№ 21969
гр. **** 03.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
при участието на секретаря МАРИЯ Й. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110107745 по описа за 2024 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба подадена от „****“ **** срещу
И. С. П..
Ищецът извежда съдебно предявеното субективно право при
твърденията, че по силата на сключен на 24.11.2016 г. по електронен път по
реда на ЗПФУР договор за потребителски кредит № **** ответникът, в
качеството си на кредитополучател получил сума в размер на 812,51 лева,
която ответникът се задължил да върне, ведно с възнаградителната лихва в
размер на 41,24% на 13 броя погасителни вноски по 78,55 лв. всяка. На
24.11.2016 г. между ответника и „***“ **** е сключен договор за предоставяне
на поръчителство, по силата на който „***“ **** се е задължил да сключи
договор за поръчителство с „**** и да отговаря като солидарен длъжник пред
кредитодателя наред с ответника[1]кредитополучател, срещу което
ответникът се е задължил пред поръчителя да му заплати възнаграждение за
предоставяне на поръчителството в размер на 779,09 лв. На 24.11.2016 г. „***“
**** е сключил с „**** договор за поръчителство, по силата на който се е
задължил да отговаря спрямо кредитодателя за изпълнението на задълженията
на ответника по процесния договор за кредит. Поради неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, на 23.02.2021 г.
„***“ **** е погасило дължимите от ответника суми по договора за кредит:
812,51 лева – главница; 208,64 лв. – договорна възнаградителна лихва за
периода от 31.12.2016 г. до 31.12.2017 г. и 371,77 лв. – обезщетение за забава
за периода от 31.12.2017 г. до 23.02.2021 г., с което поръчителят е встъпил в
правата на удовлетворения кредитор срещу длъжника. С уведомление по ел.
поща от 23.02.2021 г. поръчителят „***“ **** е уведомил длъжника, че е
1
изпълнил задълженията му по договора за кредит и за дължимите от него
суми. На 02.03.2021 г. е сключен договор между „***“ **** и „****, като
цеденти и „****“ ****, като цесионер, по силата на който цедента е
прехвърлил своите вземания спрямо ответника на цесионера, за което
ответника е уведомен с имейл съобщение на 30.03.2021 г. Ищецът заявява, че
поради неплащане на задълженията в договорения срок за това от страна на
ответника, срещу страните по делото било образувано ч. гр. д. № **** по
описа на СРС, 87 с-в, в хода на което на 13.01.2023г. била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, срещу която ответникът е подал
възражение по реда на чл. 414 ГПК. На заявителя са дадени указания да
предяви установителен иск за установяване на вземанията си по издадената
заповед за изпълнение, поради което е предявил установителен иск по чл. 422
ГПК, въз основа на който е образувано настоящото исково производство.
Ответникът е редовно уведомен по реда на чл. 47 ГПК, като в срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, с
които се признават твърденията на ищеца в цялост, като се иска съдът да
постанови решение, с което да приеме иска за основателен и доказан.
В проведеното открито съдебно заседание, ищецът редовно призован, не
изпраща представител, изразява становище по същество с депозирана писмена
молба по делото.
Ответникът – редовно призован, чрез назначения от съда особен
представител, се представлява от същия. С писмено становище, както и
изразено устно в съдебно заседание, особеният представител изразява
становище за основателност на предявените искове.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на
235 ГПК, установи от фактическа и правна страна следното:
Предявени са от „****“ **** срещу И. С. П. обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във връзка с чл.
79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
с които се иска установяване по отношение на ищеца, че ответникът дължи
следните суми: - сумата от 812,51 лева – главница по сключен между
ответника и „**** договор за потребителски кредит № ****/24.11.2016г.,
ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. /датата на подаване на заявлението/
до окончателното изплащане на вземането; - сумата от 208,64 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 31.12.2016 г. до 31.12.2017 г.; - сумата от
371,77 лв. - обезщетение за забава за периода от 31.12.2016 г. до 23.02.2021 г., -
сумата от 779,09 лева – възнаграждение по договор за предоставяне на
поръчителство от 24.11.2016 г., сключен с "***" ****, ведно със законна лихва
от 26.10.2022 г. /датата на подаване на заявление/ до окончателно изплащане
на сумата - сумата от 283,64 лв. – законна лихва за забава за периода от
23.02.2021 г. до 02.03.2021 г. по договор за предоставяне на поръчителство,
сключен между „***“ **** и И. П., които вземания са прехвърлени с договор
за цесия от 02.03.2021 г. от „***“ **** и „****, като цеденти в полза на ищеца
„****“ ****, като цесионер.
За основателността на предявените искове с правно основание чл. 422
ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за следните суми:
2
сумата от 812,51 лева – главница по сключен между ответника и „****
договор за потребителски кредит № ****/24.11.2016г. и сумата от 779,09 лева
– възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 24.11.2016
г., сключен с "***" ****, в доказателствената тежест на ищеца е да установи
по делото следните обстоятелства: 1. наличие на облигационно
правоотношение между страните по сключени на 24.11.2016г. между
ответника и „**** договор за потребителски кредит № ****/24.11.2016г и с
"***" **** договор за предоставяне на поръчителство; 2. срок за погасяване на
задължението за заплащане на дължимите заемни вноски и размер на
задължението; 3 . пълно изпълнение на задълженията на „**** и "***" ****
по сключените договори; 4. размер на вземането за главници; 5. настъпила
изискуемост на вземанията; 6. сключване на договор за цесия между ищеца и
„***“ **** и „**** на 02.03.2021 г. с предмет прехвърляне на процесните
вземания, както и уведомяване на длъжника по реда на чл. 99, ал. 4 ЗЗД за
извършената цесия. В тежест на ответната страна е да докаже, че е заплащала
в срок задълженията си по процесния договор за кредит, съобразно
предвидените в погасителния план срокове.
С изготвения проект за доклад, обективиран в определение № **** г.,
приет за окончателен без възражения от страните по делото, съдът е отделил
на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване в
отношенията между страните обстоятелствата по т. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6.
По предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за сума в размер на 208,64 лв. – възнаградителна
лихва за периода от 31.12.2016 г. до 31.12.2017 г., в доказателствената тежест
на ищеца е установяване на: 1. основанието и 2. размера на претендираната
сума, които обстоятелства са отделени като безспорни с проекта на доклад по
делото.
Релевантните факти към исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД са: 1. парично задължение на ответника, 2. настъпила
забава на последния за изпълнение на паричното задължение, които също са
отделени като безспорни обстоятелства по делото.
На следващо място, съдът, съобразявайки предмета на делото – вземане
по договор за потребителски кредит, е длъжен да съобрази и съответно
елиминира приложението на неравноправни клаузи, в случай, че такива се
установяват в съдържанието на процесните договори – за кредит и за
предоставяне на поръчителство, с оглед вмененото му задължение по чл. 6,
параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно
неравноправните клаузи в потребителските договори. Съгласно постоянната
съдебна практика, по силата на член 6, параграф 1 от Директива 93/13
националният съд трябва да изведе всички последици, произтичащи съгласно
националното право от констатацията за неравноправност на дадена клауза, за
да гарантира, че тя не е обвързваща за потребителя (решение от 30 май 2013 г.,
Asbeek Brusse и De Man Garabito, C-488/11, EU:C:2013:341, т. 49 и цитираната
съдебна практика), а подобно задължение предполага този съд да остави без
приложение считаната за неравноправна клауза, за да не породи тя
задължителни последици за потребителя.
Видно от приложения към заявлението договор за предоставяне на
поръчителство от 24.11.2016 г., сключен с „***“ **** за обезпечаване на
3
изпълнението по договор за потребителски кредит от същата дата - 24.11.2016
г., с „****, страните са уговорили, че поръчителят „***“ **** се задължава да
отговаря солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички негови
задължения по цитирания договор за кредит.
В случая несъмнено се установява, че услугата, която е предмет на
договора за поръчителство, няма самостоятелен характер, тоест същата се
предоставя само и единствено във връзка с усвояване и управление на
кредита. Съдът намира, че посочената услуга е пряко свързана именно с
процесния договор за кредит и нейното действие и съществуване в
отношенията между страните, е обусловено именно от него, което впрочем
съответства на същността на тази правна сделка. Съгласно разпоредбата на чл.
138 ЗЗД, поръчителят се задължава пред кредитора на друго лице да отговаря
за изпълнение на неговото задължение, като договора за поръчителство
съществува само при действително задължение. По правило, поръчителството
е безвъзмездна сделка, т.е. поръчителят получава възнаграждение само при
изрична договорка в този смисъл между постигната страните.
В чл. 8 от договора за поръчителство е посочено, че за предоставеното
обезпечение, потребителят дължи възнаграждение, в размера и при условията
на Приложение № 1. От съдържанието на същото се установява, че
възнаграждението е определено „в размер на 59,93 лв. на месец за периода на
действие на договора за кредит“, като същото се дължи на датата на падежа на
съответното плащане по кредита, съгласно погасителния план. Нещо повече, в
чл. 6 ал. 5 от договора за поръчителство е посочено, че кредитодателят „**** е
„овластено“ да приема вместо поръчителя „***“ **** изпълнение на
задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по сключения
договор за поръчителство, като в случай, че платената сума е недостатъчна за
погасяване на изискуемите задължения на потребителя към кредитодателя
„**** и за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към
поръчителя „***“ ****, то с платената сума ще се погасяват приоритетно
задълженията към поръчителя.
Горното, както и фактът, че уговореното възнаграждение по договора за
предоставяне на поръчителство произтича от договор, който е свързан с
падежите на главните задължения към кредитодателя **** и има „приоритет“
пред тях, очевидно цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК. С
договора за поръчителство се преследва постигането на забранена от закона
цел - неоснователното обогатяване на кредитора и като последица оскъпяване
на кредита. Подобна уговорка отговаря на всички критерии за неравноправна
клауза, съобразно дефиницията на чл. 143 ЗЗП, доколкото причинява вреда на
потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя.
Нещо повече, размерът на възнаграждението, дължимо за договореното
поръчителство е в размер на сумата от 779,09 лв., която възлиза на почти
100% от размера на главницата, предоставена по кредита и очевидно цели
единствено огромно по размер увеличение на възнаграждението за
предоставения от кредитора заем. Настоящият съдебен състав намира, че
процесните уговорки, обективирани в договора за предоставяне на
поръчителство към договора за потребителски кредит са нищожни и поради
4
противоречие с добрите нрави. В случая е налице недобросъвестно
договаряне/поведение от страна на финансовата институция, която
демонстрира грубо проявление на неравноправно третиране спрямо
икономически по–слабата страна, както и значителна и явна нееквивалентност
на насрещните престации, която води и до нищожност поради противоречие с
добрите нрави на осн. чл. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.
При това положение, спазвайки императивната разпоредба на член 6 от
Директива 93/13, транспонирана в чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, и съобразно
очевидното нарушение на принципа на равностойност, поради включване на
неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, настоящият съд е
длъжен да елиминира приложението на неравноправната клауза.
С оглед горното, съдът намира, че исковете за сумата от 779,09 лева –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 24.11.2016 г.,
сключен с "***" ****, ведно със законна лихва от 26.10.2022 г. /датата на
подаване на заявление/ до окончателно изплащането й; сумата от 283,64 лв. –
законна лихва за забава за периода от 23.02.2021 г. до 02.03.2021 г. по договор
за предоставяне на поръчителство, сключен между „***“ **** и И. П., които
вземания са прехвърлени с договор за цесия от 02.03.2021 г. от „***“ ****,
като цедент, в полза на ищеца „****“ ****, като цесионер, са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
възниква и за двете страни. Такива се претендират единствено от ищеца, като
същият е направил разноски в настоящото исково производство в общ размер
на сумата от 645,57 лв., от която 50 лв. – държавна такса, 545,5 лв. –
възнаграждение за особен представител и 50 лв. – юрк. възнаграждение
(определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК), поради което пропорционално
на уважената част от исковете, в тежест на ответника следва да бъде
възложена сумата от 366,19 лв. В производството по ч.гр.д. № **** г. на СРС,
87 състав, разноските на ищеца възлизат на сумата от 99,11 лв., от която 49,11
лв. – д.т. и 50 лв. – възнаграждение за юрисконсулт, поради което съразмерно
на уважената част от исковете, в тежест на ответника следва да бъде
възложена сумата от 56,22 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК и на осн. чл.
79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. С. П., с ЕГН
********** и адрес: гр. **** ж.к. ****, ****, дължи на „****“ ****, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. **** ****, сумата от сумата от
812,51 лева (осемстотин и дванадесет лева и 51 стотинки)– главница по
договор за потребителски кредит № ****/24.11.2016 г., сключен между
ответника и „****, ведно със законната лихва от 26.10.2022 г. /датата на
подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането; сумата от
208,64 лева (двеста и осем лева и 64 стотинки) – възнаградителна лихва за
периода от 31.12.2016 г. до 31.12.2017 г.; сумата от 371,77 лева (триста
5
седемдесети един лева и 77 стотинки) – обезщетение за забава за периода от
31.12.2016 г. до 23.02.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.01.2023 г. по ч.гр.д. № **** г. по
описа на СРС, 87 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****“ ****, ЕИК ****, срещу И. С. П., с
ЕГН ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 779,09 лева – възнаграждение по договор за
предоставяне на поръчителство от 24.11.2016 г., сключен с "***" ****, и за
сумата от 283,64 лв. – законна лихва за забава за периода от 23.02.2021 г. до
02.03.2021 г. по договор за предоставяне на поръчителство, сключен между
„***“ **** и И. П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. С. П., с ЕГН ********** и
адрес: гр. **** ж.к. ****, **** да заплати на "****“ ****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. **** ****, сумата от 366,19 лева (триста
шестдесет и шест лева и деветнадесет стотинки) – разноски за настоящото
исково производство и сумата 56,22 лева (петдесет и шест лева и 22
стотинки) – разноски за производството по ч.гр.д. № **** г. на СРС, 87 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6