РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 28.08.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1012 по описа за
2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищците Р.К.А.
и М.К.А., действащи чрез своя баща и законен представител К.А.И., К.А.И. и К.С.О.
са предявили обективно и субективно съединени осъдителни искове срещу „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, по § 22 от ПЗР на КЗ
вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Подържат
твърдения, че на 24.04.2016 г., около 14:05
часа, на главен път I-4, 25+300 кв., по посока от гр. София към гр. Варна се движел лек
автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № ********, управляван от водача Д.В.М.с
несъобразена за конкретните пътни условия скорост. На разклона до село Сопот,
на мокра пътна настилка, водачът М.изгубила контрол над управлявания лек
автомобил, навлязла в насрещната пътна лента и се ударила в насрещно движещия
се лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № ********, управляван от
ищеца К.А.И.. След първия сблъсък в двата автомобила се ударили и движещия се
по посока от гр. София към гр. Варна лек автомобил марка „Фолксваген“, модел
Голф“, с рег. № ********, а в него се ударил лек автомобил марка „Субару“,
модел „Аутобек“ с рег. № ********.
За ПТП било образувано досъдебно производство ДП № 67/2016 по описа на РУ -
Угърчин, пр.пр. № 908/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч.
Непосредствено след инцидента ищците били откарани и прегледани в МБАЛ –
Тетевен. На ищеца К.А.И. била поставена диагноза фрактура на тялото на трети
лумбален прешлен и множество охлузвания и натъртвания. След извършени
изследвания в МБАЛ – Тетевен бил откаран и приет в УМБАЛ – Плевен, където бил
прегледан от неврохирург. Поставен му бил ортопедичен колан и му било изписано
домашно лечение, като според ищеца, възстановяването му продължило около 5
месеца, в които бил напълно обездвижен. Излага, че след ПТП изпитва болки и
страдания със значителен интензитет в началото, а травмата на прешлена довела
до трайно затруднение на движението му като и понастоящем не можел да се
възстанови. Освен това изпитал силен стрес и уплаха поради факта, че станал
участник в ПТП, при което пострадали двете му деца и жената, с която живее. Притеснил
се силно за тяхното здравословно състояние и не можел да шофира или да пътува в
автомобил половин година след инцидента.
Ищцата Р.К.А. получила фрактура на тибиалния малеол като на същи ден
ѝ е извършена оперативна интервенция – кръвна репозиция на тибиален
малеол с последваща имобилизация за срок от 35 дни и препоръки за липса на
натоварване в областта на фрактурата още 20 дни. Описаната фрактура причинила
болки и страдания на ищцата, която не можела да се движи и се наложило да
прекъсне образованието си. Освен това изпитала силен психически и емоционален
шок и към настоящия момент получавала силен панически страх от пътуване с
автомобил.
Ищцата К.С.О. също била прегледана в МБАЛ – Тетевен, където било
установено, че е получила повърхностни наранявания на дясната предмишница, в
която изпитва болки и до днес, както и множество прорезни рани по лицето и
тялото. Освен претърпените травматични увреждания, преживяла и силен стрес от
ПТП, при което пострадало цялото ѝ семейство, а в период от няколко
месеца след инцидента изпитвала притеснение за състоянието им.
Четвъртият ищец М.К.А. получил множество охлузвания и натъртвания и бил
изписан за домашно лечение. Вследствие на инцидента изпитвал страх от пътуване
в автомобил и получил проблеми със съня.
Ищецът Р. А.П.твърди, че като пряка и непосредствена последица от виновното
противоправно поведение на водача на МПС, претърпял и имуществени вреди в
размер на 3500,00 лв., представляващи пазарната стойност към датата на ПТП на
собствения му л.а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ********, както и имуществена
вреда в размер на 80 лева за закупени ортопедични материали.
Твърдят, че към момента на ПТП за лекия автомобил марка Рено“, модел
„Меган“ с рег. № ******** е налице валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” полица № BG/06/115002318334
със срок на валидност от 13.09.2015 г. до 13.09.2016 г. при „ДЗИ - О.З.“ ЕАД.
Излагат, че подали претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
пред застрахователя, по която била заведена щета № 43072951600174 и щета №
43082951601554 относно застрахователното събитие от 24.04.2018 г., по които с
писмо с изх. № 94-Р-199/30.09.2016 г. били изискани допълнителни документи,
които представили своевременно. С писмо с изх. № 92-9367 от 14.11.2016 г.
застрахователят определил застрахователно обезщетение за претърпените
имуществени вреди в размер на 3272,50 лв., което не било изплатено, а вместо
това с ново писмо с изх. № 94-Р-199 от 15.12.2016 г. ги уведомил, че не е
налице основание за удовлетворяване на претенцията.
Поради това,
според ищците, следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя –
ответник за причинените им имуществени и неимуществени вреди, които са в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и последиците от него.
Предвид
изложеното ищецът К.А.И. моли съдът да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да му заплати, на основание § 22 от ПЗР на КЗ във вр. с чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./, застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
представляващи пазарната стойност към датата на
настъпване на ПТП – 24.04.2018 г. на л.а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ********,
в размер на 3500,00 лева; стойността на закупени ортопедични материали в размер
на 80,00 лева и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в
размер на 80000,00 лева, ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумите от датата на увреждането – 24.04.2016 г. до окончателното им
изплащане.
Втората ищца
Р.К.А., действаща чрез своя баща и законен представител, моли съдът да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да
ѝ заплати, на основание § 22 от ПЗР на КЗ във вр. с чл. 226, ал.
1 КЗ /отм./, застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в следствие на
ПТП, в размер на 40000,00 лв., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 24.04.2016 г.
до окончателното ѝ изплащане.
Третата ищца К.С.О. моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да ѝ заплати, на основание
§ 22 от ПЗР на КЗ във вр. с чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в следствие на ПТП, в размер на 10000,00
лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
датата на увреждането – 24.04.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.
Четвъртият ищец М.К.А., действащ чрез своя баща и законен представител, моли
съдът да
постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му
заплати, на основание § 22 от ПЗР на КЗ във вр. с чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в следствие на ПТП, в размер на 5000,00 лв.,
ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от
датата на увреждането – 24.04.2016 г. до окончателното ѝ изплащане.
Претендират
сторените по делото разноски. Представят списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът „ДЗИ - О.З.“ ЕАД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО“ на
автомобилистите за автомобила. Не оспорва механизма на ПТП, както и
обстоятелството, че за ПТП са образувани щети, като твърди, че е определил
обезщетение за неимуществените вреди, което е изплатено по банкова сметка ***. Счита,
че за разликата над платеното претенциите за неимуществени вреди са завишени по
размер. Оспорва претенцията за имуществени вреди с възражение, че
претендираната сума не е съответна на действителната стойност на увредения
автомобил към датата на ПТП. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В открито
съдебно заседание, проведено на 21.03.2018 г., ответната страна е признала
претенцията за заплащане на имуществените вреди, представляващи действителната
стойност на увредения автомобил към датата на ПТП до размера от 3100 лв., като
ищецът К.А.И. е оттеглил претенцията си за разликата над 3101 лв. до пълния
предявен размер от 3580 лв., поради което с влязло в сила определение от същата
дата, съдът е прекратил производството по делото за разликата над 3180 лв. до
3580 лв. Определението от 21.03.2018 г. не е обжалвано и е влязло в законна
сила, поради което претенцията на ищеца К.А.И. за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди е останала висяща за сумата в общ размер на 3180 лв., от
които 80 лв. изплатени за ортопедични материали и 3100 лв., представляващи пазарна
стойност на автомобила към датата на настъпване на ПТП.
Съдът, след като взе предвид
доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при
спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм. ДВ бр. 102
от 29.12.2015 г./ във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ
и чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени на ищеца К.А.И. имуществени вреди представляващи
пазарната стойност към датата на настъпване на ПТП – 24.04.2018 г. на л.а.
марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ********, в размер на 3100,00 лева;
стойността на закупени ортопедични материали в размер на 80,00 лева и неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания, в размер на 80000,00 лева, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумите от датата на
увреждането – 24.04.2016 г. до окончателното им изплащане; за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени на ищцата Р.К.А., действаща чрез своя баща и законен представител, неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, преживени като следствие на претърпяно
травматично увреждане, в размер на 40000,00 лв., ведно с обезщетение за забава
в размер на законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 24.04.2016
г. до окончателното изплащане на сумата; за заплащане на застрахователно
обезщетение за причинени на ищцата К.С.О. неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания, преживени като следствие на претърпяно травматично увреждане,
в размер на 10000,00 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху сумата от датата на увреждането – 24.04.2016 г. до окончателното
изплащане на сумата, както и за заплащане на застрахователно обезщетение за
причинени на ищеца М.К.А., действащ чрез своя баща и законен представител,
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, преживени като
следствие на ПТП, в размер на 5000,00 лв., ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху сумата от датата на увреждането – 24.04.2016 г.
до окончателното изплащане на сумата.
По делото не
е спорно, а и се установява от присъда № 11 от 13.04.2017 г. по НОХД № 114 по описа за 2017 на Окръжен съд – Ловеч, че водачът Д.В.М.е призната за виновна в това, че на 24.04.2016 г., около 14:00 часа, на
главен път I-4 (София-Варна) при км. 25+300, в землището на с. Сопот, при управление на
МПС – лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ********, нарушила
правилата за движение по пътищата, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. първо, предл.
трето и пето от ЗДвП и по непредпазливост причинила смъртта на пътника в лекия
автомобил, който управлявала, както и средна телесна повреда – травматично
счупване на гръбначния стълб – тялото на трети лумбален прешлен на К.А.И., и
средна телесна повреда – травматично счупване на малеола на големия пищял на
левия крак с разместване на фрагментите на Р.К.А. - престъпление
по чл. 343, ал. 4 във вр. ал. 3,
буква „б“, предл. първо, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Доколкото влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и
виновността на дееца /чл.300 от ГПК/,
тези обстоятелства следва да се приемат за установени. С оглед
това, съдът приема, че деянието, авторството и виновното поведение на водача Д.В.М.са
установени в настоящия процес с присъда № 11 от 13.04.2017 г. по НОХД № 114 по описа за 2017 на Окръжен съд – Ловеч. По делото не е спорно, а и се
установява от останалите представени писмени доказателства, че като пътници в
лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ******** пострадали и К.С.О. и
М.К.А., чиито телесни увреждания са
били несъставомерни, тъй като са причинили разстройство на здравето извън
случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което не са били предмет на
установяване в наказателното производство, но настъпването им е безспорно между
страните в настоящото производство.
Чрез присъдата, констатациите на приетата по
делото СМЕ, изготвена от вещите лица д-р Х.М. – специалист неврохирург и д-р Б.Б.
– ортопед-травматолог, както и приетите писмени доказателства (епикризи,
болнични и амбулаторни листове и резултати от образни изследвания), се
установява, че в резултат на удара при ПТП на ищеца К.А.И. е причинено
травматично увреждане: „амиелично
компресионно счупване на тялото на 3-ти поясен прешлен“. Спешна медицинска
помощ пострадалият е получил в Спешно отделение на МБАЛ – Тетевен, където са
били извършени образни изследвания, от които травмата е установена безспорно и
пострадалият е насочен към специалист. На 26.04.2016 г. в УМБАЛ „Д-р Г.
Странски“ – гр. Плевен е проведена консултация с невролог, който е потвърдил поставената
диагноза. Пострадалият е бил изписан за домашно лечение с лумбостат за срок от
3 месеца. Общо лечебният и възстановителният процес при пострадалия са
продължили 6 месеца. По време на този период, според експертите, пострадалият е
търпял болки и страдания, които са били най-интензивни през първите 30 дни след
злополуката и около 2-3 седмици по време на проведената рехабилитация. Извън
това, занапред ищецът ще търпи болки при рязка промяна на времето, което ще
налага приемане на обезболяващи средства. Стесненото тяло на счупения прешлен е
останало с трайно променена форма и ще бъде забелязвано на рентгенови снимки,
но от заключението на вещите лице не се установява, че това изменение ще оказва
негативно физиологично влияние, извън описаните болки при рязка промяна на
времето.
Между страните не спорно, а и се установява от представените по делото
писмени доказателства и фискален бон с номер 0006358 от 25.04.2016 г., издаден
от „О.“ ЕООД, че ищецът е заплатил сумата от 80,00 лв. за ортопедични
материали, които са били необходими за цялостното лечение на настъпилата
фрактура.
Според
заключението на СМЕ, което съдът кредитира при разрешаване на спора, на ищцата Р.К.А.
е причинено травматично увреждане: „фрактура
на вътрешния глезен на лявата голямопищялна кост; охлузна рана на дясната буза
с размери 2 на 2 см. и множествени натъртвания на тялото.“ Спешна
медицинска помощ и лечение пострадалата е получила в ортопедичното отделение на
МБАЛ – Тетевен, където по спешност е било извършено наместване на счупения
глезен и е поставена имобилизация с гипсов ботуш за срок от 35 дни, като е
изписана в деня на приемането – 24.04.2016 г., а лечението е продължило
амбулаторно с предписани обезболяващи средства. Според експертите счупването е
зарастнало за период от 35 дни, когато е започнало раздвижване. Общият
възстановителен период при пострадалата е бил 2 месеца, през които са извършени
три амбулаторни прегледа. Най-интензивни болки и страдания ищцата е изпитвала през
първите две седмици по време на проведената рехабилитация. Извън това ищцата е
търпяла спорадични болки в зоната на фрактурата при студено и влажно време,
които са отшумявали след употреба на медикаменти. Според експертите, към настоящия момент движенията на глезенната става
са напълно възстановени по обем и сила, като пострадалата не следва да търпи
болки в зоната на фрактурата. Раната на лявата буза е зарастнала с
остатъчен белег с дължина от 2 см.
От
заключението на СМЕ се установява, че вследствие на ПТП ищцата К.С.О. е
получила „повърхностна травма на дясната
предмишница“, която е преминала окончателно за срок от около 2 седмици,
през които болките са били по-интензивни за в първите няколко дни. Според експертите пострадалата е била
напълно възстановена без остатъчни белези.
Ищецът М.К.А.
е получил вследствие на ПТП „множество
натъртвания и охлузвания по тялото“, които според вещите лица са преминали
окончателно за 10-12 дни, през които болките са били по-интензивни за в първите
няколко дни. Според експертите
пострадалият е бил напълно възстановен без остатъчни белези.
Чрез събраните в производството гласни
доказателства от показанията на свидетеля М.К.Р.и свидетеля С.О.С., преценени
съобразно указаното в чл.172 ГПК /свидетелите са майка, съответно баща на
ищцата К.О., респективно баба и дядо на Р. и М. А./, които съдът кредитира като
последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства, се установява, че за катастрофата разбрали след обяд, непосредствено
след ПТП. За пръв път след инцидента видели постаралите в болницата в гр.
Тетевен, където К. била бинтована, К. бил със съмнение за счупени прешлени, а Р.
била с гипсиран крак. М. не бил пострадал, но бил много уплашен. Взели ги още
същия ден, а на следващия К. заминал за гр. Плевен. Гипсовата имобилизация на Р.,
била свалена след около месец, когато започнали и рехабилитация. Първоначално
пострадалото дете не можело да стъпва, тъй като се страхувало, но към момента
ходела нормално. През възстановителния период внимавали много да не натоварва
крака, както и да не стъпи накриво, което я ограничило в ежедневните дейности,
посещението на училище и часовете по физическо възпитание. При влошаване на
времето детето имало болки в крака и подуване, което постепенно отшумяло, но
въпреки това, все още се страхувало да пътува с автомобил. По отношение на
травмите на ищеца К., се установява, че заради счупването на прешлена носел
колан, а към момента болките му се появявали при физическо натоварване. След
катастрофата К. била с контузена ръка и имала забити стъкълца в цялото тяло. От
показанията на свидетелите се установява, че два месеца след катастрофата имала
ежедневни оплаквания от болки гръдната област, врата и изтръпване на ръката, за
които се установило, че са причинени от засегнат нерв в шийните прешлени.
Поради тази причина и към момента се налагало да приема обезболяващи
медикаменти. По отношение на детето М. се установява, че същият бил добре, но с
видима уплаха и към настоящия момент изпитвал страх да пътува в автомобил.
От представеното копие на свидетелство за
регистрация – част I (лист 38), безспорно се доказва, че лекия автомобил марка
„Ауди“, модел „А4“, с ДК № ********, е собственост на К.А.И., като между
страните не е спорно, а и се установява от представените по делото констативен протокол за ПТП
с пострадали лица № 30 от 11.05.2016 г., приетите по делото писмени
доказателства, приложени към образуваната при застрахователя щета, както и
постановената присъда, че лекият автомобил е с изцяло деформирана предна част. Ответната
страна е признала обстоятелството, че ремонтът на МПС възлиза на стойност над
100 % от пазарната стойност на автомобила, поради което застрахователят приема,
че е налице тотална щета, обезщетението за която е установено и възлиза на 3100,00
лв.
В
производство не е спорно между страните, че към момента на настъпване на ПТП -
24.04.2016 г. за лекия автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ с рег. № ******** е
налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по която отговорност
носи ответникът.
Между страните не е спорно, а и се установява, че пострадалите чрез
упълномощен адвокат, са предявили претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, по която претенция са
образувани съответно щета № 43072951600174 за неимуществените вреди и щета №
43082951601554 за имуществените вреди. На 15.12.2016 г. по щета № 43072951600174
е постановен отказ за плащане на застрахователно обезщетение, а по щета №
43082951601554 е определено обезщетение, което не е изплатено. Същевременно от
представеното писмо с изх. № 92-5394/26.05.2017 г. по щета № 43072951600174 се
установява, че застрахователят е уведомил процесуалния представител на пострадалите,
че е определил обезщетения за неимуществените вреди от ПТП на К.А.И. в размер
на 18000,00 лв., на К.С.О. в размер на 300,00 лв., на Р.К.А. в размер на
14000,00 лв. и на М.К.А. в размер на 400,00 лв.
В
производството се установява от приложените на лист 99 до 102 извлечения от
кредитен превод, които не са оспорени от ищците,
че така определените обезщетение за неимуществени вреди са платени на
25.05.2017 г. от застрахователя по сметка на упълномощения им представител.
От
представените удостоверение за раждане № 635332 от 03.07.2006 г., издадено от
Община Тетевен и удостоверение за
раждане № ********** от 21.10.2008 г., издадено от Община Тетевен, се
установява, че е Р.К.А. и М.К.А. са деца на К.С.О. и К.А.И..
Други релевантни за спора доказателства не са представени.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства. Установи се, че вредите, чиято обезвреда се
претендира са в причинно – следствена връзка с противоправното деяние на водача
на лекия автомобил Д.В.М.и с причинените от това застрахователно събитие
травматични увреждания.
Съгласно разпоредбата
на чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, всеки участник в движението по пътищата е длъжен
с поведението си не създава опасности и пречки за движението, не трябва да
поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди. Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 ЗДвП предвижда, че водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, а според
ал. 2, водачите са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. В конкретния случай, водачът М.е управлявал МПС със
скорост, която не е позволила да спре и предотврати ПТП. С оглед на така
изложеното и предвид постановената присъда № 11 от 13.04.2017 г. по НОХД № 114 по описа за 2017 на Окръжен съд – Ловеч, съдът намира, че поведението на водача на лекия
автомобил е в противоречие с предписаното в тези норми поведение и е било
противоправно и представляващо деликтно поведение, съгласно изискванията на чл.
45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия
състав на чл. 45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна отговорност на
водача на лекият автомобил марка „Рено“, модел „Меган“ по отношение на
причинените на ищците вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
От
изложеното следва изводът, че вредите, чието обезщетение се претендира са в
причинно – следствена връзка с противоправно деяние на водача на лекия
автомобил Д.В.М., чиято гражданска отговорност като автомобилист е
застрахована при ответника – застраховател.
С имуществената
застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението ѝ е да репарира,
в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено
лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската
отговорност на застрахования делинквент. По тази причина непозволеното
увреждане е елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и
последното ще е налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно
ППВС № 7/77 г. от 04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от
отговорността на самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото между страните е безспорно установено наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“,
съдът намира, че ответното дружество отговаря по предявените искове.
В тежест на ищците бе да докажат настъпването на
имуществената вреда, изразяваща се в претърпяна загуба, респективно пропусната
полза, нейния размер, както и неимуществените вреди, свързани с претърпените
болки и страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
По отношение
претенциите за имуществени вреди:
Имуществената
вреда е разликата между имуществото на кредитора след засягането на благото и това,
което би имал, ако нямаше засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и
пропуснати ползи. Претърпените загуби са последиците от засягането на налични
блага, в това число и понасяне на разноски. По делото е установено, че
увреденият автомобил е собственост на ищеца К.А.И., т.е. безспорно е, че
вредата е възникнала в неговия патримониум. При пълното погиване на вещта могат
да са налице запазени, неувредени от събитието части, които остават собственост
на ищеца и могат да бъдат реализирани, поради което следва да се вземат предвид
при определяне на обезщетението, в противен случай би се стигнало до
обогатяване на увреденото лице. Окончателният размер на дължимата от ответника
сума в конкретния случай е признатият от застрахователя размер от 3100,00 лв. По
отношение размера на причинените на ищеца имуществени вреди за разходи за ортопедични
материали, съдът намира, че същите са доказани чрез приложените и приети по
делото като писмено доказателство медицински документи и фискален бон, удостоверяващ
заплащането на сумата от 80,00 лв. Между страните не спорно, че сумата по фискалния
бон е заплатена от ищеца на 25.04.2016 г. и е разход във връзка с лечението на
фрактурата на прешлена, който е пряка и непосредствена последица от ПТП и не се
поема от НЗОК. При имуществените вреди обезщетението е справедливо, когато то е
равностойно на вредите, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, исковете следва да бъдат уважени до предявените размери от 3100,00 лв. - пазарната стойност на л.а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ******** към
датата на настъпване на ПТП – 24.04.2018 г., и 80,00 лв. - стойност на закупени
ортопедични материали по фискален бон с номер 0006358 от 25.04.2016 г., издаден
от „О.“ ЕООД.
С оглед основателността на главните искове за
имуществени вреди, основателна се явява и акцесорната претенция за присъждане
на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
главицата от 3100,00 лв. от датата на ПТП – 24.04.2016 г., а върху главницата
от 80,00 лв. от датата на заплащане на разхода – 25.04.2016 г. до окончателното
изплащане на вземането. Претенциите за заплащане на обезщетение за забава в
размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД върху сумата по фискален бон с номер 0006358 от 25.04.2016 г. за датата на ПТП е
неоснователна, тъй като съдът споделя изразеното в Решение № 11 от
03.05.2018 г. по т.д. № 643 по описа за 2017 г. на I ТО на ВКС като особено
мнение становище, че обезщетението за забава върху сумите, изразходвани за
лечение на увредения, е дължимо от делинквента, респ. от застрахователя му по
задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, от
момента на извършването на имуществения разход, когато се претърпява
материалната вреда, а не от датата на деликта. С извършването на необходимия
разход за лечение, фактическият състав, от който произтича правото на
обезщетение за този вид вреди е завършен и от този момент отговорният за
заплащането му изпада в забава без покана - по правилото на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
По отношение на претенциите за неимуществени вреди:
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл. 52
от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерий за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото
в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразено с конкретния
случай. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят
характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или са
приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен
от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка,
паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота
му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Видно от
доказателствата по делото, в резултат на пътно-транспортното произшествие,
станало на 24.04.2016 г., на ищците са били причинени описаните в СМЕ травматични
увреждания, като пострадалите безспорно са изпитали болки, страдания и
емоционален стрес. Въпреки това съдът счита, че определените от застрахователя
в писмо с изх. № 92-5394/26.05.2017 г. по щета № 43072951600174 обезщетения за
неимуществените вреди от ПТП на К.А.И. в размер на 18000,00 лв., на К.С.О. в
размер на 300,00 лв., на Р.К.А. в размер на 14000,00 лв. и на М.К.А. в размер
на 400,00 лв. са справедливи и отговарят на принципа на чл. 52 от ЗЗД.
При определянето им е съобразен видът и характерът на травматичните
увреждания на К.А.И. - „амиелично компресионно счупване на тялото на
3-ти поясен прешлен“, а на Р.К.А. - „фрактура на вътрешния глезен на лявата
голямопищялна кост; охлузна рана на дясната буза с размери 2 на 2 см. и множествени
натъртвания на тялото“, както и обстоятелството, че причиняването на тези
травми и лечението им са създали болки и страдания на двамата ищци, които в началото са били с по-голям интензитет и постепенно са намалели. По
време на травмите и в първите 15 – 20 дни след това, когато е започнал процесът
на зарастване, болките и страданията са били с по-голям интензитет. Полученото
счупване на прешлен е довело при пострадалия К.И. до медикаментозно лечение и
имобилизация с ортопедичен колан за срок от повече от месец, като движенията му
са били затруднени, а кракът на детето Р.А. е бил имобилизиран с гипсов ботуш
за около месец, през който пострадалата е изпитвала затруднения в движението и
осъществяване на обичайните си дейности, в това число и посещение на училище. Предвид
възрастта на пострадалия К.А.И. – 31 навършени години към датата на ПТП, обстоятелството,
че според заключението на вещите лица тялото на
счупения прешлен е трайно променено и е възможно ищецът да изпитва в травмираната
зоната болки при студено и влажно време, и факта, че семейството му е пътувало с него при
инцидента, което логично и закономерно е довело до допълнително напрежение и
притеснени, съдът счита, че сумата от 18000,00 лв. е справедлив размер на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, причинени от описаното
увреждане. За разликата над 18000,00 лв. до пълния предявен размер от 80000,00
лв. искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Предвид възрастта
на пострадалата Р.К.А. – 9 навършени години към ПТП, счупването, от което
въпреки, че се е възстановила за около месец, е предизвикало състояние на дискомфорт
и ограничения в ежедневните дейности; стреса от посещението в болничното
заведение, обстоятелството, че детето е преживяло ПТП с участието на семейството
му във възраст, в която може да възприема адекватно случващото се около него и
реалната заплаха, която е имало за здравето на всички, както и че от
свидетелските показания се установява, че пострадалата е все още стресирана и
се напряга, когато се налага да пътува в автомобил, съдът намира, че
обезщетението за претърпените неимуществени вреди, причинени от увреждането, в
размер на 14000,00 лв., съответства на правилото на чл. 52 от ЗЗД. За разликата
над 14000,00 лв. до пълния предявен размер от 40000,00 лв. искът е
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По претенцията на К.С.О., съдът счита, че при
определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид, че въпреки
че е налице травматично увреждане, същото се изразява в „повърхностна травма на дясната предмишница“, която представлява охлузвания
и отоци, които макар да са неприятни, не се характеризират с продължителен възстановителен период, освен това
липсват каквито и да било негативни прогнози за
бъдещото здравословно състояние на ищцата. Въпреки, че от свидетелските показания
безспорно се установява, че два
месеца след катастрофата ищцата страдала от ежедневни болки в гръдната област,
врата и изтръпване на ръката, причинени от засегнат нерв в шийните прешлени, изхождайки
от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, съдът приема, че
пострадалата е предявила настоящия иск за обезщетяване на неимуществени вреди,
претърпени вследствие на удара в ръката. На основание чл. 6, ал. 2 от ГПК,
предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определя от
страните, поради което съдът дължи произнасяне само по фактите и исканията,
въведени в процеса по надлежния ред. С оглед изложеното при разглеждане на претенцията,
съдът не изследва въпроса за наличие на увреждане на нерв, който е причинил
гръдните болки, тъй като по делото не са наведени твърдения по надлежния ред за
неговото съществуване, респективно липсва искане за обезщетяване на ищцата за
евентуално произтеклите вреди в тази връзка. В исковата молба е заявено единствено
твърдение за получен удар в дясната предмишница, поради което съдът дължи
изследване и произнасяне единствено по въпроса получено ли е соченото травматично
увреждане, респективно причинило ли е описаните от ищцата неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания за описания в исковата молба период. За пълнота
следва да се отбележи, че в конкретния случай не става въпрос за претенция за
ексцес, тъй като ищцата не е обезщетена за претърпените вреди от травмата. За
ексцес може да се говори, когато е налице промяна в здравословното състояние на
пострадалия в сравнение със състоянието, при което е присъдено обезщетение,
когато на пострадалия се дължи ново обезщетение за влошаването на
здравословното състояние, но само ако то се намира в причинна връзка с
увреждането, а не се дължи на други фактори и причини, както и когато
влошаването не е било предвидено и съобразено при първоначалното обезщетяване на
вредите. В този случай пострадалият има право да предяви иск за обезщетение,
различен от първоначално предявения. Настъпилите в хода на процеса факти имат
значение за спорното вземане за обезщетение, когато обуславят неговото
придобиване, изискуемост или погасяването му, а когато обезщетението включва и
бъдещите вреди, от значение са и настъпилите в хода на процеса факти, които
обуславят размера на вземането. Това са факти, които биха се преклудирали от
силата на пресъдено нещо на постановеното решение и затова въвеждането им в
процеса от ищеца не е изменение на иска по основание. Ако новонастъпил факт не
би се преклудирал от силата на пресъдено нещо, съдът може да го вземе предвид
само при изменение на иска по основание. Фактите, обуславящи ексцес, не се
вземат предвид от съда, ако съобразяването им би довело до недопустимо
изменение на иска по основание и по петитум (така Решение № 196
от 12.07.2011 г. по гр. д. № 1724/2009 г. IV ГО на ВКС, в този
смисъл и Решение № 1775 от 19.07.2017 г. постановено по възз.гр.дело №
2238/2017 по описа на САС, ГК, VII състав). Неимуществените вреди от стрес във
връзка с травма на близък са неизмерими с пари – какъвто и размер на
обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на
обезщетението не е стойността на човешкия живот, физическо и психическо здраве,
нито път оценява притесненията на ищцата като съпруга и майка. За целите на
реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на
задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Този
критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. По
тази причина съдът счита, че обезщетение за охлузването на ръката и причинения
емоционален стрес в размер на 300,00 лв. съответства на принципа на чл. 52 от ЗЗД. За разликата над 300,00 лв. до пълния предявен размер от 10000,00 лв.
искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Досежно претенцията на М.К.А. съдът счита, че при
определяне на размера на обезщетението следва да се вземе предвид, че въпреки,
че същият не е получил физически травми от ПТП, към датата на ПТП детето е било
на 7 навършени години и е преживяло инцидент с участието на цялото му семейство.
Освен това следва да се отчетат стресът от посещението в болничното заведение,
реалната заплаха, която е имало за здравето и всички, както и фактът, че от
свидетелските показания се установява, че детето е все още се плаши, когато му
се налага да пътува в автомобил. С оглед изложеното съдът определя обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, причинени от увреждането, съгласно чл. 52 от ЗЗД сумата в размер на 400,00 лв. За разликата над 400,00 лв. до пълния
предявен размер от 5000,00 лв. искът е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани
почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева
за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ
/отм./. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, РЕШЕНИЕ № 73 от
27.05.2014 Г. по Т. Д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият
състав споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че независимо
от функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
Тъй като по делото е установено, че определените суми
за обезщетения за неимуществени вреди са заплатени в полза на ищците, съдът, на
основание чл. 235, ал. 3 от ГПК, следва да вземе предвид извършеното от ответника
плащане в хода на процеса, доколкото получаването на сумите и основанието за
плащането не са оспорени. Поради тази причина, искът на К.А.И. до размера от
18000,00 лв., искът на Р.К.А. до размера от 14000,00 лв., искът на К.С.О. до
размера от 300,00 лв. и този на М.К.А. до размера от 400,00 лв., признати за
основателни, следва да бъдат отхвърлени като погасени чрез плащане, извършено от
ответното дружество на 25.05.2017 г.
С оглед частичната
основателността на главните искове следва да бъде уважена и акцесорната
претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при
задължения от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана,
считано от деня на увреждането. Доколкото отговорността на застрахователя е
функционално обусловена от отговорността на деликвента, разпоредбата на чл. 84,
ал. 3 от ЗЗД ще се приложи и по отношение на застрахователя, като същият дължи
законната лихва върху претенцията за обезщетение считано от 13.05.2014 г. (така Решение № 200 от
22.11.2010 г., по т.д. № 84/2010 г., II ТО на ВКС, решение № 6 от 28.01.2010 г. по т. д. № 705/2009 г., решение №
72 от 30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г., решение № 97 от 06.07.2009 г. по т.
д. № 745/2008 г. и решение № 175 от 28.10.2010 г. по т. д. № 54/2010 г., всички
на II ТО на ВКС, постановени по
чл. 290 ГПК). Ответникът дължи върху платената част от всяко от обезщетенията за
неимуществени вреди обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл.
86, ал. 1 от ЗЗД за периода от 24.04.2016 г. до 24.05.2017 г. – денят
предхождащ датата на плащането, извършено на 25.05.2017 г., когато е
заверена банковата сметка на пълномощника на ищците – чл. 75, ал. 3 от ЗЗД, изчислено по реда на чл. 162 от ГПК с помощта на онлайн калкулатор за
законна лихва на http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, в размер на 1983.96
лв. върху сумата от 18000,00 лв. за периода 24.04.2016 г. до 24.05.2017 г.,
1543.08 лв. върху сумата от 14000,00 лв. за периода 24.04.2016 г. до 24.05.2017
г., 33.07 лв. върху сумата от 300,00 лв. за периода 24.04.2016 г. до 24.05.2017
г. и 44.09 лв. върху сумата от 400,00 лв. за периода 24.04.2016 г. до
24.05.2017 г.
По отношение
на разноските:
Съгласно направеното искане в молбата от 06.06.2018 г.
на лист 217, в полза на процесуалния представител на ищците, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК и чл. 38 от ЗА, следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение, тъй като по делото е налице доказателство за осъществяване на
основанията по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА за безплатна правна помощ (договори за
правна помощ и съдействие № № 009855, 009854, 009853 и 009852 от 14.01.2017 г.
на лист 218-221). Дължимата сума е в общ размер на 1422,86 лв., съразмерно на
уважената част от всеки от исковете, изчислена върху заявената претенция във
основа на минималното адвокатско възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения без ДДС, тъй като по делото не е представено доказателство за
регистрация на адвоката по ЗДДС.
Ответникът е
заявил и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Предвид фактическата и правна сложност
на делото, както и с оглед обстоятелството, че съдът е ограничен до
определените в наредбата суми с оглед техния максимум, а не минимум, определя
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лв., съобразно чл. 25, ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Ответникът, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, има право на разноски, съответни на отхвърлената част от
исковете, в размер на 222,10 лв.
Ответникът
следва да заплати в полза на СГС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, сумата от 1435,20
лв., представляваща държавна такса, дължима върху уважената част от иска и 800
лв. – депозит за вещи лица (л. 222 гръб) или общо 2235,20 лв.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на К.А.И., ЕГН **********, с адрес ***, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
следствие на пътно-транспортно произшествие, станало на 24.04.2016 г., около 14:00 часа, на главен път I-4 (София-Варна) при км. 25+300, в землището на с. Сопот, по вина на водача
Д.В.М.,
установена с присъда № 11 от 13.04.2017 г. по нохд № 114 по описа за
2017 на Окръжен съд – Ловеч, чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управлението на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“,
с рег. № ******** е била застрахована при ответника съгласно полица № BG/06/115002318334, в размер на 3100,00 лв. - представляващи стойността на собствения му л.а. марка „Ауди“, модел „А4“, с рег. № ********, погинал
вследствие на ПТП, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД считано от 24.04.2016 г. до окончателното изплащане на
сумата и 80,00 лв. – представляващи стойност на закупени ортопедични материали по фискален бон
с номер 0006358 от 25.04.2016 г., издаден от „О.“ ЕООД, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
считано от 25.04.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД върху сумата от 80,00 лв. за 24.04.2016 г. като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.А.И., ЕГН **********, с адрес ***,
срещу „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматично увреждане „амиелично
компресионно счупване на тялото на 3-ти поясен прешлен“, настъпило
вследствие на пътно – транспортно произшествие, станало на 24.04.2016 г., около 14:00 часа, на главен път I-4 (София-Варна) при км. 25+300, в землището на с. Сопот, по вина на водача
Д.В.М.,
установена с присъда № 11 от 13.04.2017 г. по нохд № 114 по описа за
2017 на Окръжен съд – Ловеч, чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управлението на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“,
с рег. № ******** е била застрахована при ответника съгласно полица № BG/06/115002318334, за сумата от 18000,00
лв. като погасен
чрез плащане, извършено от ответното дружество на 25.05.2017 г., а за разликата
над 18000,00 лв. до пълния предявен размер от 80000,00 лв. като неоснователен,
като ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.А.И., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 18000,00 лв. за периода от 24.04.2016 г.
до 24.05.2017 г. (изчислено в размер на 1983.96 лв.).
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.К.А., ЕГН **********, действаща чрез
своя баща и законен представител К.А.И., с адрес ***, срещу „ДЗИ - О.З.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматично увреждане „фрактура на вътрешния глезен на лявата
голямопищялна кост; охлузна рана на дясната буза с размери 2 на 2 см. и
множествени натъртвания на тялото“, настъпило вследствие на пътно – транспортно
произшествие, станало на 24.04.2016 г., около 14:00 часа, на главен път I-4 (София-Варна) при км. 25+300,
в землището на с. Сопот, по вина на водача Д.В.М., установена с присъда № 11
от 13.04.2017 г. по нохд № 114 по описа за 2017 на Окръжен съд –
Ловеч, чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управлението на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № ******** е била
застрахована при ответника съгласно полица № BG/06/115002318334, за сумата от 14000,00 лв., като погасен чрез плащане, извършено
от ответното дружество на 25.05.2017 г., а за разликата над 14000,00 лв. до
пълния предявен размер от 40000,00 лв. като неоснователен, като ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.К.А., ЕГН **********,
действаща чрез своя баща и законен представител К.А.И., с адрес ***, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 14000,00 лв. за периода от 24.04.2016 г. до
24.05.2017 г. (изчислено в размер на 1543.08 лв.).
ОТХВЪРЛЯ предявения от К.С.О., ЕГН **********, с адрес ***,
срещу „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищцата застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматично увреждане „повърхностна травма на дясната предмишница“, настъпило
вследствие на пътно – транспортно произшествие, станало на 24.04.2016 г., около 14:00 часа, на главен път I-4 (София-Варна) при км. 25+300, в землището на с. Сопот, по вина на водача
Д.В.М.,
установена с присъда № 11 от 13.04.2017 г. по нохд № 114 по описа за
2017 на Окръжен съд – Ловеч, чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управлението на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“,
с рег. № ******** е била застрахована при ответника съгласно полица № BG/06/115002318334, за сумата от 300,00
лв., като погасен
чрез плащане, извършено от ответното дружество на 25.05.2017 г., а за разликата
над 300,00 лв. до пълния предявен размер от 10000,00 лв. като неоснователен,
като ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.С.О., ЕГН **********, с
адрес ***, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата от 300,00 лв. за периода от 24.04.2016 г.
до 24.05.2017 г. (изчислено в размер на 33.07 лв.).
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.К.А., ЕГН **********, действащ чрез
своя баща и законен представител К.А.И., с адрес ***, срещу „ДЗИ - О.З.“ ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.
226, ал. 1 КЗ /отм./ за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматично увреждане „множество
натъртвания и охлузвания по тялото“, настъпило вследствие на пътно – транспортно
произшествие, станало на 24.04.2016 г., около 14:00 часа, на главен път I-4 (София-Варна) при км. 25+300,
в землището на с. Сопот, по вина на водача Д.В.М., установена с присъда № 11
от 13.04.2017 г. по нохд № 114 по описа за 2017 на Окръжен съд –
Ловеч, чиято гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при
управлението на лек автомобил марка „Рено“, модел „Меган“, с рег. № ******** е била
застрахована при ответника съгласно полица № BG/06/115002318334, за сумата от 400,00 лв., като погасен чрез плащане, извършено
от ответното дружество на 25.05.2017 г., а за разликата над 400,00 лв. до
пълния предявен размер от 5000,00 лв. като неоснователен, като ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.К.А., ЕГН **********,
действащ чрез своя баща и законен представител К.А.И., с адрес ***, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 400,00 лв. за периода от 24.04.2016 г. до
24.05.2017 г. (изчислено в размер на 44.09 лв.).
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати на адвокат Р.С.Р., ЕГН **********, Великотърновска
адвокатска колегия, с адрес на кантората в гр. *******, на основание чл. 38 от
Закона за адвокатурата, сумата от 1422,86 лв. - адвокатско
възнаграждение за тази инстанция.
ОСЪЖДА К.А.И., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на
„ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 222,10 лв. – разноски за тази инстанция.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 2235,20 лв., представляваща държавна такса, дължима
върху уважената част от исковете и разноски за експертиза.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: