Р Е
Ш Е Н
И Е
№_____________
гр. Варна, .07.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично
заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
ЦАНКОВА
ИВАН СТОЙНОВ мл.с.
при секретаря Галина
Стефанова, като разгледа докладваното от съдия Юлия Бажлекова в.г.д.№41 по
описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
Образувано
е по въззивна жалба на Х.К.П. срещу Решение № 5204 от 25.11.2019г.
постановено по гр.д. № 8179/2019г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени
предявените от въззивницата искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.2 ЗЗД
и чл.82 ЗЗД за осъждане на „Енерго-Про Продажби“АД
да й заплати сумите: 1713лв.,
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди- претърпяна загуба
от разваляне на хранителни продукти, в резултат на неизпълнение на задължението
на дружеството, произтичащо от Общите условия на договорите за продажба на
електроенергия, да възстанови електрозахранването в обект, находящ се в
гр.Варна, ул.“Велико Христов“ №47, ет.2, ап.5, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
сумата,; 7000лв., представляващи обезщетение за претърпяни неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания от влошаване на здравословното
състояние на ищцата, в резултат на неизпълнение от страна на дружеството на
задължение, произтичащо от Общите условия на договорите за продажба на
електроенергия да възстанови
електрозахранването в обекта; 19лв., представляващи обезщетение за имуществени
вреди под формата на претърпяна загуба от неизпълнение на задължение от ответното
дружество, произтичащо от Общите условия на договорите за продажба на
електроенергия да възстанови електрозахранването в обекта на ищцата, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата, като въззивницата е осъдена да заплати на „Енерго-про
продажби“АД 150лв. разноски по делото, на основание чл.78 ГПК
В жалбата
се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в
нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Съдът не е изяснил
напълно спора от фактическа страна и не е обсъдил събраните по делото
доказателства в тяхната съвкупност и връзка. Въззивницата твърди, че редовно е
заплащала сметките си за ползвана електроенергия, като в конкретния случай
неплащането в срок е в резултат на объркване или забравяне от нейна страна и е
обяснимо предвид възрастта й. Излага, че
не е получавала съобщение по чл.20, ал.2 от ОУ, като по делото ответникът не е
представил доказателства за изпращане на такова. В резултата на неизпълнение на
задълженията, вменени от ОУ от страна на ответника, ищцата е претърпяла
твърдените имуществени и неимуществени вреди. Счита, че от събраните по делото
доказателства се установява настъпването на вредите и техния размер. По
подробни доводи и съображения, изложени в жалбата се претендира отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да се
уважат. Претендира се и заплащане на направените пред двете инстанции съдебно –
деловодни разноски.
Въззиваемата страна е депозирала писмено възражение в срока по
чл.263 от ГПК, с което оспорва жалбата като неоснователна.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. Чл.21, ал.2 Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия от Х.К.П.,
срещу „Енерго-Про Продажби”АД. В исковата молба се твърди, че ищцата е
потребител на електроенергия за битови нужди в обект, находящ се в гр.Варна,
ул.”Велико Христов“ №47, ет.2, ап.5, като е в договорни отношения с ответното
дружество.
На
18.12.2018г., след отсъствие от града в периода от 30.11.2018г. – 18.12.2018г.,
ищцата установила, че електрозахранването в дома й е прекъснато, в резултат на
неизпълнение на задължение, произтичащо от ОУ, а именно да заплаща стойността
на консумираната ел. енергия за периода от 02.09.2018г. до 01.10.2018г.
Неизаплатената цена на консумирана електроенергия била в размер на 51, 66 лв.,
съгласно фактура № **********/19.10.2018г. със срок на плащане – 12.11.2018г.
Ищцата твърди, че не е уведомена за възможността за прекъсване на
електрозахранването, съобразно чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ОУ. Излага, че
задължението за заплащане на електроенергия и таксата за възстановяване в
размер на 19 лв. са погасени чрез плащане на 19.12.2018г. Въпреки това
електрозахранването не е възстановено от служители на дружеството в рамките на
три дни от деня на плащане. Захранването е възстановено от приятел на ищцата на
01.01.2019г. Твърди, че в деня, в който
е заплатила задължението за консумирана ел. енергия и таксата за
възстановяване, е установила, че в резултат на преустановяване на
електрозахранването, са се развалили 134 кг. хранителни продукти, намиращи се
във фризер и хладилник в дома й, които са били на стойност 1 713, 55 лв.
Ищцата била принудена да изхвърли храните на 23.12.2018г. и на 24.12.2018г.,
поради това, че били негодни за консумация.
Твърди се,
че доколкото ответното дружество не е изпълнило задължението си, произтичащо от
чл. 21, ал. 1 ОУ, да възстанови прекъснатото електроснабдяване, то в
имуществената сфера на ищцата са настъпили вреди под формата на претърпяна
загуба в размер на стойността на развалените хранителни продукти, намиращи се в
причинно – следствена връзка с поведението на ответното дружество.
Твърди се,
че ищцата е претърпяла вреди в размер на 19 лв. - таксата за възстановяване на
електрозахранването, поради това, че въпреки заплащането на таксата,
електрозахранването не е възстановено от служители на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“
АД веднага.
Ищцата е
претърпяла и неимуществени вреди, в резултата на това, че в периода от
18.12.2018г. до 01.01.2019г., поради нарушаване от страна на ответното
дружество на задължението, произтичащо от чл. 21, ал. 1 ОУ, изразяващи се в
болки и страдания от влошаване на здравословното си състояние, влошаване
настинката, провокирана от незатопления влак в който е пътувала от София до
Варна, покачване на кръвната захар, повишаване на кръвното налягане, както и
неудобства от студа в жилището и невъзможност от затопляне на всички помещения
през зимните месеци, тежка депресия от чувство на безнадежност и лишаването от
храна за една година.
Ответното
дружество е депозирало писмен отговор, с който оспорва иска като неоснователен.
Не оспорва ообстоятелствата, че Х.П. е потребител на електрическа енергия по
смисъла на ОУ, и че на 11.12.2018г. електрозахранването в жилището й, находящо
се в гр. Варна, ул.”Велико Христов” № 47, ет. 2, ап. 5, е прекъснато поради
незаплащане в срок на цената на доставена електроенергия. Излага, че ищцата не
е оспорила или възразила срещу задължението. Оспорват се твърденията за виновно
неизпълнение на задължения от страна на дружеството, намиращи се в причинно –
следствена връзка с твърдените имуществени и неимуществени вреди. Излагат се доводи
и възражения, че претърпените от ищцата вреди са в резултат от собственото
ѝ неправомерно поведение, от което не може да черпи изгодни за себе си
последици.
Твърди се,
че ищцата е била уведомена, преди прекъсването на електрозахранването на
19.11.2018г., чрез текстово съобщение на предоставения телефонен номер за
кореспонденция, че при неплащане на задължение за консумирана електроенергия,
електрозахранването в обекта, ще бъде преустановено. Поради неплащане в
указания срок, електрозахранването е прекъснато. Същото е възстановено от
служители на „Електроразпределение Север“АД на 20.12.2018г. в деня следващ
погасяване на всички задължения.
Оспорват се твърденията, че към деня на прекъсване на
електрозахранването – 11.12.2018г. и към 18.12.2018г. във фризера и хладилника
на ищцата са се намирали посочените в исковата молба количества хранителни
продукти на посочената стойност, както и че те са се развалили, поради
виновното неизпълнение на задължението на ответника по чл. 21, ал. 1 ОУ.
Оспорва също, че психическото и физическото състояние на ищцата се е влошило в
резултата на преустановяване на ел. захранването в дома ѝ.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно
убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори
между страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че
ищцата е потребител на електрическа енергия за битови нужди по отношение на
имот, находящ се в гр.Варна, ул.“Велико Христов“ №47, ет.2, ап.5. Обектът е
присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север“АД, по смисъла на чл.4 от ОУ на договорите за продажба на електрическа
енергия.
За
вземането ответното дружество е издало фактура №**********/19.10.2018г. със срок
за заплащане – 12.11.2018г.
Дължимата сума е заплатена на
19.12.2018г.
Ищцата е
представила по делото копие от влязло в сила решение по в.т.д. № 1907/2008г. по
описа на ВОС, с което след частична отмяна на решение, постановено по гр.д. №
7409/2007г. по описа на ВРС, „ЕОН България Продажби“ АД е осъдено да заплати на
ищцата допълнително над присъдената сума от 800лв. и сумата от 4200лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на
неправомерни бездействия на служители, изразяващи се в несвоевременно
възстановяване на ел.захранването в посочения имот на ищцата.
Представено
е Нареждане №12/03.12.2018г., с което ответното дружество е наредило да се
извърши преустановяване на снабдяването с електрическа енергия в периода на
имота на ищцата, поради забава в плащанията на дължимите суми за консумирана
електроенергия.
Представена
е извадка от списък за прекъсване на ел.захранването за 11.12.2018г. за РОЦ
Варна, в който е включен и обекта на ищцата. В списъка е посочен и размера на задължението
и периода, за който се дължи.
Видно от
представените доказателства, цената на доставената на ищцата електроенергия е
заплатена на 19.12.2018г., като обекта е включен в списък за възстановяване на
електрозахранването на 20.12.2018г.
От представените
медицински документи и експертни решения, се установява, че Х.П. с решение на
ТЕЛК от 14.12.2016г. е определена трайно намалена работоспособност – 92%,
поради водеща диагноза- неисулиновозависим диабет с усложнения. На 19.12.2018г.
ищцата е посетила лекар, който след преглед е установил, остър бронхит,
неуточнен, а на 21.12.2018г. е констатирал увреждания на между прешленните
дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб. При проведено на
21.12.2018г. изследване на кръвната захар е установено завишаване на
стойностите, в сравнение с референтните.
Към момента на преустановяване
на електрозахранването, ищцата е на 62 години.
По делото
са представени ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на
„Енерго-про Продажби“АД.
От показанията
на разпитаните пред първоинстонционния съд свидетели се установява, че
електрозахранването в жилището на ищцата е възстановено през м. декември 2018г.
В показанията си свид. И. –
служител на „Електроразпределение север“АД, който е извършил възстановяването
на ел.захранването описва къде се намират електромерите в сградата, като
посочват, че за да се възстанови захранването е необходимо да се разкъса
пломбата на СТИ, да се възстанови ръчно захранването, а след това да се постави
нова пломба. По този начин било възстановено захранването в обекта на ищцата,
като свидетелите са категорични, че пломбата на електромера не била разкъсана.
Ако захранването е възстановено от лице, което не е служител на
„Електроразпределение Север“, пломбата ще остане разкъсана.
Сведетелите
Кузманова и Влаева, ангажирани от ищцата, посочват в показанията си, че
електрозахранването в жилището й било преустановено до началото на м.януари
2019г. Ищцата разбрала, че в жилището няма ток на 18.12.2018г., когато се
завърнала от посещение в гр.София. Сметката си електроенергия заплатила на
19.12.2018г. Свидетелката Кузманова я посрещнала на гарата и я придружила до
жилището, където нямало ток. В телефонни разговори с ищцата, по късно
свидетелката разбрала, че ток не е имало на 19.12.2018г. На 24.12.2018г.,
ищцата установила, че храната, съхранявана във фризер с 7 бр. чекмеджета и
камера на хладилник била развалена. Свидетелката помогнала на ищцата при
почистването на фризера, който имал неприятен мирис от развалената храна. На 01.01.2019г.
свидетелката посетила дома на ищцата, която й казала, че нейн приятел е
възстановил електрозахранването. В жилището било топло. Свидетелката не е
посещавала дома на ищцата в периода 24.12.208г. – 01.01.2019г. След
01.01.2019г. свидетелката Кузманова придружавала ищцата при посещенията й при
невролог в Транспортно болница, ортопед и съдов хирург в ДКЦ Чайка. През лятото
на 2019г. свидетелката придружила ищцата на калолечение, поради заболяване на
краката. Според свидетелката след преустановяване на електрозахранването в дома
й, ищцата се променила и е различен човек. Свид. Влаева е придружила ищцата на
19.12.2018г. при посещението й при личния лекар, който установил бронхит.
Ищцата й споделила, че е прекарала ужасна нощ – на тъмно и студено, спейки с
дрехите. При посещението си в дома на ищцата на същата дата, свидетелката
видяла голямо кърваво петно, което се появило от размразяването и развалянето
на хранителните продукти, които се съхранявали в хладилника и фризера. Три
–четири дни по-късно свидетелката и друга съседка на ищцата направили опис на
развалените продукти, без ясна представа по какви причини се налага това. Имало
малини, смокини, миди, агнешки дреболии, свинско месо. Продуктите били
изхвърлени. По време на описа в жилището нямало ток, нито топла вода.
Свидетелката не е правила опит да включва електричеството в дома на ищцата. До
01.01.2019г., когато електрозахранването било възстановено от познат на ищцата,
ток в жилището нямало. Според свидетелката ищцата била ужасена от факта, че храната
й се развалила. Изпитвала притеснение по какъв начин ще живее. Преди това
ищцата била весела и жизнерадостна, а след това станала жена, страдаща от
болки, лекувала се от депресия. Свидетелката посочва, че хроничните заболявания
на ищцата се изострили и останали такива и след възстановяване на
електрозахранването в дома й. Продължила да накуцва, а кръвното й било високо.
Продължили и проблемите с диабета. Здравословното й състояние не се подобрило и
от проведената рехабилитация в санаториум. От лекарствата, които приема, ищцата
получила стомашно заболяване.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните изводи:
С оглед характера на договора за продажба на
електроенергия и предвид наведените от страните твърдения, съдът намира, че
същите са в облигационно отношение по повод доставката и продажба на
електроенергия. Ищцата е потребител на електрическа енергия за битови нужди в
обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение
Север“АД по смисъла на чл.4 от ОУ. собственик на обекта, за който е подадено
заявлението, като последното е подадено от нейния съпруг.
Съгласно
разпоредбите на ОУ /чл.17, чл.18а, ал.1 и ал.2, чл.26 и чл.28/ потребителят е
длъжен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия по
утвърдени от КЕВР цени, съгласно издадена фактура до изтичане на последния ден
от срока. В разпоредбата на чл.20 от ОУ е предвидено, че „Енерго-про
продажби“АД има право да поиска от „Електроразпределение север“АД прекъсване
или ограничаване на снабдяването с електроенергия, в случай че потребителят в
срок от 10 дни не изпълни което и да е свое задължение, произтичащо от ОУ,
включително и при забава на плащането на дължимите суми. При прекъсването
дружеството следва да изпрати до потребителя писмено предизвестие, съдържащо
предупреждение, че ако в определения срок не последва изпълнение, ще бъдат
предприети действия по прекъсване на снабдяването с електроенергия.
Възстановяване на захранването се извършва след отпадане на основанията за
прекъсване, като когато прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се
възстановява, след заплащане на всички направени разходи по прекъсването и за
възобновяване на снабдяването.
В
разпоредбата на чл.123 ЗЕ, е предвидена санкция за недобросъвестния потребител,
който не е изпълнил свое безспорно задължение, като на доставчиците е
предоставено право да преустановят временно снабдяването при неизпълнение на
задължението за своевременно заплащане на всички дължими във връзка със
снабдяването с ел.енергия. Затова в ОУ е предвидено потребителят да бъде
уведомяван за срока на плащане на дължимите суми и , че захранването ще бъде
прекъснато при неплащането им. Потребителят следва да е уведомен, че има право
да подаде писмено възражение пред продавача относно срока и основанието за
прекъсване. В случаите, в които потребителят не е възразил срещу основанието и
размера на търсените суми пред доставчика, но е предявил иск или е подал
възражение в инциирано от доставчика производство по чл.410 ГПК, вземането не е
безспорно и доставчикът няма право да прекъсва електроснабдяването, а ако е
прекъснато е длъжен незабавно да го възстанови. Правилото по чл.124 ЗЕ,
съгласно което енергийното предприятие възстановява снабдяването след
отстраняване на причините, довели до преустановяването му е приложимо, не само,
когато потребителят заплати дължимите суми или вземането е отречено със съдебно
решение, но и когато след прекъсване на захранването, потребителят е оспорил
определената от доставчика сума по съдебен ред. В случая от ангажираните
доказателства, се установява, че вземането за цената на доставената на ищцата
електроенергия по фактура от 19.10.2018г. е безспорно. Ищцата не е изпълнила
задължението за заплащане на сумата на падежа – 12.11.2018г., поради което и
доставчикът законосъобразно е електроснабдяването на имота.По делото не са
ангажирани доказателства, от които да се установява, че ответното дружество е
изпратило писмено предизвестие до ищцата, че възнамерява да предприеме
действия, насочени към прекъсване на снабдяването с електроенергия. Липсата на
такова уведомяване, не лишава дружеството от правата му по чл.20, ал.1 ОУ.
Писменото предизвестие, което не е задължително съобразно ЗЕ, не е предпоставка
за временното прекъсване на електрозахранването.
Налице са били неизплатени
задължения за обекта, поради което е прекратена захранването с електроенергия.
Ирелевантни
в настоящото производство са твърденията за отсъствие на ищцата за
продължителен период от жилището й и от гр.Варна. Отсъствието на потребителя от
обекта на потребление, не го освобождава от задълженията му по чл.17, т.2 ОУ и
не е пречка да се информира за дължимата сума за заплащането на консумираната
електроенергия, както и за сроковете за плащане по чл.16 ОУ.
От
ангажираните по делото доказателства не се установяват твърденията в исковата
молба, че поради невъзстановяването на електрозахранването от страна на
ответника, въпреки изпълнението на задължението за заплащане на дължимата сума
за електроенергия, ищцата е претърпяла имуществени и неимуществени вреди. От
представените писмени доказателства и показанията на свид. Иванов се
установява, че електрозахранването в жилището на ищцата е възстановено на
20.12.2018г. от служител на ответното дружество. Съдът
кредитира показанията на свидетеля, тъй като в същите се основават на преки и
непосредствени впечатления за конкретни факти и обстоятелства относно състоянието
на електромера на ищцата към момента на възстановяването на
електрозахранването. От ангажираните от ищцата гласни доказателства не се
установяват твърденията, че електроснабдяването е възстановено от познат на
ищцата на 01.01.2019г. Свидетелите Кузманова и Влаева нямат преки и
непосредствени впечатления относно датата на възстановяване на захранването, а
възпроизвеждат информация, получена в разговори с ищцата.
Предвид
установеното, съдът приема, че ответното дружество е изпълнило задължението, поето
с ОУ, като е възстановило електрозахранването в обекта непосредствено след
заплащането на дължимата сума за електроенергия. Не се установява неизпълнение
на договорно задължение, от което да са произтекли твърдяните от ищцата
имуществени и неимуществени вреди.
От
ангажираните по делото доказателства не се установява, че към 18.12.2018г. в
дома на ищцата, в хладилник и фризер са се съхранявали посочените от ищцата
храни- месо и плодове, в посоченото количество, както и, че именно тези
продукти са се развалили и са били негодни за консумация, в резултат на
прекъснатото електрозахранване на жилището.
Предвид
изложеното и предявената претенция за имуществени вреди е неоснователна.
Неоснователна
е и претенцията за заплащане на твърдяните неимуществени вреди, тъй като по
делото не се установява да е налице неизпълнение на поето с договора задължение
от страна ответното дружество. Освен това дори да се приеме, че е налице такова
неизпълнение, от ангажираните доказателства, не се установява по безспорен
начин, че влошаването на здравословното състояние на ищцата е в следствие от
неизпълнение на задължението по чл.21, ал.2 ОУ. От данните по делото –
представените медицински документи и заявеното от свидетелите е видно, че
ищцата има здравословни проблеми, като е налице влошаване на здравословното й
състояние още на 19.12.2018г., евентуално, както самата ищца посочва в исковата
молба, в резултата на пътуване в неотоплен вагон на влак или „доста студеното
време“ при престоя й в София.
Заплатената
от ищцата сума от 19лв., представлява санкция за неизпълнение от нейна страна
на договорно задължение. Същата е дължима поради неизпълнение на задължението й
като потребител да заплаща в уговорените срокове цената на доставената и
потребена електроенергия, поето с ОУ. Заплащането на посочената сума не
представлява вреда, настъпила в имуществената сфера на ищцата, в резултат на
неизпълнение на поето с договор задължение от страна на ответното дружество, а
е резултат от недобросъвестното поведение на ищцата.
С оглед на
горното и предвид съвпадане на правните изводи, до които е стигнал ВОС, с
установеното от ВРС по спора от правна страна, решението на първата инстанция
следва да бъде потвърдено.
Предвид
изхода от спора и на основание чл.78, ал.3 и ал.8 от ГПК, въззивницата следва
да бъде осъдена да заплати на въззиваемата страна, сторените във въззивното
производство разноски в размер на 300 лв.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №5204/25.11.2019г., по гр.д. № 8179/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Х.К.П., ЕГН **********,***, да заплати на „Енерго-Про
Продажби“АД, ЕИК *********, сумата от 300лв., представлаващи съдебни разноски,
на основание чл.768, ал.3 и ал.8 ГПК
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на
страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: