Р Е Ш Е Н И Е № 951
20.05.2019 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 627/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Р.С.С., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 18-1030-008461/19.10.2018 г., издадено от К.О. Н. – Началник група
към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ в частта, с която на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и административно
наказание лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В останалата
си част, в която на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 (двеста)
лева за нарушение по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, наказателното постановление не
се обжалва и е влязло в сила.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят признава да е имало
съприкосновение между управлявания от него лек автомобил и другия автомобил,
описан в постановлението. Твърди, че е помислил мястото на съприкосновение
между превозните средства да е била в страничните им огледала, тъй като
неговото дясно огледало да е било сгънато след съприкосновението. Посочва, че в
огледалата за странично и задно виждане е проверил дали другият водач ще излезе
да огледа автомобила си и да му сигнализира, че има претенции за настъпило
пътнотранспортно произшествие, но в продължение на около една минута, докато
жалбоподателят е изчаквал подаването на зелен светлинен сигнал от регулиращ
движението светофар, другият водач не е предприел никакво активно поведение.
Взема становище, че не е разбрал в резултат от деянието да са били причинени
имуществени вреди по другия автомобил, поради което да е продължил движението
си, след като се е уверил, че другият участник не предявява претенции за
настъпило ПТП. Моли наказателното постановление да бъде отменено в частта си по
т. 2, в която е наказан за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В съдебно
заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично, като поддържа
жалбата си и наведените с нея възражения.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №
6712/29.01.2019 г., с което препраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по налагане на наказанията да е протекло
законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Р.С.С., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 31.10.2018
г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена чрез
административнонаказващия орган (АНО) на същата дата, поради което
седемдневният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна, поради което
наказателното постановление следва да бъде отменено в атакуваната си част по т.
2 от НП по следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 05.09.2018 г. около 19:42 часа в гр. Пловдив, на бул.
„Христо Ботев“ в посока запад-изток и в отсечката от ул. „Авксентий Велешки“ до
бул. „Цар Борис III Обединител“ жалбоподателят Р.С.С. управлявал лек автомобил
„Ауди 80“ с рег. № **. Същият предприел маневра за навлизане в лява пътна
лента, при което заобиколил престояващия лек автомобил „Сеат Леон“ с рег. № **,
управляван от И. В. П. и който бил последен в колоната. При заобикалянето му
между двете превозни средства имало допир – между лявата част на автомобила на П.
и дясната част на автомобила на жалбоподателя. След завършване на маневрата С.
забелязал, че странично му огледало е сгънато и помислил, че само там е била
контактната точка между автомобилите. Тъй като светофарът подавал забранителен
– червен, сигнал за продължаване на движението, С. огледал през огледалата, с
които бил снабден автомобилът му, дали другият водач ще излезе да огледа своя
автомобил или да потърси контакт с него и да заяви претенции. Чакането на
кръстовището продължило около една минута, през което време другият водач – П.,
не излязъл от автомобила си. Жалбоподателят помислил, че и по другия автомобил
няма причинени имуществени вреди, поради което след подаването на зелен сигнал
от светофара, той продължил движението си.
На 07.09.2018
г. водачът И. В. П. подал жалба в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив. Проверка по жалбата извършил св. И.Г.Т., който призовал двамата
водачи.
На 17.09.2018 г. св. Т. съставил Акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) с бл. № 0632289 против жалбоподателя С. и в
присъствието на свидетел. На жалбоподателя бил връчен препис от акта срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
Съдът изцяло дава вяра на показанията на св. И.Г.Т.,
които намира за изключително подробни, за последователни и вътрешно
непротиворечиви. Макар свидетелят да не е бил очевидец на процесните деяния, то
той в последствие е изгледал запис от охранителни камери, поради което в
показанията си все пак възпроизвежда свои непосредствени възприятия.
Показанията на св. Т. се подкрепят и от обясненията на жалбоподателя и по този
начин служат за взаимната си проверка по делото. Съдът счита и че показанията
са дадени от незаинтересован свидетел, който е възприел пресъздадените при
разпита си обстоятелства при изпълнение на служебните си задължения.
От протокол за ПТП № 1704021 се изясняват участниците
в процесното ПТП, както и установените щети по двата автомобила. Единият
участник е бил жалбоподателят С., който е управлявал лек автомобил „Ауди 80“ с
рег. № **, а другият – И. В. П., който е управлявал лек автомобил „Сеат Леон“ с
рег. № **.
От Справка за нарушител/водач за жалбоподателя Р.С.С.
се изяснява, че същият е правоспособен водач на моторно превозно средство,
притежаващ СУМПС, валидно до 31.05.2026 г. и налични 39 контролни точки.
От Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи се установява, че АУАН и НП са издадени от надлежно
оправомощени лица, които са действали в рамките на своята материална и
териториална компетентност.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Актът за установяване на административно нарушение е
съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на
нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34,
ал. 3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че
е налице припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
По правилността на наказателното постановление
настоящият съдебен състав намира, че от събраните и проверени по делото
доказателства по категоричен начин се установява, че от обективна страна на
описаните в НП време и място – на 05.09.2018 г., около 19:42 часа в гр.
Пловдив, на бул. „Христо Ботев“ в отсечката от ул. „Авксентий Велешки“ до бул.
„Цар Борис III
Обединител“, жалбоподателят С. е управлявал лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № **.
Тези обстоятелства не са и спорни между страните и се признават от
жалбоподателя. На следващо място доказа се и да е имало съприкосновение и допир
между управлявания от жалбоподателя лек автомобил и автомобил с рег. № **, управляван
от И. В. П.. Установи се и да са настъпили материални щети по двата автомобила,
описани в протокола за ПТП, които са били по задните калници на превозните
средства. От показанията на св. Т., кредитирани от съда, се изясни, че щетите
са се изразявали в одрасквания и са били минимални. От показанията на св. Т. се
прави още извод за наличието на причинна връзка между съприкосновението на
двата автомобила и така констатираните щети – свидетелят изясни, че щетите са
били измерени и съпоставени в присъствието на двамата водачи и на превозните
средства. По тези съображения съдът приема, че настъпилото събитие, при което е
имало допир между процесните автомобили, се квалифицира като пътнотранспортно
произшествие (ПТП). Съгласно § 6, т. 30 от допълнителните разпоредби на ЗДвП
пътнотранспортно произшествие е събитие, възникнало в процеса на движението на
пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на
пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални
щети. По делото се доказа, че при процесното събитие – настъпилият удар между
двете превозни средства, управлявани от жалбоподателя С. и от И. В. П., са настъпили
материални щети, поради което е налице ПТП по смисъла на закона. Следователно
за жалбоподателя като водач на МПС (§ 6, т. 25 от допълнителните разпоредби на
ЗДвП), който е бил участник в ПТП, е възникнало задължението по чл. 123, ал. 1,
т. 1 от ЗДвП без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да
установи какви са последиците от произшествието. Действително установи се след
подаването на зелен светлинен сигнал от светофара на кръстовището
жалбоподателят да е продължил движението си без да спира. При преценката за
съставомерността на поведението му обаче следва да се съобрази и неговото
поведение до момента на отдалечаването му от местопроизшествието при
разрешителния сигнал на светофарната уредба. В тази връзка изясни, че жалбоподателят
е престоял на кръстовището около една минута, през което време през огледалата
на автомобила си и наблюдавал дали другият водач ще излезе да оглежда
автомобила си или по какъвто и да е друг начин ще сигнализира, че има
претърпени имуществени вреди. Доказа се категорично не само от обясненията на С.,
но и от показанията на св. Т., че другият участник не е сторил това и е бил
напълно пасивен, като не е излязъл от автомобила си и не е потърсил контакт с
жалбоподателя. При тези факти и като съобрази минималните вреди в резултат от
ПТП, както и че жалбоподателят е възприел ударът да е настъпил между
страничните огледала, а и другият водач не е сигнализирал неговият автомобил да
е претърпял щети, то съдът приема, че към момента на деянието жалбоподателят С.
не е формирал съзнание за настъпилите имуществени вреди в резултат от деянието.
За да изпълни задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП обаче, водачът
следва да е съзнавал за настъпилото ПТП. По гореизложените съображения
настоящият състав прие, че жалбоподателят не е формирал съзнание за това
обстоятелство към момента на деянието, т.е. мислил си е, че в резултат от
съприкосновението не са настъпили имуществени вреди по превозните средства и
другият водач няма претенции, а следователно и че няма ПТП. При липсата на
отразен в съзнанието му факт на настъпилото произшествие, то С. не е предвидил
и възникналото му задължение да спре и да съдейства за установява на вредите.
Именно поради това след подаването на зелен сигнал от светофара той е продължил
движението си. Следователно от субективна страна деянието на жалбоподателя не е
извършено умишлено или при съзнавана непредпазливост, тъй като в случая С.
въобще не е формирал съзнание за проявлението на всички релевантни
обстоятелства от обективна страна. Съдът намира, че деянието не е извършено и
при небрежност, изискваща при условията на кумулативност деецът да е могъл и да
е бил длъжен да предвиди осъществяването на всички елементи от състава на
формалното административно нарушение. Макар да е бил длъжен да предвиди
настъпилото ПТП, настоящият състав счита, че в случая жалбоподателят не е могъл
да стори това. Отново следва да се напомнят положените усилия от последния дори
и при усложнената пътна обстановка и натоварен трафик да установи дали другият
водач ще сигнализира за причинени материални вреди по автомобила си, дали
въобще ще излезе да го огледа или да потърси контакт с жалбоподателя, но
последният е запазил пълна пасивност на поведението си. Същевременно
съприкосновението е било леко, а щетите по автомобилите минимални, поради което
е напълно обяснима формиралата се у жалбоподателя представа, че от конкретното
събитие не са настъпили материални вреди по автомобилите, т.е. че ПТП няма. По
тези съображения настоящият съдебен състав намира, че деянието на жалбоподателя
С. не е съставомерно от субективна страна, тъй като не е виновно извършено.
Липсата на който е да е елемент от състава на нарушението препятства
възможността конкретното деяние да се квалифицира като нарушение от съответния
вид. Следователно жалбоподателят не е извършил административното нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което е бил наказан по т. 2 от НП, поради
което последното се явява неправилно в тази си част и трябва да бъде отменено.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори
и деянието на жалбоподателя по т. 2 от НП да се приеме за съставомерно, то
отново би било налице основание за отмяна на НП в тази му част поради
маловажност на случая. Съгласно задължителната съдебна практика, формирана с
Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС, преценката за „маловажност на
случая“ подлежи на съдебен контрол. За да бъде деянието маловажен случай,
трябва да се установи, че то представлява по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Тази преценка се
прави с оглед липсата или незначителността на вредните последици или на други
смекчаващи обстоятелства, които обаче винаги представляват конкретни факти от
обективната действителност и поради това тяхното съществуване следва да бъде
установено по делото, както и по какъв начин тяхното проявление се отразява
върху степента на обществена опасност. В случая, за да направи този извод,
съдът съобрази изключително ниската степен на обществена опасност както на
дееца, така и на самото деяние. Досежно жалбоподателя С. следва да се посочи,
че той е правоспособен водач на МПС от 2001 г., за който период има само две
предходно извършени нарушения на правилата за движение, които не се отличават с
висока степен на обществена опасност. От своя страна жалбоподателят е заплатил
наложените му глоби и наказанията са освен влели в сила, то и изпълнени. Тези
факти ясно показват, че жалбоподателят в един значителен по своята
продължителност период се е доказал като дисциплиниран водач на МПС, който
трайно спазва установените правила за движение. Следва да се вземат предвид и
установените обстоятелства от показанията на св. Т., който категорично заяви,
че жалбоподателят напълно е съдействал за установяване на истината, явил се е
два пъти, след като е бил призован и точно е изпълнявал указанията на
свидетеля. От показанията на Т. се установява и че жалбоподателят е бил
изненадан, когато е узнал за настъпилото ПТП, което пък отново потвърждава извода
и за липса на съставомерност от субективна страна. Освен занижената степен на
обществена опасност на дееца, съдът намира, че в случая и самото деяние
разкрива много по-нисък интензитет на засягане на защитаваните обществени
отношения спрямо обикновените хипотези за нарушения от този вид. Водещо
значение за тази преценка имат минималните щети, които са настъпили в резултат
от произшествието, както и добросъвестното поведение на жалбоподателя да се
увери, че другият водач няма да заяви на място претенции и да потърси
съдействие за установяването на тези вреди. Всички тези обстоятелства,
съобразени в своята съвкупност и своята относителна тежест, очертават една
значително по-ниска степен на обществена опасност както на конкретното деяние,
така и на дееца в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №
18-1030-008461/19.10.2018 г., издадено от К.О.Н. – Началник група към ОДМВР -
Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ В ЧАСТТА,
с която на Р.С.С., ЕГН: **********, с адрес: *** на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева и административно
наказание лишаване от право да управлява
МПС за 1 месец за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движението
по пътищата.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: И.П.