Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна,
15 ноември 2017 година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА.
ВАРНЕНСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД – Гражданско отделение, в публично
съдебно заседание, проведено на двадесет и трети октомври две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВИН ШАКИРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛА ПЕНЕВА
КРАСИМИР
ВАСИЛЕВ
СЕКРЕТАР: ГАЛИНА СЛАВОВА
Разгледа докладваното от съдия Красимир Василев,
в.гр.дело № 1819, по описа на ВОС за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.269 от ГПК и е образувано
по въззивна жалба от М.Н.Н. против Решение № 1784 от 02.05.2017 година, по гр.д. № 15729/2014 година, по описа на ВРС, тридесет и пети състав, с което
на основание чл. 124, ал. 12 от ГПК е бил отхвърлен предявения от ищцата против Община Варна иск за
приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът не
е собственик на 7.3909% ид. ч. от самостоятелни обекти, с идентификатори, както следва: 10135.1504.38.12.20 с площ от 74.41 кв.
м., с адрес гр. Варна, ул. „Г.
Бенковски“ 1, ет. 0, ниво 1, обект
1, в сграда 12, разположена в ПИ с идентификатор № 10135.1504.38 по КККР на гр.
Варна, при съседи на обекта: на същия етаж - 10135.1504.38.12.21, над обекта
10135.1504.38.12.4, 10135.1504.38.12.2 и 10135.1504.38.12.3; 10135.1504.38.12.21 с площ от 111.60
кв. м., с адрес гр. Варна, „Ал. Рачински“ № 29, ет. 0, ниво 1, обект 2, в сграда
12, разположена в ПИ с идентификатор № 10135.1504.38 по КККР на гр.
Варна, при съседи на обекта: на същия етаж - 10135.1504.38.12.20, над обекта
10135.1504.38.12.4, 10135.1504.38.12.2 и 10135.1504.38.12.3; 10135.1504.38.12.22, с площ от 59.87
кв. м., с адрес гр. Варна, „Ал. Рачински“ № 29, ет. 0, ниво 1, обект 3, в сграда
12, разположена в ПИ с идентификатор № 10135.1504.38 по КККР на гр. Варна,
при съседи на обекта: над обекта 10135.1504.38.12.1 и 10135.1504.38.12.2, както
и на реална част, с площ от 416
кв.м. от имот с идентификатор 10135.1504.38 по КККР на гр. Варна, находящи се
на адрес гр. Варна, ул. „Ал. Рачински“ № 29, съставляващ ПИ №
18, кв. 427, 4 м. р. на гр. Варна по КП от 1950 год., от които застроени са 289 кв. м. и
127 кв. м. – съставляват незастроена площ (прилежащ към сградата вътрешен
двор).
В жалбата съдържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението, като съобразно изложените доводи, в случая е
установено отчуждаването на имота по ЗПИНМ и ППЗПИНМ и предвиждането му за
групово жилищно строителство.Също според жалбата през 1963 година сградата е
била завършена, а стойността й, както и това на дворното място били изплатени
изцяло от 12 собственици на апартаменти в сградата и същите били снабдени с
нотариални актове за собственост на основание чл. 55к от ЗПИНМ и § 163 от
ППЗПИНМ.В жалбата се твърди, че нормата на чл. 55ж от ЗПИНМ /отм./ е
неприложима, доколкото урежда кооперативно жилищно строителство, а не групово
такова.Според въззивницата при положение, че собствениците са снабдени с
нотариални актове, това означава, че всички те са заплатили стойността на
мястото, върху което е изградена сградата, като съставените по-късно АДС/АОС са
без правно основание и не могат да породят право на собственост.Излага се още,
че ответната страна не е установила кога са изградени и на какво основание са
придобити от ответната община магазините в имота, нито как са формирани ид.ч.
от общите части на сградата, припадащи се на магазините, след като сградата е
била предвидена за изграждане на 12 жилища и е реализирана съобразно
предвижданията.Недоказан е начина и момента на обособяване на трите магазина,
сред които и нов такъв. Моли в тази връзка решението да се отмени като
неправилно и вместо него предявеният иск се уважи.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна –
Община – град Варна е оспорила изложените доводи и е навела такива за
правилност и законосъобразност на решението, което моли да се потвърди.
В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, се
явява лично и с назначения особен представител, в лицето на адв.С.
моли съдът да уважи жалбата й.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, нито се представлява.
За да се произнесе по спора ВОС намери за установено
следното:
Пред първата съдебна инстанция съдебното производство е
било образувано по искова претенция на ищцата М.Н.Н. ***, за приемане на
установено в отношенията между тях, че
ответната страна не е собственик на 7.3909% идеални части от самостоятелни обекти съответно с идентификатори 10135.1504.38.12.20, 10135.1504.38.12.21 и 10135.1504.38.12.22, както и на реална
част с площ от 416 кв.м. от имот с идентификатор 10135.1504.38.Ищцата
е изложила, че е собственик на
самостоятелен обект в сграда с адрес гр.Варна, ул.”Ал.Рачински”№ 29, ет.2, ап.6, ведно
с прилежащите към жилището 7.3909%
ид.ч. от
общите части на сградата, вкл.
и от дворното
място, в което същата е изградена, съставлявало имот пл. №18, кв.427,
4 м.р. на гр. Варна по ЗРП от
1950г. с площ от 416
кв.м., за който е бил отреден
парцел ХVІІІ, понастоящем включен в ПИ с идентификатор
10135.1504.38, целият
с площ от 9047 кв.м., от които
имотът, съставляващ дворното място, в което е изградена сградата, съставлява реална част с площ
от 416 кв.м., повдигната с жълт цвят на скицата,
приложена на л.201 от делото на
ВРС.Ищцата е изложила още, че на партерния
етаж на жилищната
сграда се намират три самостоятелни
търговски помещения, съответно с идентификатор
10135.1504.38.12.20 с площ от
74.41 кв. м., с идентификатор
10135.1504.38.12.21 с площ от
111.60 кв.м. и с идентификатор 10135.1504.38.12.22 с площ
от 59.87 кв.м.,
както и че те са изградени в помещения, съставляващи общи части на сградата,
предвид което и се съпритежават от собствениците на индивидуални обекти в сградата, съобразно притежаваните от тях ид.ч.
от общите
части на сградата, следователно самата ищца има 7.3909 % ид.ч. от
тях. Тя
твърди, че също така е собственик и на дворното място с площ от
416 кв.м.
От фактическа страна по делото е било установено и не се
спори от страните, че с н.а.№ 197, том V, дело № 2030/ 30.09.1963 година, Н.П.К.и
С.И.И.са били признати
са собственици на жилище от сграда, построена върху парцел за трудово жилищно
строителство, съгласно чл. 55к ЗПИНМ и § 163 ППЗПИНМ, а именно: едностаен
апартамент с площ от 57.20 кв. м., на втори етаж в ляво, находящ се в гр.
Варна, ул. „Бенковка 1 Рачинска“,
представляващ парцел ХVІІІ от кв. 261, ведно с избено помещение, както и 7.3909
% от общите части на сградата, упоменати в чл. 38 ЗС. Също не е спорно между
страните, че ищцата М.Н.Н. е законен наследник на Н.
П. К., починал на 22.03.1991 година и С. И. И., починала на 22.04.1994 година.
Значимата
документална част, важна за настоящия процес обаче се извлича от отговора на
Община – град Варна.Те прилагат и извлечение от Протокол № 56 от 12.04.1961
година, в които се цитира Решение от 12.07.1957 година, с които е бил отчужден
процесния имот за групов строеж.Също там е посочено, че е бил задължен отдел „Архитуктура и благоустройство“ при ГНС за участие на ГНС в строителрство на жилищна кооперация на ул.“Бенковска и „Рачинска“ със строеж
на магазин, да заплати на бившите собственици сумата от 20 390 лева за
място, представляващо 23.681% спрямо общата стойност на отчуждения
имот.Задължен е същия отдел да заплати в полза на „Жилищно строителство“ сумата
от 408 лева , за процедурата по отчуждаване.
От Билет № 1830 от 22.10.1960 година е видно, че се
позволява на „Жилищно строителство“ изграждането на жилищна конфекция по
одобрен архитектурен план.
Също от отговора против исковата молба става ясно, че ГНС
Отдел „Финанси“ изпраща на служба „Държавни имоти“ Варна писмо с необходимите
документи, касаещи актуването на процесния имот, като държавен – Протокол за
място на строеж, Протокол за определяне жилища на бившите собственици, Опис на
собствениците, Скица и Ценообразуване.
Видно от делото още, е че Решение по Протокол № 32 от 24.07.1963 година ГНС е допуснал снабдяване с
нотариални актове на собствениците, включени в групови строежи, по реда на§ 163
ППЗПНИМ (отм.), вкл. и на ул. Бенковска 1 – Рачинска.
Издадени са следните АДС и АОС:
1.Акт
№ 6481 от 27.05.1965 година (л. 87) - с него е актуван като държавна собственост „новопостроен магазин" на ул. Бенковска и Рачинска.
2.Акт
№ 265, 6481 от 27.05.1965 година /обобщен/, (л. 88), - с него е актуван
като държавна собственост „магазин в партера на 4МЖБС" с площ 297.2
кв.
м. и изба - дописано на ръка,
с адрес Варна, ул. „Ал. Рачински"
№ 29 ъгъла на ул. Бенковска 1, при граници: изток - , запад
- ул. Бенковски, север - ул. „Ал. Рачински".
3.Акт № 11456 от 17.04.1972 година за държавна собственост – с него е актуван недвижим имот,
съставляващ дворно място от 2246,85
кв. м., находящо се на ул. „Толбухин" 21, пл. № 1,1а, ул. „Рачинска" № 13, 15, 17. 19, 21: пл. № 3, 5, 7, 9, 10.
Ул. „Бр. Георгиевич" № 16, 13, 20, 22 пл. № 2,
4, 6 по плана на 4 подрайон на гр. Варна. Имотът се отрежда за жилищен блок
между ул. „Бр. Георгиевич" и ул. „Рачинска".
4.Акт № 13161 от 29.09.1976 година (вж.л. 286 ) – с него е актуван
като държавна собственост недвижим имот - 5МЖБС /пететажен масивен жилищен блок/
с два входа. Блокът се състои от 40 бр. апартаменти и 8 бр. гаражи, както и
дворно място с площ 1200 кв.м. В графа собственици на имота е отразено, че
дворното място е актувано с акт № 11456. Местонахождение на имота е в гр.
Варна, 4-ти подрайон, кв. 427, парцел IV-6,7,8,9,10, който парцел в горния десен ъгъл на акта
е зачеркнат и е записан друг парцел V-l,la,3,4,5, а адреса - ул. „Толбухин" № 21, при
граници: изток - ул. „Толбухин", запад - двор и 5МЖБС, север - ул. „Рачински" и юг - ул. „Бр. Георгиевич".
5.Акт №
184 от 15.04.1982
година
(вж.л. 283) - за държавна
собственост е
актуван имот- парцел
III-11,12,13,14,15,19 от кв.
427 - държавно дворно място с площ 1248 кв.м., при граници: на
запад - пл. № 16,18, на изток-ул.
„Рачинска", на юг-ул. „Бр. Георгиевич".
Приложна е още и Заповед № 189 от 28.03.1997 година на
Областен управител на Област Варна, с която е наредено отписване от актовите
книги за недвижими имоти - частна държавна собственост и предаване на Община
Варна, на недвижим имот – магазин със застроена площ от 297.02 кв. м., изба и
22.66 % ид. ч. от общите части на сградата, построена 59/ 60 год., находящ се
на партера на четириетажен масивен жилищен блок на ул. „Ал. Рачински“ № 29 – ъгъла на ул. „Г. Бенковски“ № 1, в кв.
427 по плана на 4- ти м.р. на гр. Варна, при граници: запад – ул. „Г.
Бенковски“, север- ул. „Ал. Рачински“.Представен е на
база на тази Заповед и:
6.Акт № 430 от 02.06.1997 година за общинска собственост
(вж.л.
93), по силата на който е актуван, като собственост на Община Варна, имот,
находящ се в гр. Варна, ул. „Ал. Рачински“ № 29, ъгъла с ул. „Г. Бенковски“ №
1, 4- ти м. р., кв. 427, пл. № 18, а именно - подблоково пространство на четириетажен жилищен блок,
с обща застроена площ от 245.88 кв.м., заедно
с 22,66% ид. части от общите части на сградата и от
правото на строеж. Състои се от обособени помещения с вход от към ул. „Г.
Бенковски" /магазин №1/ със застроена площ от 74,41
кв.м. Състои се от търговска площ, четири складови помещения, коридор и тоалет;
Изба -9,27 кв.м.; заедно с 7,03% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж. Обособени помещения намиращи се в дясно от РНС „Варненски
комуна".
7. АОС №
3555 от 02.09.2005 година (вж.л. 60), сочи, че като общинска собственост е
актуван имот: земя представляваща УПИ I - „за жилищно строителство" с площ
9 050 кв.м. находящ се в гр. Варна, ул. „Георги Бенковски" № 1, УПИ I -
„за жилищно строителство", район 4, кв. 427. Отразено е, че по отношение
на имота са съставени предходни актове за държавна собственост, а именно – №
13160/ 28.09.1976 год., № 13161/ 29.09.1976 год., № 11456/ 17.04.1972 год., №
184/ 15.04.1982 год.
ВРС е отхвърлил исковата претенция, като недоказана и е
формирал мотиви, в смисъл, че отчуждителната
процедура и впоследствие предаването на процесните имоти на Община – Варна е
законосъобразно.
При тези данни виждането на
настоящия съд е следното:
Решението е по същество правилно, а жалбата против него
се явява неоснователна.Съображенията за това се крият в закона и по конкретно в
ЗПИМН /отм./.И двете страни в процеса претендират за собствеността върху
спорните обекти, което налага изследването на всяко едно от тях.
Ищцата обосновава претенцията си с факта, че е придобила
/според нея/ съответната идеална част от общите части на сградата и правото на
строеж, както и /също според нея/ реална част от процесния парцел и идеални
части от трите броя магазини.Тя излага, че бидейки купувач на апартамент в
жилищната сграда притежава и съответната идеална част не единствено от земята
под сградата, а и от посочените от нея три обекта на собственост – магазини с
идентификатори, както следва: 10135.1504.38.12.20 с
площ от 74.41 кв. м., с адрес гр. Варна, ул. „Г. Бенковски“ 1, ет. 0, ниво 1,
обект 1, в сграда 12, разположена в ПИ с идентификатор № 10135.1504.38 по
КККР на гр. Варна, при съседи на обекта: на същия етаж - 10135.1504.38.12.21,
над обекта 10135.1504.38.12.4, 10135.1504.38.12.2 и
10135.1504.38.12.3; 10135.1504.38.12.21 с
площ от 111.60 кв. м., с адрес гр. Варна, „Ал. Рачински“
№ 29, ет. 0, ниво 1, обект 2, в сграда 12, разположена в ПИ с идентификатор № 10135.1504.38 по
КККР на гр. Варна, при съседи на обекта: на същия етаж - 10135.1504.38.12.20,
над обекта 10135.1504.38.12.4, 10135.1504.38.12.2 и
10135.1504.38.12.3; 10135.1504.38.12.22, с
площ от 59.87 кв. м., с адрес гр. Варна, „Ал. Рачински“
№ 29, ет. 0, ниво 1, обект 3, в сграда 12, разположена в ПИ с идентификатор № 10135.1504.38 по
КККР на гр. Варна, при съседи на обекта: над обекта 10135.1504.38.12.1 и
10135.1504.38.12.2.Според
виждането на настоящия съд, от съществено значение е придобиването на
собствеността върху жилището в сградата, респективно начина и времето през
което е станало това.
От материалите по делото е установено, че съобразно
решение на ГНС през 12.07.1957 година
въпросния парцел е бил отчужден за осъществяване на групово строителство.То е
било реализирано, като на „Жилищно строителство“ е било учредено право на
строеж на апартаментите, но наред това, както е видно и от Билет № 1830 от
22.10.1960 година, че се позволява на същата организация - „Жилищно
строителство“ изграждането на жилищна конфекция по одобрен архитектурен
план.Също от материалите по делото, при това се касае за документ, представен
от самата ищца – вж.л.265, същата легитимира правата си, като наследник на Н.П.К.и
С. И. И., които са закупили едностаен апартамент в сградата, и както е отразено
там 7.3909 % идеални части от общите части на сградата.Установяване се от същия
н.а. № 197, том пети, дело № 2030/1963 година, че той е издаден на основание
чл.55 К от ЗПИНМ и § 163 от ППЗПИНМ, като строителната стойност на жилището е
била 5 263.23 лева и сумата от 485 лева е била сумата от приспадащата се
част, от стойността на отчуждения имот.Самата норма та чл.55 К от ЗПИНМ /отм./
сочи, че ИК на ОНС по искане
на жилищно-строителни кооперации, на отделни кооператори или на лица,
включени в групов строеж, след вземане на обяснения
от заинтересуваните собственици и строителите може да реши
да бъдат снабдени с нотариални актове лица, които
са изплатили определените за тях жилища по
действителната им строителна стойност, както и припадащата се на жилището
част от мястото
и подобренията в него по цена съгласно
нарочната тарифа по чл.55 Б. Въз основа на решението на
изпълнителния комитет на общинския народен съвет нотариусът издава нотариален акт за собственост. С § 163 от ППЗПИНМ /отм./ се допълва процедурата и се уточняват
детайлите, като изрично е предвидено, че текстът на разпоредбата се прилага
само за завършени жилища, собствеността на които не е придобита по общия законен
ред.
Ищата по
първоинстанционното дело претендира
право на собственост върху идеални части от
трите броя магазини на партерния
етаж и реална част от 416 кв.м., находяща се под и около сградата,
въз основа на придобито такова
право от нейните праводатели – Н.П.и С.И.. От доказателствата по делото обаче се
установява, че имотът, върху който е изграден жилищния блок, е бил одържавен
още през 1957 година с Решение на ГНС.В тази насока са всички представени от
Община – град Варна писмени
доказателства – Протокол № 56 от 12.04.1961 година, в които се цитира
Решение от 12.07.1957 година, с които е бил отчужден процесния имот за групов
строеж.;задължаването на отдел „Архитуктура и
благоустройство“ при ГНС за участие на ГНС в строителство на жилищна кооперация
на ул.“Бенковска и „Рачинска“
със строеж на магазин; заплащането
на бившите собственици сумата от 20 390
лева за място, представляващо 23.681% спрямо общата стойност на отчуждения имот;
не на последно място Билет № 1830 от 22.10.1960 година е видно, че се позволява
на „Жилищно строителство“ изграждането на жилищна конфекция по одобрен
архитектурен план също така и писмото на отдел „Финанси“, с което се изпраща на
служба „Държавни имоти“ Варна писмо с необходимите документи, касаещи
актуването на процесния имот, като държавен – Протокол за място на строеж,
Протокол за определяне жилища на бившите собственици, Опис на собствениците,
Скица и Ценообразуване.По делото са налични и АДС и АОС, които недвусмислено
сочат, че одържавяването на имота е дало основание впоследствие предвид нормата
на чл.2 ал.1 т.2 от ЗОС вр.§ 7 ал.1 т.6 от ЗМСМА, да бъдат актувани като
общински.
Също в подкрепа на това виждане се явява и заключението
на в.л.Попова, която изрично сочи, че е налице идентичност между обектите, описани в АОС №
430/ 02.06.1997 год., АОС № 3555/
02.09.2005 год. и процесните самостоятелни
обекти - № №: 10135.1504.38.12.20,
10135.1504.38.12.21 и
10135.1504.38.12.22.също експерта указва, че процесните самостоятелни
обекти,
с идентификатори
№№: 10135.1504.38.12.20, 10135.1504.38.12.21
и 10135.1504.38.12.22, тип - за
търговска дейност, бр. нива
- 1, разположени в партерния
етаж на сграда
с идентификатор № 10135.1504.38.12, с площ по кадастрална
карта – 285.49
кв.м. попадат в сред имотите, описани в АДС № №
6481/27.05.1965 г. и № 265,6481/27.05.1965 г.
/обобщен/.
Правилна е преценката на първоинстанционния съд,
че предявеният отрицателен установителен иск е процесуално допустим, тъй като е
било съобразено ТР № 4/2014 година от 14.03.2016 година, където в т.3Б ясно е
указано, че е налице е правен интерес от предявяване
на иск за собственост срещу лице, което се е разпоредило със спорния имот преди
завеждането на исковата молба.Доколкото се поддържа, че въззивницата е придобила имота по
наследство от праводателите си, придобила го по
силата на нот.акт № 197/1963 г. за собственост върху
жилище от сграда, построена върху парцел, отчужден за групово жилищно
строителство, съгласно чл.55К ЗПИНМ /отм./ и § 163 от ППЗПИНМ /отм./, правилен
е и изводът, че исковата претенция е неоснователна.Ищцата, освен жилището си е
придобила идеалните части посочени в н.а. върху общите части на самата сграда и
правото на строеж.Парцелът обаче, както и изградените три броя магазини са
останали държавна, респективно общинска собственост.
Нито жалбата, нито изложените от страна на
въззивницата писмени бележки съдържат изводи, годни да променят становището на
съда.Бе обяснено по – горе по какви причини и съображения съдът е достигнал до
извод, различен от този на въззивницата.Противно на изложеното в нейните
писмени бележки от СТЕ става ясно, че парцелът е актуван първоначално като
държавен, а по – късно и като общински.Изброяването на дати, цифри и текстове
от закона, не може да се квалифицира като правен извод, които съдът да
обсъжда.Такова е виждането и досежно въззивницата жалба.Съвсем правилно ВРС е
преценил, че в патримониума на правоимащите лица
преминават правото на собственост по отношение на съответния жилищен имот,
прилежащите тавански и избени помещения, съответните идеални части от общите
части на сградата и правото на строеж върху терена, в който е построена
сградата.
Предвид изложеното, ВОС,
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1784 от 02.05.2017 година, по
гр.д. № 15729/2014 година, по
описа на ВРС, тридесет и пети състав, с което са били отхвърлени предявените от М.Н.Н.,
ЕГН ********** ***«Осми приморски
полк» № 43, представлявана от Иван Портних - Кмет искове за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 7, 3909% идеални части. от самостоятелни обекти, с идентификатори, както следва: 10135.1504.38.12.20 с
площ от 74.41 кв. м., с адрес гр. Варна, ул. „Г. Бенковски“ 1, ет. 0, ниво 1,
обект 1, в сграда 12, разположена в ПИ с идентификатор № 10135.1504.38 по
КККР на гр. Варна, при съседи на обекта: на същия етаж - 10135.1504.38.12.21,
над обекта 10135.1504.38.12.4, 10135.1504.38.12.2 и
10135.1504.38.12.3; 10135.1504.38.12.21 с
площ от 111.60 кв. м., с адрес гр. Варна, „Ал. Рачински“
№ 29, ет. 0, ниво 1, обект 2, в сграда 12, разположена в ПИ с идентификатор № 10135.1504.38 по
КККР на гр. Варна, при съседи на обекта: на същия етаж - 10135.1504.38.12.20,
над обекта 10135.1504.38.12.4, 10135.1504.38.12.2 и
10135.1504.38.12.3; 10135.1504.38.12.22, с
площ от 59.87 кв. м., с адрес гр. Варна, „Ал. Рачински“
№ 29, ет. 0, ниво 1, обект 3, в сграда 12, разположена в ПИ с идентификатор № 10135.1504.38 по
КККР на гр. Варна, при съседи на обекта: над обекта 10135.1504.38.12.1 и
10135.1504.38.12.2, както и на реална част с площ от 416 кв.м. от имот с идентификатор 10135.1504.38 по
КККР на гр. Варна, находящи се на адрес гр. Варна, ул. „Ал. Рачински“
№ 29, съставляващ ПИ № 18, кв. 427, 4 м. р. на гр. Варна по КП от 1950 год., от
които застроени са 289 кв. м. и 127 кв. м. – съставляват незастроена площ
(прилежащ към сградата вътрешен двор), така както е посочено на скицата на
л.345 от първоинстанционното дело по заключението на в.л.Попова, която приподписана от съда съставлява неразделна част от
решението, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
Касационен Съд на Р БЪЛГАРИЯ, в едномесечен срок от връчването му на страните,
на основанията, посочени в чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: