Решение по дело №433/2020 на Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.Плевен, 12.10.2020год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН съд - гр.Плевен,втори касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:                             

                                        

  Председател: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

                                                               Членове: 1.ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

                                                                                2.ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ

при секретаря  Цветанка Дачева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен – Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията Дилова КАД № 433/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, вр. чл. 284, ал.1, вр. чл. 285, ал.1 и чл. 276, ал.1, т.2 от  ЗИНЗС.

         Производството по КАД № 433/2020г. по описа на АдмС- Плевен, е образувано въз основа на касационна жалба от ГДИН против решение № 50/22.01.2020г. по адм. дело № 1044/2018г. по описа на АдмС- Плевен, като се твърди, че същото е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че съдебното решение е недопустимо тъй като съдът се е произнесъл извън предмета на делото по въпрос, по който съдът не е бил сезиран. Твърди се, че решението е и неправилно.  Излага, че съдът е приел за доказан предявения иск на основание приетата съдебно-диетична експертиза. Твърди се, че  ВЛ е разширило поставената му задача, както и че е разместена тежестта на доказване, като съдът е задължил ответника да заплати  депозит за назначената експертиза. Твърди се, че вмененото задължение за внасяне на депозит за изготвяне на експертиза, която не е поискана представлява разместване на доказателствената тежест, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което опорочава съдебния акт и е касационно основание по смисъла на чл. 209 т.3 от АПК. Моли съда да отмени постановеното решение и да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан.  

         Ответникът по жалбата Ш.Е.Ю. чрез адв. Я.Д. –служебен защитник е представил писмен отговор, в който оспорва касационната жалба. Излага доводи, че решението на Адм. съд Плевен е правилно, поради което касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

         Представителят на ОП- Плевен, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да остави решението в сила, като правилно и законосъобразно.

         Съдът, като съобрази становището на страните        , на основание закона и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

         Касационната жалба е депозирана в законоустановеният срок, от лице        имащо правен интерес и е допустима, но по същество- неоснователна.

         С обжалвано решение № 50/322.01.2020г. постановено адм. дело № 1044/2018г. по описа на АдмС- Плевен, съдът е осъдил ГДИН гр. София да заплати на лишения от свобода Ш.Е.Ю.  сумата 300 лв представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди за периода 30.10.2017г.- 18.04.2018г., поради бездействие за осигуряване на диетична храна с оглед установено заболяване на лицето от артериална хипертония, като е отхвърлил предявения иск за разликата до претендираните 30 000 лв. С решението съдът е отхвърлил искането на процесуалния представител на ГДИН за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и на сумата 150 лв представляваща разноски- депозит за ВЛ, осъдил е ГДИН да заплати по сметка на Адм. съд Плевен сумата 928,42 лв представляваща направени разноски за ВЛ. 

За да постанови обжалвания съдебен акт съдът е приел,за доказано, че е налице бездействие на ответника да  съобрази храненето на ищеца с препоръчания диетичен режим с оглед заболяването му от артериална хипертония и в процесния период е предоставена храна в калорийно отношение над определените 1500 ккал, като по този начин лицето е поддържало наднормено тегло, констатирано и през 2017 и през 2018г. За да постанови съдебния акт съдът е приел, че ответникът не е ангажирал доказателства за разработено отделно меню именно в изпълнение на Указания от 2015г. на Гл.директор на ГДИН, нито данни относно механизъм за определяне  на Ю., с оглед неговото заболяване-артериална хипертония. За да достигне до този извод съдът е кредитирал представената по делото медицинска документация, в която е отразено че ищецът страда от тежкостепенна артериална хипертония, несистемно лекувана и контролирана, има наднормено тегло, извършени са изследвания и е препоръчано промяна на храненето- диетичен режим-диета без захари и захарни изделия, типов хляб, калориен прием от 1550ккал без мазнини, двигателна активност и преустановяване на пушенето. Приел е, че на 22.02.2018г. е извършен медицински преглед от д-р Г. и е отразено, че е налице наднормено тегло, макар и не влошено здравословно състояние, че следва да спазва диетичен режим и да откаже тютюнопушенето. Съдът е кредитирал заключението на ВЛ, от което се установява, че е налице несъответствие на предоставяната храна с вида на предписаната такава съобразно Таблица № 1. ВЛ в заключението е приело, че с оглед установеното заболяване на ищеца-артериална хипертония предоставянето на маргарин, халва, мармалад, прясно мляко, мляко с ориз, не са за лица  страдащи от проблеми подходящи за лица страдащи от проблеми на стомаха, а въобще не са подходящи за ищеца с оглед предписания му хранителен режим без захари и захарни изделия  от д-р Г. и ограничаване дневния прием на калории до 1550 ккал. Съдът е кредитирал показанията на св. Н.Х., който в показанията си пред съда е заявил, че храната в затвора е еднотипна-ориз, картофи, рядко се дават яйца и месо, количеството е малко, като той раздава храната и не се спазва диетичното хранене.

Съдът е приел, че претенцията на ищеца, свързана с бездействието на ответника за предоставяне на храна, която да отговаря в количествено и качествено отношение е основателна, но не в претендирания размер. Съдът е  приел за доказано  твърдението на ищеца, че храните по таблица № 1 са му предоставени, но твърди че не са съответни на заболяването му и по назначената диета № 1 в необходимото количество и качество Съдът е приел, че в резултат на бездействието на служителите на Затвора Белене ищецът е претърпял неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания и унижения на човешкото достойнство, условията при които е бил поставен са оказали обективно известен дискомфорт, с въздействие върху здравето на ищеца, тъй като същият е с наднормено тегло, което оказва влияние на артериалното му налягане и лечението на заболяването.

В касационната жалба се излагат твърдения, че съдът се е произнесъл извън предмета на делото, т.е. по въпрос, за който съдът не е бил сезиран. Видно от протокола от проведеното открито съдебно заседание на 28.02.2019г. е, че ищецът е уточнил претенцията си- обезщетение в размер на 30 000 лв, ведно със законната лихва за причинени неимуществени вреди, психическо разстройство, дискомфорт, лоша храна, лоши битови условия, вода с пясък в Затвора Белене, като е уточнил периода през който е търпял вредите- от 30.10.2017г.- 18.04.2018г. Настоящият касационен състав намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението, постановено в съответствие с материалния закон и събраните по делото доказателства и не страда от пороците, посочени в касационната  жалба.

В случая е предявен иск по  чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС и чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора Белене. Настоящият съдебен състав счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател ГДИН за  недопустимост и неправилност на съдебното решение. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и  чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС. Решаващият съд правилно и законосъобразно е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват незаконосъобразни действия/бездействия на администрацията на Затвора Белене, която не е изпълнила задълженията си  да осигури на осъдения   храна съответстваща на препоръчания му диетичен режим, с оглед заболяването му от артериална хипертония. Съобразно чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС съдът правилно е счел за доказани твърдените от ищеца неимуществени вреди. Първостепенният съд е изложил точни и ясни мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, като направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретни факти по непротиворечив начин се споделят от настоящия състав и не следва да бъдат преповтаряни.

При така установената фактическа обстановка, първостепенния съд е изложил правилни и законосъобразни изводи от правна страна, относно наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на ответника, по реда на чл. 284, ал.1 от ЗИНСЗ, които настоящата инстанция споделя изцяло, по реда на чл. 221, ал.2 от АПК  и не  следва да ги преповтаря.

Настоящият касационен състав намира за правилно и законосъобразно решението  на Административен съд Плевен,а депозираната от страна на ГД „Изпълнение на наказанията“  касационна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По отношение на разноските

Неоснователни са доводите в касационната жалба на ГДИН за неправилност на обжалваното решение в частта  за разноските. Съгласно разпоредбата на чл. 195 от ГПК ВЛ се назначава по искане на страната или служебно, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими специални знания и т.н. Видно от подадената по делото декларация от ВЛ и определението на съда е, че на ВЛ е определено възнаграждение в размер на 1078,42 лв. Видно от представените по делото доказателства ответникът е внесъл сумата 150 лв, а разликата до 1078,42 лв или сумата 928,42 лв ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Адм. съд Плевен. Съобразно разпоредбата на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС, ако искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството. Разноските по производството, по аргумент от чл. 75 и чл. 76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т. е разноските, направени по процесуални действия, които страната е искала да се извършат.  По аргумент от горните текстове на ГПК и разпоредбата на  чл. 286, ал. 3, ЗИНС, отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството. Обратно – при частично или пълно уважаване на иска, ответникът заплаща на ищеца, както разноски за производството, така и внесената ДТ и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно уважената част от иска.Следователно правилно първостепенния съд е решил, че ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Адм. съд Плевен сумата 928,42 лв представляваща разноски за ВЛ.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение №50/22.01.2020г. по адм. дело № 1044/2018г. по описа на АдмС- Плевен.

РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО.

Преписи от решението да се връчат на страните и на ОП- Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                        

                                                                                                  2.