РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. ХАСКОВО , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР.
СЕРАФИМОВА-ДИМИТРОВА
ТОДОР ИЛК. ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря Р* П. Р*
като разгледа докладваното от ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500273 по описа за
2021 година
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба,подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж - Франция, с рег. № *******, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България” КЧТ, с ЕИК ********* против Решение № 260118/22.02.2021 г.,по гр.дело №
689/2020 г., по описа на Районен съд – Хасково.
С решение №260118/22.02.2021 г. по гр.д. № 689 по описа за 2020 г., Районен съд
– Хасково е отхвърлил предявените искове от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж
- Франция, с рег. № 5*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България”
КЧТ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Младост 4”,
Бизнес Парк София сгр.14 против ответника А* Е* С. с ЕГН ********** от гр. Х*** ул.
„К*М*” № ***, да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца по сключен
помежду им договор за потребителски паричен кредит - револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-1***, оторизационен код ***, от 13.06.2017 г. –
сумите, както следва: главница от 5 078,57 лв. ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 23.12.2019 г. до окончателното изплащане и
обезщетение за забава върху нея от 250,70 лв., за периода 20.11.2017 г. - 11.12.2019 г.,за
1
които суми е била издадена заповед № 22 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 20.01.2020 г., по ч.гр.дело № 3970/ 2019 г. на Районен съд – Хасково.
Районен съд- Хасково е осъдил А* Е* С., с ЕГН **********, да заплати на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс”С.А., Париж - Франция, с рег. № *****, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ, с ЕИК *********; по сключен помежду им
договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-1***, оторизационен код ***, от 13.06.2017 г.
сумата от 199,96 лева за главница, ведно със законната лихва от 13.05.2020 г. до
окончателното й изплащане; както и направените по делото разноски в размер на 15,13
лева,като искът за главницата за разликата до пълния предявен размер от 5 078,57 лв., със
законната лихва от датата на предявяването му 16.03.2020 г. до окончателното
изплащане,както и изцяло иска за сумата от 250,70 лв. - обезщетение за забава, за периода
20.11.2017 г. - 11.12.2019 г., са отхвърлени.Районен съд- Хасково е осъдил въззивника „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, да заплати на А* Е* С. сумата от 900,88
лв. – представляваща напавени по делото деловодни разноски.
Недоволен от решението е останал въззивникът „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж - Франция, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България” КЧТ,
който в законоустановения срок обжалва същото, с оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност.Във въззивната жалба са изложени подробни съображения по всеки
един от пунктовете на постановеното решение.Въззивникът счита, че с ангажираните
доказателства е установил съществуването на вземането спрямо ответника, поради което
счита, че неправилно и в противоречие с установената по делото фактическа обстановка и
със съдебната практика първоинстанционния съд е отхвърлил исковите претенции.
Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на
първоинстанционния съд и вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което
да уважи изцяло исковата претенция по чл. 422 от ГПК. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемата
страна А**Е**. С..
СЪДЪТ, след като прецени събраните по делото доказателства и във връзка с
наведените във въззивната жалба оплаквания, намира следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., Париж, Франция, с ЕИК *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс"С.А. клон
България, с ЕИК *********, с искова молба, с която срещу А** Е** С. са предявени искове
с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, вр. чл.9 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/, вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД. При условията на
евентуалност и в случай на отхвърляне на установителния иск ищецът предявява и
2
осъдителен иск с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК.
Ищецът твърди, че с договор за потребителски заем с номер PLUS -***/
13.06.2017г. отпуснал на ответника паричен кредит в размер на 5 600 лв. и закупуването на
застраховка от 1 128,96 лв.Сумата, предмет на договора, била изплатена от кредитора по
начина, уговорен в чл.1 от договора, с което ищецът изпълнил задължението си по договора.
Усвояването на сумата ответникът удостоверил с полагането на подписа си в поле
„Удостоверение на изпълнението“.Съгласно чл.3 от договора, за ответника възникнало
задължението, да погаси заема на 36 броя месечни вноски всяка от по 284,68 лв., които
съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването, съгласно годишния
% на разходите и годишния лихвен %, посочени в параметрите на договора.Твърди се в
исковата молба,че ответникът е преустановил плащането на вноските по кредита на
20.10.2017 г., до която дата били погасени 3 месечни вноски.Съгласно чл.5 от договора,
вземането на ищеца било предсрочно изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят
просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска,като ответникът следвало да заплати остатъка по заема в размер на 5078,57
лв., представляващ оставащите 33 броя погасителни вноски към 20.11.2017 г., когато станал
изискуем целият му размер. На ответника била изпратена покана за доброволно изпълнение,
в която ищецът изрично обявил вземането си за изискуемо и го поканил да погаси. Поканата
била изпратена на адреса на ответника вписан в договора. Въпреки отправената покана до
момента сумите по договора не били изплатени, поради което ищецът счита,че за него е
налице правен интерес от предявяването на иска. Потърсил вземането си по реда
на чл.410 от ГПК,като подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК до ХРС. Образувано било производство по ч.гр.дело № 3970/2019 г., по което била
издадена заповед за изпълнение, против която длъжникът възразил, при което и на
основание чл.415 ал.1 т.1 от ГПК, ищецът предявява настоящия иск.
Моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че е налице
вземане на ищеца от ответника в размер на 5 078,57 лв. - главница и 250,70 лв. обезщетение
за забава за периода 20.11.2017 г. - 11.12.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащан и че ответникът му дължи посочените
суми. Претендира направените разноски в заповедното производство и разноските в
настоящото производство. При условията на евентуалност в случай, че бъде отхвърлен
установителния иск поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, то
моли съда да приеме, че предявява осъдителен такъв, а исковата молба да се приеме като
волеизявление за обявяването на кредита за изискуем. Ищецът предявява при условията на
евентуалност осъдителен иск за 5 078,57 лв. – главница и обезщетение за забава в размер на
законната лихва от 250,70 лв., за периода от настъпване на предсрочната изискуемост на
кредита 20.11.2017 г. до 11.12.2019 г.
Ответникът А* Е**. С. в срока по чл.131 от ГПК оспорва предявения иск
изцяло.Признава, че сключил договор с ищеца, като заемната сума, която е получил от него
3
била в размер на 4 942,65 лв. на 14.06.2017 г., видно от месечно извлечение по
разплащателната му сметка в „Банка ДСК" ЕАД. Заплащал вноските по кредита по 15 броя
разписки за извършените от него плащания, в общ размер на 6 364,04 лв., подробно описани
в отговора му.Твърди,че при сключването на процесния договор за кредит били нарушени
изискванията на ЗПК и добрите нрави, което го правело недействителен.По отношение на
шрифта на отделните елементи на договора – не било спазено изискването на чл.10 ал.1 т.1
от ЗПК. В случая видимо по-малък бил размерът на шрифта на Общи условия „Сертификат
PLUS-1***" и Общи условия за застраховка „Защита на плащанията", които били
неразделна част от договора. Това представлявало нарушение на чл.5 ал.4 от ЗПК. Относно
годишния процент на разходите и лихвения процент, уговорени били ГПР в размер на
44,38%, лихвен процент – 34,47% и общ размер на плащанията 10 248,48 лв. приложение
намирал чл.22, вр. чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, при което договорът за потребителски кредит бил
недействителен.
Липсвали уговорка за условията за прилагането на лихвения процент; уточнение
на базата, на която се начислява и дали е върху целия размер на кредита или върху
остатъчната главница. Не ставало ясно как е разпределен лихвеният процент във времето и
липсвала ясно разписана методика на формиране на ГПР /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира/. Липсата на изрично посочените в чл.22, вр. чл.10 ал.1 и
чл.11 от ЗПК, реквизити на договора за кредит водели до недействителността му.
Посочените в договора лихвен процент и ГПР били некоректно изчислени, като
били занижени спрямо реалните годишен лихвен процент – 44,61% и ГПР – 54,96%.
Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК, ГПР по кредита не можел да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове, определена с постановление на МС
на РБ,а в случая, реалният ГПР в размер на 54,96% надвишавал петкратно размера на
законната лихва. Според ал.5 на чл.19 от цитирания закон, клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал.4, се считали за нищожни.Относно годишния лихвен процент, в
съдебната практика трайно се приемало, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва
/а за обезпечени кредити - двукратния размер на законната лихва/. При сключване на
договора размерът на законната лихва бил 10%, при което реалният лихвен процент в
размер на 44,61% бил четирикратно по-висок от нея. Уговорката противоречала на добрите
нрави и била нищожна, при което следвало да се приеме, че лихвата не е уговорена между
страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ответника.Позовава
се е и на разпоредбата на чл.22 от ЗПК, съгласно която когато не са спазени изискванията
на чл.10 ал.1, чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20, договорът за потребителски кредит е недействителен,
и на основание чл. 23 от ЗПК,потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредитите.С оглед изложеното ответникът счита,че по
процесния договор ответникът дължи единствено главница в размер на преведената му от
заемодателя сума от 4 942,65 лв., а той извършил плащания в общ размер на 6 364,04 лв.,
4
при което не дължал нищо на кредитора. Исковете били изцяло неоснователни и като такива
следвало да се отхвърлят, като на ответника се присъдят направените по делото разноски.
За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил
изложените от страните доводи и съображения и събраните по делото доказателства,
поотделно и взети в тяхната съвкупност.
Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди изцяло, като въззивният съд на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите
на обжалвания съдебен акт.
Не се спори по делото,че между ищеца като кредитор и ответника, като
кредитополучател, е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-**,
оторизационен код ***, от 13.06.2017 г. По силата на договора,на ответника е отпуснат
кредит за потребителски цели в размер на 5 600 лв. с размер на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията” от 0 лв., застрахователна премия от 1 128,96 лв.,или
общ размер на кредита от 5 600 лв., такса ангажимент 196 лв.; при 36 броя месечни
погасителни вноски от по 284,68 лв., с обща стойност на плащанията 10 248,48 лв., ГПР от
44,38% и лихвен процент от 34,47%. Договорът съдържа погасителен план, в който са
посочени ежемесечните 36 бр. погасителни вноски в периода 20.07.2017 г.– 20.06.2020 г.,
всяка от които в размер от по 284,68 лв.В чл.1 от договора страните са уговорили, че
договорът за кредит влиза в сила при подписването му. Според чл.2, размерът на заема е
равен на сумата, посочена в поле „Общ размер на кредита“, като с подписването на
договора, кредитополучателят давал изричното си съгласие, от тази сума кредиторът
директно да удържи сумата по задължение на кредитополучателя, а именно – сумата от
461,35 лв., във връзка с договор PLUS-***, с която ще погаси напълно
задълженията.Размерът на кредита за покупка на застраховка „Защита на плащанията” ще
бъде платен директно на застрахователния агент „Директ Сървисис“ ЕАД, а посочената сума
в поле „Застрахователна премия“ е разделена на равен брой вноски, съответстващи на
посочения брой вноски в поле „Брой погасителни вноски“ и е част от всяка месечна
погасителна вноска, посочена в поле „Месечна погасителна вноска“. В същата клауза от
договора е уговорено, че кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в
съответното поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент
по смисъла на §1 т.5 от ЗПК, при съдържащите се в него условия, размери и срокове.Таксата
се заплаща от кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържа сумата
за нея от общия размер на кредита. Предоставянето на сумата по чл.2 съставлявало
изпълнение на задължението на кредитора да предостави заема и създавало задължение за
кредитополучателя да му плати погасителните вноски по погасителния план, включващи
изплащане на главница по заема, ведно с надбавка, съставляваща печалба на кредитора; а
началната дата на изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема,
че годината има 365 дни и договорът е валиден за целия срок, като страните изпълняват
точно задълженията си /чл.3/.Предвидено е, погасителните вноски да се плащат не по-късно
от определените дати, наречени „падеж” и посочени в полето „погасителен план” /чл.4/. При
забава на една или повече месечни вноски, е уговорено - кредитополучателят да дължи
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху
всяка забавена погасителна вноска /чл.5/. В същата клауза от договора е уговорено, че при
просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората
непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
5
включително надбавки и обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на
съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост. Месечните
погасителни вноски покриват компонентите на задължението в последователност –
разноски, лихва и главница /чл.7/.
По делото е приложена изпратена от ищеца до ответника покана с дата
17.04.2018 г., че е преустановил плащането на вноските по процесния договор на 20.10.2017
г., при което вземането по същия било обявено за предсрочно изискуемо, поради
просрочени 2 или повече месечни вноски, като задължението му възлизало на сумата от
общо 8 776,52 лв., от които: главница- 5 543,19 лв., 3 004,53 лв.-договорна лихва и 228,80 лв.
обезщетение за забава.
За вземанията си против ответника, ищецът подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК с вх.рег. № 25722/ 27.12.2019 г. въз основа на което
е образувано ч.гр.дело № 3970/2019 г. на РС- Хасково. Издадена е била заповед № 22 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.01.2020 г., по силата на която е
разпоредено, длъжникът – ответникът в настоящото производство да заплати на кредитора –
ищецът в настоящото производство сумите както следва – 5 078,57 лв. за главница по
договор за потребителски заем с номер PLUS– ****/13.06.2017 г., с 253,53 лв. мораторна
лихва от 20.11.2017 г. до 18.12.2019 г., и законната лихва върху главницата от 23.12.2019 г.
до изплащане на вземането, както и сумата от 106,59 лв. заплатена държавна такса и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение, разноски по делото; като вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнение на задължение за плащане на парични вноски по договор за
потребителски заем с номер PLUS -*****/ 13.06.2017 г. и настъпила предсрочна
изискуемост на цялото вземане, за която длъжникът е бил уведомен. В рамките на срока по
чл.414 ал.2 от ГПК, ответникът е депозирал възражение, че не дължи изпълнение на
вземането по заповедта за изпълнение, при което на 17.02.2020 г. заявителят е получил
указания, да предяви иск за установяване на вземането си, което е направил в срок с
настоящата искова молба с вх.рег. № ****/ 17.03.2020 г., изпратена по куриер.
Предявеният установителен иск е допустим, като подаден в законоустановения за
това в чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.4, вр. ал.1 т.1 от ГПК, от надлежна страна.
В исковото производство което е продължение на заповедното производство,в
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на
вземането си по заповедта за изпълнение, а в тежест на ответника е да докаже извършено
плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
По делото са представени Приложение № 2 към чл.5 ал.2 от ЗПК и Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с дата 13.06.2017 г., подписан от негов представител,
съдържащ горецитираните съществени условия по процесния договор за кредит,в който е
посочено, че за получаването на кредита или за получаването му при конкретно предлагани
6
условия не се изисква задължително сключване на договор за застраховка, свързан с
договора за кредит, или друг договор за допълнителна услуга.Приложен към договора е и
сертификат № PLUS-***** от „Кардиф животозастраховане, клон България“ и „Кардиф
общо застраховане, клон България“. Според него, посочените застрахователи са се
съгласили, да застраховат срещу заплащане на застрахователна премия, съгласно ОУ на
застраховка „Защита на плащанията” – ответника по пакет „Стандарт“ и по пакет
„Комбинирана защита“ за посочени покрити рискове, при съответните начини на определяне
на застрахователната сума и на застрахователната премия, относими за кредити, в т.ч. в
размер от 3 001 лв. до 10 000 лв., или за срок над 24 месеца и до 10 000 лв. – с месечен
застрахователен период и размер на застрахователната премия 0,560% от финансираната
сума, дължима месечно. За ползващи се лица в сертификата са посочени ищцовото
дружество и застрахованият по пакет „Стандарт“,а по пакет „Комбинирана защита“ –
застрахованият. С подписването на сертификата, ответникът като застрахован е
удостоверил, че е информиран за покритията по трите цитирани пакета, че е получил,
прочел, разбрал и приема ОУ на застраховка „Защита на плащанията“, както и че е съгласен
при настъпване на застрахователно събитие, застрахователното плащане да бъде в полза на
ищеца. Сертификатът носи дата 13.06.2017 г., както и подпис за застраховано лице и за
кредитор; както и отбелязване, че тази застраховка е сключена с посредничеството на
„Директ Сървисис“ ЕАД. Приложени са Общи условия за застраховка „Защита на
плащанията“ /по застрахователни пакети „Стандарт“ и „Комбинирана защита“/ на
кредитополучателите по договор за паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта, сключени от една страна,
между застрахователите „Кардиф животозастраховане, клон България“ и „Кардиф общо
застраховане, клон България“,а от друга, ищецът в настоящото производство.
Коментираните сертификат и ОУ са с видимо по-ситен шрифт, в сравнение с този на
процесния договор за кредит.По делото се представиха още кратък медицински въпросник
за приемане за застраховане, подписан на 13.06.2017 г. от ответника, като кандидат за
застраховане; както и още един сертификат № CARD-1***, подписан на 13.06.2017 г. от
ответника за застраховка по пакет „Защита на плащанията по кредитни карти“ със
съдържание, идентично на горепосоченото по първия сертификат, както и ОУ за
застрахователна програма „Защита на плащанията по кредитни карти“.Представен е и
документ с номер на банкова сметка на клиент – ответникът, издаден от „Банка ДСК“ ЕАД
на 13.06.2017 г. извлечение по кредит PLUS-***, съдържащо погасителен план, таблица с
получени плащания и таблица с разнесени плащания - към дата 16.03.2020 г. Данните по
погасителния план са идентични с гореописаните по плана, съдържащ се в договора между
страните, но в повече е посочено – какви компоненти покрива всяка една от 36-те
ежемесечни погасителни вноски, респ. съответните части от главница и лихва по кредита и
главница застраховка по кредита.
Извършените плащания по кредита представляват 3 броя плащания от по 284,68
лв., на датите 20.07.2017 г., 01.09.2017 г. и 05.10.2017 г., всички общо в размер на 854,04
7
лв., които ищецът е отнесъл към погасяването изцяло на първите 3 вноски по кредита.
Посочени са като останали непогасени суми, както следва: главница по кредита от общо 5
355,03 лв., лихва по кредита от общо 3 004,53 лв. и застраховка от общо 188,16 лв.; или
всичко общо дължимо 8 547,72 лв.Длъжникът посочва още 10 плащания като извършени
преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем, а именно: на 18.07.2018 г. – 1000 лв.,
на 08.08.2018 г. – 450 лв., на 07.09.2018 г. – 200 лв., на 19.10.2018 г. – 300 лв., на 14.11.2018
г. – 450 лв., на 13.12.2018 г. – 600 лв., на 28.01.2019 г. – 200 лв., на 01.03.2019 г. – 500 лв., на
27.03.2019 г. – 350 лв. и на 17.06.2019 г. – 300 лв., всичко общо – 4 350 лв. За така
извършените от ответника плащания по договорапо делото са представени 13 броя
разписки, издадени от „Изипей“ АД, а именно: - № *****/20.07.2017 г. за сумата от 284,68
лева,- № ***/01.09.2017 г. за сумата от 284,68 лева, № ********/05.10.2017 г. за сумата от
284,68 лева, - № ***/17.07.2018 г. за сумата от 1 000 лева,- № ******6/07.08.2018 г. за сумата
от 450 лева,- № ***/06.09.2018 г. за сумата от 200 лева,- № ***/18.10.2018 г. за сумата от 300
лева,- № ****/13.11.2018 г. за сумата от 450 лева,- № 0***/12.12.2018 г. за сумата от 600
лева,- № ***/25.01.2019 г. за сумата от 200 лева,- № ***/28.02.2019 г. за сумата от 500 лева,-
№ ****/26.03.2019 г. за сумата от 350 лева и - № ***/15.06.2019 г. за сумата от 300 лева;
всичко общо – 5 204,04 лева. Останалите две разписки, представени от ответника, издадени
му също от „Изипей“ АД, не се отнасят за плащания по процесния договор, а именно:- №
****/11.09.2018 г. за сумата от 240 лева, с получател „Юробанк” АД, представляваща вноска
по договор ***** /л.64/; и № ***/23.09.2018 г. за сумата от 920 лева, с получател „БНП
Париба CARD”, представляваща вноска по **** /л.65/. Видно от представено от ответника
месечно извлечение по негова разплащателна сметка за периода 01.06.-02.07.2017 г.,
издадено му от „Банка ДСК“ ЕАД; в началото на периода наличността му е 0, като на
14.06.2017 г. има постъпление от 4 942,65 лв. от ищцовото дружество по процесния договор
за кредит.
Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза в договора за
кредит размерът на шрифта е 12, с изключение на изразите в него «подпис на клиент» и
«подпис на кредитор», които са с размер на шрифта 11, и последният ред от всяка от 7-те
страници от договора, които са с размер на шрифта 10. В кратък медицински въпросник за
приемане за застраховане размерът на шрифта е 10, с изключение на изразите „подпис на
застрахован”, „подпис на застраховащия” и „страница 1 от 19””, които са с размер на
шрифта 8. В сертификат № PLUS-**** е използван размер на шрифт 10, с изключение на
цитирани в заключението на вещото лице части от текста, които са с размер на шрифта 8. В
ОУ на застраховка „Защита на плащанията“ размерът на шрифта е 10, с изключение на
цитирани изрази в долната част на всеки лист, изпълнени с размер на шрифта 8. В
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити размерът на шрифта е 12, с изключение на цитирани изрази в долната част на всеки
лист, изпълнени с размер на шрифта 8.
При така установените по делото факти и обстоятелства следва да да се приеме,че
8
е налице облигационното правоотношение, от което ищецът черпи права. Договор за
кредит попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, в сила от
12.05.2010 г. и по отношение на него е приложима общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне, в сила от 10.06.2006 г. (§ 13 т. 12 от ДР на ЗЗП, вр. чл. 143 и сл.
от ЗЗП), както и нормите на Европейското общностно право - Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Съдът
следи служебно и при незаявено основание за нищожност на договора, когато е нарушена
норма, предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на
доказателства,основанието е относимо до формата /външната страна на представения
правопораждащ спорното право документ/,налице противоречие с добрите нрави и е налице
неравноправна клауза в потребителски договор.
Общата потребителска закрила по чл.146 ал.1 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, предвижда,
че неравноправните клаузи в договори между потребители и търговци са нищожни, като е
обусловена от две предпоставки: потребителски характер на договора и липса на
индивидуално договаряне, доколкото въведената като общо правило за всички държави от
ЕС система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба
страна спрямо доставчика (включително и при финансова услуга), от гледна точка както на
преговорните си възможности, така и на степента си на информираност.
В конкретния случай клаузите на договора не са индивидуално уговорени с
кредитополучателя. Въпреки указаната му доказателствена тежест, в т.ч. с указания по
чл.146 ал.2 от ГПК, ищецът не представи убедителни писмени доказателства за това–
ответникът да е получил подробна преддоговорна информация от заемодателя за точните
параметри на кредита – за общите разходи по кредита и за обективните критерии, въз основа
на които могат да се изменят, ГЛП, методът за изчисляване на лихвата, както и условията за
промяната й, допълнителни задължения, свързани с разплащанията. Този извод на съда не се
променя и от представения по делото Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с дата
13.06.2017 г. Макар да съдържа съществените условия по процесния договор за кредит,
същият е подписан единствено от представител на ищеца, но не и от ответника. В този
смисъл, клаузите на процесния договор по отношение на ГЛП, ГПР и допълнителни такси
са неравноправни, по силата на чл.143 т.9 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК, т.к. налагат приемането
на условия, с които потребителят не е имал възможност да се запознае преди сключването
на договора; в резултат на което той не е бил в състояние да прецени икономическите
последици от сключването на договора, съставляващо отделно основание по силата на
чл.143 т.18 от ЗЗП, вр. чл.24 от ЗПК.При позоваване на неравноправен характер на
договорна клауза от потребител или при служебна проверка от съда за евентуално
неравноправен характер на клауза от потребителски договор, съгласно решение №
23/07.07.2016 г. по т.д. № 3686/14 г. на ВКС, І т.о., търговецът или доставчикът следва да
установи индивидуалното уговаряне на оспорената клауза, като само обстоятелството, че
9
договорът е подписан е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя. С оглед
изложеното клаузите от процесния договор относно ГЛП и ГПР са неравноправни и
неиндивидуално уговорени /чл.146 ал.1, вр. чл.143 т.9 и 18, вр.чл.147 от ЗЗП, вр. чл.26 ал.1
от ЗЗД, вр. чл.24 от ЗПК, поради което са нищожни.Независимо от съображенията
основаващи се на общата потребителска закрила по ЗЗП, в случая е налице и
недействителност на процесния договор за потребителски кредит, на основание ЗПК.
Съгласно чл.22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не са
спазени изискванията на чл.11 ал.1 т. 11 от ЗПК, която разпоредба не е била съобразена при
сключването на договора.Съгласно чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.10 ал.1 - договорът да е сключен в
писмена форма по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят
с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12. В тази насока са и чл.147 ал.1
от ЗЗП и чл.5 от Директива 93/13/ЕИО, че клаузите на договорите, предлагани на
потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. От страна на
ищеца по делото не са ангажирани доказателства за метода на определяне на ГЛП и ГПР, в
т.ч. за вида на компонентите, които участват при определяне на стойността им, с посочване
на техните количествени изражения и относителните им тегла, при което не са изпълнени
изискванията на чл.33а от ЗПК. Видно от заключението на съдебно –счетоводната
експертиза се установява, че всъщност ГПР е по-висок от посочения в договора и възлиза на
45,1896%, при приложен ефективен лихвен % в размер на 35%. Така ответникът като
потребител към датата на сключване на договора,който е релевантният момент за преценка
неравноправието на оспорените клаузи /чл.145 ал.1 от ЗЗП/ - не е разполагал с информация
относно съществени условия на договора – за ГЛП и за ГПР, определяни по неясна
методика.Видно от заключението на съдебно – техническата експертиза в процесния
договор за кредит размерът на шрифта е 12, но с по-нисък размер на шрифта са
приложенията към договора - кратък медицински въпросник за приемане за застраховане,
сертификат № PLUS-*******, ОУ на застраховка „Защита на плащанията“,т.е констатирано
е и самостоятелно основание за недействителността на договора по чл.22, вр. чл.10 ал.1 от
ЗПК.По делото е установено,че падежната дата на последната вноска по погасителния план
е 20.06.2020 г., като падежът не е бил настъпил към датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК -23.12.2019 г.респ. към датата на депозиране на исковата молба по чл.422 от
ГПК - 16.03.2020 г. и към датата на получаване от ответника на преписите от исковата
молба и приложенията й, но е настъпила към датата на приключване на устните състезания
по делото -25.01.2021 г. И независимо, че кредитът не е бил надлежно обявен за предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението следва да се съобразят както дължимите вноски с
настъпил падеж до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
така и вноските за които е настъпил падежа от подаване на заявлението до приключване на
съдебното дирене, съгласно указанията, дадени с ТР № 8 от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г.
на ОСГТК на ВКС. Вземането, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение не е изискуемо, независимо че кредиторът се е позовал на
10
предсрочната изискуемост на целия остатък от кредита в исковата молба. В тази хипотеза
изискуеми са само вземанията, представляващи вноски по кредита и други акцесорни
вземания (неустойки, лихви), които са с настъпил падеж към датата на подаване на
заявлението.За събиране на вноските с ненастъпил падеж и/или за остатъка от кредита,
обявен за предсрочно изискуем след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, кредиторът разполага с правото да предяви осъдителен иск, включително
съединен с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК.В случая волеизявлението на ищеца за предсрочна
изискуемост на вземането му е отправено до ответника с исковата молба и е получено на
08.05.2020 г. от който момент за ответника възниква задължението да плати. Вземането,
което не е било изискуемо в заявения размер и не е било възникнало на предявеното
основание с оглед на факти, осъществили се след подаване на исковата молба.
Предвид обусловеността на установителния иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК, от издадентаа заповед за изпълнение за вземане, предметът на делото е обвързан от
основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Уведомяването
на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на
препис от исковата молба има за последица настъпване на изискуемостта към този
момент.Вземането по този иск може да се признае за съществуващо единствено в размер на
неплатените от длъжника погасителни вноски по кредита към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед на изпълнение, които са послужили като основание на
кредитора да твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, а за остатъка от
кредита – да се отхвърли, респ. за частта от кредита, за която кредиторът е считал, че е
настъпила предсрочна изискуемост. За този остатък може да се предяви осъдителен иск,
включително съединен с иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, какъвто иск е предявен от ищеца при
условията на евентуалност. Извършените плащания от страна на ответника по договора
представляват 13 броя плащания в периода 20.07.2017 г. – 17.06.2019 г. всичко общо в
размер на 5 204,04 лв. Неоснователно е възражението на ответника, че към погасяването на
процесното му задължение се отнася и плащането по представените от него още две
разписки, издадени му от „Изипей“ АД, а именно: № *****/11.09.2018 г. за сумата от 240
лева, с получател „Юробанк” АД, представляваща вноска по договор 496013 /л.64/; и - №
*****/23.09.2018 г. за сумата от 920 лева, с получател „БНП Париба CARD”, представляваща
вноска по ***** /л.65/.Тези вземания не следва да се вземат предвид и осъдителния иск се
явява основателен до размера от 199,96 лв.Върху уважения размер на главницата по
осъдителния иск, по общото правило на чл.86 от ЗЗД и по клаузите на договора се дължи
обезщетение за забава, считано от датата на падежа на всяка просрочена погасителна вноска
поотделно до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 23.12.2019 г. Ищецът
претендира лихва за по-кратък период, а именно до 11.12.2019 г., който следва да бъде
съобразен и според извършеното от ответника частично плащане в периода 20.07.2017 г. –
17.06.2019 г., всичко общо в размер на 5 204,04 лв.Предвид изложените съображения,
предявеният установителен иск следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен и
недоказан, а осъдителният иск следва да се уважи частично за главница в размер на 199,96
11
лв., ведно със законната лихва от 13.05.2020 г. до окончателното й изплащане, като искът за
главницата за разликата до пълния предявен размер от 5 078,57 лв.ведно със законната лихва
от датата на предявяването му 16.03.2020 г., както и изцяло иска за сумата от 250,70 лв.
обезщетение за забава за периода 20.11.2017 г. - 11.12.2019 г., следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
По изложените съображения и поради съвпадане изводите на двете съдебни
инстанции първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди изцяло.
С оглед изхода на спора и неоснователността на жалбата, на въззивника не се
дължат разноски.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260118/22.02.2021 г.,по гр.дело № 689/2020 г., по
описа на Районен съд – Хасково.
Решенето не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12