№……….…./16.12.2019 г.
гр.
Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа
докладваното от съдия Маринов
въззивно търговско дело № 1950 по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба
на П.Ж.Б. **********,***,
срещу Решение № 3892/24.09.2019 год. по гр. дело № 13505/2018 г. по описа на
ВОС, в частта, с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „А1
България“ ЕАД (с търговско наименование „Мобилтел“ до 18.05.2018г.), с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр.София, район Илинден, ул. „Кукуш“
№1 сумата от 3.80 лева /три лева и осемдесет стотинки/, представляваща
незаплатени далекосъобщителни услуги за периода от 09.08.2014 год. до
08.09.2014 год. по договор за далекосъобщителни услуги М4127737/12.06.2014
год., за която сума е издадена фактура № *********/12.09.2014 год., с падеж
27.09.2014 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението в съда – 11.10.2017 год., до окончателното изплащане
на задължението, за която е издадена Заповед за изпълнение №9387/14.11.2017г.
по ч.гр.д.№ 17193/2017г. по описа на ВРС, както и в частта, с която е осъден да
заплати сумата от 14.64 лв. /четиринадесет лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща направени в първоинстанционното производство разноски, както и
сумата от 5.41 лв. /пет лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща
направени разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 17193/2017г. по
описа на ВРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Въззивникът излага становище, че в
обжалваните части решението е необосновано, постановено при нарушение на
материалния и процесуалния закон. На първо място твърди, че с отговора на
исковата молба е релевирано възражение за погасяване на вземането по фактура №
*********/12.09.2014 г. с падеж 27.09.2014 г., по давност, което било включено
в доклада по делото, но съдът не се е произнесъл по него с решението. По
съображения, свързани с периодичния характер на вземането, съответно
приложимост на кратката погасителна давност по чл. 111.б.“в" от ЗЗД, сочи,
че същото е погасено на 27.09.2017 г., а заповедното производство е образувано
на 09.10.2017 г. Като допълнително основание за недължимост на сумата
жалбоподателят изтъква, че претенцията се основава на неподписани от него
фактура и частни документи, който не доказват реалното предоставяне на услугата
от оператора. От приложение А към фактурата било видно, че в него са
обективирани разговори към Мтел и Глобул. които са в рамките на предоставените
по договор безплатни минути на ответника, поради което те не се таксуват.
Отстъпката от 6.47 лева без ДДС се отнасяла именно за тях. Аргументира, че от справката е видно,
обаче, че са таксувани 61 бр. разговори или общо 54.02 мин. към автоматичното
меню за обслужване на оператора *88 на стойност 3.05 лева без ДДС, за които
очевидно била начислена процесната сума. Излага за абсурдно и житейски
нелогично в рамките на един отчетен период да бъдат проведени 61 броя, или по
два разговора на ден, към центъра за обслужване на клиенти. С оглед изричното
оспорване, в тежест на ищеца било да установи тяхното извършване. На следващо
място, въззивникът счита, че произнасянето на съда, с което го е осъдил да
заплати законната лихва върху главницата, считано от датата на заявлението се
явява недопустимо, доколкото нито в исковата молба, нито в уточняващата молба
ищецът е отправил такова искане. Отправя искане за обезсилване на решението в
частта за законната лихва и за неговата отмяна в останалите обжалвани части, с
отхвърляне на исковата претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е
постъпил отговор от адв.В.Г., САК, в качеството и́ на процесуален
представител на на „А1 България " ЕАД, с който подадената
жалба се оспорва, като неоснователна. На първо място, въззиваемия изразява
становище за неоснователност на оплакването на въззивника, че вземането е
погасено по давност, тъй като
давностният срок е започнал да
тече от деня, следващ този, посочен като краен срок за плащане в последната
издадена фактура на ответника от 28.09.2014г. и била прекъсната с депозиране на
завлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на дата 25.09.2017г. С
оглед изложеното обосновава извод, че искът е
предявен преди изтичане на тригодишния дановстен срок, тъй като искът се
считал за предявен от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, а не от датата на подаване на исковата молба. На
следващо място въззиваемата страна излага твърдения, че фактурата, въз основа
на която произтича задължението на ответника за заплащане на присъдената
главница не е оспорена от него, поради което е приобщена към доказателствения
материал. Освен това, от съдържанието на Приложение А ставало ясно, че сумата в
размер на 3.80 лева е дължима за ползването на мобилен номер ********** от
абоната, като е формирана по следния начин: за проведени разговори общо 105 на
брой с обща продължителност 81:06 минути е начислена сума в размер на 9.52
лева. Съобщения - 1 бр. - 0.12 лева. На абоната е направена отстъпка съобразно
избрания тарифен план на стойност 6.47 лева, като крайната дължима сума по
фактурата възлиза на 3.17 лева / без ДДС или общо 3,80 лева с ДДС/. В
заключение въззиваемото дружество твърди, че е доказал извършването на
таксуваните услуги, за което били издадени данъчни фактура, а от друга страна
ответникът не провел успешно насрещно доказване чрез възражението за
недължимост на процесиите суми по приложените по делото фактури и не е оспорил
същите, поради което с оглед състезателното начало в производството съдът
правилно е кредитирал отразеното потребление. По изложените съображения отправя
искане за потвъждаване на първоинстанционното решение в обжалваните части, като
правилно,законосъобразно и обосновано. Претендира присъждане на разноски.
Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок
и съдържа изискуемите по чл. 260 ГПК реквизити и приложения по чл. 261 ГПК. Не
са направени доказателствени искания.
По гореизложените съображения и на осн. чл. 267, ал. 1 от ГПК, съставът на ВОС
О П Р Е Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по търг. дело № 1950/2019г. на 15.01.2020г. от 10:00 часа, за която дата и час да се уведомят страните.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че могат да
разрешат спора чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.