РЕШЕНИЕ
№ 112
гр. Силистра, 4.01.2023 г.
Административен съд – Силистра, в открито заседание на шести декември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Валери Раданов
с участието на секретаря Анета Тодорова разгледа адм.д. № 170 по описа на съда за 2022 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят Н.Л.Т., ЕГН **********, адрес: ***, оспорва решение № 2153-18-3 / 03.10.2022 г., издадено от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Силистра, с довод за противоречие с материалния закон.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Силистра, – чрез упълномощения юрисконсулт, оспорва жалбата и претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът прие за установено следното:
По заявление от 26.03.2004 г. на жалбоподателя е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждане от 22.04.2004 г., считано от 07.01.2004 г., въз основа на зачетен осигурителен стаж, превърнат към трета категория с продължителност 35 години, 11 месеца и 7 дни, при данни за осигурителен доход от периода 01.01.1993 г. – 07.01.2004 г. съобразно удостоверение обр. УП-2 № 6453 / 24.03.2004 г., издадено от Регионален граничен сектор (РГС) – Русе, и определен 3,028 индивидуален коефициент. Впоследствие размерът на пенсията е бил преизчисляван при зачитането на осигурителен стаж по повод на допълнителни заявления от страна на жалбоподателя.
Във връзка с преизчисляване на пенсията по чл. 102, ал. 1 КСО жалбоподателят подал заявление с вх. № Ц2182-18-70 / 02.10.2020 г., по повод на което било установено несъответствие между данните по чл. 5, ал. 4 КСО и размера на осигурителния доход, отразен в удостоверение образец УП-2 № 6453 / 24.03.2004 г. Извършена била проверка на Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Русе, за резултатите от която бил съставен констативен протокол № КП-5-17-00889059 / 05.03.2021 г. от главен инспектор по осигуряването в ТП на НОИ – Русе. Гореспоменатото несъответствие се свеждало до следното: за периода 01.01.1997 г. – 30.06.1999 г. в удостоверение обр. УП-2 № 6453 / 24.03.2004 г. вместо общ осигурителен доход от 13517900,91 лв. била изписана сумата 17010436,91 лв. Въз основа на дадено предписание било издадено ново удостоверение обр. УП-2 № 406600-893 / 09.03.2021 г., в което общото брутно трудово възнаграждение за периода 01.01.1997 г. – 30.06.1999 г. е отразено така: за 01.01.1997 г. – 31.12.1998 г. – 10027442,91 лв. (т. 2 от удостоверението) и за 01.01.1999 г. – 30.06.1999 г. – 3490458,00 лв. (т. 3 от удостоверението).
С оглед на гореописаното ново удостоверение било издадено разпореждане № 2175-18-31#1 / 17.05.2021 г. от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Силистра за изменение на личната пенсия на жалбоподателя за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ КСО, при общ осигурителен стаж, превърнат в трета категория труд, от 42 години, 06 месеца и 27 дни, а индивидуалният коефициент – 2,772. Ответникът потвърдил разпореждането посредством решение № 2153-18-1 / 30.07.2021 г., но последното било отменено с решение № 27 / 31.03.2022 г. по адм.д. № 167 / 2021 г. Административен съд – Силистра, а преписката била изпратена на ответника за ново произнасяне.
В мотивите на гореспоменатото съдебно решение се съдържат следните констатации, представляващи същевременно указания по прилагането на материалния закон: „[...] От заключението по назначената по делото експертиза се установява, че според платежните ведомости, находящи се в РГС – Бургас, брутното трудово възнаграждение на жалбоподателя за периода 01.01.1997 г. – 30.09.1998 г. е било в общ размер на 8033077,91 лева, докато в удостоверение УП-2 с изх.№ 0478 / 17.03.2004 г. на РГС – Бургас е бил вписан по-нисък общ размер на възнаграждението за същия период от 7904902,91 лева. Според уточненията на вещото лице в с.з. на 14.03.2022 г. разминаването се дължи на допълнителни трудови възнаграждения, изплатени за месеците 02 и 06 1997 г., както и за м. 04 1998 г. В резултат на използването на данни от удостоверение УП-2 с изх.№ 0478 / 17.03.2004 г. на РГС – Бургас, за което се установи, че не отговаря на платежните ведомости, несъответствието е пренесено в т. 2 от новото удостоверение УП-2 с рег. № 406600-893 / 09.03.2021 г., издадено от РГС – Русе, като за периода 01.01.1997 г. – 31.12.1998 г. е посочено възнаграждение в размер на 10027442,91 лева, а според платежните ведомости сумата следва да е 10155617,91 лева, т.е. посоченото в документа е със 128175,00 по-малко. [...] Коментираната разлика, макар и минимална, би следвало да се отрази върху определянето на индивидуалния коефициент на лицето, съгласно чл. 70, ал. 4 и ал. 5, т. 2 от КСО, поради което следва да рефлектира и върху крайния размер на определената пенсия. За прецизност следва да се коментира и това, че, макар оплакванията на жалбоподателя да касаят и данните по т. 3 от удостоверение УП-2 с рег.№ 406600-893 / 09.03.2021 г., според вещото лице отразеното в тази част на оспорения документ напълно съответства на платежните ведомости, поради което оспорванията в тази част са неоснователни. [...]“.
С решение № 1040-18-43 / 29.04.2022 г. на ответника е отменено разпореждане № 2175-18-31#1 / 17.05.2021 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“, а преписката – върната на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ за ново произнасяне съобразно указанията на гореописаното съдебно решение. Вследствие на това ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ издал разпореждане № 2175-18-34#1 / 06.06.2022 г., с което, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ КСО, изменил „[...] от 07.01.2004 г. пожизнено лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по § 3 от ПЗР на КСО [...]“, при навършена възраст 43 г. и 09 м., общ осигурителен стаж, превърнат към 3-та категория труд, от 42 години, 06 месеца и 27 дни, среднопретеглен коефициент, с който се намалява дохода след 01.01.2004 г. от 0,105, индивидуален коефициент от 2,777 и доход за изчисляване размера на пенсията от 779,67 лв., редуциран, на основание чл. 70, ал. 1 КСО до 42,50%, т.е. 331,36 лв. Със същото разпореждане е извършено осъвременяване и преизчисления, в резултат на които, считано от 25.12.2021 г., личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е определена в размер на 909,99 лв.
С решение № 2153-18-3 / 03.10.2022 г., съставляващо предмет на проверка в настоящото съдопроизводство, ответникът е потвърдил разпореждане № 2175-18-34#1 / 06.06.2022 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“.
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност, с оглед на изложените по-горе материалноправни и процесуални факти, съдът приема, че обжалваното контролно решение е издадено от компетентен орган по чл. 117 КСО. Спазени са изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК, вкл. за наличие на мотиви, както предписва разпоредбата на чл. 117, ал. 3 КСО. Процедурите пред административните органи са протекли съобразно особените норми на КСО и общите правила на АПК. Липсват данни за отклонение от целта на закона.
Относно материалната законосъобразност – по силата на чл. 173, ал. 2 КСО отменителните решения на административните съдилища са задължителни за административните органи по въпросите за тълкуването и прилагането за закона. Самото прилагане на закона представлява субсумиране на факти под хипотезиса на правната норма. Следователно указанието по прилагането на закона обхваща два елемента – установените от съда факти и посочения от съда като приложим спрямо тези факти закон. Имайки предвид това, трябва да се приеме, че фактическите констатации на влязлото в сила решение № 27 / 31.03.2022 г. по адм.д. № 167 / 2021 г. Административен съд – Силистра представляват указания по прилагането на материалния закон. Ето защо тези констатации подлежат не на ревизия в настоящото производство, а само на зачитане, тъй като те се явяват критерий за законосъобразност на обжалваното решение на ответника. Според въпросните съдебни констатации единствената грешка, която е трябвало да отстрани ответника, се е свеждала до увеличаване възнаграждението на жалбоподателя за периода 01.01.1997 г. – 31.12.1998 г. от 10027442,91 лв. на 10155617,91 лв., т.е. с 128175,00 лв. Тази грешка е отстранена, което личи от съпоставката на разпореждане № 2175-18-31#1 / 17.05.2021 г., визирано като неправилно в горепосоченото съдебното решение, и разпореждане № 2175-18-34#1 / 06.06.2022 г., което е било потвърдено с обжалвания по настоящото делото контролен акт. От съпоставката става ясно, че индивидуалният коефициент на жалбоподателя е бил увеличен от 2,772 на 2,777, а доходът за изчисляване на пенсията – от 778,27 лв. на 779,67 лв. Това означава, че съдебните указания за съобразяването на по-висок доход на жалбоподателя са изпълнени.
В съдебно заседание на 06.12.2022 г. жалбоподателят заяви, че не оспорва изчисленията на разпореждане № 2175-18-34#1 / 06.06.2022 г. и че оспорва единствено индивидуалния коефициент, тъй като последният бил неправилно изчислен „[...] на база ранно пенсиониране, а не пенсиониране за възраст. При ранното пенсиониране се намаля с 10% [...] При първоначалното ми пенсиониране коефициентът ми беше 3,02 [...]“. Цитираното оспорване на жалбоподателя обаче има отношение не към размера на пенсията, респ. към индивидуалния коефициент, а към възникването на правото му на пенсия, което никой не подлага на съмнение. Колкото до размера на коефициента, определен при първоначалното пенсиониране (3,028), и неговото последващо намаление до 2,777, трябва да се отбележи, че то се дължи на едно друго обстоятелство, което вече бе споменато по-горе, а именно – в удостоверение обр. УП-2 № 6453 / 24.03.2004 г. е бил неправилно удостоверен осигурителен доход от 17010436,91 лв., при положение че, както става ясно от влязлото в сила решение № 27 / 31.03.2022 г. по адм.д. № 167 / 2021 г. Административен съд – Силистра, този доход е трябвало да бъде 10155617,91 лв. + 3490458,00 лв. = 13646075,91 лв., т.е. при първоначалното пенсиониране на жалбоподателя индивидуалният му коефициент е бил погрешно изчислен в по-висок размер поради неправилно завишен осигурителен доход с 3364361,00 лв.
С оглед на всички изложени по-горе съображения, жалбата трябва да бъде отхвърлена, поради което жалбоподателят дължи – по силата на чл. 143, ал. 3 АПК – на юридическото лице, в чиято структура попада ответника (арг. § 1, т. 6 ДР на АПК) юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. в съответствие с чл. 24, изр. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. посл. АПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Л.Т., ЕГН **********, адрес: ***, срещу решение № 2153-18-3 / 03.10.2022 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Силистра.
ОСЪЖДА Н.Л.Т., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Националния осигурителен институт сумата 100,00 (сто) лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: ..........................