Решение по дело №30/2015 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 26 ноември 2015 г. (в сила от 22 юли 2016 г.)
Съдия: Калина Георгиева Пейчева
Дело: 20152300900030
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 юни 2015 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ ..............   26.11.2015г., град Ямбол

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на 28.10.2015 година в състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева

 

Секретар: Л. Р.

като разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева

търговско дело  № 30  по описа за  2015 година на ЯОС,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба от Я.М.Г. против “Оранжерии Веселиново”ООД с ЕИК *********, с която се иска да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата 103 539лв., които дружеството дължи като заеми, дадени от съдружника И. П. И. (поч.*****.) за осъществяване на търговската дейност на дружеството, което вземане е наследено от сина му М. И. П. и цедирано от него на ищцата. Сумата се претендира и евентуално на основание неоснователно обогатяване. Сумата се претендира от ответника ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на иска до пълното погасяване на задължението.

В ИМ се твърди следното: На 01.04.2015г. между М. И. П. в качеството на “цедент” и ищцата в качеството на “цесионер” е сключен договор за цесия, с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си от “Оранжерии Веселиново”ООД с ЕИК ********* в размер на 107 877.95лв. Това вземане М. П. е придобил по наследство от своя баща И. П. И., починал на*****. Вземането е прехвърлено на ищцата с цел погасяване на задължения, които поч.Иван Петров Иванов е имал към нея, които задължения са надвишавали по размер цедираното вземане. Цедентът М. П. е син на починалия кредитор на дружеството И. П. И. и единствен негов наследник, след като другите наследници по закон – съпругата му К.И. и дъщеря му – Я. П. са се отказали от наследството. Сумата от 103 539 лева, дължима от ответника, представлява общият размер на предоставените от И. П. И. като заеми, средства на дружеството “Оранжерии Веселиново”ООД, в което приживе е бил съдружник, с цел осъществяване на търговската му дейност, като всички суми подлежат на възстановяване на наследника му по закон с оглед прекратяване участието на наследодателя в дружеството и заличаването му като съдружник. След сключване на договора за цесия и уведомяването на длъжника за същата, сумите се дължат на лицето придобило вземането - Я.М.Г.. В ИМ се твърди, че претендираната като дължима от ответното дружество сума от 103 539лв. е сбор от предоставените заеми на дружеството за осъществяване на търговската му дейност с ПКО, както следва: С ПКО от 02.03.2001 год. сума в размер на 5000 лева, с ПКО от 06.12.2002год. сума в размер на 1000 лева, с ПКО от 02.09.2002год. сума в размер на 5000 лева, с ПКО от 02.01.2001 год. сума в размер на 5000 лева, с ПКО от 03.10.2002год. сума в размер на 5000 лева, с ПКО от 10.10.2001 год. сума в размер на 2000 лева, с ПКО от 05.02.2001 год. сума в размер на 3000 лева, с ПКО от 04.05.2001 год. сума в размер на 3000 лева, с ПКО от 03.04.2001 год. сума в размер на 4000 лева, с ПКО от 06.06.2001 год. сума в размер на 20539 лева, с ПКО от 10.01.2004год. сума в размер на 7000лева, с ПКО от 04.09.2001 год. сума в размер на 15 000 лева, с ПКО от 31.07.2000год. сума в размер на 6000 лева, с ПКО от 31.05.2000год. сума в размер на 4000 лева, с ПКО от 04.07.2002год. сума в размер на 5500 лева, с ПКО от 30.12.2000год. сума в размер от 5000 лева, с ПКО от 04.12.2000год. сума в размер на 4500 лева, с ПКО от 03.10.2000год. сума в размер на 3000 лева. Сумите са предоставени за временно ползване. Освен така посочените суми И. П. е внесъл в дружеството и суми в общ размер 17800лв. от които: в размер на 300 лева с ПКО от 25.08.2005год., в размер на 4000 лева с ПКО от 25.08.2004год., в размер на 5000 лева с ПКО от 31.01.2003год., в размер на 5000 лева с ПКО от 06.10.2003год. и 3500 лева с ПКО от 25.08.2006год. Твърди се, че предоставени като заем от И. П. И. на „Оранжерии Веселиново”ООД, суми в общ размер 103 539 лева, до момента не са погасени от дружеството-ответник. Дължимата сума не е заплатена както на И. П. И. - прекратилият участието си в дружеството съдружник, така също и на неговите наследници, или на ищцата - лицето придобило вземането по силата на договора за цесия. Задълженията към И. П. И. са отразени в ГФО на дружеството които са приемани от общото му събрание през всяка година и са обявявани в Търговският регистър, включително и в последният обявен такъв.

Исковата молба и приложенията, молба вх.№3575/01.07.2015г. и копие от справка по чл.366 ГПК са връчени на ответника по реда на чл.47, ал.1 от ГПК вр. с чл.50 от ГПК. В срока за отговор не е постъпил такъв от ответника.

В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява, за нея се явява адв.Д. и като процесуален представител поддържа иска.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител и не заявява становище по делото.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е иск по чл.240, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД и евентуално съединен с него иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Съдът е приел с доклада си за безспорно следното: че И. П. И. е бил съдружник в “Оранжерии Веселиново”ООД; че И. П. И. е предоставил на ответното дружество по договори за заем следните суми по представените 18бр. ПКО - с ПКО от 02.03.2001 год. сума в размер на 5000 лева, с ПКО от 06.12.2002год. сума в размер на 1000 лева, с ПКО от 02.09.2002год. сума в размер на 5000 лева, с ПКО от 02.01.2001 год. сума в размер на 5000 лева, с ПКО от 03.10.2002год. сума в размер на 5000 лева, с ПКО от 10.10.2001 год. сума в размер на 2000 лева, с ПКО от 05.02.2001 год. сума в размер на 3000 лева, с ПКО от 04.05.2001 год. сума в размер на 3000 лева, с ПКО от 03.04.2001 год. сума в размер на 4000 лева, с ПКО от 06.06.2001 год. сума в размер на 20539 лева, с ПКО от 10.01.2004год. сума в размер на 7000лева, с ПКО от 04.09.2001 год. сума в размер на 15 000 лева, с ПКО от 31.07.2000год. сума в размер на 6000 лева, с ПКО от 31.05.2000год. сума в размер на 4000 лева, с ПКО от 04.07.2002год. сума в размер на 5500 лева, с ПКО от 30.12.2000год. сума в размер от 5000 лева, с ПКО от 04.12.2000год. сума в размер на 4500 лева, с ПКО от 03.10.2000год. сума в размер на 3000 лева, или в общ размер 103 539лв., за осъществяване на търговската дейност на дружеството.

По делото са представени счетоводни баланси на “Оранжерии Веселиново”ООД за годините  2004г. - 2013г. с приложени извлечения от аналитична сметка “други кредитори”.

Назначена е съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е изслушано и ЯОС го приема като обективно, компетентно и неоспорено. В заключението си вещото лице установява, че размерът на предоставените от И. П. И. като заем парични суми на “Оранжерии Веселиново”ООД за периода 30.05.2000г.-10.01.2004г. е общо 103 539.00лв. по 18 броя ПКО. Съобразно основанието, което е записано в ПКО издадени  от дружеството, Тези приходни касови ордери са заведени в счетоводните регистри на дружеството, като счетоводната операция е по дебита на сметка 501 – „Каса в левове” и по кредита на сметка 499 – „Други кредитори”, подсметка „И. П.”. Вещото лице посочва, че има и други задължения на дружеството към други съдружници. Съобразно счетоводните регистри размерът на дължимите суми към 31.12.2014 г. към Иван Петров е общо в размер 107 877.95 лева. Счетоводството на дружеството е водено редовно, според заключението на в.л. С.Д.. Задълженията на ответното дружество към И. П.И. са включени в ГФО на “Оранжерии Веселиново”ООД, приемани на общо събрание и обявни в ТР.

От удостоверение за наследници на И. П. И., поч. На****., издадено на 30.10.2014г. от община Ямбол и съдебни удостоверения №№463,464/24.01.2015г. на ЯРС се установява, че И. П. И. е починал на****. и М. И. П. е единствен негов наследник, след като другите наследници по закон – съпругата му К. И. и дъщеря му – Я. П. са се отказали от наследството.

От заверено копие от договор за цесия от 01.04.2015г. е видно, че между М. И. П. в качеството на “цедент” и ищцата Я.М.Г. в качеството на “цесионер” е сключен договор за цесия, с който цедентът е прехвърлил на цесионера вземането си от “Оранжерии Веселиново”ООД в размер на 107 877.95лв. Това вземане М. П. е придобил по наследство от своя баща И. П. И., починал на****. Договорът за цесия не е оспорен.

Видно от уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД от М. И. П. до “Оранжерии Веселиново”ООД и обратна разписка, получена на 04.05.2015г., цедентът е уведомил длъжника за цесията и го е поканил да върне предоставените му в заем суми.

Съдът с доклада по делото е приел за безспорно (предвид липсата на оспорване от страна на ответника, както и на доказателства за връщане на заетите суми), че вземането е изискуемо, както и че заетите суми не са върнати нито на И. П., нито на наследниците му, нито на ищцата – цесионер.

В нот.акт вх.рег.№5137/13.08.2010г. на СВ-Ямбол за учредяване на договорна ипотека е записано, че Я.М.Г. е предоставила на И. П. И. в заем в срок до 31.12.2020г. сумата 300000лв., която му е предадена към датата на сключване на договора, и за обезпечение на вземането в полза на заемодателя Я.М.Г. са учредени ипотеки върху недвижими имоти, собственост на заемателя, съпругата му, “Инком-96”ЕООД, “Ивекс-ком”ООД. Нотариалният акт не е оспорен, както и всички доказателства.

С оглед така установената фактическа обстановка, ЯОС намира, че предявеният иск по чл. 240, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД, е основателен и доказан. По делото са установени валидни облигационни отношения между И. П. И. като заемодател и “Оранжерии Веселиново”ООД като заемател по договорите за заем по посочените 18бр. ПКО от 2000, 2001, 2002 и 2004г. в общ размер 103539лв. Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Доказано е по делото, че  М. П. като единствен наследник на заемодателя – поч.И. И., е наследил вземането на баща си от ответното дружество. От представения договор за цесия се установява, че М. И. П. в качеството на “цедент” и ищцата Я.М.Г. в качеството на “цесионер” сключват договор за цесия, с който цедентът прехвърля на цесионера вземането си от “Оранжерии Веселиново”ООД, което е придобил по наследство от своя баща И. П. И. Цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Ищецата се легитимира като цесионер, върху който е било прехвърлено вземането по договори за заем, които са действителни и валидни. Цесията е била съобщена от цедента като цедираният длъжник е уведомен за нея на 04.05.2015г., когато е получено уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД от ответното дружество. Договорът за цесия не е оспорен, няма възражения срещу валидността му, поради което прехвърлянето на вземането има действие за ответника. Съгласно чл.99, ал.2 от ЗЗД, вземането е преминало върху цесионера - ищеца по делото в правното състояние, в което се е намирало у цедента. Цедираният длъжник не участва в договора и неговото съгласие не е необходим елемент от същия. Той само бива уведомяван за извършеното прехвърляне, за да знае кому да престира (чл. 99, ал. 3 ЗЗД) и се освобождава от отговорност, ако престира на цедента. По делото не се спори, че заетите суми не са върнати нито на Иван Петров, нито на наследниците му, нито на ищцата – цесионер.

С оглед горното, съдът следва да уважи предявеният иск по чл. 240, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД като основателен.

С оглед изхода от делото, на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер 12501.56лв., съгласно представения списък на разноските, сторени по делото.

Предвид изложеното, ЯОС

 

Р Е Ш И :

 

Осъжда “Оранжерии Веселиново”ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.”Козлодуй” бл.2Б, ап.39, представлявано от управителя С. Т. Б., да заплати на ищцата Я.М.Г. с ЕГН ********** с пост.адрес: ***, чрез пълном. адв.Г.Д. ***, на основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.99 от ЗЗД, сумата 103 539лв.(сто и три хиляди петстотин тридесет и девет лева), която дружеството дължи като заеми, дадени от съдружника И. П. И. (поч. На***.) за осъществяване на търговската дейност на дружеството, което вземане е наследено от сина му М. И. П. и цедирано от него на ищцата Я.М.Г. с договор за цесия от 01.04.2015г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на иска -18.06.2015г. до пълното погасяване на задължението.

Осъжда “Оранжерии Веселиново”ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ул.”Козлодуй” бл.2Б, ап.39, представлявано от управителя С. Т. Б., да заплати на ищцата Я.М.Г. с ЕГН ********** с пост.адрес: ***, чрез пълном. адв.Г.Д. ***, сумата 12501.56лв.(дванадесет хиляди петстотин и един лв. и 56 ст.) – разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд –Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

                                               Председател: