РЕШЕНИЕ
№ 20765
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20221110109559 по описа за 2022 година
Е. Д. М. е предявил иск срещу Е. Л. Х. с правно основание чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД, с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 20000
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в психически тормоз, унижение, стрес, притеснение причинени
от бездействие на ответника по неотстраняване на нередовности по искова
молба депозирана по гр. д. № 16604/2018 г. по описа на СГС, 22 състав, ведно
със законната лихва от 18.01.2022г. до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че по инициирано от него производство по гр.д. №
16604/2018г. по описа на СГС, 22 състав, назначеният като защитник адв. Е.
Х. не предприела действия по отстраняване на нередовности в исковата
молба, предвид което производството било прекратено. Поддържа, че в
резултат на това претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
психически тормоз, унижение, стрес, притеснение, болки и страдания в
периода 18.01.2022г.-10.02.2022г. Моли съда да уважи предявения иск. Пред
съда страната моли за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Поддържа, че
единственият акт, който е получила по гр.д. № 16604/2018г. по описа на СГС,
22 състав е разпореждане № 1211 от 05.04.2022г. от Апелативен съд-гр.
София, 4 състав, като помислила, че е акт по друго дело с ищец Е. М., по
което също е назначена за служебен защитник, а именно гр.д. № 8426/2019г.
по описа на СГС. Сочи, че по повод на последното е представена електронно
подписана молба до регистратурата на съда за освобождаването й от
служебна защита, както и че е депозирала молба за освобождаване от
1
производството, по което й е връчено разпореждане № 1211 от 05.04.2022г.
Поддържа, че не са й надлежно връчени визираните в определение № 622 от
08.03.2022г. на АС-гр. София документи. Оспорва наличието на
противоправно деяние, както и наличие на причинно-следствена връзка
между твърдяното неизпълнение на служебни задължения и твърдените
вреди. Моли съда да отхвърли иска. Пред съда страната поддържа отговора на
исковата молба и моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е представено определение от 24.01.2022 г. постановено по гр.
д. № 16604/2018 г. по описа на СГС, ГО, 22-ри състав, съгласно което е
върната исковата молба с вх. № 162394 от 11.12.2018 г. подадена от Е. М. и е
прекратено производството по гр. д. № 16604/2018 г. по описа на СГС.
Представен е препис от гр. д. № 16604/2018 г. по описа на СГС, ГО, 22-
ри състав, от който е видно, че с определение от 30.12.2021 г. е назначена Е.
Л. Х. за процесуален представител на Е. Д. М., която да осъществява
процесуалното представителство по делото, като в определението е посочен
телефонния номер на ответницата. Определението заедно с разпореждане от
03.06.2019 г. са връчени на Е. М. и Е. Х.. По делото се намира и определение
от 19.07.2022 г., съгласно което производството е прекратено и е изпратено по
компетентност на АССГ, като на определението е направено отбелязване, че е
влязло в сила на 12.08.2022 г.
Представен е препис от гр. д. № 524/2022 г. по описа на САС, от който е
видно, че същото е било образувано по частта жалба на Е. М. срещу
определение от 24.01.2022 г. постановено по гр. д. № 16604/2018 г. по описа
на СГС. С определение № 662 от 08.03.2022 г. е оставена без уважение
частната жалба. На 20.04.2022 г. е подадена молба от Е. Х. с молба да бъде
освободена от делото като служебен защитник на Е. Д.. С определение от
26.04.2022 г. същата е освободена от задължението да представлява Е. М.
пред съда.
По делото е представена кореспонденция по електронната поща между
ответницата и регистратурата на САС, която не е оспорена, към която са
приложени две молби по ч. гр. д. № 524/2022 г. по описа на САС и по гр. д. №
8426/2019 г., по описа на СГС, с които се иска освобождаване на ответницата,
като процесуален представител на Е. М. по посочените дело.
По делото е представен и амбулаторния журнал на СЦЗ по отношение на
Е. М. за периода от 18.01.2022 г. до 10.02.2022 г.
Представена е извадка от регистъра на българската адвокатура във връзка
с актуалното състояние на адвокат Е. Х..
Разпитван е свидетелят М. Г., който посочва, че ищецът му бил споделил,
че имал адвокат – Х., която не била обжалвала нещо по делата и това. Ищецът
се почувствал много зле от това нещо, като видимо бил много зле, което
продължило една – две седмици. Не се хранел, спрял да упражнява
физическите си тренировки, престой на открито, видимо отслабнал, като това
2
се било случило преди 1-2 години.
За уважаване на иска с правно основание с чл. 45, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че в резултат на противоправно поведение на ответника –
неизпълнение на задълженията й на служебен защитник, е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в психически тормоз, унижение, стрес,
притеснение, болки и страдания; причинна връзка между деянието и вредата,
противоправност и вина. Във всички случаи на непозволено увреждане
вината се предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като в
тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по
несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
За да се установи наличието на противоправно деяние е необходимо да
се установи нарушение на нормативно установено задължение. На първо
място предмет на разглеждане в настоящото производство е дали конкретно
посочените в исковата молба действия на ответника се характеризират с
противоправност. В настоящият случай ищецът твърди, че резултат на
неизпълнение на задълженията на ответника в качеството му на служебен
защитник са му причинени неимуществени вреди. Съгласно правната норма,
уредена в чл. 40, ал. 2 ЗА, при упражняване на законоустановената
професионална дейност адвокатът следва да се ръководи само от
върховенството на закона, като е длъжен да защитава правата и законните
интереси на клиента си по най-добрия начин. Тъй като между адвоката и
неговия клиент възникват отношения на доверие, адвокатът е длъжен точно
да осведоми своя клиент за неговите права и задължения /чл. 40, ал. 3 ЗА/,
като при или по повод воденето на дела адвокатът не може да си служи със
средства и похвати, които имат за цел създаване на неоправдани пречки от
гледна точка на закона и на адвокатската етика. Следователно, той трябва да
действа с необходимата професионална компетентност, отговорност и
почтеност, като преценява най-висшия интерес на своя клиент, като
предприеме процесуални действия, респ. да не предприема процесуални
действия, които биха влошили или застрашили интереса на своя клиент, в т.
ч. и да не предприема определени процесуални действия, както и да не
обжалва обоснован съдебен акт. С оглед на гореизложеното, когато
постановения съдебен акт е правилен, адвокатът би действал почтено и
добросъвестно, в случай че не предприема съответни процесуални действия,
тъй като по този начин би спестил ненужни разходи, време и надежди за
благоприятен изход на правния спор на своя клиент.
В настоящият случай ответникът не е бил упълномощен, а назначен от
съда по реда на чл. 94 ГПК процесуален представител на ищеца гр. д. №
16604/2018 г. по описа на СГС, ГО, 22-ри състав. Като ответницата е била
назначена по делото едва след предявяване на иска, поради което този
процесуален представител при упражняване на адвокатска защита на
практика е бил обвързан от основанието на предявения иск /от очертаните в
исковата молба фактически твърдения, които е могъл само да доуточни и
поясни по реда на чл. 143, ал. 2 ГПК/. В този смисъл, дори и да бяха
предприети съответните действия от страна на ответника във връзка с
указанията на съда, не е доказано, че биха довели до желаните последици
3
впоследствие. Още повече, че определение от 24.01.2022 г. постановено по гр.
д. № 16604/2018 г. по описа на СГС, ГО, 22-ри състав, съгласно което е
върната исковата молба с вх. № 162394 от 11.12.2018 г. е било обжалвано с
частна жалба на Е. М., която жалба с определение № 662 от 08.03.2022 г.
постановено по гр. д. № 524/2022 г. по описа на САС е оставена без уважение,
поради което не може да се приеме, че бездействието на назначения от съда
по реда на чл. 94 ГПК процесуален представител на ищеца е причина за
настъпването на твърдените вреди.
Нещо повече, при обосноваване предявения деликтен иск, предмет на
настоящото исково производство, ищецът не навежда фактическо твърдение,
че ако ответницата бе изпълнила указанията на съда и бе поддържала
предявения иск, би се установил правнорелевантният факт, уважаване на
исковата претенция по гр. д. № 16604/2018 г. по описа на СГС, за да бъде
ангажирана нейната деликтна отговорност. С оглед на основния правен
принцип в българския граждански процес - диспозитивното начало, уреден в
чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да разгледа само правния спор, с който е
сезиран, в пределите на търсената чрез наведените фактически твърдения
защита на накърненото право, като е недопустимо да разглеждат
правопораждащи факти извън тези, относими за правилното решаване на
материалноправния спор, повдигнат пред съда с исковата молба.
Следователно, дори и да бе установено противоправно поведение на
ответника, изразяващо се в непредприемане на действия по изпълнение на
указаният на съда, не е доказана причинно-следствената връзка между
деянието /бездействието/ и твърдените неимуществени вреди.
По правилата за разпределяне на доказателствената тежест по чл. 154, ал.
1 ГПК ответникът по процесните искове може да приеме пасивно поведение,
тъй като ищецът е носител на процесуалното задължение за установяване
осъществяването на твърдените обстоятелства – противоправността на
деянието. От друга страна, за да отблъсне исковата претенция, ответникът
може да проведе само насрещно и непълно доказване, като разколебае
доказателствената сила на представените от ищеца годни в гражданския
процес доказателства. Гражданският исков процес е състезателно
производство /арг. чл. 8, ал. 2 ГПК, който предписва, че страните посочват
фактите, на които основават исканията си, и представят доказателства за тях/,
в което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест – чл. 154,
ал. 1 ГПК, страните навеждат факти и доказателства за установяване на
действителното фактическо положение. Едва след като безспорно, несъмнено
се установят в гражданския процес правнорелевантните обстоятелства, съдът
е длъжен да ги подведе под приложимата правна норма, като допусне
принудителното изпълнение на предявеното притезание. В този смисъл
крайният съдебен акт не може да се основава на житейски предположения,
неподкрепени с други годни доказателства по делото, и да бъде постановяван
въз основа на недоказани фактически твърдения. Поради тези правни
съображения – при недоказаност на противоправността на деянието на
ответницата, така и причинно-следствената връзка между деянието и
твърдения вредоносен резултат – причинени болки и страдания на ищеца,
4
поради което не е възникнала нейната деликтна отговорност и предявеният
деликтен иск за заплащане на обезщетение за причиняване на твърдените
неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора на ищеца не следва да му се присъждат
разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът би имал право на
разноски, но такива не се претендират.
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д. М., ЕГН **********, с адрес
/административен адрес/ срещу Е. Л. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес
/административен адрес/, с правно основание чл. 45 ал. 1 ЗЗД, за осъждането
на Е. Л. Х. да заплати на Е. Д. М. сумата от 20000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
психически тормоз, унижение, стрес, притеснение причинени от бездействие
на ответника по неотстраняване на нередовности по искова молба депозирана
по гр. д. № 16604/2018 г. по описа на СГС, 22 състав, ведно със законната
лихва от 18.01.2022г. до окончателното плащане.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5