РЕШЕНИЕ
№ 848
гр. Благоевград, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Катя Сукалинска
при участието на секретаря Елица Яв. Педова
като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20231210102845 по
описа за 2023 година
Производството по настоящото гр.д.№2845/2023г. по описа на Районен съд-Благоевград е
образувано по иск с правно основание чл.124 от ГПК от В. С. С., ЕГН **********, с.Ии Р. С.
Г., ЕГН **********, с.И общ.Бчрез адв.И. Н., срещу Община Благоевград, адрес:
гр.Бпредставлявана от Кмета на Община Благоевград – М за признаване за установено по
отношение на Община Благоевград, че ищцата В. С. С. е собственик на 4/6 ид.ч., придобити
на основание прекратена СИО, наследство и присъединено давностно владение за периода
от средата на 70-те години до 2023г., а ищцата Р. С. Г. е собственик на 1/6 ид.ч. по
наследство на следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор 00134.501.636, с
площ от 581 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно
ползване – ниско застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор – няма; номер по
предходен план – няма; адрес с.Изгрев, общ.Благоевград, ул.“3-ти март“ №3, при граници:
00134.501.159, 00134.501.805, 00134.501.804.
В исковата молба се твърди, че ищците В. С. С. и Р. С. Г. са наследници на Сов, бивш
жител на с.И починал на 20.12.2020г., като първата ищца е негова съпруга, а втората –
негова дъщеря. Наследодателят Ст своя страна е наследник на Ди /негов баща/, бивш жител
на с.И, починал на 20.01.1978г. Твърди се, че приживе Див е притежавал следния недвижим
имот, находящ се в землището на с.И– имот с пл.сн.№66, кв.11 по плана на с.И за който имот
по ЗРП от 1967г. са отредени п.II, пл.сн.№66; п.XIV, пл.сн.№66, п.XV, пл.сн.№66, п.XVI,
пл.сн.№66, всички в кв.11 по плана на с.А. През 1985г. е приет нов ЗРП на с.Изгрев, според
който имотът е записан като имот пл.сн.№159, кв.4, за който са отрадени следните парцели;
п.VIII, пл.сн.№159, п.IX, пл.сн.№159, п.X, пл.сн.№159, п.XXI, пл.сн. №159, всички в кв.4 по
плана на с.И Приживе наследодателят Д извършил делба между децата си на притежаваните
от него парцели, като в дял на наследодателя на ищците С бил отреден п.VIII, пл.сн.№159,
кв.4 по плана на с.И, при съседи: път за с.Церово и Градево, н-ци на Христо Митев
Мишинков и собствен парцел. Сочи се, че в този парцел още в края на 50-те години била
изградена паянтова жилищна сграда и 2 стопански постройки, а в края на 70-те на мястото
на старата паянтова жилищна сграда била построена нова жилищна сграда, в която ищците
живеят и до днес, като продължават да владеят и ползват и дворното място отредено за
парцел VIII. Със Заповед №РД-18-82/26.11.2021г. на ИД на АГКК била приета КККР на
с.Икато процесният имот е записан с идентификатор 00134.501.636, с площ от 581 кв.м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор – няма; номер по предходен план – няма;
адрес с.И при граници: 00134.501.159, 00134.501.805, 00134.501.804. Твърди се, че при
1
провеждане на процедурата за снабдяване с констативен нотариален акт за имота, ищците
установили, че за имот с идентификатор 00134.501.636 има съставен Акт за общинска
собственост №12133 от 12.04.2023г. Сочи се, че от момента на придобиване на имота от
средата на 70-те години до сега имотът е владян и ползван от семейството на наследодателя
С..., като към своето владение С е присъединил владението на наследодателя си Д
Съответно ищците са придобили имота по наследство и са продължили да го владеят.
Настоява се, че по отношение на имота не е провеждано отчуждително производство,
Общината не владее имота и липсва каквото и да било друго основание за актуването му
като общински.
В отговора на исковата молба ответникът Община Благоевград оспорва предявения иск
като неоснователен. Твърди се, че Община Благоевград е собственик на процесния имот по
силата на чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС във вр. с пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС, в сила от 01.06.2006г.,
съгласно който застроените и незастроените парцели и имоти държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този
закон подробни устройствени планове, преминават в собственост на общините. На
посоченото законово основание на 12.04.2023г. за процесния имот е съставен Акт за
общинска собственост №12133.
Твърди се, че със Заповед №136/07.03.1967г. на Окръжен народен съвет-Благоевград е
одобрен първият РП на с.Изгрев /Айдарово/, в който процесният имот е отразен с пл.сн.№66
и за него са отредени парцели XVI, II, XV, XIV от кв.11. Със Заповед №2/05.11.1985г. на
Общински народен съвет-Благоевград е одобрен следващият ЗРП на с.Изгрев, в който
процесният имот е отразен с пл.сн.№159 и за него са отредени парцели VIII, IX, XXI, X от
кв.4. Със Заповед №1395/27.03.2001г. на К е одобрен сега действащия КРП на с.И в който
процесният имот е отразен с пл.сн.№159 от кв.4 на с.Изгрев. Твърди се, че видно от АДС
№42/20.03.1985г. имотът е станал държавна собственост на основание ПМС №1/07.01.1981г.,
чл.77 от НДИ, регулационен план одобрен със Заповед №2/05.11.1985г., като бивш
собственик на имота е записан АПК „Д.Б. От съставения АДС се установявало, че имотът е
предоставен за управление на Общински народен съвет, със статут на земеделска земя.
Според предвижданията на РП от 1967г., с който е извършена първоначалната регулация,
имотът е със статут на дворно място и се счита за държавен на основание Разпореждане
№404/28.10.1968г., изм. с ПМС №1/07.01.1981г. Навеждат се доводи, че в периода от средата
на 70-те години до 1991г. е действала забраната по чл.86 от ЗС за придобиване по давност на
имоти държавна собственост. С пар.6 от ПЗР на ЗМСМА е изменен пар.6 от ЗС като е
предвидено, че става общинска собственост имущество, предоставено на Общината със
закон. След 01.01.1996г. на основание чл.2, ал.3 от ЗДС имотът е придобил статут на частна
държавна собственост. С пар.42 от ПЗР на ЗОС тя е трансформирана в частна община
собственост, за която е приложим мораториумът за придобиване по давност, въведен с пар.1
на ЗИД на ЗС, продължен до 31.12.2022г. Навеждат се доводи, че давността върху имоти
частна държавна или общинска собственост е текла между 01.06.1996г. и 31.05.2006г., след
това е спряна и продължава да тече отново след 08.03.2022г. Твърди се, че след 08.03.2022г.
до предявяване на исковата молба десетгодишният срок за придобиване по давност на
процесния имот не е изтекъл. Оспорва се да са налице елементите на владението. Настоява
се, че записванията в разписните листове към плана от 1967г. нямат вещноправен ефект. По
изложените съображения, се настоява за отхвърляне на предявения иск като неоснователен.
В съдебно заседание ищците В. С. и Р. Г. се представляват от адв.И. Н. и адв.Р. Иванчева,
които поддържат иска и пледират за уважаването му като основателен и доказан.
В съдебно заседание ответникът Община Благоевград се представлява от юрк.Радостина
Панчева, която оспорва иска.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Ищците В. С. С. и Р. С. Г. са наследници на Спас Димитров Станков, бивш жител на
с.Изгрев, общ.Благоевград, починал на 20.12.2020г., като първата ищца е негова съпруга, а
втората – негова дъщеря. Наследодателят Спас Димитров Станков от своя страна е
наследник на Д /негов баща/, бивш жител на с.И, починал на 20.01.1978г.
От заключението на вещото лице инж.В. Ю. по изгответната съдебно-техническа
експертиза и приобщените писмени доказателства се установява следното:
2
По кадастралния и регулационен план на с.Айдарово /сега с.Изгрев/, общ.Благоевград от
1967г. имотът обект на експертизата е част от имот с поставен пл.№66, с тонирани в зелено
граници на Приложение №1, с графично изчислена от вещото лице площ на имот пл.№66 от
около 3 100 кв.м. В границите на имота към 1967г. присъства една масивна жилищна сграда
на два етажа, две паянтови сгради на един етаж и един паянтов навес. Този кадастрален
план не е подлежал на отделно одобряване, одобрявала се е само регулацията, изработена
въз основа на този план като водеща такава.
Общият регулационен и идейно-застроителен план от 1967г. на с.Айдарово, е одобрен със
Заповед №136/07.03.1967г. на Председателя на Окръжен народен съвет-Благоевград на
основание пар.60, т.3 от Правилника за прилагане на Закона за плановото изграждане на
населените места. Този регулационен план е изработен въз основа на кадастралния план от
1967г. От прегледа на показаното на плана /Приложение №1/ е видно, че за имот пл.№66 са
отредени четири самостоятелни дворищни парцела – II-66, XIV-66, XV-66, XVI-66, в кв.11 с
придаваеми части, останалата част е предвидена за отчуждаване като попадаща в проектни
улиици, в парцел I-65, кв.11 и парцел III-67, кв.11, като парцела обект на експертизата е
парцел XVI-66 с тонирани в оранжево граници. Графично изчислената площ на парцел XVI-
66 по проектен урегулиран поземлем имот /УПИ/ от графиката на плана е следната: 500
кв.м., съставена от – собствен имот пл.№66 – 450 кв.м., и придаваема площ от имот пл.№65-
50 кв.м. В разписния лист към проекта за дворищна регулация за имота е записано – за пл.
№66 – двор – записан Димитър Йорданов Станков, без вписани документи за собственост.
При действието на РП от 1967г. няма данни за уреждане на регулационни сметки за всички
парцели за имот пл.№66.
По кадастралния план на с.Айдарово, изработен 1977-1978г., районът на експертизата
попада в имот пл.№57 с тонирани в зелено граници на Приложение №4, като от извадката от
плана е видно, че предвиждането на РП от 1967г. не е реализирано на място. Графично
изчислена от вещото лице площ на имот пл.№57 като неурегулиран поземленн имот е от
около 3 100 кв.м. В границите на имота към 1978г. присъства една масивна жилищна сграда
на два етажа, две паянтови сгради на един етаж и един паянтов навес. Този кадастрален
план не е подлежал на отделно одобряване, а се е одобрявал заедно с процедурата по
одобрение на регулацията, изработена въз основа на този план. На основа на този
кадастрален план не е проектирана нова регулация на с.Айдарово, като неодобрен остава и
кадастралният план – остават да действат кадастралният и регулационният план от 1967г.
Разписният лист към този кадастрален план не е съхранен.
По кадастралния план на с.Айдарово, изработен 1984-1985г. и одобрен със Заповед
№2/05.01.1985г. на Председателя на ОбНС-Благоевград, имотът обект на експертизата е с
поставен нов пл.№159 с тонирани в зелено граници на Приложение №6, с графично
изчислена от вещото лице площ на имот пл.№159 като неурегулиран поземлен имот от
около 3 100 кв.м. В границите на имота към 1985г. присъства една масивна жилищна сграда
на два етажа, една паянтова стопанска сграда на един етаж и една масивна стопанска сграда
на един етаж. Регулационният и застроителен план на с.Айдарово от 1985г. е одобрен със
същата Заповед №2/05.01.1985г. на Председателя на ОбНС-Благоевград и е изработен въз
основа на кадастралния план от 1985г.
От прегледа на показаното на плана /Приложение №6/ е видно, че за имот пл.№159 са
отредени четири самостоятелни дворищни парцела – VIII-159, IX-159, X-159, XXI-159 в кв.4
с придаваеми части, останалата част е предвидена за отчуждаване като попадаща в проектни
улици, като парцела обект на експертизата е парцел VIII-159 с тонирани в оранжево
граници. Графично изчислената площ на парцел VIII-159 по проектен урегулиран поземлем
имот /УПИ/ от графиката на плана е следната: 1025 кв.м., съставена от – собствен имот пл.
№159 – 520 кв.м., и придаваема площ от улица – 440 кв.м. и от имот пл.№160-65 кв.м. В
разписния лист към проекта за дворищна регулация за имота е записано – за пл.№159 – двор
– записани наследници на Д без вписани документи за собственост, и дописана Р. С. Г. по
н.а. №49 от 09.05.2017г. за парцел УПИ IX.
При действието на РП от 1985г. няма данни за уреждане на регулационни сметки за
парцелите, отредени за имот пл.№159, със съседните имоти, както и за отчуждаване на части
от имота за улици.
При действието на КРП от 1985г., на основание ПМС №1 от 07.01.1981г. и чл.77 от НДИ е
съставен Акт №42 от 20.03.1985г. за държавна собственост на недвижим имот, незастроен
3
жилищен парцел – 33, парцел VIII в кв.4, с площ от 900 кв.м., бивша собственост на АПК
„Д.Благоев“, целия държавен, при съседи: улица и парцел IX, като имотът е предоставен за
оперативно управление на ОбНС.
По кадастралния план на с.А, изработен 1999-2000г. и одобрен със Заповед
№1395/27.03.2001г. на К имотът обект на експертизата е с поставен пл.№159 с тонирани в
зелено граници на Приложение №9, като от извадката от плана е видно, че предвиждането
на РП от 1985г. не е реализирано на място. Графично изчислената от вещото лице площ на
имот пл.№159 като неурегулиран поземлен имот е от около 3 100 кв.м. В границите на
имота към 2001г. присъства една масивна жилищна сграда на два етажа, две паянтови
стопански сгради на един етаж, една масивна стопанска сграда на един етаж и два паянтови
навеса.
Регулационният и застроителен план на с.Аот 1985г. е одобрен със същата Заповед
№1395/27.03.2001г. на Кмета на Община Благоевград и е изработен въз основа на
кадастралния план от 2001г.
От прегледа на показаното на плана /Приложение №9/ е видно, че за имот пл.№159
отново са отредени четири самостоятелни дворищни парцела – VIII-159, IX-159, X-159, XXI-
159, в кв.4 с придаваеми части, останалата част е предвидена за отчуждаване като попадаща
в проектни улици, като парцела обект на експертизата е парцел VIII-159, кв.4 с тонирани в
оранжево граници. Графично изчислената площ на парцел VIII-159 по проектен урегулиран
поземлен имот /УПИ/ от графиката на плана е следната: 1025 кв.м., съставена от – собствен
имот пл.№159 – 520 кв.м., и придаваема площ от улица – 440 кв.м. и от имот пл.№160-65
кв.м. Разписният лист към проекта за дворищна регулация е същият като към плана от 1985г.
При действието на РП от 2001г. няма данни за уреждане на регулационни сметки за
парцелите, отредени за имот пл.№159, със съседните имоти, както и за отчуждаване на части
от имота за улици.
На по-късен етап със Заповед №1258/02.10.2007г. на Кмета на Община Благоевград е
процедиран и одобрен ПУП-ПЗР, по силата на който процесният VIII-159 е разделен на две
УПИ – УПИ VIII-159, кв.4 и УПИ XXXI-160, кв.5. При тази корекция графично изчислената
площ на парцел VIII-159 като проектен УПИ намалява значително и е 705 кв.м.
През 2003г. по възлагане на АГКК е извършено оцифряване на действащия КРП на с.И,
като според цифровия модел на КП /Приложение №10/ имотът е с поставен идентификатор
501159, с площ от 3.129 дка, записан на наследници на Ди без вписван документ за
собственост.
В КККР, одобрени за цялата урбанизирана територия на с.Ив със Заповед №РД-18-
80/26.11.2021г. на ИД на АГКК, пл.№159 по КП от 2001г. е разделен в съответствие с
действащия регулационен план, на 4 имота, отразяващи парцелите отредени за него по
регулация - 00134.501.636, 00134.501.159, 00134.501.637, 00134.501.638. За ПИ
00134.501.636 южната му граница е нанесена като имотна граница /т.е. без ограда на място/,
западната граница е ограда по регулация, но северната граница е по заснета на място ограда,
която не съвпада с регулационната граница, т.е. не е налице приложена действаща регулация
за парцел VIII-159, кв.4, с площ от 705 кв.м. В границите на имота присъстват заснети една
масивна жилищна сграда /къща/ на два етажа, с площ от 59.79 кв.м., с идентификатор
00134.501.636.1; една селскостопанска сграда на един етаж с площ от 9.28 кв.м. с
идентификатор 00134.501.636.2; една селскостопанска сграда на един етаж с площ 12.27
кв.м., с идентификатор 00134.501.636.3.
При действието на КККР В. С. С. е подала в Община Благоевград Заявление вх.№ОС-
0205-180/10.04.2023г. и нарочна молба-декларация от 07.06.2023г. за снабдяване с
нотариален акт за обстоятелствена проверка за ПИ 00134.501.636.
С Акт за частна общинска собственост №12133 от 12.04.2023г., вписан в Служба по
вписванията Благоевград под Акт №144, том VIII, дело №1196/2023г., вх.peг.
№2186/24.04.2023г, е актуван като общински, на основание чл.56, ал.1 и чл.2, ал.1, т.7 от
Закона за общинската собственост - придобит по давност, чл.59, ал.1 от ЗОС във вр. с пар.42
от ПЗР към ЗИД на ЗОС, поземлен имот с идентификатор 00134.501.636, представляващ
поземлен имот 636, в кадастрален район 501, с ЕКАТТЕ 00134 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Изгрев, общ.Благоевград, одобрени със Заповед №РД-18-
82/26.11.2021г. на ИД на АГКК, адрес с.Изгрев, ул.“№3-ти март“ №3, с площ от 581 кв.м.,
трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
4
застрояване /до 10 м/, номер по предходен план – 159, кв.4, парцел 8, при граници:
00134.501.159, 00134.501.805, 00134.501.804.
На дата 19.04.2023г. от страна на Община Благоевград е издадено Удостоверение изх.
№179 от 19.04.2023г., с което удостоверява, че поземлен имот с идентификатор
00134.501.636 е общинска собственост.
В Приложение №12 към експертизата вещото лице е онагледило фактическото положение
на имота на място. С плътни черни линии са показани границите на ПИ с идентификатор
00134.501.636 по КККР, а с тънки черни линии – границите на съседния от югоизток ПИ с
идентификатор 00134.501.159 по КККР, които имоти са част от имот пл.№159 по КП от
2001г. На място двата имота са оградени общо с една ограда, като между тях няма ограда и
те се ползват като един имот. Вещото лице е онагледило всички констатирани настилки,
огради, трайни насаждения в имота с техния диаметър и възраст, метална конструкция и
съществуващ парник. Вещото лице е приложило сателитна снимка от гугъл към дата
28.07.2001г., от която е видно, че жилищната сграда в границите на процесния имот с
идентификатор 00134.501.636 присъства построена, което според вещото лице показвало, че
по време на изработване на КП тя е била в строеж и е довършена 2001г. и по тази причина
не присъства в одобрения КП. Няма данни за издадени строителни книжа за строежа и за
учредяване на вещно право на строеж от страна на Община Благоевград. От сателитните
снимки от 28.07.2001г. и 18.08.2011г. се вижда, че двата имота с идентификатор
00134.501.636 и идентификатор 00134.501.159 се ползват общо.
По делото са събрани гласни доказателствени средства.
Св. е роден 1944 г. и винаги е живял в село И.. Познава С.в и баща му Д... Знае, че Спас е
придобил имота по наследство от баща му. Сочи, че още преди масовизацията имотът се
ползвал от родителите на Спас. В имота имало две сгради. Едната сграда била стара,
разположена на на ъгъла, и представлявала къща с керепичени тухли на един етаж, с две
стаи. След 1980г. вдигнали втори етаж на къщата. В нея живеел С със семейството си. В
другата къща живеели родителите му. В имота имало зеленчукова и овощна градина. Сочи,
че имотът винаги се е ползвал от С. и семейството му и неговите родители. Имотът никога
не е влизал в ТКЗС или АПК. Целият имот бил около 3 дка, но Д. го разпределил на децата
си.
Св.Ив живее в с.И от 1991г. Твърди, че още тогава в имота имало изградена двуетажна
къща, второстепенни постройки, селскостопански постройки, както и се поддържала
зеленчукова градина, овощни дръвчета.
Св.В живее в с.Изгрев. Сочи, че когато В. се омъжила за С, двамата заживели при
неговите родители в къща в имота. По-късно се отделили да живеят в една паянтова
къщичка с две стаи в северната част на имота. Впоследствие около 1980г., на нейно място си
построили масивна къща на два етажа. В момента в имота имало двуетажна къща,
селскостопански сгради, двор със зеленчукова градина и овощни дървета. Имотът винаги се
е поддържал от Д а след смъртта на Спас – от неговата съпруга В.. Сочи, че двата имота не
са разделени с ограда, а са заградени общо. Имотът не бил внасян в ТКЗС.
Събраните по делото докзателства са в по-голямата си част безпротиворечиви и
установяват еднопосочно релевантните факти от предмета на доказване.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен собственически иск с правно основание чл.124 от
ГПК. В исковата молба ищците претендират право на собственост на дворно място на
основание наследствено правоприемство от С б.ж. на с.И, наследил имота от своя баща Д,
както и на основание осъществявано давностно владение от ищците, към което е
присъединено владението на техните наследодатели.
Ответната Община Благоевград претендира, че имотът е общинска собственост на
основание чл.2, ал.1, т.1 от ЗОС във вр. с пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС, в сила от 01.06.2006г.,
като имотът бил актуван като общински с Акт за частна общинска собственост №12133 от
12.04.2023г.
Съгласно пар.42 от ПЗР на ЗИДЗОС застроените и незастроените парцели и имоти
държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени
благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите
към датата на влизане в сила на този закон подробни устройствени планове, преминават в
собственост на общините.
5
На първо място, следва да се има предвид, че съставеният акт за частна общинска
собственост, с който имотът е актуван като общински на основание пар. 42 от ПЗР на ЗИД
на ЗОС сам по себе си не може да легитимира ответника като собственик. Посочването на
това общо нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в
общинска в акта за общинска собственост не може да удостовери наличието на конкретно
фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за да може
да стане общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС. При липсата на
доказателства, че спорният имот е бил придобит от държавата чрез настъпване на конкретни
факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ, представеният акт за
държавна собственост не е в състояние да легитимира общината като собственик на
процесния имот. В съдебната практика се приема, че актовете за държавна и общинска
собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост,
придобито по някой от предвидените в чл.77 от ЗС способи.
В настоящия случай се установява, че имотът е актуван като държавен с Акт №42 от
20.03.1985г. за държавна собственост, на основание ПМС №1 от 07.01.1981г. и чл.77 от
НДИ, с отразено основание бивша собственост на АПК „Д.Благоев“. По силата на ПМС №1
от 07.01.1981г. всички земи на АПК и другите селскостопански организации, които са
включени в строителните граници на населените места, с изключение на парцелите в
стопанските им дворове, както и необходимите парцели за производствените им нужди, се
предават безвъзмездно на общинските народни съвети, които могат да отстъпват върху тях
право на строеж на физически лица. Въз основа на посоченото ПМС пустеещи и
слабопродуктивни земи били предоставяни за безвъзмездно ползване за по- нататъшното
усъвършенстване на системата за самозадоволяването на населението от селищните системи
с месо, мляко и яйца и др., на лица за самозадоволяване, както и на лица, които законно са
построили сгради в такива имоти. По делото липсват каквито и да било доказателства
спорният имот да е придобит от държавата на посоченото основание. Не са събрани
доказателства имотът да е имал земеделски характер и да е бил внасян в ТКЗС или АПК ,
нито има данни като такъв да е предоставен за ползване въз основа на ПМС. Св.Г /бивш
кмет на с.Исочат, че имотът никога не е ползван от АПК. От събраните по делото гласни и
писмени доказателства, ведно със заключението на вещото лице инж.Ю. по изготвената
съдебно-техническа експертиза се установи, че предназначението на имота по РП от 1967г.,
1985г. и 2001г. е дворно място, записан на Д респ. неговите наследници. Установи се също
така, че към горепосочените периоди спорният по делото имот е част от един голям имот,
който е бил застроен с двуетажна масивна жилищна сграда и други паянтови и масивни
сгради. Тоест спорният имот представлява част от застроено дворно място. Липсват
доказателства процесният имот да е бил придобит от държавата чрез настъпване на
конкретни факти, реализиращи състава на предвиден в закона придобивен способ. Самото
посочване в акта за общинска собственост на обща законова разпоредба, според която
определена категория държавни имоти стават общински по силата на закона, не е в
състояние да обуслови извод за установеност на правото на собственост на общината при
липса на проведено пълно и главно доказване на фактите, по силата на които имотът е
станал държавен.
Отразяванията в разписните листове към проектите за дворищна регулация от 1967г.,
1985г. и 2001г., в които като собственик е записан Д респ. неговите наследници, анализирано
съвкупно със събраните гласни доказателства и заключението на вещото лице, водят до
извод, че единствено наследодателят Д и семейството му са владели процесния имот /като
част от по-голямо дворно място/, спокойно, явно, продължително, необезпокоявано и
непрекъснато в периода най-късно от 1967г. до датата на предявяване на иска, което
владение е продължено от неговите наследници. Установява се, че Д е притежавал дворно
място, отразено в КРП от 1967г. като имот с пл.№66, кв.11 с площ от 3100 кв.м. От
доказателствата се установява, че към 1967г. в имота е имало изградена двуетажна жилищна
сграда, в която са живеели Ди и съпругата му. В този период 67-68г. Д разделил големия
имот между децата си. В северозападната част на имота имало паянтова сграда. В тази
паянтова сграда на един етаж, състояща се от две стаи, няколко години след като се оженил,
се преместил да живее С със семейството му, който започнал да ползва и дворното място
пред нея – за зеленчукова и овощна градина, имало изграден и навес. Построената „паянтова
сграда“ присъства и в трите плана от 1967г., 1985г. и 2001г., а от свидетелските показания се
6
установява, че същата е била ползвана за жилищни нужди. Установява се, че впоследствие
на мястото на паянтовата сграда била изградена двуетажна жилищна сграда, ползвана от
семейството на С От приложената сателитна снимка е видно, че към дата 28.07.2001г.
сградата е била довършена. Вещото лице е дало заключение, че в плана от 2001г. сградата не
е отразена като съществуваща, тъй като е била в строеж. Свидетелите сочат, че сградата е
построена като двуетажна на много по-ранен етап, още през 80-те години. Констатираното
противоречие обаче не е решаващо за изводите на съда, че С и семейството му, след като са
се преместили да живеят в паянтовата сграда в края на 60-те години до предявяване на
настоящия иск са ползвали спокойно и необезпокоявано спорния по делото имот като
дворно място към къщата си, отстъпено от Д, ползвайки го като зеленчукова и овощна
градина, изграждали са в него различни стопански постройки – паянтови и масивки, навеси
и др. В подкрепа на този извод е и експертното заключение, от което се установява
фактическото ползване на имота и което напълно кореспондира с показанията на
разпитаните свидетели. След смъртта на С владението е продължено от неговите
наследници - В. С. С. /съпруга/ и Р. С. Г. /дъщеря/, които се легитимират като собственици на
имота, при посочените в исковата молба основания и квоти.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да възстанови на ищците сторените
разноски в производството, които по списък възлизат на 2 525 лв. Уговореното и платено
адвокатско възнаграждение от 1500 лв. не е прекомерно предвид фактическата и правна
сложност на делото и свършената от адвоката работа.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК по отношение на Община
Благоевград, адрес: гр.Бл, представлявана от Кмета на О – М, че В. С. С., ЕГН **********,
с.Ие собственик на 4/6 ид.ч., придобити на основание прекратена СИО, наследство и
присъединено давностно владение за периода от средата на 70-те години до 2023г., а ищцата
Р. С. Г., ЕГН **********, с.И е собственик на 1/6 ид.ч. по наследство, на следния недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор 00134.501.636, с площ от 581 кв.м., трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско
застрояване /до 10 м/, предишен идентификатор – няма; номер по предходен план – няма;
адрес с.И, при граници: 00134.501.159, 00134.501.805, 00134.501.804.
ОСЪЖДА Община Благоевград, адрес: гр.Б представлявана от Кмета на О Мда заплати
на В. С. С., ЕГН **********, с.Изгрев, общ.Б и Р. С. Г., ЕГН **********, с.И, сумата от 2
525 лв. /две хиляди петстотин двадесет и пет лева/ за разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-Благоевград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7