Решение по дело №6773/2010 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2079
Дата: 1 юни 2011 г.
Съдия: Александър Венков Точевски
Дело: 20105330106773
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 май 2010 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  2079                      01.06.2011 година                            град Пловдив

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, III брачен състав, в публично заседание на деветнадесети май две хиляди и единадесета година, в състав:

      

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Иванка Боева,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 6773 по описа на съда за 2010 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството по делото е образувано по иск с правна квалификация по чл. 56 ал. 6 от Семейния кодекс (СК), предявен от Н.И.Н., ЕГН: **********,***, против В.В.Х., ЕГН: **********,***.

В исковата молба се твърди, че бракът между страните бил прекратен с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр. дело № ***/ **** г. на Районен съд- П., по силата на което на ответницата било предоставено ползването на семейното жилище, от което ищецът бил отстранен принудително, като ответницата останала да го ползва самостоятелно. След постановяване на решението за развод обаче настъпило изменение във фактическата обстановка, касаеща ползването на имота, защото ответницата вече не живеела там, не го ползвала лично и нямала жилищна нужда, а живеела на друго място при свои роднини. От друга страна, ищецът живеел вече няколко години под наем, нямал свои роднини, при които да живее, всичките му вещи, освен тези от първа необходимост, останали в семейното жилище, до което пък нямал достъп. Ответницата не плащала консумативи, като поканите за доброволно изпълнение пристигали при ищеца, въпреки че той не обитавал апартамента. Предвид възрастта и здравословното състояние на ищеца, това му причинявало големи неудобства и стрес, като здравето в момента му било влошено, финансово бил силно затруднен и продължавал да заплаща наем, а ответницата дори не била върнала личните му вещи останали в жилището. Счита, че било настъпило изменение в обстоятелствата, които налагали промяна на постановения режим на ползване на семейното жилище, като същото вече следвало да се предостави на ищеца.

В законоустановения срок по чл. 131 ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от назначения особен представител на ответницата, в който се оспорва основателността на иска, като се излагат твърдения, че не била налице промяна в обстоятелствата, която да мотивира изменение на режима на ползване на семейното жилище.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Бракът между страните е прекратен с влязло в сила на 20.03.2008 г. съдебно решение, постановено по гр. дело № ***/ **** г. на ПРС, по силата на което ползването на семейното на страните жилище, находящо се в град П., ж.к. „Т.” № *** , вх. *, ап. **, ет. *, е било предоставено на съпругата.

По делото е представен договор за продажба на този имот от 03.12.1991 г. от военно- жилищния фонд. Представен е договор за наем, сключен от ответника, както и медицински документи, касаещи здравословното му състояние, също така и за получавани доходи, декларация за материално положение, нотариална покана до ответницата за предаване на движими вещи. Останалите налични писмени доказателства не са относими към спора.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпит на св. С. Ф. Б. (протокол от с.з. на 19.05.2011 г.), която посочва, че е съсед на семейното жилище на страните, но в него от две години не била идвала ответницата. Имотът първо се давал под наем, а сега в него живеела дъщеря й, но ответницата въобще не се явявала там. Обектът имал натрупани сметки за парно, които не се плащали и това създавало проблем в блока с останалите съседи във връзка с общите сметки.

Няма основание да не се кредитират показанията на тази свидетелка, тъй като същата не е заинтересована от изхода на делото, има преки впечатления за това, което разказва, в качеството си на непосредствен съсед на процесния имот, в която връзка твърденията й са обективни и допринасят за изясняване на релевантните за делото обстоятелства.

Производството по делото е за изменение на мерките относно ползване на семейното жилище, поради твърдения за настъпила промяна на обстоятелствата, които са били от значение за предоставеното ползване на жилището от съпрузите с решението за прекратяване на брака им. Без мотивите на съдебното решение, с което е бил решен първоначално този въпрос да обвързват настоящия състав, анализирането им в случая е от значение да са установи дали към момента действително съществува такава промяна на обстоятелствата, която да мотивира пререшаването му, доколкото предпоставката, обуславяща основателност на иска с правна квалификация по чл. 56 ал. 6 от СК, изисква наличие на нововъзникнала фактическа обстановка, при която интересите на страните да налагат ревизия на въпроса за ползване на семейното жилище. Законодателят не е дефинирал понятието „изменение на обстоятелствата”, но то следва да се разбира в смисъл, че към момента на предявяване на иска трябва да са настъпили нови обстоятелства, които или влошават положението на някой от бившите съпрузи, или пък подобряват положението на някой от тях, като изменението трябва да е настъпило след влизане в сила на бракоразводното решение и съществено да засяга страната, която е лишена от ползване на имота, като наред с това съдът следва да прецени промените както с оглед интересите на тази страна, така и предвид всички относими към случая обстоятелства, имащи значение за предмета на спора.

Като е предоставил ползването на семейното жилище на ответницата, съдът се е мотивирал с това, че материалните възможности на съпругата са били по- малки от тези на съпруга, който получавал пенсия в по- висок размер и реализирал допълнителни доходи от трудова дейност, като е отчетено, че и двете страни са били виновни за разстройството на брака, нямат непълнолетни деца и здравословното състояние на двамата е увредено. Към настоящия момент по делото са представени доказателства само за получавана пенсия от ищеца, като в писмена декларация пред съда същият посочва, че не реализира други доходи от трудови възнаграждения, свободни професии или хонорари. От приложената медицинска документация, касаеща ищеца, не се установява положителна промяна в здравословното му състояние от момента на постановяване на решението за развод между страните- досежно същото не е настъпило някакво подобрение. От събраните гласни доказателства обаче се констатира, че от две години ответницата вече не живеела в предоставеното й за ползване жилище, че същата трайно е напуснала този имот, като първоначално го е давала под наем, а към момента същият бил ползван от нейната дъщеря. Една от предпоставките за предоставяне на семейното жилище след развода е именно наличие на жилищна нужда на някой от съпрузите и именно в тази насока съдът е приел, че поради по- ниските доходи на съпругата тя няма да има възможност да се устрои с жилище и да обезпечи тази своя жилищна нужда. Очевидно към момента вече е налице промяна на фактическото състояние на нещата в тази насока след като ответницата не ползва имота, предоставен й именно за това, че се е нуждаела от място за живеене, с каквото не е разполагала. Действително по делото не са представени доказателства за това, че в момента жилищната й нужда е осигурена по друг начин, но този извод може да се направи както от събраните свидетелски показания, така и от факта, че същата неколкократно е била търсена на адреса, на който се намира семейното жилище и не е била отривана там, за което и в процеса се представлява от назначен й особен представител. Това продължително отсъствие от апартамента, допускането на наематели, а в последствие и предоставянето му за ползване от нейни роднини, е показателно за факта, че с действията си ответницата сама се е отказала да ползва имота, след като не пребивава там, а го използва, за да реализира доходи чрез него или пък го отстъпва на трети лица безвъзмездно. Безспорно от изложеното следва, че е настъпила промяна в обстоятелствата, наложили вземането на решението за първоначалното ползване на семейното жилище, които следва да бъдат отчетени като благоприятстващи за ответницата досежно нейната жилищна нужда. При наличието на подобно дезинтересиране от нейна страна от използване на жилището за себе си, в каквато връзка то именно й е било предоставено, не е житейски оправдано, нито пък е целесъобразно продължаването на това състояние, в което другият бивш съпруг да остане да бъде лишен от него, а същевременно той да има своя жилищна нужда, която да обезпечава чрез наемно правоотношение, в която връзка се налага да прави и съответните разходи при наличие на затруднено материално положение. По делото не е установена промяна в имущественото състояние на ищеца, който продължава да живее под наем след отстраняването си от имота, т.е. за него не са настъпили след развода благоприятни условия в насока уреждане на жилищния въпрос по друг начин, освен чрез договорен наем. Тази ситуация около имота е новосъздадена, възникнала е след постановяване на решението за прекратяване на брака, датира от дълъг период от време, а не е инцидентен случай, в който смисъл са налице предпоставките за уважаване на предявената претенция. Запазването на фактическото състояние на нещата вече не е в интерес на ответницата, която сама се е отказала от предоставената й възможност да ползва имота, още по- малко пък настоящото положение е в полза на ищеца, който също има жилищна нужда, изразява претенция за ползване на общия семеен имот и към момента доказва, че има основание за промяна на първоначално постановения режим. Доколкото въпросът за семейното жилище след развода е своеобразна проява на съдебна администрация и преценка на определени обстоятелства към съответен момент в ползва на някой от съпрузи при прекратяване на брака им, няма пречка при ново изменение на обстоятелствата този въпрос отново да се пререши в противна насока, в случай, че се установи наличие на нови предпоставки, които да го обосноват.

Предвид изхода на делото и уважаване на предявената претенция, ответницата на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, следва да се осъди да заплати на ищеца направените от него в производството разноски, които възлизат на сумата от 450 (четиристотин и петдесет) лева- заплатено адвокатско възнаграждение, според представения договор за правна защита и съдействие (л. 101 по делото). Отделно от това, ответницата следва да заплати и разноските по делото за държавна такса и възнаграждение на назначения й в производството за защита на нейните интереси особен представител. Окончателната държавна такса, от първоначалното внасяне на която ищецът е бил освободен с определение на съда от 18.06.2010 г., съдът определя в размер на 50 (петдесет) лева, които да се внесат по сметка на ВСС, а размерът на възнаграждението на особения представител е определен от съда с определение от 22.02.2011 г. и потвърден от Съвета на АК- Пловдив в уведомителното им писмо (л. 87), като той възлиза в размер на 80 (осемдесет) лева, които следва да се внесат по набирателната сметка на ПРС за вещи лица.

 

По изложените съображения, съдът

 

                                 Р    Е    Ш    И :

 

ИЗМЕНЯ решението, постановено по гр. дело № ***/ **** г. на Районен съд- П., II брачен състав, в частта относно предоставеното ползване на семейното жилище, в следния смисъл:

 

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в град П., ж.к. „Т.” № ***, вх. *, ап. **, ет. *, на Н.И.Н., ЕГН: **********.

 

ПРЕКРАТЯВА ползването от В.В.Х., ЕГН: **********, на семейното жилище, находящо се в град П., ж.к. „Т.” № ***, вх. *, ап. **, ет. *, предоставено й за ползване с решението, постановено по гр. дело № ***/ **** г. на Районен съд- П.

 

ОСЪЖДА В.В.Х., ЕГН: **********,***, да заплати на Н.И.Н., ЕГН: **********,***, направените от него разноски в процеса, възлизащи в общ размер на 450 (четиристотин и петстотин) лева- заплатено адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА В.В.Х., ЕГН: **********,***, да заплати по сметка на ВСС сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща държавна такса за настоящото производство.

 

ОСЪЖДА В.В.Х., ЕГН: **********,***, да внесе по набирателната сметка за вещи лица на Районен съд- Пловдив, сумата от 80 (осемдесет) лева- възнаграждение за назначения й особен представител по делото, определено от съда и потвърдено с решение на Съвета на Адвокатска колегия- Пловдив.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

          СЪДИЯ :/п/А.Точевски

 

 

Вярно с оригинала.

И.Б.