Р Е Ш Е Н И Е
№..................
гр. Варна, ……………..2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХIV състав, в публично заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
при секретаря Наталия Зирковска, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 1388/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ДР на ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на М.Л.Ж., лишен от свобода, изтърпяващ наказанието в Затвора Варна, срещу Заповед № 509/25.05.2021 г. на Началника на Затвора Варна, с която за нарушение на чл. 96, т. 3, чл. 97, т. 4, чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1, 5 и 7 ЗИНЗС на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 2 ЗИНЗС „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 3 (три) дни“.
С жалбата се настоява, че оспорваната заповед е незаконосъобразна като постановена в противоречие с материалноправните разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. На подробно изложени доводи, жалбоподателят твърди, че не е била осигурена възможност да се запознае с всички образувани срещу него дисциплинарни преписки и така е нарушено правото му на защита. Навежда доводи, че заповедта на Началника на Затвора – гр. Варна е индивидуален административен акт и като такъв подлежи на съдебен контрол на общо основание. Искането е за прогласяването на заповедта като нищожна, в условията на евентуалност – да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателят поддържа жалбата и направените с нея искания и възражения. В хода по съществото на делото М.Ж. твърди, че не е запознат с материалите по образуваното срещу него административнонаказателно производство, не му е представена възможност да представи доказателства, лишен е от правото му да си прави бележки и извадки, да бъде информиран за хода на дисциплинарното производство, както и да е информиран за характера и причината за обвиненията.
Ответникът – Началникът на Затвора Варна, редовно уведомен, се представлява от Инспектор А.А., лице с придобита юридическа правоспособност, редовно упълномощен, застъпва становище за неоснователност на жалбата. Настоява се, че оспорената заповед отговаря на законовите изисквания, а именно – издадена е от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в съответствие с приложимия материален закон.
Жалбата е допустима. Производството е инициирано от лице, което е адресат на процесната заповед, поради което за него е налице правен интерес да я оспори. Заповед 509/25.05.2021 г. е оспорена по административен ред пред Главния директор на Главна дирекция „Изтърпяване на наказанията“ (ГД „ИН“), който със Заповед № 2051/18.06.2021 г. е отхвърлил жалбата на л. св. М.Л.Ж. като неоснователна. По аргумент от чл. 98, ал. 2 АПК в случая на обжалване пред съда подлежи първоначално издадената заповед. Предвид данните по делото, същата е оспорена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, вр. § 4б, ал. 1 от ДР на ЗИНЗС.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след преценка на фактите, изведени от събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна.
М.Л.Ж. понастоящем е лишен от свобода и изтърпява наказание в Затвора – гр. Варна. Към датата на постановяване на оспорената Заповед № 509/25.05.2021 г. на Началника на Затвора – гр. Варна Ж. е бил настанен за изтърпяване на наказанието си в Затвора – гр. Варна – Закрит тип, Строг режим, ІІІ група, 1 В коридор, спално помещение 135.
Дисциплинарната отговорност на л. св. Ж. е ангажирана за това, че при извършена проверка в Затвора – гр. Варна е установено, че на 28.03.2021 г. около 18:20 излизайки от спалното помещение № 135 се насочва към спално помещение № 122, като с юмрук нанася удар по вратата на спалното помещение. Л. св. Ж. участва в конфликт с друг лишен от свобода, отправя закани за физическа саморазправа към л. св. К.Г.И., с цел решаване на възникналия конфликт помежду им. С действията си л. св. Ж. е нарушил чл. 96, т. 3; чл. 97, т. 4, чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1, 5 и 7 ЗИНЗС.
На 23.04.2021 г. е съставена докладна записка (ДЗ) от Й.А.К.,*** относно извършената проверка по ДЗ № 262/29.03.2021 г., жалба № 1476/30.03.2021 г. и жалба № 1477/30.03.2021 г. В докладната записка подробно е описана установената фактическа обстановка във връзка с извършеното нарушение и доказателствата по доказването му – протокол от разчитане на записи от видеонаблюдение в Затвор - Варна, рапортни на служители на затвора, писмени обяснения на лишени от свобода и др.
На 25.05.2021 г. е издадена процесната Заповед № 509, с която на л. св. М.Л.Ж. е наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 3 (три) дни“, която е съобщена на наказаното лице, предвид отбелязаното върху самия акт. Оспорваната заповед е потвърдена по реда на чл. 110 ЗИНЗС със Заповед № 2051/18.06.2021 г. от Главния директор на ГД „ИН“.
Предприето е оспорването й по съдебен ред.
По делото са приобщени като доказателства дисциплинарната преписка, както и доказателства за обжалването на заповедта по административен ред и доказателства за правомощията на лицето, постановило процесната заповед – Заповед № Л-244/27.04.2021 г. на Началника на Затвора Варна, Заповед № Л-2051/2/18.06.2021 г. на гл. директор на ГДИН и др.
По искане на оспорващия и с оглед установяване наведените в жалбата твърдения, са допуснати и разпитани като свидетели – Й.А.К. и л. св. И.А.Р..
От показанията на св. Й.А.К., се установява, че преписката не е водена конкретно срещу лице, тъй като не е било налице извършено престъпление, а е извършвана дисциплинарна проверка по описа на Затвора – Варна; извършената проверка е по конкретна ситуация – конфликт между л. св. лица и извършено нарушение от тях; изготвена е докладна записка, съставена от надзорно охранителния състав, като са прегледани камерите и са разпитани всички лица, които са участвали в конкретната ситуация и имат пряка или косвена връзка към тази ситуация. Св. К. прави разяснение на извършената процедура: назначена е проверка от Началника на Затвора-Варна във връзка с изготвена докладна записка от надзорно охранителния състав; назначена е проверка; разпитани са участниците в ситуацията, разпитани са свидетели по случая, прегледани са записи от камерите от видеонаблюдението и е изготвено едно заключение от цялостната фактическа обстановка; след обективна проверка по цялостната фактология с предложение материалите по дисциплинарното производство са предоставени на Началника на Затвора – Варна, който се произнася конкретно по този случай, по предложението за налагане на дисциплинарно наказание; лишеният от свобода е извикан от Началника на Затвора-Варна и е уведомен за оспорената заповед и му е предоставена възможност да се запознае с всички материали по дадената преписката, като се е подписал за това обстоятелство в самата заповед. Сочи, че дисциплинарното производство е продължило около 2 месеца.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото по
релевантните факти са непротиворечиви и логически последователни, съответстващи
на доказателствата и доказателственото средство по делото.
Показанията на св. И.А.Р., се установява, че в резултат на прерикания/ междуличностен конфликти на л. св. М.Л.Ж. и л. св. К.Г.И. са им наложени наказания. От страна на оспорващия са правени искания да бъде запознат с обвиненията срещу него. Свидетелят заявява, че при отваряне спалното му помещение е отишъл в спалното помещение на Ж. да разговаря с него. По време на престоят му при Ж. отсреща лишения от свобода К.Г.И. е започнал да блъска по вратата, да псува Ж., без последният да е говорил с него. Ж. е излезнал от неговото спално помещение и е отишъл към спалното на Д. и го попита защо го псува, какво му е направил и т.н., тогава вече служителите на затвора са реагирали, с цел да се укроти обстановката в зоната за повишена сигурност. На въпрос на процесуалния представител на ответника свидетелят заявява, че чул удар по вратата, но не съм видял този удар, тъй като не е имал видимост и е имало движение в коридора.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, доколкото по релевантните факти, а именно извършено нарушение от страна на Ж., са непротиворечиви и логически последователни, съответстващи на доказателствата и доказателственото средство по делото В останалата част показанията на Р. относно нарушения в дисциплинарното производство, показанията са противоречиви в голяма част по отношение на факти, както и са ирелевантни към предмета на спора, поради което същите не следва да бъдат кредитирани като доказващи твърденията на оспорващия.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на настоящото производство е Заповед № 509/25.05.2021 г. на Началника на Затвора – Варна, с която за нарушение на чл. 96, т. 3; чл. 97, т. 4, чл. 100, ал. 1, ал. 2, т. 1, 5 и 7 ЗИНЗС е наложено на л. св. М.Л.Ж. дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 2 ЗИНЗС „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 3 (три) дни“.
Заповедта се оспорва с доводи за нейната нищожност, в условия на евентуалност - незаконосъобразност. Във връзка с искането на л. св. М.Л.Ж. за прогласяване нищожността на Заповед № 267/22.03.2021 г. на Началника на Затвора Варна, съдът намира следното:
Нищожността на даден административен акт изисква наличието на толкова съществен и тежък порок, че актът да се приравнява на „правно нищо“, да не може да породи целените с издаването му правни последици. Съдът е длъжен да обяви нищожността на административния акт, дори да не е сезиран с искане в тази насока, както повелява чл. 168, ал. 2 АПК. В АПК не са регламентирани основанията за нищожност на административните актове, като в теорията и практиката е прието, че такива са основанията, изброени в чл. 146 АПК, но в случаите, в които порокът, от който е засегнат актът, е толкова тежък и съществен, че води до невъзможност актът да породи целените правни последици. С оглед основанията в чл. 146 АПК съдът дължи произнасяне относно законосъобразността на оспорения административен акт и през призмата на изложените от жалбоподателя доводи за нейната нищожност.
Между конституираните в спора страни липсва спор досежно обстоятелството, че в процесния период оспорващият л. св. М.Л.Ж. е изтърпявал наложеното му наказание в Затвора – Варна. Съгласно чл. 104, ал. 1, предл. 1 ЗИНЗС, дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед от Началника на затвора. В разглеждания случай атакуваната заповед е издадена от главен инспектор в Затвора Варна М.П., в условията на надлежно делегирани правомощия, предвид Заповед № Л-244/27.04.2021 г. на Началника на Затвора Варна и предвид нормата на чл. 15, ал. 2 ЗИНЗС, предоставяща възможност на началника на затвора да делегира правомощията си на определено от него длъжностно лице. Оспорваната заповед е издадена от материално и териториално компетентен административен орган, не страда от пороци, сочещи на нищожността й.
Заповедта е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържа необходимите реквизити, съгласно чл. 59, ал. 2 АПК. От посочените в нея фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Изложените в жалбата на л. св. М.Л.Ж. аргументи са адекватни и напълно кореспондират с изложените от ответника мотиви към заповедта, от което логично се налага изводът, че волята на ответника е формулирана ясно и недвусмислено, което позволява на дисциплинарно наказаното лице да организира защитата си. Следователно оспореният административен акт не страда от формални пороци по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК, които да са толкова съществени, че да налагат отмяната му като незаконосъобразен на това основание.
Оспорената заповед се атакува и с доводи за наличие на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, допуснати от ответника в хода на дисциплинарното производство. Жалбоподателят сочи, че не е уведомен за откритите срещу него дисциплинарни производства, както и, че не му е дадена възможност да се запознае със съдържанието на дисциплинарните преписки. Твърди, че не му уважено искането да си прави бележки по преписките, с което са му нарушени правата, закрепени в чл. 34, чл. 35 от АПК, чл. 89, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ППЗИНЗС) и тези по чл. 56 от Конституцията на Република България.
Така наведените твърдения са неоснователни. Нормите в АПК уреждат в най-общ вид административните производства. Специалните закони доразвиват тези норми, като се съобразява спецификата на съответната област и предвиждат различен ред за всяко административно производство в зависимост именно от областта, която уреждат. Както е известно, нормите на специалния закон дерогират тези на общия, като в настоящия случай разпоредбите на ЗИНЗС дерогират общите разпоредби на АПК, тъй като са в отношение общ-специален закон. Редът за провеждане на дисциплинарните производства в местата за лишаване от свобода е указан в Глава IX, Раздел II, именувам „Мерки за поощрения и дисциплинарни наказания“ и в Глава II, Раздел II на ППЗИНЗС, озаглавен по същия начин. В чл. 105, ал. 1 ЗИНЗС законодателят е установил задължение на дисциплинарно наказващия орган да изслуша нарушителя преди да му наложи наказание. Видно от доказателствата по настоящия случай на наказаното лице му е дадена възможност да представи обяснения, както и да се запознае с преписката.
В специалния ЗИНЗС не е изрично уредено правото на наказаното лице да бъде уведомявано за открити срещу него дисциплинарни производства, както и не е предвидена възможност на същия да се предоставят копия от документите по дисциплинарната преписка, което налага извод за неоснователност и необоснованост на твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Освен това към момента на даване на писменото обяснение от л. св. М.Л.Ж., предвид и заявеното от него в хода по същество, за последния е била налице яснота за провеждането на процесуални действия във връзка с установяване деянието, респ. за извършвана проверка във връзка с дисциплинарно нарушение.
Съгласно чл. 89, ал. 3, изр. първо от ППЗИНЗС със заповедта за наказание лишеният от свобода се запознава срещу подпис върху нея, като се отбелязва и дата, както е установено в настоящия случай, като му е връчен и екземпляр от процесната заповед, което е сторено, видно от доказателствата по делото.
Гореизложеното налага извод за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до незаконосъобразност на административния акт на това основание.
С оглед разпоредбата на чл. 96, т. 3 ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях правила, а нормата на чл. 97, т. 4 ЗИНЗС установява изрична забрана лишените от свобода да упражняват физическо или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти помежду им. Видно от Протокола за разчитане на записи на камери от системата за видеонаблюдение в затвора гр. Варна, изготвен на 19.04.2021 г. се установява, че л. св. М.Л.Ж. излизайки от спалното си помещение № 135, видимо афектиран, приближава се до вратата на спално помещение № 122 и нанася удар с юмрук по нея.
Видно от събраните по делото доказателства, не е налице разминаване, противоречие или липса на логична връзка между посоченото в докладните записки и дадените във връзка с установяване на дисциплинарното нарушение писмени обяснения, което налага извод за законосъобразно провеждане на дисциплинарното производство. Съдът счита извършеното нарушение за безспорно установено.
Предвид гореизложеното в хода на
проведеното дисциплинарно производство не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до незаконосъобразност на оспорената заповед.
Издадената заповед е законосъобразна.
Съгласно чл. 100, ал. 1 ЗИНЗС
дисциплинарно нарушение е деяние (действие или бездействие), извършено виновно
от лишените от свобода, с което се нарушава вътрешният ред, уврежда се
имуществото или представлява физическо увреждане или обидно отношение към
служители или лишени от свобода. В случая е налице неизпълнение на задълженията
и неспазване на ограниченията, предвидени в този закон. Безспорно се установи,
че жалбоподателят е извършил дисциплинарно нарушение. Констатираното нарушение
правилно е квалифицирано от ответника като такова по чл. 100, ал. 2, т. 1, 5 и
7 ЗИНЗС - неспазване на реда и дисциплината в помещенията или на работното
място и неизпълнение на задълженията или неспазване на ограниченията,
предвидени в този закон. При определяне на дисциплинарното наказание са взети
предвид характерът и тежестта на извършеното нарушение, отношението на лишения
от свобода към него, поведението му преди това и здравословното му състояние.
Съдът съобрази, че в производства по налагане на дисциплинарни наказания дисциплинарно наказващият орган действа в условията на обвързана компетентност, тъй като винаги при установяване на деяния (действия или бездействия), притежаващи белезите на дисциплинарни нарушения по чл. 100, ал. 1 и 2 ЗИНЗС, е длъжен да наложи на нарушителя дисциплинарно наказание, освен ако е изтекла една година от извършването му или два месеца от откриване на нарушението, което в процесния случай не е налице. Органът няма право на свободна преценка дали във всеки случай да наложи съответстващото на констатираното нарушение дисциплинарно наказание, или не. Видно от приложените по делото доказателства, органът закономерно е наложил на л. св. М.Л.Ж. наказание за извършено от него дисциплинарно нарушение.
С оглед събраните по делото гласни доказателства се установява, че процедурата по налагане на дисциплинарно наказание е спазена и е реализирана в съответствие с нормативните разпоредби. Съдът счита, че не е налице нарушение на дисциплинарното производство, което се потвърждава и от свидетелските показания на Й.А.К..
Съдът счита, че от свидетелските показания се потвърждава извършеното от Ж. нарушение описано в оспорената заповед. С показания на И.А.Р. се установява наличие на конфликт между Ж. и Д., както и се потвърждава, че Ж. е бил афектиран и се е насочил към спалното помещение на Д. и се е чуло блъскане по вратата.
Изложените в жалбата практика на ВАС, на КС, различните норми и членове на национални и международни източници на правото не правят жалбата по-мотивирана и основателна, нито доводите в нея – доказани, тъй като са посочени общи норми и актове, които не са специфично обвързващи досежно конкретния казус. С оглед изложеното, принципите, заложени в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, са спазени.
Оспорената Заповед № 509/25.05.2021 г. е и в съответствие с целта на закона – осигуряване на ред в затвора и осигуряване поправително и превъзпитателно действие спрямо нарушителя и спрямо останалите лишени от свобода. Преследваната с процесната заповед цел не е различна от законовата, респ. не е налице превратно упражняване на власт. Още повече - оспорващият не съсредоточи защитната си теза в посока да докаже, че не е извършил дисциплинарното нарушение, за което му е наложено дисциплинарно наказание.
Процесната заповед не е незаконосъобразна на нито едно от основанията, изброени в чл. 146 АПК, както и не е нищожна. Изложените в жалбата твърдения в обратния смисъл са недоказани и съответно – неоснователни.
Предвид измененията на ЗИНЗС, публикувани в ДВ, бр. 105 от 2020 г., решенията на първоинстанционния съд са окончателни.
На основание чл. 172, ал. 2 АПК, във вр. § 4б, ал. 1 от ДР на ЗИНЗС, Административен съд – Варна, XIV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от М.Л.Ж., лишен от свобода, понастоящем настанен в Затвора - Варна, срещу Заповед № 509/25.05.2021 г. на Началника на Затвора Варна, с която на Ж. е наложено дисциплинарно наказание „извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от 3 (три) дни“.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: