№ 4676
гр. София, 13.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110133683 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и е образувано по подадена от
подадена от (ФИРМА), искова молба, насочена против (ФИРМА), с която са предявени
установителни искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл.
149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите
както следва: 636.88лв. – стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
периода 01.01.2019г. – 31.03.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
за исковата молба до окончателно изплащане на сумата, 139.74лв. – мораторна лихва за
периода 03.03.2019г. – 30.03.2021г., 37.31лв. – стойността на извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2018г. – 29.02.2020г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата и 6.41лв. –
мораторна лихва за периода 01.07.2018г. – 30.03.2021г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
19280/2021г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че
ответникът е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, като се сочи, че
между страните е подписан договор за продажба на топлинна енергия № 25172/402544,
за обект с абонатен № 402544, представляващ магазин № 34, находящ се в (АДРЕС),
при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди на
потребители съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Твърди се, че за процесния период са били
в сила общи условия за продажба на топлинна енергия, в чл. 40, ал. 1 от които бил
определен реда и срока, по които купувачите следва да заплащат месечните дължими
суми, а именно в срок до 20- то число на месеца, следващ месеца на доставка. Твърди
се, че от страна на ищеца е доставена топлинна енергия в количество, качество и при
цена, индивидуализирани в исковата молба, но същата не била заплатена от ответника.
Твърди се, че в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
дружеството извършващо услугата дялово разпределение – (ФИРМА), на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от
Наредба № 2/28.05.2004г. В заключение се прави искане да се постанови решение, с
1
което да се признае за установено между страните, че ответното дружество дължи на
ищеца индивидуализираните суми, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19280/2021г., по описа на СРС, 180-
ти състав.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор с който ответното дружество
оспорва заявените искови претенции.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искови претенции по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ.
За основателността на заявената претенция в тежест на ищеца е да установи по
делото пълно и главно, наличието на сключен между страните валиден договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди, по силата на който е доставил
топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за
плащане на уговорената цена в претендирания размер
При установяване на горните факти в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания.
Разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.
Съгласно нормата на § 1, т. 33а ДР ЗЕ "небитов клиент" е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен
газ за небитови нужди. За да бъде определено едно лице като клиент на топлинна
енергия за небитови нужди съгласно визираната законова уредба, е необходимо да
бъде установено, че е налице сключен писмен договор между него – като физическо
или юридическо лице, и топлопреносното предприятие за закупуване на топлинна
енергия за небитови, стопански нужди. Това лице е задължено да заплаща продажната
цена за доставената и потребена топлинна енергия за топлоснабдения обект по
възникналото облигационно отношение с топлопреносното предприятие.
От приложеното на л. 40 по делото копие на Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 164, том I, рег. № 2381, дело № 135/2015г., се
установява, че ответното дружество е придобило собствеността върху процесния
недвижим имот с абонатен № 402544, представляващ Магазин № 34, находящ се в
(АДРЕС), факт по който не се спори от ответната страна.
От приложеното на л. 38 по делото копие на Договор № 25172/402544, сключен
между ищцовото дружество и ответника се установи, че между страните е била
налична облигационна връзка през процесния период, породена от сключен на
09.04.2015г. договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди за
процесния магазин, доколкото срокът на договора е пет години. С оглед изложеното
съдът намира, че ответното дружество притежава пасивна материалноправна
легитимация да отговаря по предявения иск за заплащане стойността на доставената
топлинна енергия за процесния период 01.01.2019г. – 31.03.2020г.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието по делото заключение на съдебно –
техническата експертиза. Вещото лице – топлотехник посочва, че остойностяването на
потребената топлинна енергия е извършвано на база прогнозни стойности с годишно
изравняване по реален отчет на монтираните в имота уреди от фирмата за дялово
разпределение (ФИРМА), като дяловото разпределение е извършвано в съответствие с
2
нормативните разпоредби.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определянето
й следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези,
които се формират в резултат от изравняване. Видно от заключението на вещото лице
по изготвената съдебно- техническа експертиза реално доставеното количество
топлинна енергия през исковия период е на стойност 422.53лв., до който размер
претенцията за доставена топлинна енергия се явява основателна, като над тази сума
до максимално претендирания размер от 636.88лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Към посочената по-горе сума, представляваща стойността на потребената
топлинна енергия в имота, следва да се добавят дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер на 37.31 лв. /съгласно
заключението на ССЕ уважен до предявения размер /, които съобразно разпоредбите
на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между ищеца и
търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия
между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на
топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Акцесорната претенция за мораторна лихва върху уважената част на главницата
за доставена топлинна енергия, изчислена с помощта на компютърна програма за
периода 03.03.2019г. – 30.03.2021г. е в размер на 89.09лв. до който размер искът следва
да бъде уважен, като над тази сума, до максимално претендирания размер от 139.74лв.
претенцията следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Съдът намира, че претенцията за мораторна лихва върху цената на услуга дялово
разпределение следва да бъде отхвърлена, поради следните съображения: По
отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение,
поради което акцесорната претенция за лихва следва да бъде отхвърлена като
неоснователна за сумата от 6.41лв.
По разноските:
При този изход на спора следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Предявени са искови претенции в общ размер на 820.34лв. Уважени са искове за сума в
общ размер 548.93лв., респективно отхвърлената част е в размер на 271.41лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в размер на 1000.00лв., от които
75.00лв. – разноски в заповедното производство /25.00лв. – държавна такса и 50.00лв.
– юрисконсултско възнаграждение / и 925.00лв. – разноски в исковото производство /
650.00лв. – депозит вещи лица, 175.00лв. – внесена държавна такса и 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение/.
С оглед уважената част на претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в размер на 669.14лв.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, има право на разноски с оглед
отхвърлената част на иска, но доколкото не е формулирано искане за присъждане на
такива и не са представени доказателства за извършването им, разноски в полза на
(ФИРМА), не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че (ФИРМА),
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: (АДРЕС), дължи на (ФИРМА),
ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление: (ФИРМА), на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 149 ЗЕ сумите както следва: 422.53лв. - главница,
представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за
стопански нужди за периода 01.01.2019г. – 31.03.2020г., за имот с абонатен № 402544,
представляващ Магазин № 34, находящ се в (АДРЕС), ведно със законна лихва от
датата на подаване на исковата молба -14.06.2021г. до окончателно изплащане на
сумата и 37.31лв.– цена на извършена услуга за дялово разпределение за имота за
периода 01.05.2018г. – 29.02.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване
исковата молба - 14.06.2021г. до окончателно изплащане на сумата, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
19280/2021г., по описа на СРС, III ГО, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
доставена, но незаплатена топлинна енергия, в частта, за сумата 214.35лв. /
разликата над уважената част 422.53лв. до максимално претендирания размер от
636.88лв. /, като неоснователен.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че (ФИРМА),
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: (АДРЕС), дължи на (ФИРМА),
ЕИК ****************, със седалище и адрес на управление: (ФИРМА), на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 89.09лв. – мораторна лихва за периода 03.03.2019г. –
30.03.2021г. върху уважената част на претенцията за доставена, но незаплатена
топлинна енергия, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19280/2021г., по описа на СРС, III ГО, 180-ти
състав, КАТО ОТХЪВРЛЯ иска, в частта, за сумата от 49.84лв. / разликата над
уважената част от 89.09лв. до максимално претендирания размер от 139.74лв./,
както и иска за сумата от 6.41лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2018г. –
30.03.2021г. върху претендираното възнаграждение за услуга дялово разпределение,
като неоснователни.
ОСЪЖДА (ФИРМА), ЕИК ********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, да
заплати на (ФИРМА), ЕИК ****************, сумата от 669.14лв. – разноски с
оглед уважената част на претенциите.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на ищеца – (ФИРМА).
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4