№ 732
гр. Пловдив, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20225330200051 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена
жалба от ХР. Г. Т., против наказателно постановление № 21-1030-011407/
02.12.2021г. на Началник група към ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на основание чл.638 ал.5 от КЗ, му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 800.00 лева, за извършено
нарушение на чл.638 ал.5 от КЗ. В жалбата си сочи, че наказателното
постановление било неправилно и незаконосъобразно. Фактическата
обстановка била непълна и неясна. Не било посочено като водач или
собственик му е наложено нарушението. Нормата на чл.638 ал.3 от КЗ
посочвала и санкцията на нарушението. С наказателното постановление се
изменяло нарушението, а именно по чл.638 ал.5 от КЗ. Съществувало
несъответствие между правните квалификации и деянието. Моли съда да
отмени обжалваното наказателно постановление.
Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.
Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени
процесуални нарушения. Фактическата обстановка била изяснена. Доказало
се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за
неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение
1
подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави
възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява и не се
представлява.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за
установено следната фактическа обстановка- на 19.11.2021г. в 14.21 часа в гр.
Пловдив на кръстовището на ул. „Васил Левски“ и бул. „Дунав“ посока запад,
жалбоподателят като водач, управлява лек автомобил Мерцедес С 350 ЦДИ 4
Матик, с рег. № **** (чужда собственост) като към момента на проверката, за
МПС не е изпълнено задължението да се сключи договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На водача се
налага глоба за повторност, тъй като с НП 20-1030-007876, влязло в сила на
13.04.2021г. е наказван за същото нарушение.
Актосъстаавителят свид. Н.Я. в открито съдебно заседание изрично
потвърди констатациите посочени в АУАН и съдържанието му. Заяви
изрично, че той е съставил АУАН и го е предявил надлежно на нарушителя.
Съдът дава вяра на показанията на разпитания в качеството си на свидетел
актосъставител. Това е така, тъй като показанията му са логични,
последователни, обективно дадани, незаинтересовани от изхода на делото, и
се подкрепят изцяло и са в синхрон с другите събрани по делото
доказателства, в това число писмените такива. Основания за критика по
отношение на тези свидетелските показания не се намериха, а единствено
поради служебното му качество – служител на въззиваемата страна, в този
2
смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо
АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от негова страна, от
тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от
конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвежда в
показанията си. И това е така предвид липсата на вътрешни противоречия
(както вече бе посочено), от друга страна, те не се компрометират и при
съотнасяне и с останалите доказателствени източници, както и с писмените
такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства, ангажирани от
страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания са в
цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите
обстоятелства, съдържими в писмените доказателства от АНП. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на
доверие посочени гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето, мястото и начинът на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установените факти
на извършената проверка. Съставянето на АУАН и предявяването му на
нарушителя и подписването му без възражения. Описва с детайли приетата от
съда, а и контатирана в АУАН и НП, фактическа обстановка по делото, която
изяснява изцяло времето, мястото и начинът на изпълнение на
административното деяние. С тази правна преценка, за обективно верни се
възприеха тези свидетелски показания, които са вътрешно безпротиворечиви,
логични и взаимно допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции
за предубеденост на свидетеля.
От приложената по делото справка за собственост на МПС се установява,
че автомобилът, с който е извършено нарушението е собственост на „Вит-74“
ЕООД.
От приложената по делото справка за нарушител се установява, че
нарушителят е санкциониран с наказателно постановление № 20-1030-
007876/ 10.08.2020г. на Сектор „Пътна полиция“, влязло в сила на
13.04.2021г., за същото такова по вид нарушение, а именно по чл.638 ал.3 от
КЗ.
От приложената по делото заповед № 317з- 7973- 30.08.2021г. на
директора на ОД на МВР- Пловдив се установява, че НП е издадено от
3
упълномощено за това длъжностно лице.
Компетентността на актосъставителя произтича директно от
разпоредбата на чл. 647, ал. 1 КЗ.
В събраните по делото доказателствени материали не се наблюдава
противоречие относно мястото, времето и начинът на извъшване на
нарушението. Гореизложената фактическа обстановка в АУАН и НП съдът
прие за съответна на осъществилото се в действителността въз основа на
приложения по преписката АУАН и НП. В конкретния случай, констатациите
в АУАН не се опровергават от събраните по делото доказателства. Всъщност,
изцяло се потвърждават от показания на актосъставителя на АУАН, който в
съдебно заседание изрично потвърди констатациите в АУАН. При
непосредствения си разпит пред съда потвърди с детайли, отразената в АУАН
фактическа обстановка, която е възприел лично и непосредствено. Поради
изложеното съдът намира, че са налице основания да се даде пълен кредит на
доверие на показанията на актосъставителя при съставяне на АУАН.
Констатациите посочени в АУАН и НП съответстват изцяло и се подкрепят и
от събраните по делото писмени доказателствени средства, които от своя
страна са в пълен синхрон с гласните доказателствени средства.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е
породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен
сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.638 ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.
Съгласно чл.638 ал.5 от КС при повторно нарушение наказанието по ал. 3
е 800 лв.
Съгласно параграф 1 т.51 от ДР на КЗ, "Повторно нарушение" е
нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
4
наказателното постановление, с което е наложено наказание за същия вид
нарушение.
В чл. 483 КЗ е предвидено, че задължението за сключване на застраховка
гражданска отговорност тежи само върху собственика на автомобила. Чл. 638,
ал. 3 КЗ обаче въвежда задължение за всеки водач преди да предприеме
управление на МПС, да се убеди, че за автомобила има сключена
задължителна застраховка и да се откаже от управлението, ако такава не е
налице. Така изрично Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм.н. д. № 779 /
2019 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив. В тази насока и
дължимото поведение от нарушителя преди поемането на управлението на
автомобила е най-малкото да установи валидността на застраховката чрез
проверка на удостоверителния знак по чл. 487 от КЗ, от който може да
извърши преценка за срока, за който е платена застрахователната премия,
респ. дали застраховката е действаща.
Съгласно задължителните указания дадени с ППВС № 8/1982 г. в
понятието управление на МПС се включват всички действия или бездействия
с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо, дали
превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези
действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.
Понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по
упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в
движение. Привеждането в действие на двигателя на автомобила не е
задължителна предпоставка, за да е налице управление на МПС.
На базата на всички събрани по делото доказателства, съдът приема за
установено, че действително на датата, начинът и мястото отразени в АУАН
и НП, жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Правилно и законосъобразно е провена цялата административно-
наказателна процедура по ангражиране на административна отговорност,
повдигане на административно обвинение и налагане на административно
наказание. В този смисъл не са допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила, които да водят до ограничаване или нарушаване на
гарантираното от закона право на защита на нарушителя или да водят до
невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно
нарушение е обвинен.
5
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в АУАН и НП са
посочени два различни състава на нарушения. Както в съставения АУАН,
така и в издаденото наказателно постановление е посочено, че
жалбоподателят е санкциониран като водач, който управлява лекият
автомобил, чужда собственост. Много ясно и точно е описано самото
извършено нарушение с всички негови признаци от обективна и субективна
страна. Точно и ясно както словесно, така и цифрово са посочени елементите
от обективна страна на извършеното нарушение. При съставянето на АУАН и
НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в
АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на
допуснатото нарушение и нарушените правни норми. АУАН е връчен на
нарушителя, подписан е от него, както и от актосъставителя и свидетеля по
него. Предоставена е възможност на нарушителя за излагане на възражения,
като в АУАН е посочил „нямам възражения“, поради което и в максимална
степен е охранено правото на защита на наказания субект.
Следва да се вземе предвид, че в нормата на чл.42, ал.1 т.1 до т.10 от
ЗАНН, законодателят изчерпателно е определил реквизитите, които следва да
съдържа АУАН. В конкретния случай, съставеният АУАН съдържа всички
изискуеми реквизити- посочено е собственото, бащиното и фамилно име на
актосъставителя, датата на съставяне на акта, датата и мястото на извършване
на нарушението, описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
извършено, законовите разпоредби, които са нарушени, собственото,
бащиното и фамилното име и възрастта на нарушителя, точния му адрес,
единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес,
дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по
паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на
издаване и издател на документа, имената, точните адреси и датата на
раждане на свидетелите, обясненията или възраженията на нарушителя, ако е
направил такива, имената и точните адреси на лицата, които са претърпели
имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер и опис на
писмените материали и на иззетите вещи, ако има такива, и кому са поверени
за пазене.
6
Спазени са изискванията посочени в чл.43 ал.1 и сл.от ЗАНН, като при
съставянето на АУАН, същият е подписан от съставителя и един от
свидетелите посочени в него, предявен е на нарушителя да се запознае със
съдържанието му и да го подпише. Препис от акта е връчен на нарушителя,
което обстоятелство не се оспорва.
Издаденото наказателно постановление съдържа всички посочени в
чл.57 ал.1 т.1 до т.13 от ЗАНН, задължителни реквизити, а именно
собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е
издало, датата на издаването и номерата на постановлението, датата на акта,
въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на
актосъставителя, собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и
точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец -
имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и
място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с
посочване на номер, дата на издаване и издател на документа, описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при
които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават,
законните разпоредби, които са били нарушени виновно, вида и размера на
наказанието, отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите
обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието,
времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред
или фактически от възможността да упражнява определена професия или
дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието
временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност, вещите, които се отнемат в полза на държавата, разпореждането с
веществените доказателства, размера на обезщетението и на кого следва да се
заплати, в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. Подписано е от
длъжностното лице, което го е издало. Препис от наказателното
постановление по реда на чл.58 от ЗАНН е връчен на нарушителя.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че нарушената норма
съдържала и санкция. В АУАН и НП е посочена действителната нарушена
норма, която е и санкционната такава. Няма пречка правната норма да
съдържа едновременно както дължимо правило за поведение, така и санкция
за неизпълнение на изискванията. В случая нарушението на жалбоподателя е
7
точно посочено както в акта за установяване на административно нарушение,
така и в наказателното постановление. Не е задължително АНО да издирва и
цитира всички възможни нормативни разпоредби, което третират
поведението на наказаното лице като противоправно. Настоящата инстанция
намира, че в случая по никакъв начин не е нарушено правото на защита на
лицето. В мотивационните си части и актът, и наказателното постановление
са достатъчно подробни и ясни, като нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено то са описани достатъчно детайлно така, че наказаното
лице да разбере какво му се вменява, че е извършило. По този начин е била
осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво
конкретно нарушение е ангажирана административно-наказателната му
отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си, което той в
крайна сметка е сторил в развилото се съдебно производство. Както в АУАН,
така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатите
нарушения и нарушените правни норми. Посочени са всички правно
релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение- време, място
на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна
страна- управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на
сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка
гражданска отговорност. Изрично е посочено че жалбоподателят не е
собственик на автомобила. Въз основа на правилно установена фактическа
обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващият орган е
счел, че с действията си жалбоподателят е нарушил чл. 638, ал. 5 КЗ. В
разпоредбата на чл. 638, ал. 3 и ал.5 КЗ е предвидено както правилото за
поведение, което жалбоподателят е нарушил, така и предвидената санкция,
като привръзки с други правни норми не са необходими. В този смисъл са и
Решение № 1081 от 16.05.2019 г. по к. адм. н. д. № 779 / 2019 г. на XXI състав
на Административен съд Пловдив, Решение № 510 от 08.03.2019 г. по к. адм.
н. д. № 99 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1213 от 10.07.2017 г. по н. д. № 1236 / 2017 г. на XIX състав на
Административен съд Пловдив, Решение № 2176 от 11.12.2017 г. по н. д. №
2993 / 2017 г. на XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение №
1657 от 13.10.2017 г. по н. д. № 1780 / 2017 г. на XXII състав на
Административен съд - Пловдив Решение № 2089 от 09.11.2016 г. по н. д. №
2094 / 2016 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
8
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че с посочването в
НП на нарушена норма за повторност по чл.638 ал.5 от ЗДвП, в наказателното
постановление, било допуснато нарушение. Съгласно параграф 1 т.51 от ДР
на КЗ, "Повторно нарушение" е нарушението, извършено в едногодишен срок
от влизането в сила на наказателното постановление, с което е наложено
наказание за същия вид нарушение. Както бе посочено, видно от
представената по делото справка за нарушител се установява, че нарушителят
е санкциониран с наказателно постановление № 20-1030- 007876/ 10.08.2020г.
на Сектор „Пътна полиция“, влязло в сила на 13.04.2021г., за същото такова
по вид нарушение, а именно по чл.638 ал.3 от КЗ. Нарушението предмет на
настоящото производство е извършено на 19.11.2021г., т.е. в едногодишния
срок от влизането в сила на наказателното постановление за същото по вид
нарушение, жалбоподателят е извършил същото нарушение, което обуславя
приложението на разпоредбата на чл.638 ал.5 от КЗ, за повторност.
Приложението на квалифицирания състав за повторност е от компетенцията
единствено на административнонаказващия орган с изготвеното от него НП, а
не на актосъставителя. Именно административнонаказващия орган е този,
който на база констатациите в АУАН, прилага в НП относимата санкционна
разпоредба, включително когато квалифицираща санкционна разпоредба
визира хипотезата на повторност. Не следва да се очаква актосъставителят да
твърди за повторност, доколкото последното касае единствено въпроса за
административното наказание, което е от компетенциите изцяло на
административнонаказващия орган. Посоченото не противоречи и на
цитираното Тълкувателно решение № 8/2021 г. на ВАС, доколкото същото се
отнася за тълкуването на правомощието на районния съд. В случая
изменението на обвинението е извършено още с издаването на НП, затова
цитиранто ТР № 8/2021г на ВАС не намира приложение. На следващо място,
настоящият състав на съда намира, че дали едно деяние е повторно или не е, е
относимо обстоятелство единствено при определяне размера на
административното наказание. Повторността не определя осъществен ли е
съставът на нарушението, което в случая е безспорно установено. В
разпоредбите на чл.42 от ЗАНН няма поставено изискване да бъде посочена
санкционната разпоредба, която следва да се приложи, както и вида и размера
на наказанието. Задължителни реквизити на АУАН са единствено елементите
от обективна страна- дата и място на нарушението, описанието му и
9
обстоятелствата, при които е извършено, както и елемент от субективна
страна- субект при деяния, извършени от физически лица. Изискването на
чл.42, т.4 от ЗАНН за описание на нарушението чрез всички елементи от
фактическия състав на деянието е спазено при съставянето на АУАН.
Съгласно чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, едва при издаване на наказателно
постановление към елементите по чл.42, т.т.2 -5 от ЗАНН се допълват видът и
размерът на наказанието, за определянето на което е от значение, дали
деянието е повторно или не. Дейността по определяне на вида и размера на
наказанието е в правомощията на административнонаказващия, който издава
НП, при съобразяване с разпоредбата на чл.27, ал.3, във връзка с ал.1 от
ЗАНН, за определяне на по-тежко наказание при отегчаващи обстоятелства,
включително и при повторност на деянието. Обстоятелството, че едва в
процесното НП е посочено, че нарушението е извършено в условията на
повторност, но не и в издадения преди това АУАН, не сочи на съществено
процесуално нарушение, тъй като повторността има отношение само към
размера на наложената санкция, но не и към установяване на фактическия
състав, при наличието на който се ангажира отговорността на нарушителя. В
този смисъл Решение № 853/ 26.04.2021г. постановено по канд № 599/2021г.
по описа на Административен съд- Пловдив.
Не на последно място следва да се отбележи, че случая не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от подобни нарушения, доколкото
не са изложени твърдения, а не са и представени доказателства, за наличие на
обстоятелства, които да я понижават, поради което и чл. 28 ЗАНН е
неприложим. Санкциите по ал. 1 и ал. 3 на чл. 638 от КЗ ясно сочи, че за
лицето, управляващо чуждо МПС без сключена застраховка "Гражданска
отговорност", е предвидена по - тежка санкция отколкото за собственика,
който не е изпълнил задължението си да сключи такава. Това безспорно
разкрива отчетената от законодателя по - висока степен на обществена
опасност на нарушенията по чл. 638, ал. 3 от КЗ ( в този смисъл- Решение №
820 от 11.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 507 / 2019 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив). Следва да се отчете и обекта на
защитаваните обществени отношения. С предвиденото задължение за
управление на МПС след сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", законодателят цели да гарантира своевременното и надлежно
обезщетяване на всички трети лица, които без своя вина са претърпели
10
имуществени и неимуществени вреди в резултат от движението си по
пътищата. В този смисъл, доколкото с допуснатото нарушение се засяга
интереса на неограничен кръг участници в движението, нарушението не може
да бъде дефинирано като маловажно ( Решение № 782 от 08.04.2019 г. по к.
адм. н. д. № 259 / 2019 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 338 от 14.02.2019 г. по к. адм. н. д. № 3358 / 2018 г. на XX състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 2006 от 21.11.2017 г. по н. д.
№ 2424 / 2017 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив ). На
следващо място, следва да бъде отбелязано, че наличието на предходни
наложени наказания за същото нарушение, както е в конкретния случай, само
по себе си изключва определянето на случая като маловажен, доколкото
говори за липса на инцидентност на проявата. В този смисъл Решение №
1273/ 23.06.2021г. по канд № 1035/ 2021г. по описа на Административен съд-
Пловдив.
Разпоредбата на чл.638 ал.5 от КЗ, предвижда административно
наказание „глоба“ в размер на 800.00 лева. Налице е абсолютно определена
санкция, в която предвиденото наказание е точно фиксирано по вид и размер,
поради което същото не може да бъде индивидуализирано и следва да се
наложи именно в посочения вид и размер, което е съобразено в атакуваното
наказателно постановление.
Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е
законосъобразно и издадено при спазване на материалния и процесуалния
закон и следва да се потвърди.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но
няма доказателства за сторени такива, няма такова искане, съответно и не
следва да се присъждат.
Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-1030-011407/
02.12.2021г. на Началник група към ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на ХР. Г. Т., ЕГН: **********, адрес: ****, на основание
чл.638 ал.5 от КЗ, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на
11
800.00 лева, за извършено нарушение на чл.638 ал.5 вр. ал.3 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12