Решение по дело №215/2022 на Административен съд - Пазарджик

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 325/29.4.2022г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети април, две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

при секретар	Янка Вукева	и с участието
на прокурора		изслуша докладваното
от съдия	СВЕТОМИР БАБАКОВ
по адм. дело № 215 по описа на съда за 2022 г.

Производството е по чл. 268 от Данъчно -осигурителния процесуален кодекс.

Делото е образувано по жалба на Ю.В.П. ***  срещу Решение № 21/28.01.2022 г. на Директора на ТП на НАП гр. Пловдив, в частта с която е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане за отказ за погасяване по давност изх. № С210013-137-0005853/23.08.2021 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на административния акт в оспорената част. Твърди се, че неправилно не е призната за изтекла давността за публичното вземане. Акцентира се върху това, че жалбоподателката не е уведомена за наличието на публични вземания и за техния размер.

В съдебно заседание, жалбоподателката се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Претендира се присъждането на суми за ю. к. възнаграждение.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:

Жалбоподателката подала в ТД на НАП Пловдив декларация обр.б вх.№130021303154130/21.05.2013г.. за осигурителни вноски по ДОО в размер на 821,5 лв., ЗО в размер на 403,20 лв. и УПФ в размер на 252 лв.

По образувано изпълнително дело № 13060001128/2006г. на 08.06.2018г. е издадено ПНОМ за налагане на запор върху банкови сметки на лицето в банка „ДСК“ АД и запор на МПС марка Форд Фиеста. Запорни съобщения били връчени на банка „ДСК“ АД  и на ОДМВР Пазарджик, видно от уведомления изх. № 17-10-75709/18.06.18 на ДСК АД и рег. № 100600-12126/13.07.2018 г.на с-р. „Пътна полиция“ Пазарджик.

С обжалваното разпореждане изх. № С210013-137-0005853/23.08.2021 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик е отказано погасяването по давност на задълженията на жалбоподателката по декларация обр.б вх.№130021303154130/21.05.2013г.. за осигурителни вноски по Фондовете ДОО, 30 и УПФ по задължения за главница.-и. лихви подробно описани в табличен вид т1.т.2 и т.З от разпореждането.

 Разпореждането било обжалвано по реда на чл. 266 и сл. от ДОПК от страна на жалбоподателката, но жалбата в тази част била отхвърлена като неоснователна от директора на ТД на НАП Пловдив, с решението, което се оспорва пред съда.

По делото, в качеството на свидетел е разпитан св. П. С.. Показанията му, че жалбоподателката не е променяла адресната си регистрация, съдът намира за неотносими към спора.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, в срока ппо чл. 268 ал.1 от ДОПК и при наличието на правен интерес.

Разгледана по същество, жалбата е  неоснователна.

Оспореният административен акт е издаден в писмена форма, от компетентен орган по чл. 266, ал. 1 от ДОПК. Същият е съобразен и с приложимите материалноправни разпоредби.

Основният правен спор се концентрира около обстоятелството дали  давността за събиране на публичното вземане е била спряна на основание чл. 172 ал.1 т.5 от ДОПК или е изтекъл  петгодишния период в чл. 171 ал.1 от ДОПК.

Видно от събраните доказателства, процесното вземане касае задължение на лицето за осигурителни вноски по подадена от лицето декларация обр. 6 от 21.05.2013 г. и съгласно чл. 171 ал.1 от ДОПК, петгодишната давност за това вземане започва да  тече от 01.01.2014 г. и изтича на 01.01.2019 г.

В случая обаче, за осигуряване събирането на вземането са наложени обезпечителни мерки с ПНОМ изх. № С 180013-022-0037993/08.06.2018 запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки и запор върху МПС. Запорните съобщения са  връчени на банка „ДСК“ АД  и на ОДМВР Пазарджик, видно от уведомления изх. № 17-10-75709/18.06.18 на ДСК АД и рег. № 100600-12126/13.07.2018 г.на с-р. „Пътна полиция“ Пазарджик преди изтичане на петгодишния давностен срок по чл. 171 ал.1 от ДОПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 202ал.1 от ДОПК, запорът върху вземания на длъжника от банки се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника. А съгласно чл. 201 ал.3 от ДОПК, когато запорът се налага върху моторно превозно средство, съобщение за наложения запор се изпраща до органите на Министерството на вътрешните работи. И в двата случаи- с налагането на запор върху вземания на длъжника от „ДСК“ АД и с налагането на запор върху МПС- то, давността е спряна на основание чл. 172 ал.1 т.5 от ДОПК и не е изтекла абсолютната давност по чл. 171 ал.2 от ДОПК.

Неотносимо към спора е възражението на жалбоподателката, че ПНОМ изх. № С 180013-022-0037993/08.06.2018 не й е било връчено. Връчването на процесното ПНОМ не е част от фактическия състав за произвеждане на правното му действие- видно от разпоредбите на чл. 202 ал.1 и чл. 201 ал.3 от ДОПК за налагане на запор е достатъчно връчване на запорното съобщение на банката, респективно компетентната структура на  МВР.

Неоснователно е и възражението, че жалбоподателката не е знаела за публичните й задължения, тъй като тези задължения са установени от приходните органи  по нейна собствена декларация образец 6. Дори и декларацията да е подадена от счетоводител, каквито твърдения са наведени пред съда, същата или е била подписана от жалбоподателката, или последната е упълномощила счетоводителя да я изготви и подпише от нейно име и за нейна сметка- и в двата случая правните последици от подадената декларация настъпват в имуществената сфера на жалбоподателката.

Предвид гореизложеното обжалваното решение, в частта в което е потвърдено постановлението на публичния изпълнител е законосъобразно.

При този изход на делото, тъй като жалбата е неоснователна, ответникът има правно на разноски- 100 лв. юрисконултско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ю.В.П. ***  срещу Решение № 21/28.01.2022 г. на Директора на ТП на НАП гр. Пловдив, в частта с която е оставена без уважение жалбата й срещу разпореждане за отказ за погасяване по давност изх. № С210013-137-0005853/23.08.2021 г. на старши публичен изпълнител при ТД на НАП Пловдив, офис Пазарджик.

ОСЪЖДА Ю.В.П. *** да заплати в полза на ТД на НАП – Пловдив  сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/