РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Разград, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
ЦВЕТА.НА М. ДОЧЕВА
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Валентина П. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20233300500136 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.267 и сл. от ГПК.
Развива се за втори път пред въззивната инстанция след отмяна от ВКС с решение по гр.дело
2493/2022г. на решението постановено от окръжния съд по в.гр. дело №347/2021г по описа на
РОС, с което е било потвърдено това на РРС по гр.дело №1959/2020г.Дадени са указания и за
събиране на доказателства от въззивната инстанция.
Делото е образувано по въззивна жалба на А. Д. Т., Ю. А. Т. и А. А. Т., чрез пълномощник
против решение №532 от 14.10.2021 г. по гр.дело № 1959/ 2020 г. на РС – Разград, с което съдът,
след като е приел за установено по отношение на жалбоподателите , че ищецът М. М. Т. е
собственик въз основа на договор за покупко-продажба и на съответна част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ
с идентификатор ******* по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени със
Заповед №******* г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота с.*****, п.к.*****,
ул.***** с площ 658 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно
ползване : ниско застрояване, с номер по предходен план – ***, квартал ***, парцел **, при
граници на имота, описани подробно, която е отразена в жълто на комбинираната скица,
приложена по делото /л.125/, представляваща неразделна част от съдебното решение ги е осъдил
да предадат на ищеца М. М. Т. владението на частта от поземления имот, посочен по-горе,
находяща се между ул.******/, кадастралната граница от изток и имот ******* от запад, отразена
в жълто на комбинираната скица, приложена по делото /л.125/, представляваща неразделна част от
съдебното решение. Присъдил е в полза на ищеца и разноски.В жалбата се поддържа, че
решението е недопустимо, като постановено по непредявен иск, с искане за неговото обезсилване
и връщането му за ново разглеждане, съответно за неправилно, необосновано, постановено при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при непълнота на доказателствата.
Изложени са подробни съображения.Прави се искане за отмяна на решението и постановяване на
друго по спора, с което предявения иск да бъде отхвърлен.Заявена е претенция за разноски.
1
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, насрещната по жалбата страна - М. М. Т., чрез пълномощника
си адвокат И. К. от АК – ***** е депозирал отговор на жалбата, като я е оспорил по подробно
изложени съображения, с искане за отхвърлянето й и потвърждаване на решението на районния
съд.При връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция са дадени конкретни
указания от ВКС, които са изпълнени, като на вещото лице по съдебно-техническата експертиза е
възложено да изготви нова комбинирана скица, която да включва и информация за кадастъра и
регулацията по плана на с.***** от 1928 година, касателно имотите на ищеца и ответниците в
производството и съседните на тях.
Поради смъртта на жалбоподателя А. Д. Т., настъпила в хода на въззивното производство, като
страна в същото, наред с останА.те двама ответници, сета въззивници, преживяла *****, Ю. Т. и
*****, А. А. Т. е конститутирана и неговата ***** С. А. К., която не заявява становище при
редовност в призоваването.
В съд.заседание по същество въззивниците А. А. Т. и Ю. Т. поддържат въззивната жалба
против решението на РРС, така както е предявена чрез пълномощника си адв.М.М..Претендират
разноски.
Въззвиваемият М. М. Т. ,чрез пълномощника си адв.И. К. оспорва жалбата като
неоснователна, с искане за отхвърлянето й и потвърждаване на решението на районния съд.Заявява
претенция за разноски.Депозира писмени бележки.
За да се произнесе по жалбата, окръжният съд съобрази следното:
Този състав на окръжният съд намира възражението за недопустимост на решението на
районния съд, като постановено „свръх петитум“ за неоснователно.Няма спор по делото, че с
исковата молба е заявена претенция за ревандикация на реална част от имота на ищеца, заета от
ответниците от 15 кв.м.Вещото лице по СТЕ е установило площ от 22 кв.м., заключена в
територия в жълт цвят на скицата, изготвена пред РОС по в.гр.дело №347/2021г.,която отразява
разликите между предвижданията в КРП, установената на място ограда и границата на имотите,
очертана в кадастралната карта. В случая е без значение установеното разминаване в квадратурата
на претендираната площ, а от значение е дА. същата реална част действително принадлежи на
ищеца или не, като в този смисъл постановеното от РС решение е допустимо.
По отношение на неговата правилност :
Ищецът М. М. Т. е предявил иск ответниците А. Д. Т., Ю. А. Т. и А. А. Т., първите двама
съпрузи, а третия техен ***** ревандикационен иск за реална част от поземлен имот , находящ се в
с.*****, община ******, поддържайки ,че тази реална част е била завзета от ответниците сд9
преместване на съществуваща ограда, изградена от мрежа, като по този начин същите завзели 15
кв. метра от неговия собствен имот, находящ се в посоченото село, ул.*****, целият с площ от 658
кв.м., който по Кадастралната карта и кадастралните регистри на селото е с идентификатор
******* и с номер по предходен план ***, квартал ***, парцел **, при съседи на имота, описани
подробно, сочейки,че ответниците са собственици на единия от тези съседни имоти, а именно
този с кадастрален номер ******.Спорните квадратни метри твърди, че се намират в
североизточната част на имота му, като навлизането на ответниците в същия било установено от
измервания на правоспособен геодезист, като след отправената от него покана ответниците да
преместят оградата между имотите, не последвало такова, което го мотивирало и да предяви
своята претенция пред съда.
Ответниците са оспорили предявения срещу тях иск, на първо място като недопустим , а по
същество и като неоснователен, като са заявили ,че е нА.це грешка в кадастралната карта при
поставяне на граничната линия между двата имота съседни имота, този на ищеца и техния.Сочат
,че е нА.це изграждане на ограда откъм улицата, която ограда е влизала с един метър в техния
имот, както и че спорната територия винаги е била собственост на родителите на първия ответник,
а след това тяхна собственост.Направили са и друго възражение, а именно, че са придобили
спорната част по давност.
С оглед на събраните по делото доказателства се установява ,че ищецът М. М. Т. се
легитимира като собственик на ПИ с идентификатор ******* по ККР на с.*****, въз основа на
договор за покупко-продажба от 06.04.2015 г., в който същия е описан като поземлен имот с
кадастрален номер *** в кв.*** по плана на с.*****, общ.******, от 1972 г., с номер по предходен
план ******, с адм. адрес ул.***** и с площ 630 кв.м., като в него са застроени двуетажна
2
полумасивна жилищна сграда с разгъната застроена площ от 90 кв.м. с прилежащо избено
помещение с площ от 9 кв.м., жилищна сграда с площ от 24 кв.м. и второстепенна сграда –
стопанска постройка с площ от 15 кв.м.Праводателите на ищеца са се снабдили с документ за
собственост на продадения имот въз основа на давностно владение и наследство, на 06.04.2015 г.,
непосредствено преди изповядване на покупко-продажбата.В приложената към исковата молба
скица на имота на ищеца същия е с идентификатор ******* и площ от 658 кв.м., различаваща се
от тази при продажбата през 2015г. с 28 кв.метра.
Ответниците, съпрузи А. Д. Т. и Ю. А. Т. са дарили на третия ответник, техен ***** А. А. Т.
на 25.02.2016 г. ½ идеална част от урегулиран поземлен имот, целият с площ 730 кв.м. при
кадастрална основа 805 кв.м., който съгласно одобрения през 1972 г. КРП на с.***** съставлява
имот ***** в кв.***, като дарителите си запазили правото на ползване върху дарения имот.
Няма спор по делото ,че ищецът е поискал трасиране на имота си от специА.ст-геодезист, след
което е поискал от ответниците да преместят оградата между двата имота според координатите,
определени при трасирането, което не било сторено.
Същият е сочил и гласни доказателства, като пред РС са били разпитани свидетелите А. П.,
Ю. Т. и Й. Д..Св.П. е заявил ,че през годините оградата между двата съседни имота била
премествана, като първоначално къщата на ищеца била на разстояние от 7,8 метра от оградата, а
след това я видял преместена към имота на ищеца, като година преди завеждане на делото
границата между имотите минавала до гаража на ответника. Св.Ю. Т. знаел от брат си ищеца за
преместването на оградата през 2020г, като той самия установил ,че същата навлиза на 40-50 см.в
имота на брат му. Третият свидетел, полицейски служител посетил имотите на 12.04.2020 г. по
повод подаден сигнал на тел.112, сочи ,че видял ответника в имота на ищеца да опъва оградна
мрежа.
Пред РС, както и при двете разглеждания на делото пред въззивната инстанция са назначени
основна и допълнителни СТЕ, от които и чрез изслушване на вещото лице се установява,че
съществуващата на терена материА.зирана граница между процесните имоти с идентификатори
******* /ишец/и ****** /ответници/не съвпада с тази, отразена в кадастралната карта на с. *****.
Същата се различава, както от границата между имотите, тази отразена в кадастралната карта, така
и в кадастралния план от 1972 г. и този от 1928 г., като действащ към момента е плана от 1972г.
Според изготвените от вещото лице скици и дадените от него пояснения и при връщането на
делото за ново разглеждане за с.***** са действА. два кадастрални и регулационни плана, първи
този от 1928г., към който няма разписен лист и съответно данни за собствениците и записванията
към имотите и втори от 1972г., като ищеца е придобил своя имот преди влизане в сила на КК за
с.***** през 2016г.Пояснява в съд.заседание на 18.09.2023г., че между двата парцела има
неуредени сметки по регулация още от плана от 1928г., към който липсват разписни листи , с
невъзможност за установяване на собствениците . По този план и двама имота попадат в кв.***,
като този сега на ищеца е парцел ***** , а съответен на този сега собственост на ответниците е
парцел ****.Вещото лице посочва ,че има разминаване между представените граници, отразени
както в кадастралната карта и тези, отразени на място по действащия план и регулационната
граница от 1972 г. Изцяло се изразява в местоположението на западната граница между двата
имота. С по-тъмно *****ьо е изобразено действащата регулация по плана от 1972 г. Посочва ,че
очертаната в жълто в заключенията представени пред РС и РОС територия включва границата,
нанесена в кадастралната карта и това, което е установено на място. Оградата на място минава по
зелената линия, която е по на запад. Според него в общи линии оградата в момента си е на
място.Регулационният план от 1972 г. е предвиждал откъм уличната регулация придаваеми части
от имота на ищеца към имота на ответниците, а това е именно спорната част, а от сградата, която
отстои навътре с №*** до южната граница този план е предвиждал предаване на части от имота
на ответника към имота на ищеца, като няма данни планът да е приложен. Тази граница с
разминавания и то с разминаване към уличната регулация.Вещото лице посочва също така ,че
кадастралната карта за селото от 2016г. е изработена въз основа на плана от 1972г. За
изработването на КК са били извършвани преки измервания само към уличната регулация.В
дъното, след уличната регулация няма измервания по отношение граници на двата имота.
Вещото лице е заключило също така ,че дворищната регулация по плана от 1972 г., който е
действащ и към момента е приложена на място именно в спорната част в точки В /зелена/ и т.2
/*****я/ . Вярно е, че по делото не са събрани доказателства за заемането на тази част по
3
предвидения ред , но по делото е безспорно, че и двете страни са се снабдили с документи за
собственост, както и техните праводатели много след изработването на плана от 1972г., който е и
действащия план за село *****, а съответно към 2015г. и 2016г.
Окръжният съд при съобразяване на посочената и от касационната инстанция скица на
стр.112 от първоинстанционното дело, съдържаща информация за кадастралната основа по плана
от 1928 г.и след съпоставка с последващия и действащ план на село ***** от 1972 г. установява
,че по плана от 1928г. има малко придаваемо място именно от имота, сега собственост на ищеца
към този ,сега собственост на ответниците именно в северната част, като се установява,че в по-
голямата си част регулацията по този първи план от 1928г. не е приложена, тъй като кадастралната
граница по следващия план от 1972 г. не съответства на регулационната граница по този първи
план за селото от 1928г.Този план обаче според вещото лице е изготвен без координатна система и
към същия липсва и разписен лист, въз основа на който да се проследи собствеността на съседните
спорни имоти, като видно и от скицата на стр.112 от делото на районния съд в същия не е
отбелязана като съществуваща сграда, тази на гаража на ответниците.От изготвената по
настоящото дело комбинирана скица/л.30/ е видно,че по отношение на двата съседни имота този на
ищеца и този на ответниците не е приложен нито един от действА.те планове , както този от
1928г., така и действащия понастоящем план от 1972г., който определя нова регулационна
граница, която както бе посочено по-горе е частично приложена на място.Изработената
кадастрална карта от друга страна не е заснела правилно нито границите на имотите, нито
находящите се в същите постройки, като границата по кадастралната карта не съвпада нито с
кадастралната основа по изработените за селото два плана, нито с предвидената по тях регулация,
нито с ограждането на място.В случая и да е нА.це изместване на съществуващата ограда към
уличната регулация , то този участък на изместване попада в имота на ответниците, съгласно
действащия рег.план, а не в имота на ищеца според посоченото от вещото лице, както в
изготвените експертизи и скици, така и според обясненията му в съд.заседание.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск за ревандикация на реална част от поземлен имот се явява неоснователен и
недоказан.
При съобразяване на всички събрани по делото доказателства, този съд намира, че ищецът не
установи по несъмнен и безспорен начин, че е собственик на претендираната от него реална част
като завзета от ответниците, така както е посочена в решението на районния съд.
Тази реална част същият определя с исковата молба, като такава която не е заснета погрешно
в имота на ответниците с приемането и изработването на кадастралната карта през 2016г., а като
такава заснета в неговия имот, но заета от тях ,чрез преместване на оградата между двата имота.
Кадастралната карта не създава право на собственост, поради което законодателят е
предвидил оборимата презумпция на чл.2 от ЗКИР.
Също така съдът съобрази ,че за разлика от предвиденото в § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР, че
регулационните линии по приложен дворищнорегулационен план се отразяват в кадастралната
карта като имотни граници на поземления имот.В този случай регулационните линии и по сега
действащия за с.***** дворищнорегулационен план от 1972 г.не са отразени като имотна граница
в кадастралната карта. В настоящия случай, въззивния състав не споделя правните изводи на
първоинстанционния съд, за това че ответниците са завзели сочената в решението част от имота
на ищеца чрез преместване на ограда от мрежа през 2020г., като , ако и да е нА.це такова
преместване, то същото съответства на правата на собственост на ответниците, съобразно
действащия рег.план от 1972г. за с.*****, въз основа на който е изработена и кадастралната карта.
Напротив счита това тяхно възражение за доказано, тъй като при съпоставяне на всички планове
действА. на територията на с.***** и установеното на място от вещото лице, счита че
действителната граница между двата съдени имота е тази очертана от рег.план от 1972 г.,
действащ и понастоящем, а не тази очертана от кадастралната карта, която не съвпада нито с
рег.линия по действащия план нито с кадастралната такава, а претенцията на ищеца е очертана
именно от замерването извършено в неговия имот по границата, очертана от кадастралната карта и
замервания на място, като изменение на претенцията липсва, а установено е по делото ,че
кадастралната карта не посочва действителната граница между имотите.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и ищцовата
претенция отхвърлена като неоснователна и недоказана.
4
По разноските.
При този изход на спора ответниците имат право на всички сторени разноски за водене на
производството. Съгласно приложените списъци по чл. 80 ГПК те са: 425 лв. за настоящата
инстанция, 115 лв. за касационното производство и 575 лв. за първата инстанция или общо 1 115
лв.
Водим от горните мотиви, Разградският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО решение №532/14.10.2021г., постановено по гр.дело №1959/2020 г. по
описа на Районен съд Разград И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан иска, предявен от М. М. Т. , ЕГН ********** против А. Д. Т., ЕГН
**********, Ю. А. Т., ЕГН ********** и А. А. Т., ЕГН ********** , всички с постоянен адрес в
с.*****, община ******, обл.*****, А. Д. Т. починал в хода на делото на 24.01.2024г. и заместен
от останА.те двама ответници и ***** си С. А. К., ЕГН ********** за признаване на право на
солбственост и предаване на владението върху реална част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор *******/ **********/ по кадастралната карта и кадастралните регистри , одобрени
със Заповед №******* г. на изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота с.*****, п.к.*****,
ул.***** с площ 658 кв.м. /шестстотин петдесет и осем квадратни метра/, с трайно предназначение
на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване : ниско застрояване, с номер по
предходен план – ***, квартал ***, парцел ***, при граници на имота, описани подробно ,
находяща се между ул.******/, кадастралната граница от изток и имот ******* от запад, отразена
в жълто на комбинираната скица, приложена по делото и представляваща неразделна част от
съдебното решение.
ОСЪЖДА М. М. Т., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ответниците Ю. А. Т., ЕГН
********** и А. А. Т., ЕГН ********** сторените от тях разноски в производството за всички
инстанции общо в размер на 115 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5