№ 82
гр. С., 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Янита Д. Янкова
при участието на секретаря Надежда Св. Масова
като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело №
20231800900168 по описа за 2023 година
ИЩЦАТА – К. М. М., с ЕГН **********, действаща, чрез своята майка и законен
представител С. Е. М. с ЕГН ********* и двете с адрес: гр.В., ул. „Б.“ № 4, чрез
процесуалния си представител - адв. Д. Шорикова от САК, е предявила обективно
съединени, осъдителни искове по чл. 432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ срещу З. Д. „Б. И.“
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д.Б.“ № 87, за
заплащане на сумата в размер на 50 000,00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от нея неимуществени вреди – болки и страдания от фрактура на проксималната
част на диафизата на дясна бедрена кост с дислокация на сегментите, фрактури на
дисталната част на Зта метакарпална кост и на средна трета на 4та метакарпална кост,
настъпили вследствие на ПТП, осъществило се на 06.11.2022 год. около 12.05 ч. по главен
път I-1, с посока от гр.С. към гр.Б., в района на 203 км, по вина на водача на МПС, л. а.
марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № ВР8508ВВ – М. П. М., застрахован при
ответника със застрахователна полица № BG/02/122000573258 за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна от 22.02.2022 год. до 21.02.2023 год., както и
сумата в размер на 2 608 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
направени разноски за лечение вследствие на горното ПТП, ведно със законната лихва върху
посочените суми, считано от 23.11.2022год. – датата на предявяване на претенция пред
ответника до окончателното изплащане на сумата.
Претендира се и присъждане на направените в настоящото производството съдебни
разноски.
С протоколно определение на съда от 12.03.2024г. и на основание чл.214 от ГПК е
допуснато увеличение на размера на предявеният от ищцата иск за неимуществени вреди по
1
чл.432, ал.1 от КЗ от 50 000 лева на 70 000 лева.
В исковата молба се твърди, че на 06.11.2022г. около 12.05ч. л.а. „Фолксваген Шаран“
с ДКН ВР8508ВВ, управляван от М. П. М. с ЕГН ********** се движел с несъобразена с
пътните условия скорост, по главен път I-1, с посока от гр. С. към гр. Б., когато в района на
203км., на десен завой навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с л.а.
„Скания 450“ с ДКН 34 AFY 193, управляван от Т.Й..
Изложено е в исковата молба, че причина за пътнотранспортното произшествие били
неправомерните действия на водача на л.а. „Фолксваген Шаран“ с ДКН ВР8508ВВ, който не
съобразил поведението си с правилата на ЗДвП и виновно причинил телесни увреждания на
ищцата, която била пътник л.а. „Фолксваген Шаран“ с ДКН ВР8508ВВ.
Твърди се още в исковата молба, че на мястото на произшествието пристигнали
компетентните органи на МВР и по случая бил съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 216 и образувано ДП № 351/2022 по описа на РУ "Б..
След настъпване на произшествието ищцата била транспортирана в спешното
отделение на „УМБАЛСМ Н. И. Пирогов“ ЕАД-гр.С., с оплаквания от силни болки в
областта на десния крак, с наличие на оток и деформация, болка в областта на лявата длан, с
невъзможност за движение на двата крайника. След извършени прегледи и изследвания
ищцата била диагностицирана с фрактура на проксималната част на диафизата на дясна
бедрена кост с дислокация на сегментите, фрактури на дисталната част на 3та метакарпална
кост и на средна трета на 4та метакарпална кост.
Предвид на горното ищцата твърди, че на 07.11.2022г. била подложена на операция -
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур, при която фрактурата на
дясно бедро била репонирана и фиксирана с два интрамедуларнопоставени, ретроградни,
елатични, титаниеви пирона с Ф3.5 мм. След това била направена мануална репозиция на
фрактурите на 3та и 4та метакарпална кост и същите били мобилизирани с моделирана г.
шина. След 7-дневен престой под лекарско наблюдение, К. М. била изписана за домашно
лечение с указания да спазва строг постелен режим, без натоварване и да приема назначена
медикаментозна терапия.
Ищцата поддържа още в исковата си молба, че получените при ПТП травматични
увреждания й причинили болки и страдания, които продължавали и до днес. Пътният
инцидент повлиял негативно не само на ежедневието на ищцата, но и на емоционалното й
състояние.
Изложено е още в исковата молба, че ищцата във връзка с лечението на причинените
й увреждания направила имуществени разходи на стойност от 2608лв., а именно:
• с Фактура № **********/15.11.2022г., ведно с касов бон, издадени от УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД, на стойност от 900 лв. за заплатен избор на екип-оперативни
процедури.
• с Фактура № **********/15.11.2022г., ведно с касов бон, издадени от УМБАЛСМ
„Н. И. Пирогов“ ЕАД, на стойност от 1188лв. за титаниев еластичен пирон.
2
• с Фактура № 255 от дата 16.11.2022 г., ведно с касов бон № 367/16.11.2022 г.,
издадени от „МЕДИК АМБУЛАНСЕ 01“ ЕООД, на стойност 520.00 лв, касаещи разходи за
медицински транспорт.
Сочи се още в исковата молба, че към датата на ПТП-то – 06.11.2022г. по отношение
на л.а. марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № ВР8508ВВ била налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество,
валидна до 21.02.2023 год.
Ищцата твърди, че предявила на 23.11.2022г. претенцията си пред ответното
дружество, но в предвидения от закона 3-месечен срок липсвало произнасяне от страна на
застрахователната компания.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът „З. Д. „Б. И.“ АД, е подал писмен отговор,
чрез пълномощника си адв. А. И., с който оспорва предявените искове по основание и
размер.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва наличието, в настоящия случай, на
осъществен деликтен фактически състав. Твърди, че се касае за случайно деяние от страна на
водача на лекия автомобил. Оспорва и описания в исковата молба механизъм на ПТП, както
и виновното и противоправно поведение на водача на процесния лек автомобил, марка
„Фолксваген Шаран“ с ДКН ВР8508ВВ.
На следващо място в отговора ответникът оспорва предявения иск и по размер, като
прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Счита, че размера на
претендираната сума е завишен.
С отговора ответникът е направил евентуално възражение за съпричиняване на
вредата от страна на пострадалата, ищца изразяващо се в непоставяне на предпазен колан, в
качеството й на пътник в л.а. Фолксваген”. Твърди, че същата е можела да избегне или
ограничи травмите си, ако е била с поставен предпазен колан при същия механизъм на ПТП.
Излага, че ищцата към датата на ПТП е била малолетна, поради което следвало да се
приложи ППВС № 88/12.09.1962г.
Ответникът оспорва и претенцията за лихва от датата на уведомяване на
застрахователя, като противоречаща на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ.
Ответникът е направил доказателствено искане с отговора на исковата молба, за
допускане на КЕ /АТЕ и СМЕ/ - за установяване на възражението си за съпричиняване.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищцата не е подала допълнителна искова молба.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Установява се от служебно извършената справка по делото в НБДН, че ищцата е
дъщеря на С. Е. М. с ЕГН *********, съответно последната е нейна законна представителка,
предвид възрастта на ищцата.
Видно от констативен протокол № 216 от 06.11.2022г. е, че ищцата по делото е
3
пострадало лице при ПТП, настъпило на 06.11.2022г. около 12.05ч. между л.а. „Фолксваген
Шаран“ с ДКН ВР8508ВВ, управляван от М. П. М. с ЕГН ********** и МПС - „Скания 450“
с ДКН 34 AFY 193, управлявано от Т.Й..
Образуваното по повод ПТП наказателно производство по ДП № 351/2022г. по описа
на РУ-Б. е приключило с постановление за прекратяване от 14.03.2023г.
От допусната и приета по делото КСМАТЕ се установява, че на 06.11.2022 година,
към 12:05 часа в светлата част от денонощието, по първокласен път I - 1 от републиканската
пътна мрежа, в зоната на километър 203, землището на община Б., извън населено място, в
посока от гр. С. към гр. Б., в дясната пътна лента, се движил лек автомобил „Фолксваген
Шаран” с регистрационен номер ВР 8508 ВВ, управляван от М. П. М..
Към този момент платното за движение по първокласния път, в зоната на ПТП било
двупосочно, с по една лента за движение в противоположните посоки, всяка с широчина по
4,00 метра, с мокро асфалтово покритие и нормална видимост.
Придвижвайки се по гореописания начин и пътни условия, автомобилът навлязъл в
дясна за посоката си на движение хоризонтална крива, при което най-вероятно поради
несъобразената с пътните условия скорост, автомобилът изгубил напречната си устойчивост
и започнал ротационно движение около вертикалната си ос с посока на въртене по
часовниковата стрелка и транслационно движение в посока напред, по отношение
първоначалната си посока на движение.
Предвид на горното водачът изгубил контрол над управлявания от него автомобил и
същият навлязъл с челната си част в зоната на насрещната лента за движение, където с
челната си дясна част се ударил в челната лява част на движещият се там влекач „Скания R
45СГ“ с регистрационен номер 34 AFY 193 - турска регистрация, с водач Т.Й.. Вследствие на
този удар, лекият автомобил поради по-малката си маса бил отхвърлен в посока назад, по
отношение първоначалната му посока на движение и така двата автомобила се установили в
местата, където били описани в протокола за оглед на местопроизшествие.
Вещите лица сочат още, че причините от техническа гледна точка, за настъпване на
ПТП, следва да се търси в действията на водача на лек автомобил „Фолксваген Шаран" с
регистрационен номер ВР 8508 ВВ - М. П. М., който при избиране скоростта на движението
на управлявания от него автомобил, в зоната на ПТП не се е съобразил с атмосферните
условия - мокро асфалтово покритие и с релефа на местността - движение в зоната на дясна
крива, следствие на което лекият автомобил изгубил напречната си устойчивост по време на
преодоляване на дясна хоризонтална крива и водачът изгубил контрол над управлението.
Установява се още от заключението на КСМАТЕ, че ищцата по делото е получила
следните травматични увреждания при ПТП, както следва: счупване на дясната бедрена
кост, счупване на трета предкиткова кост на лявата ръка и счупване на четвърта предкиткова
кост на лявата ръка. Посочено е още в заключението, че всички констатирани травматични
увреждания са получени при процесното пътнотранспортно произшествие.
Вещите лица сочат още, че счупването на дясната бедрена кост, причинявало трайно
4
затруднение на движението на десния долен крайник за срок от около 8-9 месеца, а
счупването на трета и четвърта предкиткова кост водело до трайно затруднение на
движението на левия горен крайник за срок от около 1 -1,5месеца. Ищцата изпитвала болки
първоначално спонтанни и при допир и движение, които постепенно намалявали до
изчезването им. Понастоящем било възможно тя да изпитва болки при физическо
натоварване и промяна на времето.
По повод фрактурите ищцата била подложена на оперативно лечение -кръвна
репозиция и метална остеосинтеза за фрактурата на бедрената кост и закритонаместване на
фрактурите на лявата ръка.
Вещите лица изготвили КСМАТЕ установяват, че уврежданията на ищцата подлежат
на пълно възстановяване, като прогнозата за в бъдеще била добра. Вещите лица излагат, че в
кориците на делото няма представени медицински документи сочещи наличие на
усложнения, поради което експертизата счита, че възстановяването на ищцата завършило
без усложнения.
По отношение разходите направени от ищцата за лечението й и за които има
приложени счетоводни документи по делото, вещите лица сочат, че същите са били
необходими.
Установява се още от заключението на КСМАТЕ, че констатираните травматични
увреждания на ищцата са причинени в резултат на удари с или върху твърди тъпи предмети,
със значителна енергия на въздействието и представляват високоенергийна травма. Коланът
задържал тялото на пасажера към седалката и не позволявал придвижването му, като в
конкретния случай, вещите лица правят извод, че при наличие на такъв не биха били
причинени констатираните травматични увреждания на пострадалата.
От свидетелските показания на свидетеля М. М. – баща на ищцата се установява, че
тя е седяла на задната седалка в ляво, зад шьофорското място и при ПТП била паднала
между предните и задните седалки. Свидетелят сочи още, че ищцата при потеглянето на
автомобила е била с поставен обезопасителен колан, но при ПТП е била с откопчан
обезопасителен колан, който най-вероятно била откопчала сама в някакъв момент от
пътуването. Същите обстоятелства се установяват и от обясненията по чл.176 от ГПК на
майката на ищцата – С. М., в качеството й на нейн законен представител.
По делото са събрани гласни доказателства – показанията на свидетеля Давид Бойков
Дамянов – братовчед на ищцата. Последният сочи, че видял К. след операцията, защото
преди това била в интензивно отделение. Излага, че тя не била добре, била уплашена и
разстроена. Не говорела много, но се виждал дискомфортът й - заради операцията я боляло,
също така на ръката имала шина, това й допринесло за допълнителен дискомфорт и като
видяла свидетеля била готова да се разплаче. Видно е още от свидетелските показания на
свидетеля Дамянов, че след изписването й от болницата за К. се грижела нейната майка,
защото тя не е можела да ходи на училище и да се обслужва сама предвид състоянието си.
Два месеца ищцата не посещавала училище, а след това за дълъг период от време й била
забранена всякаква физическа дейност – за шест месеца й било забранено да участва в
5
занятия по физкултура. Преди инцидента ищцата била като всяко нормално дете - щастливо,
ведро, след това в нея възникнал един страх. Към настоящия момент К. от времето и при
промяната на сезоните имала болка, а и при ставане и сядане също изпитвала дискомфорт.
По делото са представени три фактури, от които се установява, че ищцата е
направила финансови разходи за лечението на травмите й, получени от ПТП в общ размер
на 2 608 лева - 900 лева за избор на екип, 1188 лева за титаниев еластичен пирон и 520 лева
за медицински транспорт с линейка.
От извършената от съда справка за данните по чл.574, ал.12 от КЗ от
Информационния център на Гаранционен фонд се установява, че към датата на ПТП –
06.11.2022г. по отношение на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. №
ВР8508ВВ е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
застрахователно дружество, със застрахователна полица № BG/02/122000573258, валидна от
22.02.2022 год. до 21.02.2023 год.
Видно е от представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от
КЗ, получена от ответника на 23.11.2022г., че ищцата е спазила установената в посочената
законова разпоредба процедура. С претенцията си пред ответника ищцата е поискала да й
бъде заплатено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лева и такова за
имуществени в размер на сумата от 2088 лева – 900 лева за избор на екип и 1188 лева за
титаниев еластичен пирон. Липсват данни по делото ответникът да е определил и заплатил
застрахователни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди на ищцата.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл.380, а именно –
лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция, като с предявяването на претенцията
следва да предостави пълни и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат
плащанията от страна на застрахователя. Когато с претенцията са представени всички
доказателства по чл.106 от КЗ, застрахователят е длъжен да се произнесе в срок до 15
работни дни – чл.108, ал.1 от КЗ. При непредставяне на всички доказателства се прилага
срокът по чл.496, ал.1 от КЗ – срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-
дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл.380, ал.1 от КЗ, като
застрахователят следва окончателно да се произнесе, като или определи и изплати размера
на обезщетението, или даде мотивиран отговор по предявените претенции, когато : а)
отказва плащане, или б) основанието на претенцията не е било напълно установено, или в)
размерът на вредите не е бил напълно установен.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.2, т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение,
6
платимо по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, се включват лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на
чл.429, ал.3, а именно –
„Лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума
(лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна.“.
Актуалната практика на ВКС /решение № 128/04.02.2020 год. по т.д. № 2466/2018
год., решение № 60112/01.12.2021 год. по т.д. № 1221/2020 год. и решение № 72/29.06.2022
год. по т.д. № 1191/2021 год./ изоставя възприетото в предходни решения на съда /решение
№ 93/27.11.2020 год. по т.д. № 2013/2019 год./ становище, че застрахователят дължи
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане на
срока по чл.496, ал.1 от КЗ, като се обединява около становището, че застрахователят следва
да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава от датата на уведомяването си от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция
от увреденото лице, която от двете дати е най-ранна. След изтичане на срока по чл.496, ал.1
от КЗ и при липсата на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя същият
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за собствената си
забава.
В настоящия случай допустимостта на предявените искове за неимуществени вреди и
за имуществени в размер на сумата то 2 088 лева, съгл. разпоредбата на чл.498, ал.3 от КЗ бе
установена с представената с и.м. писмена застрахователна претенция по чл.380, ал.1 от КЗ
на ищцата по делото с дата 23.11.2022г. По отношение предявеният иск за имуществени
вреди в размер на 520 лева – направени разходи за медицински транспорт с линейка съдът
констатира, че ищцата не е изчерпила процедурата регламентирана в разпоредбата на чл.380
от КЗ, поради което така предявеният иск е недопустим и производството по делото в тази
му част следва да бъде прекратено.
По основателността на предявените искове съдът намира следното:
С разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е обусловена от и е еднаква по
обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
горния ред е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
7
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
В настоящия случай от събраните гласни и писмени доказателства и от заключението
по назначената КСМАТЕ бе установено по несъмнен начин, че единствената причина за
настъпването на ПТП, в което ищцата е участвала като пътник в лекия автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № ВР8508ВВ, управляван от баща й М. М., са били
субективните действия на водача на лек автомобил „Фолксваген Шаран" с регистрационен
номер ВР 8508 ВВ - М. П. М., който при избиране скоростта на движението на управлявания
от него автомобил, в зоната на ПТП не се е съобразил с атмосферните условия - мокро
асфалтово покритие и с релефа на местността - движение в зоната на дясна крива, следствие
на което лекият автомобил изгубил напречната си устойчивост по време на преодоляване на
дясна хоризонтална крива и водачът изгубил контрол над управлението му.
Установено бе и че сочените в и.м. душевни болки, страдания и претърпян
психически стрес при ищцата вследствие участието й в ПТП са в причинна връзка с
противоправните действия на деликвента, причинил същото. Вината на деликвента съгл.
чл.45, ал.2 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, а горната презумпция в
настоящото производство не само не бе опровергана, но и от събраните доказателства
вината бе установена по несъмнен начин – с установяването на факта на нарушаване на
правилата за движение по пътищата от този водач, регламентирани в чл.20, ал.2 от ЗДвП.
По делото бе установен и последният елемент от фактическия състав за ангажиране
на отговорността на застрахователя по предявения пряк иск по чл.432, ал.1 от КЗ –
обстоятелството, че за лекия автомобил марка „Фолксваген Шаран" с регистрационен номер
ВР 8508 ВВ, управляван при ПТП от деликвента М. П. М., е била сключена с ответника
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със застрахователна полица №
BG/02/122000573258, валидна от 22.02.2022 год. до 21.02.2023 год., т.е. към датата на ПТП,
06.11.2022 год.
Доказани по основание, предявените искове по чл.432, ал.1 от КЗ – за заплащане на
обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди на ищцата, са доказани
отчасти по размер.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост, което понятие не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
отчетат от съда при определяне на размера на обезщетението – възрастта на увредения,
общественото му положение, настъпилите в страната в обществено-икономически план
промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /решение № 1599/22.06.2005 год.
по гр.д. № 876/2004 год. на ВКС, IV г.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от
развитието на обществото /решение № 749/05.12.2008 год. по т.д. № 387/2008г. на ВКС, II
т.о. и решение № 124/11.11.2010 год. по т.д. № 708/2009 год. на ВКС, II т.о./, стояща в
основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за
случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /решение №
83/06.07.2009 год. по т.д. № 795/2008 год. на ВКС, II т.о./. При определяне на обезщетението
8
се съобразяват характера и тежестта на вредите, тяхното проявление във времето и
цялостното неблагоприятното отражение на увреждащото деяние в патримониума на
увредените лица.
В настоящия случай неимуществените вреди при ищцата К. М. М. са във формата на
болки, страдания, битови неудобства и психически стрес вследствие участието й в ПТП.
Установи се по делото, че тя е получила трайно затруднение на движението на десния долен
крайник за срок от 8-9 месеца и трайно затруднение на движението на левия горен крайник
за период от 1-1.5 месеца. От показанията на разпитания по делото свидетел Дамянов се
установи по делото интензитета, продължителността във времето на физическите болки,
понесени от ищцата М., така и съществената промяна в нормалния й начин на живот,
наложила съществени ограничения в ежедневието й. Установено бе, че ищцата е преживяла
катастрофата, като е изпаднала в силен стрес, продиктуван от страха от пътуване и
катастрофи.
В обобщение на изложеното съдът приема, че така установените неблагоприятни
проявления на причинените на К. М. неимуществени вреди, налагат определяне на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди и репатриране на
неблагоприятните последици от увреждащото събитие в патримониума на ищцата в размер
на 45 000 лева, която сума съдът следва да осъди ответника да й заплати, като отхвърли
първия от обективно съединените искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ като
неоснователен за разликата до пълния му предявен размер от 70 000 лева. Върху сумата от
45 000 лева, съдът на осн. чл.429, ал.3 от КЗ следва да присъди и законната лихва за забава
върху дължимото застрахователно обезщетение, считано от 23.11.2022 год. – датата, на която
е предявена пред застрахователя – ответник извънсъдебна претенция за обезщетяване на
вредите от настъпилото ПТП.
Ответникът при условията на пълно, главно доказване не установи направеното от
него възражение за съпричиняване.
Съгласно разяснителната част на т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014г. от
23.12.2015г. по тълк. д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, съпричиняването на вредата по чл.51,
ал.2 ЗЗД изисква наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент
от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението
му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен. Направено е отграничение между допринасянето на пострадалия
за възникване на самото ПТП, като правно значим факт, който обуславя прилагането на
чл.51, ал.2 ЗЗД, и приноса му за настъпване на вредата спрямо самия него, който факт също
води до приложението на чл.51, ал.2 ЗЗД. Посочено е, че дали поведението на пострадалия е
допринесло за увреждането, подлежи на установяване във всеки конкретен случай.
В т. 7 от ППВС № 17/18.11.1963г. при тълкуване на чл.51, ал.2 ЗЗД също е посочено,
че обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна
9
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и на
вина. Затова, когато малолетно дете или невменяемо лице допринесе за настъпването на
резултата, съобразно обстоятелствата на случая следва да се приложи разпоредбата на чл.51,
ал.2 ЗЗД, независимо от това, че такова лице не може да действа виновно.
В ППВС № 88/12.09.1962г. е даден отговор на въпроса, дали чл.51, ал.2 ЗЗД следва да
намери приложение в случаите, когато и пострадалото при злополуката малолетно или
непълнолетно дете е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, поради неупражнен
върху него надзор от родителите му. Според даденото разрешение, за приложението на чл.51,
ал.2 ЗЗД не е необходимо установяване на вина на упражняващия контрол, като поведението
на детето и упражняващия надзор се преценява доколкото да може да се направи
разграничение по размер между вредите, намиращи се в причинна връзка с виновното
поведение на причинителя, и вредите, причинени от увредения.
Съгласно решение № 19/08.02.2017г. по т. д. № 50177/2016г. на IV г. о. на ВКС,
решение № 44/23.06.2020г. по т. д. № 1879/2019г. на I т. о. и решение № 75/04.07.2022г. по т.
д. № 972/2021г. на I т.о. на ВКС, преценката дали пострадалият е допринесъл за настъпване
на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, в случай, че е малолетен и е пътувал без закопчан
предпазен колан /без използване на обезопасителна система според неговата възраст, ръст и
тегло/, следва да се основава на конкретните факти и обстоятелства по спора и при
провеждане на разграничение между поведението на делинквента и на пострадалия с оглед
на тяхното значение за настъпване на вредите, като се отчита и вменената на водача
завишена грижа, когато в превозното средство пътува дете. В решенията е посочено, че в
хипотезата на обезопасяване на пътуващо в превозно средство малолетно дете съществува
детайлна уредба в ЗДвП относно обезопасителните системи за деца според възрастта, ръста
и теглото им (чл.137в, ал.2 и чл.137б), респ. административнонаказателна отговорност на
водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на глава 2, раздел 25, в който
попадат посочените разпоредби ( чл.183, ал.4, т.10). При неправилно обезопасяване на
малолетното дете, основанието на което приносът му по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД би могъл да
се изключи произтича от вменената на водача завишена грижа, когато в превозното средство
пътува дете.
Въз основа на дадените разрешения в цитираната практика на ВКС, настоящият
състав приема, че ищцата в качеството й на пострадало малолетно дете не е допринесла за
настъпване на вредите съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, пътувайки в МПС, управлявано от
делинквента, без правилно използване на обезопасителна система, с оглед вменената на
водача завишена грижа в тези случаи. С оглед на така очертаната дължима от водача –
деликвент грижа да обезопаси пътуващото в управляваното от него МПС малолетно дете, не
е налице принос на последното за настъпване на вредоносния резултат – Решение №
50064/07.02.2024г. постановено по т.д. № 1692/2022г. по описа на ВКС, ТК, II т.о.
Независимо от горното следва да се отбележи, че в случая не се установи водачът
деликвент да не е положил завишена грижа за обезопасяване на ищцата при пътуването й в
автомобила, когато е настъпило процесното ПТП. Точно обратното – от свидетелските
10
показания на св. М. се установи, че той е проверил при потеглянето на автомобила дали
ищцата е с поставен обезопасителен колан и това било така, но в хода на пътуването
последната била откопчала колана. В тази връзка съдът намира, че не може да се приеме
съпричиняване от страна на ищцата, защото няма нарушение на водача по чл.132, т.2 от
ЗДвП и тъй като тя е малолетното дете не може да формира правно-валидна воля и няма
установеното от закона задължение да пътува с поставен предпазен колан, поради което не е
налице неправомерно бездействие - решение № 19 от 08.02.2017г. по гр.д. № 50177/2016г. на
ВКС, ГК, ІV г.о.
По отношение на претенцията на ищцата М. за причинени й в резултат на ПТП
имуществени вреди, съдът намира, че по делото се установи по категоричен начин, че за
лечението на ищцата са направени финансови разходи в общ размер на 2 088 лева за избор
на медицински екип при операция и за титаниев еластичен пирон. Установи се също така, че
тези разходи са в причинна връзка с процесното ПТП и са относими към увреждането на
ищцата. В тази връзка съдът следва да осъди ответника да заплати на ищцата, на осн.
чл.432, ал.1 от КЗ сумата от 2 088 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на предявяване на претенцията пред ответника - 23.11.2022 год. до окончателното й
изплащане. За разликата до пълния предявен размер на иска за имуществени вреди – 2608
лева, производството по делото следва да се прекрати по съображения изложени по-горе.
По отношение на държавните такси и разноски:
Тъй като с определение № 360/15.09.2023 год. ищцата е била освободена от
заплащане на държавна такса и внасяне на разноски за предявените искове с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ, то с оглед изхода на делото и на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда дължимата
държавна такса върху уважения размер на исковете в размер на 1 800 лева и направените
разноски от бюджета на съда, съобразно уважения размер на исковете в размер на 400 лева –
заплатени от бюджета на съда възнаграждения на в.л. по КСМАТЕ.
В хода на производството по делото ищцата не е направила съдебни разноски и
такива не следва да й се присъждат.
Тъй като, видно от представения договор за правна помощ от 13.09.2023 год. /л.110 от
делото/, сключен между ищцата и адв. Д. З. от САК с ЕГН **********, същият е за оказване
на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на безплатна адвокатска помощ за процесуално
представителство по делото, то на осн. чл.38, ал.2 от ЗА съдът следва да определи размер на
адвокатското възнаграждение съобр. правилата на чл.36, ал.2 от ЗА и чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба № 1/09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – в
размер на 4250 лева /при минимален размер от 4250 лева по чл.7, ал.2, т.4 при интерес от
45000 лева/, като осъди ответника да заплати тази сума на адвоката, осъществил
безплатното процесуално представителство. Върху горната сума не следва да се присъжда
заплащане на ДДС, доколкото не е удостоверено, че адвокатът е регистриран по ЗДДС.
Определянето на горния размер на адвокатското възнаграждение бе съобразен с неголямата
фактическа и правна сложност на делото, броят на проведените заседания /три/ и
11
извършените процесуални действия /разпит на двама свидетели и изслушано заключение по
една комплексна експертиза/.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 6500
лева – заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство, удостоверен с
договор за правна защита и съдействие от 04.10.2023 год. /л.65 от делото/ - 5900 лева с ДДС
и 600 лева – възнаграждение за вещи лица. В тази връзка, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, ищцата
следва да се осъди да заплати на ответника сумата от 2 321,43 лева, съставляваща разноски
съразмерно с отхвърлената част на исковете.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по т.д. № 168/2023г. по описа на Софийски
окръжен съд в частта му, с която К. М. М., с ЕГН **********, действаща, чрез своята майка
и законен представител С. Е. М. с ЕГН ********* и двете с адрес: гр.В., ул. „Б.“ № 4 е
предявила срещу З. Д. „Б. И.“ АД, с ЕИК ********* искове по чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от
КЗ за заплащане на сумата от 520 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди
– направени разходи за медицински транспорт с линейка, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 23.11.2022 г. – датата, на която е предявена пред ответника претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение, до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ, ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *********
да заплати на К. М. М., с ЕГН **********, действаща, чрез своята майка и законен
представител С. Е. М. с ЕГН ********* и двете с адрес: гр.В., ул. „Б.“ № 4 сумата от
45000.00 лева /четиридесет и пет хиляди лв./, съставляваща обезщетение за причинени й
неимуществени вреди – болки и страдания от счупване на дясната бедрена кост, счупване на
трета предкиткова кост на лявата ръка и счупване на четвърта предкиткова кост на лявата
ръка, както и претърпян психически стрес вследствие участието й в ПТП, настъпило на
06.11.2022 год. около 12.05 ч. по главен път I-1, с посока от гр.С. към гр.Б., в района на 203
км, по вина на водача на МПС, л. а. марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № ВР8508ВВ
– М. П. М., застрахован при ответника със застрахователна полица № BG/02/122000573258
за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, валидна от 22.02.2022 год. до
21.02.2023 год., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2022 г. – датата, на
която е предявена пред ответника претенция за заплащане на застрахователно обезщетение,
до окончателното й заплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск по чл.432, ал.1 от КЗ за
разликата до пълния му предявени размер от 70 000 лева /седемдесет хиляди лв./.
ОСЪЖДА, на осн. чл.432, ал.1 и чл.429, ал.3 от КЗ, ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *********
да заплати на К. М. М., с ЕГН **********, действаща, чрез своята майка и законен
представител С. Е. М. с ЕГН ********* и двете с адрес: гр.В., ул. „Б.“ № 4 сумата от сумата
от 2088 лева /две хиляди и осемдесет и осем лв./, съставляваща обезщетение за причинени й
имуществени вреди – разходи за избор на медицински екип и за титаниев еластичен пирон,
12
вследствие нанесени й телесни увреждания – счупване на дясната бедрена кост, счупване на
трета предкиткова кост на лявата ръка и счупване на четвърта предкиткова кост на лявата
ръка, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 06.11.2022 год. около 12.05 ч. по главен
път I-1, с посока от гр.С. към гр.Б., в района на 203 км, по вина на водача на МПС, л. а.
марка „Фолксваген“, модел „Шаран“ с рег. № ВР8508ВВ – М. П. М., застрахован при
ответника със застрахователна полица № BG/02/122000573258 за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, валидна от 22.02.2022 год. до 21.02.2023 год., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2022 г. – датата, на която е предявена пред
ответника претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, до окончателното й
заплащане.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ********* да заплати по
сметка на Софийски окръжен съд сумата от 2 200 лева, съставляваща дължима за
производството по делото държавна такса и направени разноски от бюджета на съда.
ОСЪЖДА, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА ЗАД, ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК ********* да
заплати на Адв. Д. З. с ЕГН ********** и адрес на кантората – гр.С., ул.“Алабин“ № 36, ет.2,
сумата от 4 250 лева /четири хиляди, двеста и петдесет лв./, съставляваща определено от
съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство по делото.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, К. М. М., с ЕГН **********, действаща, чрез
своята майка и законен представител С. Е. М. с ЕГН ********* да заплати на ЗД „Б.И.“ АД,
с ЕИК ********* сумата от 2 321,43 лева, съставляваща направени разноски за
възнаграждение на вещи лица и възнаграждение за представителство от адвокат с оглед
отхвърлената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
13