Р Е Ш Е Н И Е №32
20.05.2019г., гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение
На двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета година,
в открито съдебно заседание, в следния състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МАНКОВА ЧЛЕНОВЕ:АЛБЕНА ЗЪБОВА–КОЧОВСКА
ИВАН ВОДЕНИЧАРОВ
При секретар Пенка Шивачева
Като разгледа докладваното от съдията ЗЪБОВА въззивно гражданско дело № 61 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по жалбата на ответницата по гр.д. №1188/2017г. по описа на Бургаски окръжен съд- С. С. В. , с ЕГН **********, с постоянен адрес: *, със съдебен адрес: *, чрез адв. Ц. член на АК П. , с посочен втори служебен адрес: *, подадена против решение № 65/19.03.18г., постановено по гр.д. №1188/17г. по описа на Окръжен съд Б.
Въззивната жалба сочи горното решение за неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения.
Страната счита, че фактическите констатации на съда не съответстват на обективната истина, а правните му изводи- на закона. Събраните по делото доказателства са тълкувани превратно и само в полза на ищеца, като са направени грешни фактически и правни изводи. В същност исковете били неоснователни.
Конкретните оплаквания са следните:Претенцията за сумата от общо182 518 лв., е частично заявена в настоящото производство в размер от 99 000лв. и е основана на чл. 55, ал.1, предложение трето от ЗЗД. Според страната в случая не е налице първата от кумулативно визираните в закона предпоставки за тази хипотеза на неоснователно обогатяване, а именно обедняването да е настъпило в патримониума на ищеца. Ищцата Н. не е извършила плащане по предварителния договор от 08.04.10г., макар да е посочена за бъдещ купувач. Плащането по сделката е извършено от трето лице „М“, със седалище на Вирджинските острови, т.е. не е налице твърдяното от Н. обедняване, а това е задължителна предпоставка за основателността на иска й за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1, предложение трето ЗЗД. Затова ищцата се сочи за лице без активна правна легитимация да иска връщането на суми, които не са заплатени от нея.
Оспорва се правилността на съдебната преценка на събраните по делото доказателства. Страната сочи, че съдът неправилно е дал вяра на доводите на ищцата, а не е дал възможност на ответницата да докаже твърдените от нея факти, като е съобразил графологичната експертиза по делото, оспорена от жалбоподателя своевременно, но необосновано не е уважил направеното искане за допускане на нова тройна такава, поискана поради некомпетентността на вещото лице. Освен това сочи, че при изготвянето на заключението не са взети от нея експериментални образци от подписите й като сравнителен материал, а са ползвани такива отпреди повече от 8 години. Предвид горното и заради непопълването на делото с нужните доказателства, решението на съда се сочи и за необосновано.
Неправилни са според жалбоподателката изводите на съда, че след като ищцата е упражнила правото си да развали договора с нотариална покана с рег. №13060/08.08.14г. на нотариус Ст. А. , с район на действие Районен съд Н. , има право да получи обратно даденото по него. След като тя не е плащала нищо по договора, значи не е изправна страна по него, няма правото да го развали едностранно, а изявлението й в този смисъл не произвеждало правно действие.
Молила е отново за допускане на тройна експертиза със задачата : да установи положеният подпис на Анекс №1 от 12.04.10г. към предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот, принадлежи ли на С. В. , което искане е оставено без уважение от въззивния съд, по съображения, изложени в определението по допустимостта на въззивната жалба. Иска се отмяна на неправилното съдебно решение и ново произнасяне по същество, с което претенциите да бъдат отхвърлени. Дирят се съдебно-деловодни разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата ищца- Н. Г. Н. , гражданка на Р., р. 09.05.69г. в Р. област, с постоянен адрес: *, чрез процесуален представител – адв. А. от АК – С. З. В него се оспорват като неоснователни всички възражения на въззивницата.
По това за липсата на активна материално правна легитимация се сочи, че задължението за плащането на цената по сделката не е с оглед на личността и може да бъде изпълнено от трето за правоотношението лице, че какви са вътрешните отношения между него и този, чийто дълг изпълнява, е без значение за кредитора, и че в случая са налице писмени доказателства за плащането на цената направо от заемодателя на Н. , което при това е прието без възражение от ответната страна, следователно представлява точно изпълнение от купувача на продавача по предварителния договор.
По оплакванията за допуснати от съда процесуални нарушения, изразяващи се в недопускане на повторна единична или тройна графологична експертиза за установяване автентичността на положения под Анекс №1 подпис на ответницата се възразява, че чл.200, ал.3 от ГПК дава такава възможност на съда при оспорване на заключението, ако то не е обосновано и възниква съмнение за правилността му, какъвто настоящият случай не е. В същност специалността „Криминалистика“, каквато има експертът по делото, включва и специалността „Графология“, следователно единственият аргумент на ответната страна за оспорването на заключението, е неоснователен. Липсата на иззети нарочни експериментални образци от подписа на ответницата за целите на графологичното заключени според страната не е предпоставка за изработването на ново такова.
В обобщение се моли за потвърждаване на обжалваното решение, като законосъобразно и правилно. Не се ангажират нови доказателства. Страната възразява срещу доказателственото искане на жалбоподателката, сочейки го за недопустимо, поради липсата на предпоставките по чл.266, ал.3 от ГПК.
Извършената от Бургаския апелативен съд служебна проверка по чл.269 от ГПК сочи атакуваното съдебно решение за валидно и допустимо.
По оплакванията за неправилност на горното решение, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и предвид действащото право, съдът приема за установено по съществото на спора следното:
Производството пред първата инстанция е образувано по обективно кумулативно съединените претенции на Н. Г. Н. , гражданка на Р. Ф. , за присъждане на сума(частичен иск от 99 000лв.), платена при отпаднало основание, ведно със законната лихва за забава върху посочената главница, считано от подаването на исковата молба, до окончателното й издължаване и мораторна лихва за забава на плащането на същата главница в размер от 28 131,38лв., считано от 17.10.2014г. до 03.08.17г. и за договорна неустойка по чл.6.7 от него – също като частична претенция в размер на 1000лв., заявени против С. С. В. , ЕГН **********, с постоянен адрес: *..
Исковете са с правно основание чл.55, ал.1, предл. посл от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
В обстоятелствената част на исковата молба ищцата е заявила, че е сключила на 08.04.2010г.предварителен договор с ответницата за покупко- продажба на подробно описан там недвижим имот, находящ се в с. К., община Н., срещу цена от общо 93 320 евро, равняващи се на 182 518 лв., дължима на единадесет вноски, която изплатила своевременно на продавачката- 1000 евро в брой, а останалите по банкова сметка на обещателката. Съгласно договора, последната трябвало да й прехвърли имота с окончателен нотариален акт в срок 15 дни от датата на последната вноска, т.е. до 22.12.11г. Задължението не било доброволно изпълнено. Вместо това продавачката ипотекирала двукратно имота в полза на трето лице(банка), върху него били наложени две възбрани и срещу него било насочено принудително изпълнение, намиращо се във фаза на насрочена публична продан. Също така липсвал акт 16 за сградата и нямало разрешение за ползването й, което също представлявало неизпълнение на поетите с договора задължения на продавачката. Поради това неизпълнение купувачката отправила нотариална покана до продавачката, връчена й чрез нейната дъщеря Ц. В. на 25.09.14г.. В поканата ищцата дала на ответницата 14- дневен срок от получаването, за сключването на окончателната нотариална сделка и я уведомила, че при неизпълнение на горното, разваля предварителния договор и претендира връщане в седмодневен срок на платената цена, ведно с уговорената по договора неустойка от 20 % върху нея (18664 евро с парична равностойност от 36 503,61 лв.). Доброволно изпълнение за подписване на нотариален акт за продажбата не настъпило, поради което ищцата счита предварителния договор за развален на 10.10.14г., а връщането на даденото и неустойката за дължими от 17.10.14г. Заявила е, че за вземанията си е предявила частични искове, за разглеждането на които било образувано гр.д. №2214/2014г. по описа на БОС. Главницата за връщане на платената цена била заявена в размер от 25 518 лв., а неустойката за несключване на нотариалната сделка без основание- в размер на 503,61лв. Исковете били уважени с влязло в сила съдебно решение, но изпълнение отново не последвало. С оглед на това и поради липса на достатъчно средства, ищцата завела и настоящото производство като частично- за 99 000лв., равняващи се на 50 617.89 евро, представляващи част от платената по сделката и подлежаща на връщане цена и за 1000лв., равняващи се на 511, 29 евро и представляващи част от уговорената за несключването на окончателната сделка неустойка. Върху главницата е претендирана също законна лихва за забава от 17.10.14г. до окончателното издължаване(част от която се явява мораторна).
Ответницата е подала в срок отговор на исковата молба, оспорващ иска по основание. Счита, че тя не се е обеднила и няма право на заявените суми, защото плащания на цената по договора са извършени от трето лице - „М” със седалище на Вирджинските острови. Т.к. по този начин ищцата не била изпълнила задължението си по предварителния договор, за нея не било възникнало потестативното право да развали договора, да иска недължимо платената на отпаднало основание цена по сделката и да претендира предвидената по чл. 6.7 от предварителния договор неустойка, след като не е изправна страна по правоотношението. Така се оспорва активната материалноправно легитимация на ищцата да претендира процесните суми .
В тази връзка ответницата е оспорила автентичността на представения с отговора на исковата молба Анекс 1 от 12.04.2010 г. към предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот. Твърдяла е, че не е подписвала този документ и той е с невярно съдържание досежно уговорката трето лице да заплати дълга на ищцата за цената на имота. Ангажирала е и съдебно-графологична експертиза във връзка с оспорването.
След преценка на събраните по делото доказателства, включително на единична графологична експертиза, според която положеният върху документа подпис е на ответницата, съдът е постановил решение, присъждащо заявените суми, ведно с мораторна и законова лихва за забава и разноските на ищцата, т.к. е намерил възраженията на ответната страна за неоснователни, излагайки подробни съображения.
Настоящата инстанция възприема същия краен правен извод и в отговор на въззивните оплаквания, го обосновава така:
Данните по делото изцяло подкрепят заявената от въззиваемата ищца фактическа обстановка по делото. Страните са сключили на 08.04.2010г.предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ еднофамилна двуетажна жилищна сграда № 14, с идентификатор № 3* по кадастралната карта на с. К., община Н., за продажна цена от 93 320 евро, с равностойност в българска валута от 182 518 лв. Купувачката Н. Н. е изпълнила точно задължението си за заплащане на продажната цена, като е изплатила на продавачката чрез трето за сделката лице (дружеството М. С. ЛТД) в брой и по банков път уговорените единадесет вноски, покриващи пълната цена по прехвърлянето на имота. Третото лице е превело на въззивницата ответница горните суми в изпълнение на сключен с ищцата договор за заем от 03.04.2010г. и анекс към същия договор от 12.04.2010 г.
Според чл. 2.3 от предварителния договор, продавачката е длъжна да прехвърли процесния недвижим имот по нотариален ред в 15-дневен срок от датата на плащане на последната вноска, чийто краен срок за издължаване бил до 30.12.11г. В случая тя е внесена на 07.12.2011 г., следователно нотариалната сделка е следвало да бъде изслушана най-късно до 22.12.2011 г., което не е сторено. С нотариална покана рег. № * том 4, акт 1 от 08.09.2014 г. на нотариус С. А. , рег. № * ответницата е била поканена да изпълни задължението си за прехвърляне на имота в състоянието, посочено в чл. 2.2, 2.3 и 6.5 от Договора в 14 -дневен срок, считано от датата, следваща датата на получаване на поканата, в кантората на същия нотариус, от 11.00 часа и със същата покана е уведомена, че при неявяване или препятстване на сделката, ищцата разваля предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 08.04.2010 г., като кани ответницата да върне платените за продажната цена суми в размер на 93 320 евро или 182 518 лв., ведно с договорената по чл. 6.7 от договора неустойка в размер на 20 % от платеното, възлизаща на сумата 18 664 евро или тяхната левова равностойност от 36 503,61 лв., до седем календарни дни от изтичане на срока за изповядване на сделката. Неустойката е уговорена не като обезщетяваща закъснение за връщане на даденото по развалената сделка, а заради неоснователния отказ на продавачката да сключи окончателната сделка по прехвърлянето. Поканата е редовно връчена на 25.09.2014 г. чрез дъщерята на ответницата- Ц. В. , обаче обещателката не се е явила пред нотариус на посочената дата(вж. констативен протокол рег. № 1* том 4, акт 94 от 10.10.2014 г. на нотариус С. А. , рег. № 2* поради което договорът е едностранно развален на 10.10.2014 г., а срокът за връщане на продажната цена изтича на 17.10.2014 г.
Този съд намира за неоснователни, предвид установените по- горе факти, твърденията на въззивницата, че потестативното право на въззиваемата купувачка да развали едностранно предварителния договор, не било възникнало. Н. Н. би следвало да се приеме за изправна страна, т.к. нейните задължения по предварителния договор за покупко- продажбата на имота са: да заплати цената- както и когато е уговорено там и да се яви за сключването на окончателната сделка. Тя е изпълнила надлежно и двете, но до продажба в изискуемата от закона нотариална форма не се е достигнало само по причина, че продавачката не е извършила престацията, за която се е задължила. Според предварителния договор това е спазването на даденото обещание да прехвърли окончателно имота на купувачката, което не е сторено в сроковете от поканата, нито има твърдения и данни да е осъществено до приключването на устните състезания по делото пред въззивния съд.
Предвид дадените от купувачката на продавачката в нотариалната покана срокове за доброволно изпълнение, които не са спазени, следва да се заключи, че предварителният договор напълно основателно е бил едностранно развален от изправната страна на 10.10.2014 г., а неизправната страна-продавачката дължи в срок до 17.10.2014 г. връщането на получените по разваления договор средства за продажната цена, ведно с неустойката, уговорена като отметнина при такова неизпълнение, в чл.6.7 от договора, в размер на 20% върху горната.
Съдът не намира основателни и оплакванията на въззивницата- ответница за необоснованост на решението, поради непопълване на делото с нужните за разрешаването му доказателства, като се визира неоснова-телно недопускане на допълнителна тройна графологична експертиза.
Тук е мястото да се съобрази, че част от дължимата за връщане, поради отпаднало правно основание продажна цена, ведно с лихва за забава и част от неустойката по чл.6.7 от предварителния договор, са били вече предмет на друго съдебно производство. С влязлото в сила решение № 39/10.02.2016г., по гр. д. № 2214/2014 г. по описа на Окръжен съд Б. са уважени частично заявената претенция за връщане на част от платената цена от 25 518 лв. ( на основание чл.55, ал.1 ,предл. трето ЗЗД, поради едностранното разваляне на предварителния договор от изправната страна) и за част от дължимата по чл.6.7 от предварителния договор неустойка за неоснователния отказ на продавачката да сключи окончателен договор- в размер от 503,61 лв.
В мотивите на т.2 от Тълкувателно решение № 3/2016 от 22.04.2019 г. по гр. д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС е изрично визирано, че ..“След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.
Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.“.
Изхождайки от гореказаното, настоящият съд съобразява, че след като предварителният договор, представляващ основание за заплащането на търсената по делото цена, ведно със сключения към него анекс №1 от 12.04.10г. са били счетени от съда по първото дело за валидни и произвеждащи правно действие и след като поради развалянето им същият съд е приел, че въззивницата ответница дължи връщане на полученото, поради вече отпаднало основание, то възможността да се повдигне спор за нищожността на така установеното основание, в частност на подписването на анекс №1 от продавачката, е вече преклудирана и поради това оспорването на положения върху документа подпис е процесуално недопустимо. Въпросът дали споразумението за плащането на цената вместо купувачката от трето лице- неин заемодател- е било подписано от В. , е трябвало да бъде повдигнат и разрешен при разглеждането на спора по гр.д. № 2214/2014 г. по описа на Окръжен съд Б.
Съдът счита за необходимо да добави независимо от казаното още и това, че т.к. паричното задължение не е с оглед личността(вж.чл.73 ЗЗД), дори без изрична уговорка, то може да бъде изпълнено не от длъжника,а от трето за правоотношението лице и кредиторът няма основание да го откаже. В случая кредиторът реално го е приел без възражение от третото лице. По делото не се твърди, нито доказва някоя от вноските, за чието изплащане са представени доказателства в процеса, да са били отказани или върнати след първоначалното им приемане от получателя на подателя или плащането на въззиваемата ищца да е било оспорвано извънсъдебно.
И най-сетне конкретното възражение на жалбоподателя, че делото не е попълнено с доказателства, т.к. експертът по назначената пред първа инстанция графологична експертиза бил некомпетентен, а съдът отказал след оспорването й да допусне повторна или тройна, не се споделя от въззивната инстанция. Апелативен съд Б. намира възражението за формално въведено и напълно необосновано от данните в процеса, защото вещото лице е вписано в списъците на експертите с необходимата за изготвянето на експертното проучване квалификация „криминолог“и е участвало в изготвянето и на други почеркови съдебни експертизи. Освен това оспорването не се обвързва с допълнителни доказателства, които да компрометират направените от вещото лице констатации, т.е. не може да се направи обективен извод за съмнение в правилността им и няма индикации за тяхната необоснованост. Така водещ мотив за възражението на В. остава единствено несъгласието й с крайния фактически извод на вещото лице, т.к. не подкрепя защитаваната от нея теза.
С оглед изложеното дотук настоящият съд преценява, че предпоставките за уважаване на заявените обективно съединени претенции са налице.
По предварителния договор е платена пълната уговорена цена по бъдещата сделка, а дотук с предходното съдебно решение е възстановена само част от нея в размер от 25 518 лв. ( на основание чл.55, ал.1 ,предл. трето ЗЗД, поради едностранното разваляне на предварителния договор от изправната страна). Остават невъзстановени 157 000лв., следователно искането в настоящото дело част от тях в размер на 99 000 лв. да бъде върната на въззиваемата ищца, ведно със законната лихва за забава върху главницата от деня на забавата, до окончателното издължаване, е основателно.
Според обсъдените данни по делото, забавата за връщането на парите е от 17.10.14г. Следователно върху тях се дължи законна лихва от посочената дата, до окончателното изплащане на главницата, както е отразил в акта си окръжният съд.
Съобразно с направеното от ищцата пред въззивния съд(след дадени указания) уточнение на исковата молба, мораторната лихва, представля-ваща самостоятелен иск, възлиза за уважения период от 17.10.14г. до деня преди завеждането на настоящото дело (03.08.2017г.) на 28 131,38 лв. и е действително дължима, като определена за посочения период в този размер на база общодостъпна електронна система за изчисление на олихвяването с нормативно установената за страната законна лихва за забава на парични дългове в българска валута(calculator.bg).
Горепосочената сума не е намерила отражение в диспозитива на решението на първата инстанция, т.е. той е технически неточно изписан в частта за лихвите, но това не се отразява на правилността му, която е предмет на въззивното производство. Затова посочената величина няма да намери отражение и в диспозитива на настоящото въззивно решение, още повече, че тя е от значение само за определяне на дължимата за обжалването държавна такса, а в случая въззивницата е освободена от заплащането й.
Дължима също така е и заявената като частичен иск неустойка по чл.6.7 от предварителния договор, уговорена в размер на 20% върху претендираната част от главницата, в обезщетение на купувачката за вредите, които претърпява от неоснователния отказ на продавачката да сключи окончателната сделка. В пълен размер тази неустойка възлиза на 36503,60лв., от които с предходното дело са присъдени само 503,61 лв. Следователно поисканата понастоящем част от неплатената неустойка в размер от 1000 лв., също следва да бъде присъдена на Н.
Тъй като крайните правни изводи на двете инстанции по разрешаването на спора съвпадат, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Страните по делото не са доказали разноски в това производство.
Мотивиран от горното, Апелативен съд Б.
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение №65/19.03.18г., постановено по гр.д. №1188/17г. по описа на Окръжен съд Б.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: