Р Е Ш Е Н И Е
№……………….…………….2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, в
публичното заседание на двадесет и първи
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Мария Ганева
Членове:
Марияна Ширванян
Ромео Симеонов
при секретаря Елена
Воденичарова и в присъствието на прокурора А. Атанасов като разгледа
докладваното от съдията Симеонов КНАХД №
2778 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е касационно по чл. 63 ал. 1 пр. 2 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от ОД на МВР-Варна против Решение № 1616/02.09.2019г. по АНД
№ 2174/2019г. по описа на ВРС, с което е отменено Наказателно постановление № 18-0819-001511/31.05.2018г.
на началник група в сектор ПП към ОД на МВР-Варна, в частта, в която на А.В.Т.
с ЕГН ********** *** за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на
осн. чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 80 лв. и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 3 месеца. Твърди, че решението е постановено при нарушение
на материалния закон и се иска неговата отмяна.
Ответната
страна, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура счита жалбата за неоснователна, моли съда да я
остави без уважение и да потвърди обжалваното решение.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на
страните, доказателствата по делото и с оглед проверката по чл.218 от АПК, Варненският
административен съд намира следното:
Касационната
жалба е подадена от надлежна страна в законния срок, поради което производството
по нея е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Въз основа
на събраните писмени и гласни доказателства, Районен съд – Варна е приел, че на
30.11.2017г.
около 07,55ч. в гр. Варна, по ул. „Дубровник“ до входа на
у-ще „Черноризец Храбър“ в посока ул. „Студентска“, ответникът Т. е управлявал товарен автомобил „Ивеко 35Ц 13А“ с
рег. №В****НК, собственост на „А. Ш.“ ЕООД, ЕИК *********, като извършва
маневра „заобикаляне на ППС” и блъска паркирания лек автомобил Опел Астра с
рег. № В****ВА. При настъпилото ПТП с материални щети, ответникът не спира за
да установи какви са последиците от произшествието, което представлява нарушения
на чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП. Бил съставен и предявен на
ответника АУАН с.д, бл.№0313138 от 30.03.2018г., който в графата бележки и
възражения отразил, че не е участвал в произшествието. В срока по чл.44 от ЗАНН
не било направено възражение и въз основа на съставения АУАН, АНО издал
обжалваното НП №18-0819-001511/31.05.2018 год., с което за извършено нарушение
на чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП, на осн. чл.185 от ЗДвП наложил на
жалбоподателя административно наказание
глоба в размер на 20 лв., а за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, на осн.
чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП наложил административно наказание глоба в размер на
80 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. С решение №
2171/19.12.2018 год., РС - Варна, 23–ти състав е отменил НП и в двата му
пункта. С Решение № 855/25.04.2019 год. АС-Варна, е потвърдил решението на РС-Варна
в частта по отношение пункт първи от НП, а по отношение на пункт втори от
същото е отменил решението и е върнал делото за ново разглеждане от друг
състав.
За да
отмени издаденото НП при второто въззивно разглеждане, Варненският районен съд
приел, че НП е издадено като не е доказано по категоричен и несъмнен начин кога
е установен законния представител на дружеството – собственик на МПС, участвало
в произшествието, с оглед спазване срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.
По така установените факти няма спор между страните по делото. Спора е
правен и касае въпроса от кога започва да тече тримесечния срок по чл. 34 от
ЗАНН за съставяне на АУАН, респективно кога изтича и дали съставеният АУАН на
30.03.2018 г.
е съставен при спазване на тримесечния срок от откриване на нарушителя,
предвиден в чл. 34 от ЗАНН.
Съгласно чл. 34, ал. 1, изр. 2-ро от
ЗАНН, не се образува административно-наказателно производство, ако не е
съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от
откриване на нарушителя.
Правната теория приема, че
нарушителят се счита открит, когато в писмен документ, показания на свидетели
или лично волеизявление на дееца се съдържат данни, които не пораждат съмнение
за авторството на деянието. С оглед значението на глагола, придадено му в Речник на българския
език, „открито нарушение“ означава - установяване на нещо неизвестно досега,
узнаване, изнамиране, установяване наличието на нещо ново, разкриване на
виновник. За да са налице данни за авторството на деянието е необходимо да са
налице данни и за самото деяние. Затова следва да се направи извод, че актът следва да се състави в
тримесечен срок в случаите, в които контролните органи установят едновременно
признаците на нарушението и в който за първи път е открит нарушителят. В този
смисъл е и Тълкувателно
решение № 48 от 28.XII.1981 г. по н. д. № 48/81 г.
В настоящия случай, няма спор, че преписката по жалба
на Десислава Георгиева е била получена в
сектор ПП на ОД на МВР-Варна на 30.11.2017 год. и е била регистрирана същия ден
с № 819000-46083/2017 год., като е била разпределена на мл. инспектор М. Р.на
16.12.2017 год. Безспорно е и, че веднага след получаването на преписката на
16.12.2017. в 17.04ч., мл. инсп. Р.е изготвил справка в централна база КАТ за
собствеността на ППС, от която е видно, че е установен собственика на ППС - „А.
Ш.“ ЕООД с едноличен собственик на капитала А.В.Т. с посочено ЕГН. В този
смисъл извода на въззивния съд, че не е доказано по категоричен начин кога е
установен законния представител на дружеството-собственик на МПС-то е
неправилен, но това не
променя направения от районния съд извод за незаконосъобразност на НП,
респективно не рефлектира върху извода за правилност на постановения от него
съдебен акт. Правилно обаче въззивната инстанция установява друг
безспорен факт, че няма подадена декларация по реда на чл.188, ал.2 от ЗДвП от
собственика на „А. Ш.” ЕООД, ЕИК ********* за лицето управлявало автомобила на
30.11.2017 год. Следователно единствено възможния извод е, че именно с
постъпването на преписката и извършената по нея справка на 16.12.2017г. органът
е узнал факта на нарушението и извършителя, като поради бездействието му до 30.03.2018г. срокът
по чл. 34, ал.1, изр. 2-ро от ЗАНН вече е бил изтекъл. Следователно не може да
бъде споделено възражението на касатора, че срокът за
съставяне на АУАН е започнал да тече от деня, в който са снети обяснения от представляващия дружеството –
30.03.2018г.
С оглед на това,
като е отменил наказателното постановление, приемайки, че същото е
незаконосъобразно, макар и по други съображения, районният съд е приложил
правилно материалния закон, при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
като липсва касационно основание за отмяна на неговото решение. Водим от
тези мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1616/02.09.2019г. по АНД № 2174/2019г. по
описа на Варненския районен съд.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.