№ 107
гр. Благоевград , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Румяна Бакалова Въззивно гражданско дело
№ 20201200501215 по описа за 2020 година
Производството е образувано на основание чл.258 и сл ГПК по въззивна
жалба,подадена от Г. ООД със седалище гр.Симитли против решение № 1537
от 11.08.2020г.,постановено по гр.д.№1349/2019 по описа на РС Сандански.В
жалбата се съдържат оплеквания за необоснованост и незаконосъобразност на
постановения съдебен акт.Счита,че съдът не е обсъдил доказателствата в
съвкупност,а е интерпретирал само определени
доказателства.Жалбоподателят поддържа,че от доказателствата по делото
следва да се приеме,че Заповед 3 от 23.05.2019г. е влязла в сила,тъй като е
връчена на ответника при условия на отказ от куриерската фирма.Но според
него,дори и да не се приеме като доказано връчване чрез куриерска фирма,с
получаване на заповедта,с която на ответника е наложено дисциплинарно
наказание „уволнение“,като документ,приложен към исковата молба,то
работникът е уведомен за нея и няма данни,че инициирано производство по
нейното обжалване пред съд.Моли да се отмени обжалваното решение и се
постанови друго,с което да се уважи претенцията.
От ответната страна Г. Б. И. е постъпил писмен отговор чрез адв.С.,с
1
който се оспорва претенцията.Моли да бъде потвърдено решението.
Подадената въззивна жалба е допустима,като постъпила в срок,от лице
с представителна власт по отношение на страна,която има право и интерес да
обжалва постановения съдебен акт.
С оглед правомощията си по чл.269 ГПК съдът намира постановеното
решение,което се обжалва за валидно и допустимо.По правилността му
съобрази следното:
Ищецът е издал заповед №3 от 23.05.2019г.,с която ,поради нарушения
на трудовата дисциплина,подробно описани в заповедта ,на Г. Б. И. е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.Установено е,че преди това
страните са били в безсрочно трудово правоотношение,което се е
прекратявало с едномесечно предизвестие.Основното трудово
възнаграждение на работника е било 1010лв.
Не е спорно също така,че към исковата молба,като писмено
доказателство е приложена и заповед №3 от 23.05.2019г.,която ищецът е
получил като приложение на исковата молба и която заповед е коментирана в
отговора на Г.И..
Спорно по настоящето дело е дали заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание е влязла в сила.В исковата молба се поддържа,че
от официален отговор на куриерската фирма „Еконт“ може да се установи,че
заповедта за уволнение е редовно връчена при условията на отказ на
28.05.2019г.Това обстоятелство и съдът е отразил в доклада,като поддържани
от ищеца обстоятелства за връчване на заповедта.Няма извършени други
процесуални действия от страна на ищеца,които да внесат промяна в
твърдените обстоятелства.Едва в писмената защита на ищеца се поддържа
ново обстоятелство,а именно,че дори и да не се предположи,че ответникът е
узнал за заповедта,същата следва да се счита за връчена от деня на завеждане
на настоящето производство.
Във връзка с връчване на заповедта ,ищецът е представил писмо от
куриерска фирма „Еконт“,в което са описани обстоятелства за документална
пратка №5300103406576.Пратката е била адресирана до Г.И./няма три имена/
с адрес гр.Кресна Център ул.“Кресненски пролом“ №1.Следва да се
2
отбележи,че в исковата молба,адресът на ответника е друг-с.Сливница
общ.Кресна.В удостоверението на „Еконт“ се съдържа и информация,че на
28.05.2019г. служител на фирмата Я.М. е провел разговор с Г.И. и последния
е отказал да подпише и приеме документите.
При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази
следното:
Предявеният иск е с правно основание ч.221 ал.2 КТ ,съгласно който
текст при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение
за срока на предизвестието.РС Сандански е дал правилна квалификация на
иска и правилно е разпределил доказателствената тежест,като е съобразил
твърдените факти.
Една от процесуалните предпоставки за уважаване на този иск е
заповедта за дисциплинарно уволнение да е влязла в сила т.е. да са изтекли
сроковете по КТ за нейното атакуване пред съд.
Въззивният съд също приема,че ищецът не е доказал,че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение поради дисциплинарно
уволнение е била връчена на ответника,съответно е влязла в сила.В исковата
молба е посочена,че заповедта е връчена на 28.05.2019г. при условия на
отказ.За това е представено и прието от съда удостоверението от куриерска
фирма „Еконт“.Този документ е частен по своя характер.От него не може да
се установи какво е било съдържанието на пратка №5300103406576,отправена
до Г.И. на адрес,който е различен от този на ответника в исковата
молба.Освен това в документа се съдържат свидетелски показания,дадени под
формата на свидетелстващ документ за обстоятелствата за това какво е
установил връчващия М. и какво е било поведението на лицето Г.И..Според
настоящия състав в тази част съдът не може да зачете материалната
доказателствена сила на документа.Би следвало на бланката за връчване да са
установени обстоятелствата за отказ.С оглед на изложеното проверяващия
съд намира,че извода на първоинстанционния съд за доказателствената сила
на удостоверението на фирма“Еконт“ са обосновани и правилни.
Както е посочено по-горе едва в писмената защита ищецът е поддържал
3
ново обстоятелство,а именно,че дори и да не се предположи,че ответникът е
узнал за заповедта,същата следва да се счита за връчена от деня на завеждане
на настоящето производство.В случая е приложима разпоредбата на чл.147 т.2
ГПК,която сочи,че до приключване на съдебното дирене в
първоинстанционното производство,страните могат да се позовават /да
твърдят/ нововъзникнали обстоятелства,имащи значение за спора и да
представят доказателства за тях.Съдебното дирене е приключило и съдът е
дал ход по същество на делото.Преди това процесуално действие, ищецът не
се е позовал на нововъзникнало обстоятелство,а именно,че с връчване на
заповедта като приложение на исковата молба, ответникът е узнал за нейното
съдържание.Това е факт,релевантен за спорното право,но той не е въведен по
надлежен ред в процеса.С оглед на това и въззивният съд не обсъжда
довода,че на ответника му е станало известно основанието,на което е
прекратено трудовото правоотношение и съдържанието на заповедта, с
връчване на исковата молба.
По изложените съображения обжалваното решение следва да се
потвърди.
Въззиваемата страна претендира разноски пред настоящата
инстанция,но такива не й се присъждат,тъй като не са представени
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение на адв.С. в размер на
300 лв.
Мотивиран така съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1537 от 11.08.2020г.,постановено по гр.д.
4
№1349/2019 по описа на РС Сандански.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5