Р Е Ш Е Н И Е
06.08.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.О. V
Районен съд – Дупница състав
29.07. 2020
на Година
Страхил Гошев
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Роза Цветанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
АН 533 2020
дело № по описа за година.
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 348а-238 от 17.02.2020 г., издадено от Началник на
РУ-гр. Дупница, с което на Б.В.Б.,***, с ЕГН **********, за извършени от него
нарушения на чл. 64, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, са му наложени две
административни наказания, съответно:
- „глоба”, в размер на 500,00 лева, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР и
- „глоба”, в размер на 500,00 лева, на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.
В жалбата се
излагат твърдения против обжалвания акт. Твърдят се допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон при издаването на АУАН и НП. Иска
се цялостна отмяна на последното.
В съдебното
заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. С..
Въззиваемата
страна, редовно уведомена, не се представлява в съдебното заседание и не взема
становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
събрания по делото доказателствен материал, счита за установено от фактическа
страна следното:
На 04.02.2020
г., вечерта в гр. Сапарева баня, ул. „Христо Смирненски“, срещу дом № 10
жалбоподателят Б.Б. се саморазправял със съпругата му Златинка Банкова, за
което бил подаден сигнал до органите на МВР, РУ-Дупница. Адресът бил посетен от
автопатрул съставен от свидетелите полицейски служители - Д. и К.. На място
двамата установили жалбоподателя, който бил в нетрезво състояние и съпругата
му, които имали семеен скандал. Самоличността на жалбоподателя била установена
чрез представена от съпругата му лична карта. След проведена беседа на Б. бил
съставен от св. Д. протокол за предупреждение по реда на чл. 65, ал. 2 от ЗМВР, подписан от св. К. като свидетел,
който протокол жалбоподателят категорично отказал да подпише. След като и устно
му разпоредили да прекрати саморазправата полицейските служители докладвали на
ОДЧ и продължили с изпълнение на другите си служебни задължения. Малко
по-късно, около 20:00 часа получили втори сигнал за продължаващ семеен скандал
на същия адрес, на който отново се отзовали. На място установили същите лица,
като този път разпоредили неколкократно устно на Б. да преустанови разправата с
жена си, след което жалбоподателят започнал да обижда полицейските служители,
поради което бил задържан за срок от 24 часа по реда на ЗМВР. В сградата на
РУ-Дупница на Б. е съставен в присъствието на свидетелите К. и неразпитания по
делото полицейски служител Росен Василев АУАН, като жалбоподателят отказал да
подпише акта и да получи препис от същия. Отказът му да подпише АУАН е
удостоверен допълнително и с подписа на свидетел с имена Захари Захариев,
вписан в разписката за връчване на АУАН.
Съставеният
АУАН бил изпратен на АНО, който въз основа на него е издал обжалваното НП,
което е редовно връчено, лично на жалбоподателя, на 14.06.2020 г.
Възприетата
фактическа обстановка кореспондира със събраните във фазата на съдебното
следствие на настоящото въззивно производство гласни доказателствени средства и
отчасти с писмените доказателства.
Съдът приема
изцяло с доверие показанията на свидетелите Д. и К. като непротиворечиви, ясни,
взаимодопълващи се и логични. Същите демонстрираха достатъчно ясен спомен за
събитията в процесните ден и място, спомниха си достатъчно факти от проверката.
Съдът отчете и липсата за спомен за някои обстоятелства, но същите не са
съществени и по-скоро са резултат от ежедневната им професионална ангажираност
и личните паметови способности на всеки от свидетелите. И двамата са
категорични, че жалбоподателят не е пречил на проверката при първото им посещение на адреса и същата е
била извършена спрямо него в пълен обем чрез предоставена от съпругата му лична
карта, както и че на Б. е бил съставен протокол за предупреждение по чл. 65,
ал. 2 от ЗМВР. Свидетелстват, че при второто им посещение жалбоподателят се е
заяждал с тях и ги е обиждал, но не им е замахвал или посягал, както на тях
така и на жена си, като единствено с думи им е пречил, като не е имало други негови
действия в тяхно присъствие.
Съдът не
приема с доверие отразеното в текста на АУАН, относно наличието на действия на
жалбоподателя, с които пречи и осуетява извършване на полицейска проверка, доколкото същото не се подкрепя, а напротив се
опровергава напълно от събраните непосредствено и устно пред съда гласни доказателства.
При така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е
процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна.
При
разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество
– чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е.
дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
констатира, че във воденото административнонаказателно производство са
допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, които го
опорочават и водят до отмяна на наказателното постановление, обект на проверка
в настоящото дело.
По нарушението на чл. 64, ал.1 от НК:
Съдът
намира, че в АУАН и след това в наказателното постановление не са описани
всички елементи от състава на нарушението, което е визирано в сочената за
нарушена разпоредба на чл. 64, ал.1 от ЗМВР. Да се опише, че лицето категорично
е отказало да изпълни писмено полицейско предупреждение далеч не е достатъчно,
за да е налице надлежно описание на нарушението. Винаги когато АНО санкционира
субект за неизпълнение на дадено негово задължение (в случая да изпълни писмено
предупреждение на полицейски служител при проверка да спре да се саморазправя с
друго лице), АНО е длъжен да опише изрично в НП, в какво точно се изразява
неизпълненото разпореждане, т.е. за какви точно действия лицето се санкционира.
В процесния случай това не е сторено, а само е записано, че лицето не е
изпълнило съставено му писмено полицейско предупреждение, без да се уточни нищо
повече за конкретните действия или бездействия, в които се е изразило
неизпълнението, дали жалбоподателят е ударил някого, избягал, напуснал
проверката, с какви точно действия и/или думи и изрази същият се е държал
агресивно и арогантно спрямо служителите на МВР, псувал ли ги е, с какви изрази
и как точно е попречил на полицейската проверка осъществявана от тях. С оглед
съдържанието на приложената санкционна норма на чл. 257, ал.1 то ЗМВР – „Който не изпълни разпореждане на орган на
МВР, направено в изпълнение на функциите
му, ако извършеното не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 100
до 500 лв“, в НП би следвало да се посочат именно функциите при изпълнение
на които е направено разпореждането и кой конкретно е бил неговия автор. Конкретните
функции на полицейските служители са дефинирани в ЗМВР, но никъде в текста на
АУАН и НП не е дори препратено към тях. За да е законосъобразно наказателното
постановление, следва да е налице съответствие между словесното описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, посочени в
обстоятелствената част на наказателното постановление и посочената правна
квалификация на същото, тъй като единствено в този случай нарушителят може да
разбере какво нарушение му се вменява че е извършил за да упражни в пълна
степен правото си на защита. В допълнение може да се посочи, че никъде в НП не
е отбелязана като основание за издаването му нормата на чл. 53 от ЗАНН.
По нарушението на чл. 264, ал.1 от НК:
По отношение
на второто нарушение, това по чл. 264, ал.1 от ЗМВР, чиито състав предвижда
санкция за всеки който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява
функциите си, ако извършеното не съставлява престъпление е посочено, че жалбоподателят:
„показва явно неуважение към органите на
МВР, като с действията си пречи и осуетява полицейската проверка“. Не са
описани конкретните изпълнявани служебни задължения /функции/ и от кой от
присъствалите двама служители на МВР са били изпълнявани същите, респ. ако и двамата
са изпълнявали определени служебни функции това също следва да се посочи.
Ето защо,
съдът намира, че наказателното постановление не отговаря на изискванията на
ЗАНН за пълно, ясно и законосъобразно описание на нарушението и при положение,
че съдържа такъв порок, съществен по своя характер, тъй като пряко ограничава
правото на защита на наказания субект, единствената законосъобразна последица е
отмяната на НП, тъй като е издадено при съществени нарушения на процесуалните
правила. В този смисъл относно съдържанието на описанието на полицейските
разпореждания виж. Решение № 307 от 06.11.2017 г. по н. д. № 219 / 2017 г.
на Административен съд - Кюстендил
Извън това
по същество и двете нарушения, съобразно подробно обсъдените по-горе гласни и
писмени доказателства се явяват изцяло недоказани от обективна страна и по
несъмнен начин, както изисква НПК.
В тази
насока от показанията на свидетелите Д. и К. изцяло се опровергават
констатациите посочени от първия в съставения от него АУАН, пренесени идентично
и в съдържанието на обжалваното НП. В крайна сметка непосредствено и устно,
най-добросъвестно и отговорно, под страх от наказателна отговорност двамата свидетели
достоверно заявяват, че жалбоподателят не им е пречил при проверка на
самоличността му, като същата е била потвърдена от представена им на място лична
карта. Наред с това заявяват, че при първото им посещение на адреса не е имало
никакви проблеми и в тяхно присъствие Б. не е извършил пред тях нито едно от
вменените му с АУАН и санкционирани с НП две отделни нарушения. Сочат след
това, най-общо, без конкретика за заяждане и заплахи отправени от него при
второто им посещение на адреса около 20:00 часа, докато категорично
потвърждават, че писменото предупреждение спрямо Б. е било съставено от св. Д.
още при първото им посещение когато той изобщо не им е отправял такива заплахи
и обиди. И двамата твърдят, че при второто им посещение на адреса са издавали
само устни разпореждания към лицето да не се саморазправя. Съдът възприема именно
тези им изявления като истинни и правдоподобни и не се доверява на отразеното в
приложения към АНП акт. Въпреки служебно изисканите и събрани писмени
доказателства и положените от съда усилия за разкриване на обективната истина нарушенията
остават недоказани.
Независимо
от отбелязаното по-горе следва да се акцентира още и върху обстоятелството, че
АНО е приложил неправилно материалния закон по отношение на първото от
нарушенията свързано с твърдяното неизпълнение на писмено полицейско
разпореждане. Това нарушение в състава си включва именно издаването на писмено
полицейско разпореждане, докато по делото е приложено, а в текста на АУАН и НП
е и посочено, че на жалбоподателят е било съставено писмено полицейско
предупреждение, като изобщо не се твърди да му е издавано писмено разпореждане.
Видно от съдържанието и формата на издаденото писмено полицейско
предупреждение, същото е съставено по реда на чл. 65 от ЗМВР, под формата на
протокол и съдържа реквизитите по чл. 65, ал. 2 от ЗМВР. Съставянето и евентуалното
неизпълнение на такова писмено полицейско предупреждение свързано със съзнателно пречене на полицейски орган да
изпълни задължението си по служба представляват предпоставки за задържане на
лице по реда на чл. 72 от ЗМВР, с не за санкционирането му с глоба по реда на
чл. 257, ал.1 от ЗМВР. Липсва писмено полицейско
разпореждане съдържащо реквизитите изброени в нормата на чл. 64, ал.5, т. 1 -
т. 6 от ЗМВР, което евентуално би могло да обоснове санкциониране. Дори да беше
налице такова писмено разпореждане, нарушението би било съставомерно и следва
да се квалифицира, не по чл. 64, ал.1 от ЗМВР, а по чл. 64, ал.4 от ЗМВР. Така описаната в АУАН и НП фактическа
обстановка сочи на извършено нарушение по смисъла на чл.
64, ал. 4 от ЗМВР, която разпоредба вменява на гражданите задължение за
изпълнение на полицейските разпореждания, издадени по реда на чл.
64, ал.1 от ЗМВР . Вместо чл.
64, ал.4 от ЗМВР и в противоречие със словесното описание на нарушението, в
обжалваното постановление като нарушена е посочена нормата на чл.
64, ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на ал.1
на чл. 64 от ЗМВР очертава правомощията на полицейските органи да издават
разпореждания, адресирани до различни правни субекти, а ал. 4 дава повелителен
характер на тези разпореждания и неизпълнението им от различните правни субекти
ги превръща в нарушение. Противоречието между словесното описание на
нарушението и посочената като нарушена правна норма, представлява съществено
процесуално нарушение, което е довело до нарушение правото на защита на
жалбоподателя, предвид това, че го затруднява да разбере вмененото му нарушение
и да се защити срещу него, поради което и представлява самостоятелно основание
за отмяна на обжалваното постановление.
Горните съображения
водят този съдебен състав до извода, че е безпредметно с оглед недоказаността
на деянията да се отговаря изрично и на останалите доводи в жалбата и
пледоарията, тъй като самостоятелно наличието на посочените по-горе нарушения
на материалния закон и процесуалните правила при установяване на нарушението и
издаването на НП водят задължително до неговата пълна отмяна.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 348а-238 от 17.02.2020 г., издадено от Началник на РУ-гр.
Дупница, с което на Б.В.Б.,***, с ЕГН **********, за извършени от него
нарушения на чл. 64, ал. 1 и чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, са му наложени две
административни наказания, съответно:
- „глоба”, в размер на 500,00 лева, на основание чл. 257, ал. 1 от ЗМВР и
- „глоба”, в размер на 500,00 лева, на основание чл. 264, ал. 1 от ЗМВР, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен
съд – Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета
от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: