Мотиви към решение от 16.07.2020 г.
по
ВЧНД № 238/2020 г. по описа на
Окръжен съд - Враца
Производството е по реда на глава ХХІ от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/.
Образувано е след като с решение № 189 от 23.06.2020 г.
по НД № 442/2020 г. състав на Софийски апелативен съд е възобновил ВЧНД №
510/2019 г. по описа на Окръжен съд - Враца, отменил е решение № 8/27.01.2020
г., постановено по посоченото въззивно наказателно дело и го е върнал за ново
разглеждане от друг състав на същия съд. В мотивите на решението са дадени
указния, че въззивният съд е следвало да изясни правното положение на осъдения И.О.П.
и да извърши групиране по всички осъждания на лицето, които се намират в
съотношение на реална съвкупност, респективно да прекрати наказателното
производство пред себе си, след като вече по ЧНД № 1380/2019 г. по описа на
Районен съд - Видин вече е било извършено исканото групиране.
След връщане на делото за ново разглеждане, предмет на
проверка в настоящото производство е определение № 421/01.10.2019 г. по ЧНД №
930/2019 г. на Районен съд - Враца.
Въззивният съд по реда на чл. 327 НПК прецени, че за
изясняване на обстоятелствата по делото и в съответствие с дадените от
Апелативен съд - София указания при новото разглеждане на делото следва да бъде
изискана актуална справка за съдимост за осъдения П., споразумение от 1510.2019
г. по НОХД № 1146/2019 г. и определение от 12.11.2019 г. по НОХД № 1380/2019 г.
и двете по описа на Районен съд - Видин. Посочените
писмени доказателства бяха представени и приети в хода на съдебното следствие.
В открито съдебно заседание по делото, осъденият и
неговият защитник - адв. С., заявяват, че с влязло в сила определение от
27.11.2019 г. на Районен съд - Видин е извършена кумулация на всички наложени
на осъдения наказания, поради което молят определение № 421/01.10.2019 г. по
ЧНД № 930/2019 г. на Районен съд - Враца да бъде отменено и наказателното
производство да бъде прекратено.
Представителят на прокуратурата в своята съдебна реч също
счита, че не е имало основание да бъде преразглеждан въпроса с определяне на
общо най-тежко наказание на осъдения, поради което иска въззивната жалба да
бъде оставена без разглеждане, а производството да бъде прекратено.
В последната си дума осъденият П. моли наказателното
производство да бъде прекратено.
Настоящият съдебен състав, като прецени събраните по
делото доказателства, съдебния акт - предмет на проверка в настоящото
производство, становищата на страните и след като въз основа на императивно
вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на
първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за
установено следното от фактическа страна:
Осъденият И.О.П. е роден на *** г. в гр. Видин, българин,
български гражданин, с ромски произход, неженен, с основно образование, осъждан,
с постоянен и настоящ адрес ***, притежаващ ЕГН **********.
Същият е осъждан многократно, преимуществено за
престъпления по транспорта, за част от които има влезли в сила съдебни актове,
с които му е определено едно общо най-тежко наказание.
Извън присъдите, по които е било определено едно общо
най-тежко наказание на осъдения П. и към момента на постановяване на определението
на Районен съд - Враца, са споразумение от 03.07.2019 г. по НОХД № 764/2018 г.
на Районен съд - Видин, влязло в сила на 03.07.2019 г., и споразумение от
10.09.2019 г. по НОХД № 478/2019 г. на Районен съд - Враца, влязло в сила на
10.09.2019 г.
С определение № 421/01.10.2019 г. по ЧНД № 930/2019 г. на
Районен съд - Враца решаващият състав, след като е взел предвид предложението
на Районна прокуратура - Враца за определяне на общо най-тежко наказание на
осъдения П. по тези две осъждания на лицето, визирани и в предложението, а
именно наказание „лишаване от свобода“ за срок от единадесет месеца, както и
данните от актуалната справка за съдимост на осъденото лице, е намерил, че са
налице предпоставките на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК за определяне на едно общо
наказание измежду наложените му със споразумение по НОХД № 764/2018 г. по описа
на Районен съд - Видин, и със споразумение по НОХД № 478/2019 г. по описа на Районен
съд - Враца, доколкото деянията по тези две дела са извършени преди да е имало
влязла в сила присъда, по което и да е от тях. Предвид горното, на основание
чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК във връзка с чл. 25, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 НК,
съдът е определил на осъдения П. едно общо най- тежко наказание измежду
наложените му по тези две дела.
С определението съдът се е произнесъл и досежно
приложението на чл. 24 НК, като е увеличил така наложеното общо най-тежко
наказание с една втора и е определил общо най-тежко наказание за срок от шестнадесет
месеца "лишаване от свобода", като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2,
б. „б“ ЗИНЗС е постановил определеното общо наказание да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим. Решаващият състав се е произнесъл и досежно
разпоредбата на чл. 25, ал. 2 НК, като е приспаднал търпяната част от
наказанията включени в тази група, а на основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 НК, е
приспаднал и времето, през което осъденият е бил задържан с мярка за
неотклонение "Задържане под стража" по едно от делата.
Осъденият П. е останал недоволен от постановения съдебен
акт и на 03.10.2019 г. е депозирал пред Окръжен съд - Враца въззивна жалба с
оплакване да бъде отменено приложението на чл. 24 НК.
По повод на въззивната жалба на осъдения пред Окръжен съд
- Враца е образувано ВЧНД № 510/2019 г. С решение № 8/27.01.2020 г. постановено
по посоченото наказателно дело, окръжният съд, след като е приел за правилна
фактическата обстановка, изложена от първоинстанционния съд, е потвърдил
обжалваното пред него определение на Районен съд - Враца, постановено по ЧНД №
930/2019 г. Решението на въззивния съд е влязло в сила на 27.01.2020 г.
Видно от приетите в настоящото производство писмени
доказателства след подаване на въззивната жалба пред Окръжен съд - Враца и до
произнасянето на последния по нея, на осъдения П. му е наложено още едно
наказание, а именно със споразумение по НОХД № 1146/2019 г. на Районен съд -
Видин, влязло в сила на 15.10.2019 г., лицето е осъдено за извършено на
29.12.2018 г. престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, за което му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от пет месеца.
Установява се още от приетите в настоящото производство
писмени доказателства, че по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК Районен съд -
Видин с определение по ЧНД № 1380/2019 г. е извършил кумулация измежду вече
трите наказания, наложени на осъдения П., по НОХД № 764/2018 г. на Районен съд
- Видин, НОХД № 478/2019 г. на Районен съд - Враца и НОХД № 1146/2019 г. на
Районен съд - Видин, като е определил наказание „лишаване от свобода“ за срок
от единадесет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. С
това определение съдът е приложил разпоредбата на чл. 24 НК, като е увеличил
така наложеното общо най-тежко наказание с една втора и е определил общо
най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от на тринадесет месеца. От
така определеното наказание на основание чл. 25, ал. 2 НК съдът е приспаднал
търпяната част от наказанията включени в тази група, а на основание чл. 59, ал.
1 и ал. 2 НК, е приспаднал и времето, през което осъденият е бил задържан с мярка
за неотклонение "Задържане под стража" по някое от делата. Определението
е влязло в сила на 15.10.2019 г.
По искане на Главния прокурор и след решение №
189/23.06.2020 г. по НД № 442/2020 г. на Апелативен съд - гр. София, решаващият
състав на апелативния съд е възобновил производството по ВНЧД № 510/2019 г. по
описа на Окръжен съд - Враца, отменил е решение № 8/27.01.2020 г. по ВЧНД №
510/2019 г. на Окръжен съд - Враца и е върнал делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд, по който повод е образувано и настоящото
производство.
Приетата фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Неправилно е Определение № 421/01.10.2019 г. по ЧНД №
930/2019 г. на Районен съд - Враца, предмет на проверка в настоящото
производство, с което на осъдения П. му е определено едно общо най-тежко
наказание измежду наложените му със споразумение по НОХД № 764/2018 г. по описа
на Районен съд - Видин, и със споразумение по НОХД № 478/2019 г. по описа на
Районен съд - Враца, а образуваното наказателно производство за определяне на
едно общо наказание на осъдения П. по посочените по-горе и групирани с това
определение две осъждания следва да бъде прекратено по следните съображения:
Съгласно постановките на Тълкувателно решение № 3 от
16.11.2009 г. на ОСНК НА ВКС по тълк. д. № 3/2009 г. не е допустимо ново произнасяне с присъда или
по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК за извършване на пълно и цялостно групиране
на наказанията, ако при предходното произнасяне с влязъл в сила съдебен акт по
приложение на чл. 23-25 НК по делото на съда са били известни всички осъждания
на лицето, но едно или повече от тях са останали необсъдени и не са били
включени в съвкупност.
В настоящия случай при иницииране на производството пред
Районен съд - Враца съдебният състав е разполагал с пълни данни относно
съдебното минало на осъдения П.. След произнасянето на съда обаче е последвало
ново осъждане от Районен съд - Видин, който, след влизане в сила на крайния му
съдебен акт, е постановил определение по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, влязло в
сила на 27.11.2019 г., с което е извършил пълно и цялостно групиране на всички
осъждания на лицето П.. Доколкото обаче първото определение по кумулация на
наказанията на осъдения от Районен съд - Враца е било предмет на проверка от
въззивната инстанция, респективно е продължила висящността на процеса, то това
определение е влезнало в сила едва с постановяване на контролния акт в това
производство, а именно решение № 8/27.01.2020 г. по ВЧНД № 510/2019 г. на
Окръжен съд - Враца. Това обуславя извода, че по-късно влязлото в сила
определение, с което е определено общо наказание на осъдения П., е определение
№ 421/01.10.2019 г. по ЧНД № 930/2019 г. на Районен съд - Враца, което обаче не
съдържа пълни данни относно осъжданията на лицето, каквито се съдържат в
определението на Районен съд - Видин. По тази причина и предвид мотивите на
посоченото тълкувателно решение, последното вляло в сила определение по този
въпрос, съдържащо непълни данни относно всички наказания на осъдения, следва да
бъде отменено.
Наличието на произнасяне два пъти за едно и също нещо предполага
прилагането и на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 6 НПК. В нея е предвидено,
че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява,
когато "спрямо същото лице за същото престъпление има незавършено
наказателно производство, влязла в сила присъда, постановление или влязло в
сила определение или разпореждане за прекратяване на делото". Смисълът на
посочената разпоредба е подчинен на принципа "ne bis in idem" /"не
два пъти за същото“/, който е основополагащ във вътрешното ни право и в
приложимото международно право. По въпросите за обхвата на този принцип е
постановено Тълкувателно решение № 3/2015 на ОСНК ВКС, по т. д. № 3/15. По
настоящето дело е налице нарушение на правилото"ne bis in idem", тъй
като срещу едно и също лице два пъти има постановен влязъл в сила съдебен акт -
определение, по въпроса за определяне на едно общо наказание на осъдения П.. Висящността
на макар образуваното по-рано, но приключило по-късно, наказателно
производство, респективно влезлия в сила по-късно съдебен акт по този въпрос, нарушава
принципа "ne bis in idem", откъдето следва, че наказателното
производство, инициирано от прокурора пред Районен съд - Враца за определяне на
едно общо наказание на осъдения, съответно пренасянето му пред Окръжен съд - Враца
по въззивна жалба на осъдения, е недопустимо и като такова подлежи на
прекратяване.
Мотивиран от изложените по-горе съображения, Окръжен съд
- Враца, в настоящия съдебен състав, постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.