Р E Ш Е Н И Е
№ 483
гр.Плевен, 08.10.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
четвърти септември две хиляди двадесет и първа година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 556 описа на Административен съд -
Плевен за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 298
от 23.06.2021 г., постановено по анд № 1603/2020 г., Районен съд – Плевен е
отменил Наказателно постановление № 449426-F495979 от 18.07.2019 г. на Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Ния
Инвест“ ООД – гр.Плевен, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Плевен, ул. ***, представлявано от В.Н.Р. с ЕГН ********** и И.Н.П.
с ЕГН **********, на основание чл.53 ал.1, във връзка с чл.27 /чл.83/, чл.3
ал.2 от ЗАНН и чл.185 ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, за това, че при извършена проверка на 22.06.2019
г. в 21,40 часа в търговски обект КАНАПЕ – FOOD CLUB, находящ се в гр.Плевен, ул. ***,
стопанисван от дружеството, е установено, че съгласно дневен финансов „Х“
отчет, изведен от монтираното и функциониращо към момента на проверката
фискално устройство, разчетната касова наличност е в размер на 1054,90 лв., от
които 34,10 лв. плащания с кредитна карта, а съгласно дневен финансов „Х“ отчет
от монтираното и функциониращо към момента на проверката фискално устройство,
разчетната касова наличност е в размер на 982,67 лв., от които 203,10 лв.
плащания с кредитна карта. Установена е промяна в касовата наличност на
търговския обект в размер на 87,17 лв., която представлява извеждане на пари от
касата и която не е регистрирана във фискалното устройство.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от ТД на НАП – Велико
Търново, чрез юрисконсулт М.Ж., която счита същото за неправилно и
незаконосъобразно – касационно основание по чл.209 т.3 от АПК. Счита, че
Районен съд Плевен не е преценил и обсъдил правилно представените писмени и
гласни доказателства и е счел, че случаят е маловажен. Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Счита, че нарушението не трябва да се третира като такова
с ниска степен на обществена опасност, поради което доводи, подкрепящи
приложимостта на чл.28 от ЗАНН, мотивирани с липсата на вреда, са неотносими
към предмета на спора. Според касатора конкретното нарушение не може да бъде
определено като маловажно, а изложените съображения могат да бъдат релевантни
само във връзка с индивидуализацията на наложената санкция с оглед размера й,
но не и като изключващи я. В заключение моли съда да отмени решението и да
потвърди наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява от
юрисконсулт М.с надлежно пълномощно, която поддържа жалбата на заявените в нея
основания, по същество моли да се отмени оспореното решение и да ес потвърди
НП. Излага съображения за неприложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание ответникът „Ния Инвест“ ООД се
представлява от адв.И.с надлежно пълномощно, който оспорва жалбата, моли съда
да остави в сила оспореното решение. Счита за правилни мотивите на въззивния
съд относно приложимостта на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и в този смисъл се
позовава на ТР №1/12.07.2007 год. по т.д. №1/2007 год. Алтернативно прави
искане , ако съдът приеме, че е извършено вмененото нарушение и не е приложима
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, да измени НП, като намали размера на
имуществената санкция до предвидения в закона минимален размер. Счита
наложеното наказание за несъразмерно на вмененото нарушение. Претендира
присъждане ан направените пред касационната инстанция разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното
решение съдът е приел за установено, че обжалваното
наказателно постановление е издадено на 18.07.2019 година въз основа на АУАН
№F495979 от 27.06.2019 год. срещу дружеството за това, че при извършена
проверка на 22.06.2019г. в 21:40ч., в търговски обект - КАНАПЕ – FOOD CLUB е установено,
че съгласно дневен финансов „X" отчет № 0092036/22.06.2019г. от
монтираното и функциониращо към момента на проверката фискално устройство
модел: "DATECS FP-1000KL" с инд. N« DT291945 и фискална памет №
02291945, разчетната касова наличност е в размер на 1054,90 лв., от които
34,10лв. представляващи плащания с кредитна карта и съгласно дневен финансов
„X" отчет № 0130656/22.06.2019г. от монтираното и функциониращо към
момента на проверката фискално устройство модел: "DATECS FP-1000KL" с
инд. N« DT291922 и фискална памет № 02291922, разчетeната касова наличност е в размер на 982,67 лв., от
които 203,10лв. представляващи плащания с кредитна карта. Фактическата
наличност на паричните средства в касата на търговския обект съгласно съставен
опис на паричните средства е в размер на 1713,20 лв. Сумата на паричните
средства в касата е изброена от салонен управител. Фискалните устройства
притежават операциите „служебно въведени” и „служебно изведени“ суми.
Установена е промяна в касовата наличност на търговския обект в размер на 87,17
лв., която представлява извеждане на пари в касата и която не е регистрирана
във фискалното устройство. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 33,
ал.1 от Наредба 18/13.12.2006г. на МФ. Описаната в АУАН фактическа обстановка е
възпроизведена в атакуваното по съдебен ред наказателно постановление, с което
на дружеството е наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер на 1000,00 (хиляда) лева. Извършената проверка на 22.06.2019 година е
обективирана в Протокол за извършена проверка №0360830 от 22.06.2019 година, в
който е посочено, че разликата в касовата наличност възлиза на 327,37лв., а на
27.06.2019 година бил съставен и Протокол №1178894/27.06.2019 година, в който
било внесено пояснение във връзка с разчетената касова наличност, като било
посочено, че разликата в касовата наличност на търговския обект към датата на
проверката – 22.06.2019г. е в размер на 87,17 лв., която представлява извеждане
на пари в касата и която не е регистрирана във фискалното устройство.
Съдът установил горната фактическа
обстановка от анализа на ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие
писмени и гласни доказателства. От разпита по делегация на актосъставителя С. и
на свидетеля Х., чиито показания съдът приел с доверие като логични,
непротиворечиви и взаимно допълващи, установил, че на 22.06.2019 година двамата
извършили служебна проверка в търговския обект, в който за кратък период от
време била преустановена работата в заведението въпреки многобройните
посетители. Сервитьорите преустановили приемането на поръчки и плащания, като
последователно се явявали при проверяващите и представяли наличните у тях
парични средства. Извадили дневните отчети от двата налични касови апарати и
проверили касовата наличност, като констатирали разлика в размер около 300
лева, като констатациите им били отразени в нарочно съставен протокол от
22.06.2019 година. В този смисъл били и
показанията на св. Р., който пресъздал
свои преки и непосредствени впечатления относно фактите, имащи значение за
случая и който съобщил, че при извършената проверка на място проверяващите не
отчели всички налични парични средства от пос- терминалните устройства в
заведението и именно поради това се получила разлика от около 300,00 лева.
Допълнил, че в последствие въз основа на относимите писмени документи била
внесена съответната корекция, обусловила и съставянето на втори, допълващ протокол
/от 27.06.2019г./ в който разликата в касовата наличност била установена на
87,17 лева, като свидетелят предположил, че разликата от 87,17 лева се получава
от бакшишите на работещите на длъжност „сервитьор“ лица към меродавния момент. Приел,
че тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени
доказателства.
Съдът направил извод, че АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 от ЗАНН,
съобразно изискванията на ЗАНН и при условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН - в
присъствието на свидетеля, присъствал при установяване на нарушението. Същият е
съставен и връчен в присъствието на упълномощено лице. Съдът счел, че издаденото
въз основа на АУАН наказателно постановление е законосъобразно и правилно, издадено
при спазване изискванията на чл.57 и чл.53, ал.2 от ЗАНН. Фактическите
констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, според въззивния съд се
потвърждават от всички събрани по делото доказателства - писмени и гласни,
които счел за безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Съдът приел още, че
нарушението, и в АУАН, и в НП е формулирано пълно, точно и ясно, като е налице
съответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация. Както
в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение,
обстоятелствата, при които е осъществено и законните разпоредби, които са
нарушени, като правилно и законосъобразно е цитирана и санкционната норма в
наказателното постановление: чл. 185, ал.2 от ЗДДС. Съдът приел, че
констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват
на действителната фактическа обстановка и от събраните доказателства се
установява по безспорен начин, че дружеството е допуснало нарушение на чл. 33,
ал.1 от Наредба Н[1]18/13.12.2006 на МФ, за регистриране и
отчитане на продажбите в търговските обекти. Това обстоятелство се потвърждава
според въззивния съд от показанията на
разпитаните по делото свидетели и събраните писмени доказателства. Съдът приел,
че съобразно разпоредбата на чл.33, ал.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства, извън случаите на продажби, всяка
промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във
и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени"
или "служебно изведени" суми, като съгласно ал.2 на същия член за
фискалните устройства, които не притежават операциите по ал.1, в книгата за
дневните финансови отчети се отбелязва всяка промяна на касовата наличност
/начална сума, въвеждане и извеждане на пари в и извън касата/ в момента на
извършването й с точност до минута.
Независимо, че нарушението е безспорно
установено, въззивният съд направил извод, че в настоящия случай са налице
условията за приложимост на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Съдът изложил
мотиви, че конкретното нарушение е от категорията на простъпките на простото
извършване, при които не са предвидени вредни последици, различни от самото
изпълнително деяние, които трябва да настъпят, тоест в настоящия казус
преценката за наличието на маловажен случай не би могла да бъде извършена с
оглед липсата на настъпилите вреди, а следва да бъда направена след
съобразяване с обществената опасност на дееца, тежестта на нарушението и
другите смекчаващи вината обстоятелства. Съдът счел, че както конкретното
деяние, така и нарушителят не се отличават със степен на обществена опасност,
налагащи ангажирането на административно[1]наказателна
отговорност. Нарушителят до момента не е санкциониран за противоправни деяния
от категорията на процесното, тоест реализираното поведение има инцидентен
характер, а не носи белезите на тенденциозно несъблюдаване на разпоредбите на
данъчното законодателство. На следващо място приел, че е налице формално административно нарушение, касаещо
невисок размер на невъведената сума, което не е довело до загуби на държавата
от неплатен данък. Касае се за разлика от 87,17 лв., поради което санкция от
1000 лева очевидно не съответства на тежестта на извършеното нарушение и не
може да бъде възприета като справедлива. С оглед гореизложеното съдът направил
извод, че посочените в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН цели биха били постигнати
и без да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на
санкционираното лице, като решението, с което се приложи институтът на малозначителността,
ще окаже предупредително въздействие върху дееца. В този смисъл липсата на
такава оценка, означава липса на мотиви в тази част на наказателното
постановление, което пряко засяга правото на защита и води до неговата отмяна,
поради което съдът отменил оспореното НП.
Според касационната инстанция оспореното
решение е неправилно. Съдът обосновано на приобщените писмени и гласни
доказателства, при правилно тълкуване и прилагане на относимите правни норми, е
приел за съставомерно и безспорно доказано визираното нарушение на чл. 33 ал.1
от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ – нерегистриране на „служебно изведена сума“
чрез фискалното устройство в размер на 87,17 лв., което е формирало и
отрицателната разлика между фактическата касова наличност и отчетената от
фискалното устройство. Причината за установената разлика се установява и
признава от дружеството, представителят на който поддържа, че установената
разлика се дължи на взета от персонала на търговския обект сума от оборота за
извършване на плащане по приложена по делото фактура. Безспорно е, че това не е
било отразено чрез ФУ, посредством функцията „служебно изведени суми“, за да
съответства фактическата наличност на действителната наличност на парични
средства в касата във всеки един момент. В случая причината, поради която са
изведени парични суми от касата на търговския обект е без правно значение за
отговорността на търговеца. Именно за случаи от вида на процесния законодателят
е регламентирал задължение всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
изведени" суми, тъй като движението на парични средства в случая в и извън
касата касае отчетността на оборотните средства, регламентирана с посочената
наредба. Защото въведеното с тази норма
задължение е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са
задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел
създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните
със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно
въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент.
Затова законосъобразно търговецът е
санкциониран на осн. чл. 185 ал.2 ЗДДС – за нарушение на нормативен акт по
прилагането на чл. 118 ЗДДС, а именно приетата на осн. чл. 118 ал.4 Наредба
Н-18/13.12.2006г. на МФ, регламентираща условията и реда за работата на
касовите апарати, начина на отчитане и регистриране на продажбите и по-точно за
нарушение на чл. 33 ал.1 от тази наредба.
Отговорността на търговеца е ангажирана на осн. чл. 185 ал.2 ЗДДС, но
във връзка с ал.1, тъй като за установеното нарушение на чл. 33 от Наредба Н-18/13.12.2006г.,
което не е довело до неотразяване на приходи – при отрицателна разлика в
касовата наличност, не е налице ощетяване на фиска, а несъответствие в
отчетността, поради което в този случай се налагат по-леките санкции по ал.1 –
за юридическите лица, каквото е санкционираното ООД, имуществена санкция за
нарушение на нормативен акт по приложението на чл. 118 ЗДДС, когато нарушението
не води до неотразяване на приходи.
Неправилен е обаче изводът на въззивния
съд, че деянието съставлява маловажен случай на административно нарушение. Преценката
за маловажност на деянието, запретено като административно нарушение, включва в
себе си обективните и субективни признаци, обхванати от разпоредбата на чл.93,
т.9 от НК. Съгласно цитираната разпоредба, маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. От анализа на цитираната правна норма следва извод, че
маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да
се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на събраните по делото
доказателства, при всеки случай на административно нарушение. Съвкупната
преценка на всички тези обстоятелства трябва да обуслови във всеки конкретен
случай по-ниска степен на обществена опасност на конкретното извършено
нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от
същия вид. По принцип е възможно и при формалните нарушения да се говори за
маловажност, но маловажните случаи на административни нарушения от вида на нарушенията
на „просто извършване” следва да се отличават от обикновените, типични
нарушения от същия вид. Нормата на чл.33, ал.1 от Наредбата разграничава две
нарушения от един и същи вид- промяна на касовата наличност чрез извеждане на
парични средства от касата и промяна на касовата наличност чрез въвеждане на
парични средства в касата. Процесното административно нарушение е от първия вид
и то е типично за нарушенията от своя вид-взети са пари от касата, без размерът на взетата сума да е
регистриран във ФУ чрез операция "служебно изведени" суми,
каквато операция притежават намиращите се в обекта фискални устройства и това
обстоятелство е отбелязано в документите по преписката. Освен това
законодателят не е обвързвал извършването на това нарушение с настъпването на
някакви вредни последици. Ето защо, в конкретния случай на административно
нарушение, липсата на настъпили вредни последици е отчетена от законодателя при
очертаване на конкретния състав на административно нарушение. Правната теория и
съдебната практика е последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата, визирани от състава,
очертават в тяхната съвкупност онова именно типично общественоопасно деяние,
което нормата запретява като престъпление, респ. нарушение от даден вид.
Обусловената от тях типична обществена опасност на деянието е съобразена от
Закона при фиксиране на общоустановената в него санкция, ето защо, тези
обстоятелства не могат след това да се явят едновременно като такива, които
определят и индивидуалната тежест на конкретното престъпление, респ. нарушение
от този вид, и следващото се за него индивидуализирано наказание.
Анализирайки съвкупно приложените по
делото доказателства, касационната инстанция преценява , че в конкретния случай
не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Единственият релевантен за приложението на
чл.28 от ЗАНН факт е, че извършеното нарушение от посочения вид е за първи път
и последното би могло да се третира като смекчаващо отговорността
обстоятелство. Може да се разсъждава по въпроса, обаче, дали и това
обстоятелство има административнонаказателноправно значение за индивидуализация
на наказанието или като обстоятелство по смисъла на чл.28 от ЗАНН. От друга
страна, засегнатият кръг обществени отношения , регулирани от ЗДДС и Наредба №Н-18/2006
год. на МФ, обусловени от целта на
закона, свързана с отчетността и
проследимостта на сделките с оглед осъществяване фискалната политика на
държавата, е изведен като специален, под особена закрила, под особен режим.
Един от приложимите критерии за разграничаване на отношенията, поставени под
особено засилен режим на защита, е критерият за конституционната закрепеност на
защитените блага и косвен признак е тежестта и обременителността на
предвидената санкция. Плащането на данъци, установени със закон, е конституционно закрепено благо с
разпоредбите на чл.60 от Конституцията на Република България, като дължимостта
и размера на тези данъци се определят според доходите и имуществото на
задължените лица, като последните биха могли да бъдат установени обективно, ако
има строга отчетност и проследимост на движението на паричния поток. Фискалните правоотношения са особено значими
и нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения,
преценени в контекста на основната гарантирана с разпоредбата на чл. 33, ал. 1
от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. цел – да се осигури възможност за
проследяване на паричния поток в търговския обект чрез спазване на правила за
регистрация и отчетност на паричните средства. Самото деяние накърнява реда и
правната сигурност на данъчното документиране и отчитане, затруднява дейността
на органите по приходите и създава усложнения в отношенията на данъчните
субекти от една страна, и между тях и данъчните органи, от друга. В същото
време дори минимално предвидения размер на имуществената санкция за този вид
нарушения (500 лева), сочи, че законодателят е предвидил по- засилен режим на
санкциониране с оглед особена защита на съответния кръг отношения. При това
положение, съдът приема, че дружеството е нарушило обществени отношения, които
се отличават с по-висока степен на обществена опасност. Дружеството не е
представило доказателства: за имущественото
си състояние и размера на доходите си,
за да може на това основание да се направи обоснована преценка дали наложеното
наказание е несъразмерно тежко на действителното икономическо състояние на
наказаното лице. Касае се за ООД, т.е. за търговец по смисъла на ТЗ, за
търговските и счетоводните работи на което управителите следва да полагат
по-голяма от обичайната грижа-тази на добрия търговец и винаги своевременно и
съответно на нормативните изисквания да изпълняват всички задължения,
произтичащи от участието в търговския оборот. Липсата на доказателства за
смекчаващи отговорността на наказаното лице обстоятелства навежда на извода, че
не са налице достатъчно аргументи и доказателства за квалифициране на
извършеното деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, макар
и тази преценка да е такава за
законосъобразност съгласно задължителното за съдилищата ТР №1/2007 год. на ВКС.
На това основание оспореното решение
като неправилно следва да се отмени.
АНО е наложил имуществена санкция в
размер на 1000 лева при предвидени граници на санкцията за този вид нарушения
от 500 до 2000 лева. От една страна в НП не е обоснована и мотивирана
преценката на органа защо налага наказание над минималния предвиден в закона
размер, не е посочено кои обстоятелства и доказателства налагат тази преценка.
От друга страна, не са налице данни за
налагане на санкция над предвидения в закона минимум, тъй като деянието е
извършено за първи път, а стойността на паричните средства, за които не е
извършена операция „служебно изведени от касата“ суми не е висока. Ето защо НП
следва да се измени, като се намали размерът на наложената имуществена санкция
от 1000 лева на 500 лева.
По отношение искането на ответника за
присъждане на разноски за възнаграждение
за един адвокат, представлявал ответника пред касационната инстанция, настоящият
състав на съда застъпва следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Като съдебните производства по смисъла на ал.1 на същия текст според
препращането на ал.3, са тези пред РС , и пред касационната инстанция.
В конкретния случай настоящата
касационна инстанция с постановеното решение е отменил оспореното въззивно
решение и се е произнесла по съществото на спора, като е изменила НП в посока
намаляване размера на наложената имуществена санкция до предвидения в закона
минимален размер. Несъмнено това не е равнозначно на пълна отмяна на НП,
напротив, изводите са в смисъл, че е
доказана съставомерността на вмененото деяние, но наложената санкция е
несъразмерна с оглед индивидуалните особености на нарушението и дееца. А съгласно разпоредбата
на чл. 63, ал. 3
от ЗАНН / нова, ДВ бр. 94 от 2019 г. /, в производството по ал. 1
страните имат право на разноски по реда на АПК. Отговорността за разноски по
АПК е уредена в чл. 143, като разноски се възстановяват единствено при отмяна
на административния акт – ал. 1 или при отхвърляне на оспорването – ал. 3.
Приложена в административнонаказателното производство, тази разпоредба допуска
присъждане на разноски при отмяна на наказателното постановление или при
отхвърляне на жалбата. При това положение независимо, че от страна на ответника
пред настоящата инстанция своевременно е направено искане за присъждане на
разноски, като е приложен и списък, имайки
предвид, че с процесното решение не се постановява пълна отмяна на
наказателното постановление, а същото се изменя относно размера на наложената
санкция, това не може да се определи за равнозначно на пълно уважаване на
жалбата в смисъла, който се има предвид с разпоредбата на чл. 143 от АПК. Право на разноски ще има страната единствено в случаите на
пълна отмяна на наказателното постановление. Респективно в случая и при процесната
хипотеза на изменение на размера на наложената санкция, т.е. на изменение на
сакнционния акт, а не на неговата отмяна, искането за присъждане на разноски за
касационната инстанция следва да бъде отхвърлено.
Воден от горното и на основание чл.63,
ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 298 от 23.06.2021 г., постановено по анд
№ 1603/2020 г. на Районен съд – Плевен, с което е отменено Наказателно постановление № 449426-F495979 от 18.07.2019 г. на Началник на
отдел „Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Ния
Инвест“ ООД – гр.Плевен, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Плевен, ул. ***, на основание чл.53 ал.1, във връзка с чл.27
/чл.83/, чл.3 ал.2 от ЗАНН и чл.185 ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.33
ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и вместо него ПОСТАНОВИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 449426-F495979 от 18.07.2019 г. на Началник на отдел
„Оперативни дейности“ – Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на „Ния Инвест“ ООД
– гр.Плевен, ЕИК/Булстат *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Плевен, ул. ***, на основание чл.53 ал.1, във връзка с чл.27 /чл.83/, чл.3 ал.2
от ЗАНН и чл.185 ал.2 от ЗДДС, във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС е наложена
имуществена санкция в размер на 1000 лева за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена
санкция от 1000/хиляда/ на 500/петстотин/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за процесуалното
представителство на ответника пред касационната инстанция.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.