РЕШЕНИЕ
№ 246
гр. Пловдив, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на секретаря Илияна П. Куцева Гичева
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20235300900623 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба,
постъпила в ОС - Пловдив на 23.10.2023 год., подадена от „Агрозащита“ ООД
против „Ш. Агро“ ЕООД и Б. П. Ш.. С исковата молба са предявени
субективно пасивно съединени искове за установяване на парично вземане по
реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК.
Исковата претенция се основава на следните фактически
обстоятелства: Твърди се, че на 24.06.2023 год. „Ш. Агро“ ЕООД издал
запис на заповед, с която поел безусловно задължение да заплати на
„Агрозащита“ ООД сумата 125 382,80 лв. с падеж на задължението –
30.06.2023 год. Мястото на издаване на записа било гр. ***, а мястото на
плащане – ***. Авалист по записа на заповед бил Б. П. Ш., който поел
задълженията по записа на заповед при условията, при които е издаден.
Записът на заповед бил редовен от външна страна, отговарял на
императивните изисквания на чл. 535 ТЗ, вземанията по него не били
погасени по давност. Нито към момента на падежа, нито към момента на
подаването на заявление по чл. 417 ГПК /03.07.2023 год./ било престирано
1
плащане по ефекта. На 03.07.2023 год. поемателят подал заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на което било
образувано ч.гр.д. № 9798/2023 год. по описа на РС – Пловдив. Заповед за
изпълнение била издадена на 04.07.2023 год., било постановено незабавното й
изпълнение и издаден изпълнителен лист. Срещу заповедта за изпълнение
постъпили възражения по чл. 414 ГПК от двамата длъжници и на заявителя
били дадени указания да установи правата си по исков ред, които той
изпълнява с подаването на настоящата искова молба.
Предвид изложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което
бъде признато за установено в отношенията между страните, че „Ш. Агро“
ЕООД и Б. П. Ш. дължат при условията на солидарна отговорност на
„Агрозащита“ ООД сумата 125 382,80 лв., дължима по силата на запис на
заповед, издаден на 24.06.2023 год. от „Ш. Агро“ ЕООД и авалиран от Б. П.
Ш., с падеж – 30.06.2023 год., ведно със законната лихва, считано от
подаването на заявлението по чл. 417 ГПК - 03.07.2023 год. до окончателното
плащане.
Претендират се сторените по настоящото исково дело разноски, както и
разноските, направени в заповедното производство в размер на 2 508 лв.
заплатена държавна такса и сумата 5 666 лв. адвокатско възнаграждение.
Ответниците „Ш. Агро“ ЕООД и Б. П. Ш. са подали отговор на
исковата молба, с който оспорват основателността на предявените искове.
На първо място считат записа на заповед за нищожен на основание чл.
537, вр. чл. 486, ал. 2 ТЗ. При съставянето на записа на заповед издателят се
задължил да заплати посочената сума на падеж – на предявяване. Падежните
дати – 30.06.2023 год. не били изписани ръкописно от издателя. Поставянето
на датите било сторено след изготвянето на ценната книга и били поставени
без изричното съгласие на издателя. Граматическото тълкуване на текста на
записа на заповед будело съмнение относно определянето на падежа – дали е
на посочената дата 30.06.2023 год. или на предявяване „срещу представянето
му“.
При условията на евентуалност, ако бъде прието, че записът на заповед
е валидна правна сделка, са изложени твърдения за наличието на трайни
търговски правоотношения между страните. Били издавани множество
фактури, по които били извършвани плащания и прихващания. Процесният
2
запис на заповед бил съставен, за да обезпечи твърдяното от ищеца общо
задължение по неплатените фактури към датата на издаването му. Прави се
възражение за изтекла погасителна давност на задълженията по издадените
от ищеца и неплатени от ответника фактури. Ответното дружество не
дължало по каузалните правоотношения между страните сумата 125 382,80
лв.
В допълнителната искова молба ищецът заявява, че счита
възраженията на ответника срещу редовността на записа на заповед и
действителността му като правна сделка за несъстоятелни. Счита записът на
заповед за редовен от външна страна, материализиращ валидно изявление на
издателя, с което се задължил да заплати сумата 125 382,80 лв. От
съдържанието на записа на заповед не можело да се направи извод, че
падежът е неопределен, напротив, същият бил ясно посочен – 30.06.2023 год.
Признава се, че датите на падежа, посочени в записа – 30.06.2023 год.
действително не са изписани като саморъчен текст от издателя, съответно от
авалиста. Това се дължало на несигурността на Ш. на коя точно дата ще може
да изпълни задължението към „Агрозащита“ ООД, поради което се съгласил с
поставянето на датата от друг човек в негово присъствие. Но е изложено
твърдение, че едва след изписването на датата на падежа, Б. Ш., като
управител на „Ш. Агро“ ЕООД и като авалист, е подписал записа на заповед.
Изпълнението на ръкописния текст от повече от едно лице не се отразявало
върху валидността на записа на заповед. Дори обаче да е бил издаден бланков
запис на заповед, то такъв е допустим по силата на чл. 537, вр. чл. 464 ТЗ и
при него правото за попълване на липсващи реквизити се предоставя на
поемателя.
По въведените твърдения за наличието на каузални правоотношения и
погасяването на вземанията по давност е изразено следното становище:
Признава се наличието на каузални правоотношения между страните,
като се твърди, че по тях „Ш. Агро“ ЕООД има парични задължения в размер
идентичен със сумата по записа, а именно 125 382,80 лв. Описани са
фактурите, от които произтича задължението. Същите били издадени в
периода от 01.11.2018 год. до 07.04.2021 год. За запазване на добрите
взаимоотношения между страните, на 30.01.2019 год. било подписано
нотариално заверено споразумение между двете дружества, с което били
3
договорени срокове за изпълнение на задължението в размер на 161 825,52 лв.
главница и 6 351,06 лв. лихва за забава: сумата била платима на пет вноски, с
падеж 15-то число на месеца в периода от м. 02.2019 год. до м. 06.2019 год.
По-късно се установило, че при пресмятането на задълженията е допусната
техническа грешка и те са в действителен размер от 158 280,29 лв. главница и
6 383,82 лв. лихви. Впоследствие действието на споразумението било спряно
по взаимно съгласие на страните, което било оформено в споразумение от
07.08.2019 год. В това споразумение се признавало, че „Ш. агро“ ЕООД е
заплатил сумата 15 000 лв., с което плащане задължението за лихви било
изцяло погасено, а главницата била в остатъчен размер от 149 664,11 лв. За
обезпечаване на задълженията на „Ш. Агро“ ЕООД през 2019 год. бил
учреден особен залог върху бъдеща реколта от царевица и слънчоглед от
описани в приложение масиви. Особен залог върху бъдеща продукция на
земеделски култури – слънчоглед, бил учреден и въз основа на договор от
26.06.2020 год., като с него били обезпечени освен непогасените вземания по
споразумението от 30.01.2019 год. и нововъзникнали задължения по две
фактури от 2020 год. в размер съответно на 420 лв. и 22 120 лв.
На 25.09.2020 год. бил подписан протокол за прихващане на насрещни
задължения въз основа на който задължението на „Ш. Агро“ ЕООД останало
в размер на 117 382,32 лв. А въз основа на нов протокол за прихващане от
06.11.2021 год. задължението на „Ш. Агро“ ЕООД било установено в размер
на 125 382,80 лв. Този размер впоследствие се потвърждавал от
представеното по делото от ответниците потвърждение за разчет от
12.01.2023 год.
Възражението на ответната страна за погасяване на вземанията на
ищеца по давност ищецът намира за неоснователно. Аргументиран е довод, че
с описаните в допълнителната искова молба множество споразумения,
спогодба, договор за особен залог и протоколи за прихващане давността била
прекъсвана многократно.
В подадения от ответната страна отговор на допълнителна искова
молба ответниците оспорват твърденията на ищеца, че издателят се е
съгласил неиндивидуализирано в допълнителната искова молба трето лице да
постави ръкописно падежната дата преди поставянето на подписите върху
процесната ценна книга. Среща между управителите на дружествата
4
действително била провеждана, но на нея не било постигано съгласие
падежът на ефекта да е на дата, която да е шест дни след датата на издаването
на ефекта. Твърди се, че с полагането на подписа си под ценната книга,
издателят се е съгласил падежът да е на предявяване. Същият не бил предявен
и вземането по него не било изискуемо.
Във връзка с каузалните правоотношения не се оспорва счетоводното
отразяване в счетоводството на „Ш. Агро“ ЕООД на описаните от ищеца
фактури. Поддържа се възражението за давност.
Изложено е твърдение, че за вземанията си по каузалните
правоотношения ищецът се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 14847/2023 год. по описа на ПРС, трети гр.
състав.
Предявените по реда на чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, вр. чл. 124 ГПК
установителни искове са с материално правно основание чл. 535 и сл. от
Търговския закон. Възраженията на ответника са за нищожност на записа на
заповед на основание чл. 537, вр. чл. 486, ал. 2 ТЗ, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Възражението на ответната страна за погасяване по давност на вземанията по
каузалното правоотношение са с правно основание чл. 110 ЗЗД, а доводите на
ищеца за прекъсване на давността – по чл. 116 ЗЗД.
Окръжен съд - Пловдив, след като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От постъпилото ч.гр.д. № 9789 / 2023 год. по описа на РС - Пловдив се
установява, че по заявление, подадено на 03.07.2023 год. от „Агрозащита“
ООД, е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с № 4516/04.07.2023
год. срещу „Ш. Агро“ ЕООД и Б. П. Ш., като е постановено и издаването на
изпълнителен лист. Въз основа на издадения лист е образувано изп. дело №
573/2023 год. по описа на ЧСИ Г.. Поканите за доброволно изпълнение са
връчени на длъжниците от съдебния изпълнител ЧСИ С. Г. на 31.07.2023 год.
Възраженията срещу заповедта за изпълнение са постъпили в РС – Пловдив
съответно на 29.08.2023 год. и на 31.08.2023 год., в рамките на предвидения
едномесечен срок по чл. 414, ал. 2 ГПК от връчването на заповедта за
5
изпълнение. Като е приел обосновано, че възраженията са своевременно
подадени, заповедният съд е дал указания на заявителя по чл. 415, ал. 1 ГПК,
че следва да установи правата си спрямо възразилия длъжник в едномесечен
срок от съобщението. Това съобщение е връчено на заявителя на 25.09.2023
год. Исковата молба, с която съдът е сезиран понастоящем, е постъпила в
канцеларията на ОС - Пловдив на 23.10.2023 год., т.е. в рамките на
едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Довнесена е дължимата за
производството държавна такса.
Поради това предявените по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК
установителни искове са процесуално допустими.
Своевременно въведени в процеса са каузалните правоотношения
между страните. Въвеждането им е осъществено въз основа на своевременно
изложени твърдения от страна на ответника, че вземанията по каузалните
правоотношения, във връзка с които е издаден записа на заповед, са погасени
чрез плащане, прихващане и по давност. Поради това каузалните
правоотношения са част от предмета на делото и от предмета на доказване /т.
17 от Тълкувателно решение № 4 / 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС/.
С доклада по делото са оповестени като безспорни между страните
следните факти и обстоятелства: че процесният записът на заповед е
издаден от ответното дружеството и авалиран от физическото лице-ответник
на посочената в него дата - 24.06.2023 год.; че датата 30.06.2023 год. като дата
на падеж на задължението не е изписана лично от издателя и авалиста; че
записът на заповед е издаден във връзка със съществуващи каузални
правоотношения между страните, изразяващи се в доставка на стоки/услуги,
за които са издавани фактури и е предназначен да обезпечи/улесни
изпълнението на вземанията „Агрозащита“ ООД. Така безспорно между
страните е както съществуването на каузални правоотношения, така и
връзката между тези правоотношения и записа на заповед.
Във връзка със записа на заповед
В кориците на приложеното ч.гр.д. № 9789 / 2023 год. по описа на
Районен съд – Пловдив, л. 7, е приложен в оригинал документ, наименован
запис на заповед. В този документ е материализирано волеизявлението на Б.
6
П. Ш., действащ в качеството на управител и представляващ „Ш. Агро”
ЕООД с посочен ЕИК, че се задължава безусловно и неотменимо „с
настоящия запис на заповед, срещу представянето му“ да плати без протест и
разноски сумата 125 382,80 лв. Сумата е изписана както с числа, така и с думи
и между тях не е налице разминаване.
Записът на заповед е издаден в *** на ***., а мястото на плащане е ***,
което съвпада със седалището на поемателя.
Падежът на задължението е изписан саморъчно, със синя химикална
паста на две места – на ред първи, след мястото на издаване и на ред
предпоследен, преди подписа на издателя. Падежът, изписан и на двете места,
е на определен ден – 30.06.2023 год. Същият е изписан саморъчно, с
химикална паста.
Записът на заповед е подписан от името на издателя от Б. П. Ш..
Автентичността на подписа му не се оспорва по делото. Поради това е
безспорно установено, че автор на изявленията, направени от името на „Ш.
Агро“ ЕООД, е Б. Ш., за който от справка в Търговския регистър по партидата
на дружеството се установява, че надлежно управлява и представлява
дружеството-издател, както към момента на издаването на ценната книга,
така и към момента.
Записът на заповед е авалиран от физическото лице Б. П. Ш. с посочено
ЕГН и адрес. Носи подписа на авалиста, чиято автентичност също не се
оспорва. Според нормата на чл. 485, ал. 1, вр. чл. 537 ТЗ поръчителят
отговора както лицето, за което е поръчителствал. Съдебната практика е
категорична, че доколкото авалът е менителнично поръчителство,
отговорността на авалиста е солидарна с тази на издателя.
Върху записа на заповед липсват отбелязвания за извършени по него
плащания. Такива не се и твърдят да са извършвани от страна на поемателя
след датата на издаването на ценната книга.
Не се съдържат отбелязвания за това записът на заповед да е предявен за
плащане.
Като е приел, че записът на заповед е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу издателя, заповедният
съд е издавал заповед за изпълнение и постановил незабавното й изпълнение.
7
Редовността на записа на заповед подлежи на преценка и от исковия съд,
тъй като едностранната сделка е именно основанието на исковата претенция.
При тази преценка съдът приема, че записът на заповед съдържа всички
реквизити, с които законът свързва редовността му. Съображенията за това,
изложени във връзка с възраженията на ответниците, са следните:
Освен че документът е наименован запис на заповед, в съответствие с чл.
535, т. 1 ТЗ, думите „запис на заповед” са изписани и в неговия текст.
Обещанието да се плати сумата от 125 382,80 лв. е безусловно. Освен, че
е употребена изрично думата „безусловно“, в текста на конкретната правна
сделка възникването на задължението и плащането на сумата не е обусловено
от някакво допълнително условие. Според т. 2 от ТР № 1 / 2005 год. на ОСТК
на ВКС изрази като "безусловно обещавам", "безусловно се задължавам" или
други подобни, не са условие за валидност на записа на заповед; достатъчно е
в документа да не е посочено условие за пораждането на действието на
поетото задължение за плащане на определена парична сума, тъй като
законът не допуска задължаването на издателя на запис на заповед да е под
условие. В случая, от една страна издателят изрично е употребил думата
„безусловно” при задължаването си за заплащане на паричната сума, а от
друга страна, в самия запис на заповед не се съдържа условие, в зависимост
от сбъдването на което да е постановено действието на записа.
Падежът на записа на заповед е конкретна календарна дата, изписана на
две места, като не се спори между страните, че датата на падежа не е изписана
с почерка на издателя.
Допусната е експертиза, която да отговори дали химикалната паста, с
която е изпълнен текста на записа на заповед и тази, с която е изпълнена
датата, са идентични. Според приетата по делото графологична експертиза
химикалната паста, с която са изпълнени текста на записа на заповед и текста
на падежните дати, е сходна. За да даде това заключение вещото лице е
направило визуално изследване както с лупа, така и с помощта на микроскоп
при увеличение до 10 пъти и видео спектрален компаратор. При всички тези
изследвания не е забелязано някакво различие между химикалните пасти. В
съдебно заседание експертът разяснява, че дори да се направи и химичен, а не
само визуален анализ на химикалната паста, то възможният извод отново би
могъл да бъде за наличие на сходство, а не за идентичност, дори текстът да е
8
изписан с един химикал. На другия въпрос, отправен към експертизата,
вещото лице е отговорило, че текстовете на падежните дати, положени на две
места в документа, не се застъпват с подписите на издател и авалист, поради
което експертизата не може да отговори на въпроса каква е поредността при
изписването на текста и полагането на подписите.
Във връзка с доводите на ответника, основани на различния почерк, с
който са изпълнени датите на падежа, следва да се акцентира, че липсва
нормативно изискване, каквото например съществува при саморъчното
завещание, текстът на записа на заповед да бъде изписан саморъчно от
лицето, което го е подписало. Той може да бъде изпълнен и от техническо
средство /печатаща машина, принтер и пр./. Единственото законово изискване
за собственоръчно изписване е досежно реквизитът по чл. 535, т. 7 ТЗ, а
именно подписът под записа на заповед да е собственоръчно положен от
издателя. Поради това и въз основа на безспорния между страните факт, че
част от текста на записа на заповед, съдържащ означение на датата на падежа,
е изписан от лице, различно от автора на останалия собственоръчно изписан
текст, не може автоматично да обоснове извод за нищожност. Химикалните
пасти, с които са изпълнени ръкописния текст и датите на падежа са сходни и
не се откриват различия, което е индиция за използване на едно и също
пишещо устройство, а оттам и едновременност на изпълнението. Поради това
възражението на ответната страна, че към момента на подписването на
ценната книга, в същата не е бил попълнен падеж на задължението, остана
изцяло недоказано. От една страна правилата на формалната логика сочат, че
преди полагането на подпис върху документ, цялото му съдържание е било
попълнено, тъй като всеки правен субект следва да действа със съзнание, че
правните му действия влекат след себе си правни последици и един отговорен
към постъпките си субект не би подписал непопълнен документ. Тази
житейска презумпция не се опроверга от събраните по делото доказателства.
Въз основа на приетата графологична експертиза не се установи твърдението
на ответника, че датите на падежа, изписани на две места в документа, са
положени след като останалата част от текста е била изпълнена и записът на
заповед е бил подписан. Още по-малко се установи датите да са изпълнени в
противоречие с волята на издателя. Записът на заповед е валидна правна
сделка ако е издаден в писмена форма. Последиците му са изцяло обвързани
от материализираната в писмен вид воля на издателя. Дори той да е имал воля
9
да се задължи по друг начин, от значение е единствено волята, която е
облякъл в писмен акт. Желанията и намеренията, които са останали
нематериализирани в писмен вид, не са породили правни последици.
Ето защо не може да се възприеме тезата на защитата, че записът на
заповед е подписан без положена дата на падеж и поради липсата на посочена
падежна дата, записът на заповед е имал падеж на предявяване, а тъй като не е
предявен, вземането по него е неизискуемо.
Изразът, използван в текста на ценната книга, че плащането на сумата ще
бъде сторено срещу „представянето му“ не води до извод, че е посочен падеж
по чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ – на предявяване. Предявяваното по см. на чл. 486, т.
1 ТЗ не е идентично с представянето на ценната книга, с което фактическо
действие нейният приносител би се легитимирал като кредитор на вземането
по ценната книга. Изразът „срещу представяне” логично е употребен с оглед
характера на записа на заповед. Записът на заповед, освен едностранна
абстрактна сделка, има характер и на ценна книга. Правата по нея могат да
бъдат прехвърлени чрез джиро, като по този начин активно легитимиран да
получи плащането не винаги е първоначалният поемател, а и лицето, което
физически държи ценната книга. Само държателят на ценната книга, чрез
представянето й на поемателя, може да удостовери качеството си на кредитор
към момента на падежа. Само като представи ценната книга ще установи, че
същата не е джиросана и първоначалният поемател е все още титуляр на
вземането, което иска да реализира, или че се явява надлежно легитимиран
кредитор - джиратар, легитимиран да получи плащане, вследствие на
непрекъснатия ред на джирата. Поради това, упражняването на фактическа
власт върху ценната книга и физическото й представяне на поемателя е
предпоставка за легитимацията на кредитора пред поемателя и за
изпълнението на задължението по ефекта. Представянето има значение на
покана за изпълнение. Ето защо изразът, че записът на заповед е платим
срещу представянето му, не води до създаване на неяснота относно падежа и
не влиза в противоречие с посочения падеж на определен ден. Този израз
единствено акцентира върху обстоятелството, че кредиторът не може да
претендира плащане по ефекта на падежа ако не установи качеството си на
кредитор чрез физическото представяне на записа на заповед на издателя. В
случая ценната книга е налице в оригинал по делото и върху нея не са
отразени джира, което е достатъчно за извода, че поемателят все още е
10
титуляр на вземането и може да „представи“ ценната книга на съда и по този
начин да я направи достояние и на поемателя и авалиста.
Управителят на ищцовото дружество по свое искане в съдебно заседание
направи изявление във връзка с обстоятелствата около издаването на записа
на заповед. Тези изявления в случая нямат доказателствена стойност по см. на
чл. 175 ГПК, доколкото не съдържат в себе си признание за неблагоприятен
за ищеца факт. Управителят сочи, че при проведените при подписването на
ефекта разговори между Ш. и Д.-К. се е коментирало плащане на дълга,
когато дойдат субсидиите, до края на декември. Въз основа на това изявление
в писмената си защита ответниците развиват довод, че изявлението на К. пред
съда съдържало признание за договорен падеж през декември 2023 год.,
поради което допълнително вписаната в текста на записа падежна дата
30.06.2023 год. не съответствала на договореното. Тук следва да се посочи, че
записът на заповед е едностранна сделка, а не договор. Той поражда действие
с извършването на писмено изявление от издателя, който го подписва.
Устното изявление на поемателя в проведени разговори, че ще изчака края на
календарната 2023 год. преди да поиска плащане по записа на заповед, не го
обвързва, след като в записа на заповед е посочен падеж и той е на определен
ден, настъпващ преди края на календарната 2023 год. Обвързващо действие за
отсрочване на задължението би могло да се породи със споразумение,
спогодба, анекс и пр. двустранен договор /каквито между страните са
сключвани нееднократно преди издаването на процесния запис на заповед/, но
не и от неформален разговор, проведен преди подписването на едностранна
сделка.
Налице са основания да се споделят и аргументите на ищеца в
допълнителната искова молба, че дори да бе установено, че издаденият от
„Ш. Агро“ ЕООД запис на заповед е бил с непопълнен падеж към момента на
подписването му, то той би се възприел като частично бланков запис на
заповед. А бланков запис е допустим и валиден като правна сделка по силата
на чл. 537, вр. чл. 464 ТЗ, като при него правото за попълване на липсващи
реквизити се предоставя на поемателя. Следователно изцяло на риск и
отговорност на издателя е да подпише запис на заповед с непопълнени
реквизити. И ако волята на издателя действително е била падежът да е на
предявяване или на друга падежна дата на определен ден в края на
11
календарната година, то е следвало да материализира тази воля в писмен вид,
като върху многоточията след думите падеж, изпише текст „на предявяване“,
в съответствие с възможностите, които му дава чл. 486, ал. 1, т. 1 ТЗ или
друга падежна дата.
Факт е, че записът на заповед не е предявен за плащане, както се настоява
от ответника, но това не е и необходимо, за да стане изискуемо задължението
по него. По този начин е разрешен въпросът за предявяването на запис на
заповед с падеж на определен ден в т. 3 на ТР № 1 / 2005 год. на ОСТК на
ВКС. Според тълкувателното решение, за да е налице подлежащо на
изпълнение вземане, не е необходимо записът на заповед да е бил предявен за
плащане. По своята правна същност предявяването на записа на заповед за
плащане представлява покана за изпълнение на менителничното задължение.
Не съществува като правно задължение изискване за предявяване на записа на
заповед за плащане. Непредявяването на посочения менителничен ефект за
плащане не се отразява върху възможността да бъде ангажирана
отговорността на издателя по реда на чл. 237, б. "е" ГПК /отм./, респ. чл. 417
ГПК /нов/. Това следва от разпоредбата на чл. 514, ал. 1 ТЗ. Предявяването за
плащане се явява предпоставка само за поставянето на длъжника в забава и
представлява необходимото съдействие от кредитора за изпълнение на
задължението. В случая в предмета на спора не са включени последиците от
допусната забава, тъй като не се претендира законна лихва от падежа до
подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение.
Ето защо непредявяването на ефекта за плащане не препятства настъпването
на изискеумостта на вземането.
Поради изложените съображения, съдът приема, че издаденият запис на
заповед е редовен от външна страна, удостоверява безусловното поемане на
парично задължение; падежът му е на определен ден – 30.06.2023 год., който
към момента на сезирането на заповедния съд /03.07.2023 год./, е настъпил.
Същият е валидна правна сделка, която е породила предвидените в закона
правни последици – парично задължение за издателя и за авалиста, които
носят солидарна отговорност за погасяването му.
Ето защо съдът намира, че записът на заповед, който е и основанието да
се претендира исковата сума е редовен от външна страна и удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане.
12
Във връзка с каузалните правоотношения
Ответникът въвежда каузалните правоотношения между страните. Както
се спомена, според разрешенията, дадени в т. 17 от ТР № 4 / 2014 год. на
ОСГТК, при въведени от страните твърдения, основани на конкретно
каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът
на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение. В
производството по установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът
кредитор доказва вземането си основано на менителничния ефект –
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение, като при въведени твърдения, основани на конкретно каузално
правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на
заповед, всяка от страните доказва фактите, на които са основани твърденията
и възраженията й и са обуславящи за претендираното право, съответно
отричано право. В частност, при липса на спор между страните относно
наличието на конкретно каузално правоотношение, чието изпълнение е
обезпечено с издадения запис на заповед /какъвто е настоящия случай/, съдът
разглежда заявените от ответника релативни възражения, като например: за
невъзникване на вземането, за погасяването му или за недействителност на
основанието по каузалното правоотношение.
Страните по делото са единодушни по въпроса, че записът на заповед е
издаден с цел обезпечаване изпълнението на вземането на „Агрозащита“ ООД
спрямо „Ш. Агро“ ЕООД, породено от търговските правоотношения между
страните, изразяващи се в доставка на стоки и услуги.
От приетите по делото писмени доказателства се установява следното
във връзка с каузалните правоотношения, свързани с доставката /продажбата/
на стоки:
На 30.01.2019 год. между „Агрозащита“ ООД, в качеството на кредитор,
„Ш. Агро“ ЕООД, в качеството на длъжник и Б. П. Ш., в качеството на
съдлъжник, е подписано споразумение в писмена форма с нотариална заверка
на подписите. Страните са приели, че са сключили договори на 29.01.2018
год., на 15.03.2018 год. и на 29.05.2018 год., по които „Агрозащита“ ООД е
продавач, а „Ш. Агро“ ЕООД – купувач. В 20 пункта са описани фактурите и
дебитните известия, издадени в периода от 17.03.2018 год. до 01.11.2018 год.,
13
във връзка с които страните са приели за безспорно, че продавачът е
изпълнил задълженията си и е предал на „Ш. Агро“ ЕООД стоките, предмет
на продажбите, за които са съставени описаните в чл. 1, ал. 2 фактури, а
купувачът е приел стоките без възражения относно количество и качество. В
чл. 3, ал. 4 е посочен обобщеният размер на неизплатеното задължение по
фактурите – 161 825,52 лв. Прието е, че за забавеното плащане по фактурите
купувачът дължи обезщетение за забавено плащане в размери, посочени в чл.
3, което е в общ размер на 6 351,06 лв. В чл. 4 е постигнато съгласие за
погасяване на задължението чрез пет погасителни вноски, последната от
които с падеж 15.06.2019 год.
На 07.08.2019 год. е постигнато ново писмено споразумение между
страните с нотариална заверка на подписите, наименовано „Спогодба“. В него
страните са се обединили около констатацията, че при изчисляването на
общия размер на задължението за главница в споразумението от 30.01.2019
год. е допусната техническа грешка и действителният общ размер е 158
280,29 лв., а действителният размер на законната лихва е 6 383,82 лв. След
като са установили, че длъжникът е извършил плащане в размер на 15 000 лв.,
са приели, че с него е погасено изцяло задължението за законна лихва в
размер на 6 383,82 лв., както и част от главницата, като остатъчният размер на
задължението за главница е 149 664,11 лв. Със спогодбата кредиторът приел:
„суспендиране“ /спиране/ на споразумението от 30.01.2019 год. до пълното
изплащане на сумите, като при неизпълнение кредиторът ще има правата по
споразумението от 30.01.2019 год.; отсрочване на задължението за срок до
31.12.2019 год. и обезпечаване на вземанията на кредитора с особен залог
върху реколтата за 2019 год. от слънчоглед и царевица.
На 26.06.2020 год. е сключен договор за особен залог за обезпечаване на
вземанията на заложния кредитор „Агрозащита“ ООД в общ размер на
190716,58 лв., възникнали на основание нотариално заверено споразумение от
30.01.2019 год. и две фактури от 19.05.2020 год.
На 25.09.2020 год. е подписан протокол за прихващане на вземанията и
задълженията. С него страните са установили, че „Агрозащита“ООД дължи
на „Ш. Агро“ ЕООД сумата 52 963,20 лв. по фактура от 21.09.2020 год., а „Ш.
Агро“ ООД дължи на „Агрозащита“ ООД суми по фактури, както следва: за
2018 год. – 146 125,52 лв. и по фактури от 2020 год. – 24 220 лв. Постигнато е
14
взаимно съгласие за прихващане на насрещните задължения, като с вземането
на „Ш. Агро“ ЕООД се „закриват“ следните фактури, издадени от
„Агрозащита“ ООД /съставляващи част от споразумението от 30.01.2018
год./: фактура № 7615 от 17.03.2018 год. на стойност 19 916 лв.; фактура №
7616 от 17.03.2018 год. на стойност 18 110 лв. и частично задължението по
фактура № 7704/10.04.2018 год. в размер на 14 937,20 лв., като остатъкът за
плащане по тази последна фактура се редуцира до 13 819,50 лв. След
направеното прихващане остава непогасено задължение на „Ш. Агро“ ЕООД
към „Агрозащита“ ООД в размер на 117 382,32 лв.
На 06.11.2021 год. е подписан нов протокол за прихващане на вземанията
и задълженията. Според констативната му част „Агрозащита“ ООД дължи на
„Ш. Агро“ сума в размер на 22 249 лв. по фактура от 21.10.2021 год. и сумата
8 419,32 лв. по фактура от 02.12.2021 год. /общо 30 668,32 лв./, а от своя
страна „Ш. Агро“ ЕООД има задължение към „Агрозащита“ ООД в размер на
156 051,12 лв., като то е формирано както следва: по фактури от 2018 год. –
93 162,32 лв.; по фактури от 2020 год. – 24 220 лв. и по фактури от 2021 год. –
38 668,80 лв. Прието е да се извърши прихващане на насрещни задължения,
като с вземанията на „Ш. Агро“ ЕООД се погасят насрещните му задължения
по следните фактури /всички фигуриращи в споразумението на 30.01.2018
год./: остатъчният размер от задължението по фактура от 10.04.2018 год. – 13
819,50 лв.; задължението по фактура № 7768/23.04.2018 год. в размер на 12
100 лв.; задължението по фактура № 7769/23.04.2018 год. в размер на 3 900
лв.; частично погасяване на задълженията по фактура № 8056/03.08.2018 год.
в размер на 848,82 лв., с непогасен остатък за плащане по тази фактура – 7
887,18 лв.
По делото е прието заключение по допуснатата по въпроси и на двете
страни съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно, компетентно и безпристрастно, неоспорено от страните. Според
експерта, проверил счетоводствата и на двете дружества, по данни от
счетоводствата и на двете страни към 01.01.2019 год. неплатените от „Ш.
Агро“ ЕООД фактури са били на стойност 161 825,52 лв. През 2019 год.
ищецът не е издавал фактури на името на ответника. На 20.05.2019 год. е било
извършено плащане по банков път на сумата 15 700 лв., с която при ответното
дружество е погасена сума по фактура № 7616/17.03.2018 год. за сумата 15
700 лв., като е останал остатък по нея в размер на 2 410 лв., а при ищеца
15
преводът е осчетоводен за погасяване на друга фактура. Но след частичното
плащане салдото и в двете счетоводства към 31.12.2019 год. е било едно и
също - 146 125,52 лв. През 2020 год. по данни от счетоводството на ищеца от
„Агрозащита“ ООД към ответника са издадени три фактури на обща стойност
24 220 лв., от които едната е с № 10894/25.06.2020 год. на стойност 1 680 лв.
Според данните в счетоводството на ответника фактурата на стойност 1 680
лв. не е осчетоводена и неговото задължение към „Агрозащита“ ООД се
формира от стойността на две фактури на обща стойност 22 540 лв.
Констатирано е, че през 2020 год. „Ш. Агро“ ЕООД е издал към ищеца една
фактура на стойност 52 963,20 лв. /цитирана в протокола за прихващане от
2020 год./, а през 2021 год. са издадени две фактури на обща стойност 30
668,32 лв. /цитирани в протокола за прихващане от 2021 год./. Тези фактури
са осчетоводени в счетоводството на „Агрозащита“ ООД. След зачитане на
изявленията на страните за прихващане по двата протокола от 2020 и 2021
год. салдото на задълженията на „Ш. Агро“ ЕООД към “Агрозащита“ ООД е
както следва: по счетоводните данни на ищеца е в размер на 125 382,80 лв., а
по счетоводни данни на ответника е 123 702,80 лв. Разликата между салдата
по двете счетоводства е в размер на 1 683 лв. и се дължи на факта, че фактура
№ 10894/25.06.2020 год. на стойност 1 683 лв. не е осчетоводена при
ответника.
В тази връзка ищецът представя стокова разписка № 18705/17.06.2020
год., според която „Агрозащита“ ООД е предало на „Ш. Агро“ ЕООД семена,
препарати, торове, а именно „маза 4 сл 10 литра“ и „торнадо 5 л“ – 50 000
литра. Разписката носи подпис, положен от името на „Ш. Агро“ ЕООД.
Допуснато е изготвяне на заключение по допълнителната съдебно-
счетоводна експертиза, в което да се изследва въпроса със заприхождаването
на стоките по разписката. Според констативната му част с фактура №
10894/25.06.2020 год., издадена от ищеца, са осчетоводени следните стоки:
„маза 4 сл“ – 10 л. на стойност 500 лв. без ДДС и „Торнадо 5 л.“ - 50 л. на
стойност 900 лв. без ДДС. Общата стойност на доставените стоки е 1 400 лв.
без ДДС или 1 680 лв. с ДДС. В изпълнение на поставените задачи експертът
се е запознал със счетоводните записвания при ответното дружество по
сметка 302 материали и по сметка 304 стоки за периода от 2020 год. до
момента и не е установила заприхождаване на материалите, посочени в
16
стоковата разписка от 17.06.2020 год.
При анализа на събраните писмени доказателства и на двете експертни
заключения по счетоводната експертиза – първоначално и допълнително,
насочени към установяване на вземанията на ищеца по каузалните
правоотношения между страните, съдът достига до следните изводи:
Ищцовото дружество има парични вземания по сключените договори за
доставка на стоки в размер към момента на приключването на устните
състезания от 125 382,80 лв. Почти идентичен е размерът на задълженията на
„Ш. Агро“ ЕООД към „Агрозащита“ ООД и според собствените счетоводни
данни на „Ш. Агро“ ЕООД. Разликата е в размер на 1 680 лв. и се дължи в
липсата на осчетоводяване при „Ш. Агро“ ЕООД на една единствена фактура
с № 10894/25.06.2020 год. Но липсата на осчетоводяване на тази фактура при
ответника не обосновава извод за липса на задължение по нея, доколкото
предаването на стоките по фактурата във фактическата власт на представител
на ответното дружество, се установява със стокова разписка, която носи
подпис, положен от името на „Ш. Агро“ ЕООД. Този подпис не е оспорен от
ответното дружество. Поради това стоковата разписка съставлява
доказателство за възникването на договорните правоотношения между
страните по повод доставката на посочените количества/обеми “Маза 4л.“ и
„Торнадо 5л.“. По аргумент от чл. 301 ТЗ след като търговецът не е оспорил
истинността на подписа, положен в стоковата разписка досежно
представителната власт на лицето, действало от негово име при приемането
на стоката, доставена от „Агрозащита“ ООД, тези правни действия,
извършени от негово име, го обвързват и създават за него задължения да
заплати стойността на предадената му стока.
Развитите в отговора на исковата молба доводи и възражения на
ответника, свързани с каузалните правоотношения, са насочени не към
опровергаване на факта на възникване на паричните задължения на „Ш.
Агро“ ЕООД спрямо „Агрозащита“ ООД, а към тяхното погасяване чрез
плащане, прихващане и по давност.
Установи се по делото плащане на част от задълженията на ответника,
възникнали през 2018 год. /15 700 лв., платени през 2019 год./. Това плащане е
надлежно осчетоводено и при двете дружества и обосновало редуциране на
дълга с платената от ответника сума.
17
Според чл. 103 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари, всяко едно
от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да прихване срещу
задължението си. А съобразно чл. 104, ал. 2 ЗЗД двете насрещни вземания се
смятат за погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който
прихващането е могло да се извърши.
Обстоятелството, че страните са имали насрещни вземания е безспорен
между тях и установен по делото с писмени доказателства и експертно
заключение. Фактът, наведен от ответниците, че са извършени прихващания
на насрещните им вземания, се признава от ищеца, а и се установява по
категоричен начин от приетите по делото два писмени протокола за
прихващане от 2020 и 2021 год. Прихващанията по писмените актове, приети
по делото, наред с това са намерили и точно счетоводно отражение в
счетоводствата и на двете дружества и са послужили както за погасяване на
вземанията на „Ш. Агро“ ЕООД, така и за намаляване на размера на
вземанията на „Агрозащита“ ООД. Установи се от приетата по делото
експертиза, че след извършените по взаимно съгласие на страните
прихващания, вземанията на „Ш. Агро“ ЕООД спрямо „Агрозащита“ ООД,
които са в по-малък размер, са изцяло погасени, а непогасени чрез
прихващания са останали задълженията на „Ш. Агро“ ЕООД в размер на 125
382,80 лв. В тази сума с основание е включено и неосчетоводеното при
ответника задължение по фактура № 10894/25.06.2020 год. на стойност 1 680
лв., което съдът приема за документално обосновано, доколкото фактурата е
съставена на 25.06.2020 год. с цел осчетоводяване на доставка на стоки,
описани в стокова разписка от 17.06.2020 год., подписана от представител на
„Ш. Агро“ ЕООД, който с подписа си е удостоверил реалното
предаване/получаване на стоките.
Ето защо доводите на ответната страна, че валидно възникналите
вземания на ищеца спрямо ответното дружество в размер на сумата, за която
е издаден записа на заповед – 125 382,80 лв., са погасени чрез прихващане,
останаха недоказани. Сумата по записа на заповед съставлява остатъчният
размер на вземанията на „Агрозащита“ ООД след извършените прихващания.
Във връзка с възражението за давност:
Вземанията, произтичащи от договор за търговска продажба на стоки, се
погасяват с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. Между страните не е
18
налице рамков договор и доставките на стоки не е извършвана като форма на
периодично изпълнение /чл. 332 ТЗ/, поради което липсват каквито и да е
предпоставки за прилагането на кратката тригодишна давност по чл. 111 ЗЗД.
Давността по отношение на вземанията на ищеца е започнала да тече от
деня, в който вземането по всяка една самостоятелна търговска сделка е
станало изискуемо, в съответствие с чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Най-старите
непогасени чрез плащане и прихващане вземания на „Агрозащита“ ООД,
видно и от заключението по счетоводната експертиза, са по фактури от
03.08.2018 год. Доколкото не се твърди от нито една от страните да е
договорено отложено плащане /падеж след датата на издаването на
фактурите/, по аргумент от чл. 327 ТЗ се приема, че вземанията по фактурите
от м. 08.2018 год. са станали изискуеми на датата на издаването им. Така,
петгодишният давностен срок досежно вземанията по най-рано издадените
фактури би изтекъл на 03.08.2023 год.
Но заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение е
подадено на 03.07.2023 год., месец преди изтичането на давностния срок. А
според чл. 422, ал. 1 ГПК искът за установяване на съществуването на
вземане по заповед за изпълнение се счита предявен от подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по
чл. 415, ал. 1 ГПК. В случая срокът за предявяването на настоящия
установителен иск е спазен, поради което исковата молба досежно вземането
се счита подадена на 03.07.2023 год. Към този момент петгодишният
давностен срок дори по отношение на най-рано възникналото вземане не е
изтекъл.
Според чл. 116, б. „б“ ЗЗД давността се прекъсва с предявяването на иск,
а според чл. 115, б. „ж“ ЗЗД тя не тече /спира/, докато трае съдебният процес
относно вземането. Ето защо, с предявяването на иска за вземането, което се
счита за сторено на 03.07.2023 год., давността е прекъсната и я не тече докато
трае настоящият исков процес.
Поради липсата на изтекъл давностен срок, считано от изискуемостта на
вземането по каузалното правоотношение, принципно е безпредметно да се
обсъжда въпросът за прекъсването на давността преди подаването на
исковата молба, повдигнато от ищеца в отговор на възраженията на
ответника. Това възражение би следвало да се разгледа само в случай на
19
изтекъл петгодишен срок от изискуемостта. Но все пак за пълнота следва да
се посочи, че според регламентацията на чл. 116, б. „а“ ЗЗД давността се
прекъсва и с признаването на вземането. Вземанията на „Агрозащита“ ООД
спрямо „Ш. Агро“ ЕООД са признавани от последния изрично с всяко
изявление, съдържащо признание на дълга, съдържащо се в споразумението
от 30.01.2019 год., спогодбата от 07.08.2019 год., договора за особен залог от
26.06.2020 год., протоколите за прихващане на вземания и задължения от
25.09.2020 год. и от 06.11.2021 год. Признанията на дълга отговарят на
критерия по Тълкувателно решение № 4/14.10.2019 год. на ОСГТК на ВКС
изявлението на длъжника по признание на дълга да е адресирано до кредитора
по начин, по който с оглед обстоятелствата е нормално признанието да
достигне до знанието на кредитора – те се съдържат в споразумения
/двустранни съглашения/, с чието съдържание се е запознал „Агрозащита“
ООД и се е съгласил с тях. Поради това с всяко признание на дълга,
съдържащо се в посочените писмени актове, давността е прекъсвана.
Според чл. 117 ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова
давност. Следователно, давността за вземанията на ищеца е прекъсвана
многократно и последно е започнала да тече на 06.11.2021 год. До деня на
образуването на съдебния процес относно вземането – 03.07.2023 год.
очевидно петгодишен давностен срок не е изтекъл.
Предвид изложеното, валидно възникналите вземания на „Агрозащита“
ООД спрямо „Ш. Агро“ ЕООД, произтичащи от сключените търговски
договори /каузални правоотношения/, в размер на 125 382,80 лв., останал
непогасен след извършените плащания и прихващания, съществуват и не са
погасени по давност.
Поради това правопогасяващите възражения, въведени от ответниците,
основани на каузалните правоотношения между страните, се явяват
неоснователни. Въз основа на каузалните правоотношения за ответното
дружество съществува непогасено парично задължение в размер, идентичен
със сумата по записа на заповед. Изискуемостта на вземането на
„Агрозащита“ ООД по каузалните правоотношения е настъпила далеч преди
издаването на записа на заповед, който е подписан единствено, за да обезпечи
изпълнението на вземанията на продавача спрямо купувача и солидарния
съдлъжник, а не да отсрочи задължението.
20
Налице са всички предпоставки за уважаване на предявения по реда на
чл. 422 ГПК установителен иск. Вземането по издадената на 04.07.2023 год.
заповед за изпълнение произтича от редовен от външна страна запис на
заповед, който е валидна правна сделка и вземането по него са изискуеми.
Записът на заповед е надлежно авалиран от физическото лице Б. Ш. и авалът
е породил солидарна отговорност за авалиста, наред с издателя за дълга по
ценната книга. Записът на заповед обезпечава изпълнението на вземанията по
каузални правоотношения между ищцовата и ответното дружество.
Вземането по каузалните правоотношения съвпада по размер със сумата, за
която е издаден записът, и не е погасено чрез плащане, прихващане и по
давност. Същото е ликвидно и изискуемо.
Доводът, развит в писмената защита на ответниците, свързан с
образуването на ч.гр.д. № 14847/2023 год. за вземането по каузалните
правоотношения, не разколебава извода за основателност на настоящия иск.
Наличието на това производство и евентуалното негово прерастване в исков
процес по чл. 422 ГПК единствено би обосновало възражение у ответниците
по чл. 126 ГПК за недопустимост на последващия исков процес, като
повторно заведен за същото вземане.
Ето защо следва да се постанови решение, с което предявеният
установителен иск бъде уважен изцяло.
По въпроса за разноските:
В хода на заповедното производство заявителят е направил разноски в
размер на 2 508 лв. внесена държавна такса и 5 666 лв. адвокатско
възнаграждение. Тези разноски са залегнали в заповедта за изпълнение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4 / 2014 год. разноските, сторени в заповедното
производство, включително когато не се изменят разноските по издадената
заповед за изпълнение, се присъждат от исковия съд, тъй като подаденото
възражение е отнело изпълнителната сила на заповедта за изпълнение в
частта за разноските. Ето защо разноските на заявителя в заповедното
производство следва да се присъдят с решението по исковото производство,
като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. Предвид уважаването на
исковете изцяло, в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в
заповедното производство разноски, така както същите са залегнали и в
21
заповедта за изпълнение.
А на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят
и направените в хода на настоящото производство разноски, които са в
размер на 2 508 лв. държавна такса, дължима за исковото производство
/довнасяне на 2% от заявения за защита материален интерес/, 5 666 лв.
договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение /според договора
за правна защита и съдействие от 23.10.2023 год./ и 700 лв. депозити за вещи
лица по изготвените основна и допълнителна ССЕ и СГрафЕ, които са реално
внесени. Същите са включени в списъка по чл. 80 ГПК, представен в
последното по делото съдебно заседание. Поради това в полза на ищцовата
страна ще се присъдят разноски в размер на 8 874 лв.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
делото, че ответниците „Ш. АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Пловдив, п.к. 4023, ж.к. „Тракия“, бл. 244, вх. В, ет. 1,
ап. 3, представлявано от управителя Б. П. Ш., и Б. П. Ш., ЕГН **********, с
адрес *** дължат при условията на солидарна отговорност на ищеца
„АГРОЗАЩИТА“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
с. Пъдарско, п.к. 4158, общ. Брезово, обл. Пловдив, Агрокомплекс,
представлявано от управителя Х. С. Д.-К., сумата 125 382,80 лева, дължима
по силата на запис на заповед, издаден от ответното дружество „Ш. Агро“
ЕООД на 24.06.2023 год., с падеж 30.06.2023 год., авалиран от Б. П. Ш., за
което вземане в полза на „Агрозащита“ ООД е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
04.07.2023 год. по ч.гр.д. № 9789 по описа на Районен съд - Пловдив, първи
гр. състав за 2023 год., като е постановено незабавното й изпълнение и е
издаден изпълнителен лист.
ОСЪЖДА „Ш. АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, п.к. 4023, ж.к. „Тракия“, бл. 244, вх. В, ет. 1, ап. 3,
представлявано от управителя Б. П. Ш., и Б. П. Ш., ЕГН **********, с адрес
***, солидарно да заплатят на „АГРОЗАЩИТА“ ООД, ЕИК *********, със
22
седалище и адрес на управление с. Пъдарско, п.к. 4158, общ. Брезово, обл.
Пловдив, Агрокомплекс, представлявано от управителя Х. С. Д.-К.,
разноските, сторени в хода на заповедното производство, развило се по
ч.гр.д. № 9789 по описа на РС - Пловдив за 2023 год., а именно сумата 2508
лева за заплащане на държавна такса и сумата 5666 лева адвокатско
възнаграждение, както и разноските, направени в хода на настоящия исков
процес, развил се по т.д. № 623/2023 год. по описа на ОС - Пловдив, в общ
размер на 8 874 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Апелативен съд - Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
23