№ 592
гр. София, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20211110137063 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. от ГПК.
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание 92, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 299 от ЗЕС, за признаване за установено, че за ищеца „Т.Б.“ ЕАД
съществува правото на парично вземане по отношение на ответника М. СТ. Ж. за сумата от
62,46 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 04.09.2017 г., с допълнително споразумение от 27.03.2018 г., за мобилен номер
++359*********, удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.дело №4982/2021 г. по описа на СРС.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията на 18.08.2021г., в
законоустановения едномесечен срок, оспорва иска по основание и размер. Счита, че
ищецът не доказва пълно и главно наличието на облигационна връзка, както и че е изправна
страна; евентуално, че правоотношението е прекратено надлежно с писмено предизвестие.
Счита клаузите от договора и ОУ, касаещи правото на ищеца на неустойка за неравноправни
и нищожни по арг. от чл. 146, ал. 1и ал. 2 от ЗЗП. Навежда възражение за изтекла
погасителна давност.
В свое становище от 16.11.2021 г. по спора ищецът оспорва отговора на искова
молба, като поддържа, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение,
произтичащите задължения от които е изпълнил. Твърди, че ответникът е допуснал
неизпълнение за задължението си по чл. 19б, б. „в“ от ОУ, поради което договорът между
страните е прекратен. Пояснява, че договорът е прекратен поради неизпълнение, а не
развален, като за изявлението за прекратяване не се изисква форма за действителност или
доказване. Заявява, че претендираната неустойка не е прекомерна и не противоречи на
добрите нрави.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
1
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От предметното съдържание на приетите по делото Договор за мобилни услуги за
номер ++359********* от 25.11.2015 г., ведно с ОУ, и сключените към него Допълнителни
споразумения съответно от 04.09.2017 г. и от 27.03.2018 г. се установява, че между страните
е налице валидно облигационно правоотношение, съгласно което ищцовото дружество се
задължава да предоставя мобилни услуги, а ответникът да заплаща месечните абонаментни
такси, определени със съглашенията. Задължението за плащане на абонамента такса
възниква ежемесечно, предварително, срещу предоставен достъп до мрежата, като е
ирелевантно дали фактически абонатът е ползвал услугите, съответно дали се е възползвал
от представения му достъп до мрежата. В случая се установи по делото, че достъп е
предоставен, доколкото обратното не би обосновало сключването на процесните
допълнителни споразумения. Следва да се отбележи, че задължението за плащане на
абонамента такса възниква ежемесечно, предварително, срещу предоставен достъп до
мрежата, като е ирелевантно дали фактически абонатът е ползвал услугите, съответно дали
се е възползвал от представения му достъп до мрежата С оглед на това съдът намира, че
между страните е налице валидно облигационно правоотношение, по което ищецът е
изправна страна. На следващо място, в т. 4 от раздел „Влизане в сила и срок на действие“ на
Допълнително споразумение от 27.03.2018 г. към процесния договор, е предвидена
неустоечна клауза, според която при прекратяване на договора по вина на потребителя, в
случая поради допуснато неизпълнение по чл. 19б, б. „в“ от ОУ, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти,
дължими до края на срока на договора. Предвидено е, че същата не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаментни такси. В тази връзка съдът
намира, че възражението на ответника за нищожност на процесната клауза е неоснователно.
Съгласно ТР № 1/15.06.2010 г., т.д.№ 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, съдът следи служебно за
спазването на добрите нрави при иск за присъждане на неустойка. Клаузата за неустойка
като процесната при прекратяване на договор за периодично изпълнение е нищожна,
съобразно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, в случай, че не отговаря на присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Така според Решение № 219/09.05.2016г. по т.д. №
203/2015г., I т.о. на ВКС, „уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договор
за финансов лизинг от лизингодателя по вина на лизингополучателя, в размер на всички
неплатени по договора лизингови вноски до края на срока му, излиза извън по-горе
очертаните функции на неустойката, тъй като лизингодателят по вече разваления договор
получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше развален, но без да се предоставя ползването на вещта, което води до
неоснователно обогатяване на бившия лизингодател и нарушава принципа за
справедливост“ (в този смисъл и решение по т.д. №1226/2015г., I т.о. на ВКС и др.). Ето
защо, с оглед сходната правна природа на паричното вземане за неустойка по договорите за
мобилни услуги с това по договора за лизинг, съдът намира, че посоченото разрешение
следва да бъде приложено и в настоящия случай. Следва да се съобрази, че в процесното
споразумение е определен и максималният размер на неустойката за предсрочно
прекратяване. Така формулирана при ограничение до трикратния размер на стандартната
месечна абонамента такса, при срок на договора от две години, съдът намира, че
неустоечната клауза не е нито прекомерна, нито нищожна, и не създава неравновесие в
правата и задълженията на потребителя и мобилния оператор по смисъла на чл.143 от ЗЗП.
Поради това ирелевантно е дали клаузата е уговорена индивидуално, тъй като съдът не
приема за неравноправна.
Ангажирането на отговорността на ответника за заплащане на процесната неустойка
е обусловена от валидно упражнено от ищеца право на разваляне на договора вследствие
виновно неизпълнение на длъжника. Доколкото по делото не се установи плащането на
2
дължимите месечни абонаментни такси от длъжника, съдът намира, че същият е в
неизпълнение и за ищцовото дружество е възникнало правото да развали процесното
съглашение. Изправната страна има право да развали договора при неизпълнение от другата.
Упражняването на това право погасява договорната връзка. Изправната страна сама решава
дали да упражни това право, чрез едностранно изявление отправено до насрещната страна.
Договорът може да бъде развален и с искова молба, когато се претендират последиците на
развалянето на двустранен договор, тъй като с предявяването й се упражнява
потестативното право по чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД -тя служи за покана за изпълнение с
предупреждение за разваляне на договора, какъвто е настоящия случай. Възражението за
изтекла погасителна давност е неоснователно, тъй като искът е предявен, считано от датата
на подавнае на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по арг.чл.422, ал.1 от
ГПК, на 05.01.2021 г., а неизпълнението на длъжника, обуславящо начисляването на
неустойка е за отчетен период през 2019 г. Ето защо предявеният иск съдът счита за
основателен.
При този изход на спора, чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищецът има право на съдебни разноски
за сумата 410,00 лв. за платени държавни такси и възнаграждение на адвокат за настоящото
и заповедно производство.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.С. Ж. - К., с ЕГН: **********,
че за „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: *********, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД,
във вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 299 от ЗЕС, съществува правото на парично вземане за сумата
62,46 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 04.09.2017 г., с допълнително споразумение от 27.03.2018 г., за мобилен номер
++359*********, удостоверено в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК по ч.гр.дело №4982/2021 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА М.С. Ж. - К., с ЕГН: **********, да заплати на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК:
*********, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК, сумата 410,00 лева – съдебни разноски по
ч.гр.дело № 4982/2021 г. и гр. дело №37063/2021 г., и двете по описа на СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3