с анекс от 25.06.2020 год. договорът е прекратен по взаимно съгласие на
страните, считано от 01.10.2020г. Твърди се, че съгласно раздел 5 от Договора
за аренда, коперацията дължи арендно плащане в размер на 25% от дохода
/добива/ на декар арендна земеделска земя, които заплаща не по-късно от края
на календарната 2020 год. Цялата сума от арендното плащане, съгласно
договорката е следвало да бъде превеждана по банкова сметка на И. С. Ж..
Сочи се също, че съгласно протокол №1 от 29.03.2019 г. за землище Стефан
Караджа, община Вълчи дол, комисия, назначена със Заповед № РД 19- 10-
159/12.03.2019 г. на Директора на ОДЗ - Варна е определила средно годишно
рентно плащане за отглеждане на едногодишни полски култури в размер на
55 лв/дка. В уточняваща молба ищците твърдят, че за стопанската 2019/2020
год. ЗК „ПРОГРЕС” е изплатило на останалите арендодатели и наемодатели
рента в размер на по 50 лева/дка, а само на ищците рента в размер на 22
лева/дка – общо сумата от 517.11 лева. Според ищците остава за плащане
сума в размерна 658.14 лева, представляваща част от договореното арендно
плащане в размер на 28 лева на декар. Ищците претендират и сумата от 59.05
лева лихва за забава за периода от 01.01.2021 г. до 19.11.2021 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й плащане.
3
С писмен отговор ответникът Кооперация "ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ "ПРОГРЕС"" оспорва исковете. Твърди, че на 14.12.2020 г. по
банков е изплатил дължимата рента на ищците в размер на 517.11 лева,
изчислена въз основа на реализираните добиви за 2019/2020 г.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство,
очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените предели на въззивна проверка, съставът
на ВОС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Съобразно
обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане,
спорът правилно е квалифициран.
Между страните не е налице спор, че за стопанската 2019/2020 година
между тях е действал договор за аренда на земеделска земя №318/2019г.,
вписан в СВ – Девня, по силата на който ищците са предоставили на
ответника за възмездно ползване собствения си наследствен имот – нива с
площ от 23,505 дка, находяща се в землището на село Стефан Караджа, обл.
Варна за срок от 5 години, който е прекратен по взаимно съгласие с анекс от
26.06.2020 г., считано от 01.10.2020 г.
Приети по делото са още 6 бр. договори за аренда на земеделска земя,
находяща се в зелището на село Стефан Караджа и други съседни землища,
сключени между ответника и други физически лица през 2018 – 2019 г. при
същите условия.
Не е налице спор, а и от представено банково извлечение от Банка
„ДСК“ се установява, че на 14.12.2020г. кооперацията е превела по сметка на
И. Ж. рента 517.11 лева.
Видно от Протокол №1/29.03.2019 г. от заседание на комисия,
определена със Заповед № РД19–10-159/12.03.2019 г. на Директора на ОД
4
„Земеделие“ – Варна, за землището на село Стефан Караджа, общ. Вълчи дол
е определено средно годишно рентно плащане за ползване на земеделски земи
през стопанската 2019/2020 г. в размер на 55 лева.
От заключението и допълнителното заключение на вещото лице по ССЕ
се установява, че размерът на средното рентно плащане, направено от
ответника за стопанската 2019/2020 г. за землището на с. Стефан Караджа е
49,23 лева на декар; на други шест арендодатели със сключени с ответника
договори за аренда за стопанската 2019/2020 г. той е изплатил рента в размер
на от по 50 лева/дка; средния доход от декар арендна земеделска земя за
стопанската 2019/2020 г. на ответника е 85,97 лева/дка. Според вещото лице
начинът по който се води счетоводството на ответника и ведомостта за
начисляване на рента не дава възможност за изчисляване на изплатената
рента от ответника само за землището на с. Стефан Караджа, нито за
добива/дохода му само за това землище през стопанската 2019/2020 г.
Въззивният съд намира, че договор за аренда на земеделска земя
№318/2019г. е сключен за конкретен имот, находящ се в землището на с.
Стефан Караджа, поради което уговорката в чл.5 от договора арендното
плащане да е в размер на 25% от дохода /добива/ на декар аренда земя следва
да се тълкува, че е от дохода /добива/ на декар земя от землището на с.
Стефан Караджа. Видно от допълнителното заключение на вещото лице по
ССЕ е, че начинът по който се води счетоводството на кооперацията не дава
информация за добива и дохода за стопанската 2019/2020 година само от
земите в землището на с. Стефан Караджа. Предвид обстоятелството, че
искът е установен в своето основание, но няма достатъчно данни за неговия
размер, съдът следва да определи размера по своя преценка или вземе
заключението на вещо лице, на основание чл.162 от ГПК. Видно от
заключението на вещото лице е, че на Н.Н. и И.Д. кооперацията е заплатила
по 50 лева на декар земеделска земя. Тези лица са отдали под аренда на
кооперацията земеделски земи в землището на с. Стефан Караджа, като
техните договори са с идентично съдържание с договора на ищците.
Гореизложеното обуславя извода на въззивния съд, че по аргумент от чл.162
ГПК дължимото арендно плащане за декар земеделска земя за стопанската
2019/2020 година за землището на с. Стефан Караджа е 50 лева/дка. Поради
това дължимото в полза на ищците арендно плащане възлиза на 1175.25 лева.
Кооперацията им е заплатила 517.11 лева, поради което им дължи още 658.14
5
лева. Главницата се дължи ведно със законната лихва върху нея за периода от
датата на завеждане на исковата молба 18.11.2021г. до окончателното й
изплащане.
Срокът за заплащане на арендното плащане е 31.12.2020г., поради което
ответникът дължи законната лихва върху главницата за периода от
01.01.2021г. до 18.11.2021г. в размер на сумата от 58.87 лева. За горницата
над 58.87 лева до 59.05 лева, както и за 19.11.2021г. искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че решението на РС-
Девня следва да бъде отменено частично и вместо него постановено друго, с
което претендираната главница да се присъди изцяло, а лихвата да се присъди
за периода от 01.01.2021г. до 18.11.2021г. в размер на сумата от 58.87 лева. За
горницата над 58.87 лева до 59.05 лева, както и за 19.11.2021г. искът по чл.86
ЗЗД е неоснователен, поради което решението следва да бъде потвърдено в
тази част.
С оглед изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за първа
инстанция в размер на 642.54 лева и за въззивна инстанция 349.91 лева, т.е.
общо 992.45 лева. В общият размер на разноските за първа инстанция не се
включват направените пред ЧСИ разноски 302.25 лева, т.к. същите не
представляват съдебно-деловодни разноски. На въззивамата страна (ответник)
следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски за първа инстанция в
размер на 0.13 лева и за въззивна инстанция 0.16 лева, т.е. общо 0.29 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 190/15.11.2022 г., постановено по гр.д. №
136/2022 г. по описа на РС-Девня, с което са отхвърлени предявените от И. С.
Ж., ЕГН **********, от ****************************** и Г. С. И., ЕГН
**********, от **************************** срещу Кооперация
"ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ "ПРОГРЕС"", ЕИК ********* обективно
съединени искове с правно основание чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на
сумата от сумата от 658.14 лева, представляваща част от договорено и
6
незаплатено арендно плащане в размер на 28 лева на декар за стопанската
2019/2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й плащане, сумата от 58.87
лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.01.2021 г. до
18.11.2021 г., и изцяло в частта относно разноските, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Кооперация "ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ "ПРОГРЕС"",
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Стефан Караджа, п.к.
9293, община Вълчи дол да заплати на И. С. Ж., ЕГН **********, от
****************************** и Г. С. И., ЕГН **********, от
**************************** сумата от 658.14 лева (шестстотин петдесет
и осем лева и четиринадесет стотинки), представляваща разликата между
дължимото арендно плащане и заплатеното за стопанската 2019/2020 година
по Договор № 318 за аренда на земеделска земя от 27.06.2019 год., ведно със
законната лихва върху главницата за периода от датата на завеждане на
исковата молба 18.11.2021г. до окончателното й изплащане, сумата от 58.87
лева (петдесет и осем лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща
обезщетение за забава за периода от 01.01.2021г. до 18.11.2021г., както и
сумата от 992.45 лева (деветстотин деветдесет и два лева и четиридесет и
пет стотинки), представляваща разноски за първа и въззивна инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 190/15.11.2022 г., постановено по гр.д.
№ 136/2022 г. по описа на РС-Девня в частта, в която искът по чл.86 от ЗЗД е
отхвърлен за горницата над 58.87 лева до 59.05 лева, както и за 19.11.2021г.
ОСЪЖДА И. С. Ж., ЕГН **********, от
****************************** и Г. С. И., ЕГН **********, от
**************************** да заплатят на Кооперация "ЗЕМЕДЕЛСКА
КООПЕРАЦИЯ "ПРОГРЕС"", ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Стефан Караджа, п.к. 9293, община Вълчи дол сумата от 0.29
лева (двадесет и девет стотинки), представляваща разноски за първа и
въззивна инстанции.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
7
Членове:
1._______________________
2._______________________
8