№ 1766
гр. София, 05.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
и прокурора В. Вл. С.
Сложи за разглеждане докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Частно
наказателно дело № 20241110200970 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 16:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ С. Н. Г., редовно призован, явява се лично. За него се явява
адвокат С. Г. от САК - упълномощен защитник.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д. Н. Н., редовно призован, явява се лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Б. М. С., редовно призован, явява се лично.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ П. С. П., редовно призован, явява се лично.
СРП - редовно призована, изпраща прокурор В. Чолакова.
СЪДЪТ докладва на страните постъпило заключение от възложена
съдебно- медицинска експертиза.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Запозната съм със
заключението.
ЗАЩИТАТА: Да се даде ход на делото. Запозната съм със заключението.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Да се даде ход на делото. Запознат съм със
заключението.
СЪДЪТ
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
Д. Н. Н., 51 години, неосъждан, без дела и родство със страните.
Б. М. С., 68 години, неосъждан, без дела и родство със страните.
П. С. П., 74 години, неосъждан, без дела и родство със страните.
СЪДЪТ разясни отговорността на вещите лица съгласно разпоредбата
на чл.291 от НК.
Вещите лица обещаха да дадат вярно заключение в съответствие с
професионалните си знания и опит.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямам искания по хода на съдебното
следствие.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
На основание чл.282, ал.1 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА заключение на съдебномедицинска експертиза, изготвена от
вещите лица Н., С. и П..
ПРОЧЕТЕ СЕ.
ОТ ИМЕТО НА ВЕЩИТЕ ЛИЦА - ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н.: Поддържам
заключението изцяло, основава се на личен преглед на лицето К Г.а, която
представи и богата медицинска документация относно здравния й статус,
2
съвременни документи от последната година, което съответно, не наложи
търсенето им в съответните лечебни заведения. Готови сме да отговаряме на
въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам въпроси. Да бъде прието заключението.
ЗАЩИТАТА: Нямам въпроси. Да бъде прието заключението.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: В третия въпрос по
отношение на предписани ли са конкретни рехабилитационни въпроси, такова
предписване не открих, обаче се препоръчва след преглед при тези изразени
дегенеративни промени. То, физикалната терапия е вид профилактична
терапия, за да се предотврати изпадане в остри болкови състояния, в тежък
болков синдром.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА ВЕЩОТО ЛИЦЕ Н.: В медицинската
практика тази препоръка е възприета да се предписва в медицинско
направление, така както е направено в случая. Това е правилната медицинска
практика, в съответствие с правилата на добрата медицинска практика, както
се казва по Закона за здравето, да се дава препоръка за такова лечение, като в
същото, в конкретика, се назначава тесен специалист-физиотерапевт или
рехабилитатор.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: В острия болков стадий,
това се лекува от невролог. Лечението се препоръчва не повече от 10 дни,
като се цели облекчаване на болковата симптоматика и това е продължаване
на лечебния процес – с физиотерапия, като невролог не може директно да
насочи към санаториално лечение. Там се провеждат 7 процедури и
физиотерапевтът дава направление за санаториално лечение и това вече в
крайна сметка е завършен лечебен процес.
НА ВЪПРОСИ НА СЪДА ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: При такива хронични
заболявания най-важното е да бъде два пъти годишно. Два пъти годишно да
се прави такова балнео-санаториално лечение. Това е по-важно, отколкото
физикалната терапия, която се прави при обостряне на симптомите. За
хроничните състояния се правят балнео-лечебни процедури. Процесът на
дегенерация в гръбначния стълб е индивидуален, никой не може да предвиди
той в каква степен ще напредва и как ще напредва, но ако не се правят такива
процедури, е възможно нещата да стоят на едно ниво или да се увеличават.
3
ВЕЩОТО ЛИЦЕ С.: То, всъщност е профилактично лечението.
СТРАНИТЕ/ поотделно/ Нямам повече въпроси.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключение на изготвената съдебномедицинска експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещите лица в размер на по 755,73 лева
за всяко от тях лева, платими от бюджета на съда, за което се издадоха 3 броя
РКО.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания.
ЗАЩИТАТА: Във връзка със заявените обстоятелства за семейното
положение и статуса на К Г.а, представям удостоверение за семейно
положение, копие от лична карта, от която се установява постоянния адрес,
като това е адресът, по който се изтърпява мярката, който е постоянен адрес
на С. Н., както и удостоверения за раждане на децата на брата на С., от което
се вижда и неговата ангажираност – обстоятелства, за които беше разпитан и
които даде в обясненията си в миналото съдебно заседание обвиняемият.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам да бъдат приети.
СЪДЪТ намира, че така представените заверени копия от документи,
разкриват отношение към предмета на доказване по делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА удостоверение за семейно положение, копие от
лична карта, както и удостоверения за раждане на децата на брата на С. Н.
към неговите материали.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа и правна страна,
поради което и на основание чл.283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства и доказателствени
средства по делото.
4
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
и на основание чл.283 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените доказателства и доказателствени
средства по делото.
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ЗАЩИТАТА: Уважаема госпожо Съдия, считам, че в хода на
проведеното съдебно следствие беше установено обстоятелството, че майката
на моя подзащитен е с влошено здравословно състояние. Въпросите, които
бяха важни за съда за изясняването му, са намерили отговор в приетата днес
съдебно-медицинска експертиза. От отговорите става ясно, че г-жа Г.а има
нужда от специален хранителен режим, има ограничение в носене на тежести,
което я поставя в зависимост от други лица при битово функциониране. Става
ясно, че тя има нужда от медицински прегледи, предвид влошеното си
здравословно състояние, които са описани, което налага да бъде зависима от
чужда помощ. Също така са дали и отговори на въпроса, че сърдечното й
заболяване в случая налага придружаването й от близък при лечението по
физиотерапия и рехабилитация, което стана ясно, че е препоръчително за нея.
С оглед на това заключение, аз считам, че и представените днес пред съда
писмени доказателства, от които става ясно, че моят подзащитен живее с
майка си, обстоятелства, които той подробно разви пред съда в предходното
съдебно заседание, че той е най-близкият човек до нея и единствен разполага
с физическа и икономическа възможност да се грижи за нея, когато това се
налага. В случая, ограничаване на правото му на свободно придвижване
изключително много затруднява тези грижи и това внимание, което
безспорно е необходимо за запазване на здравословното състояние на
майката, за да се избегнат допълнителни процеси на влошаване. Считам, че
една друга мярка за неотклонение може да изпълни ролята в наказателното
5
производство, а именно да осигури обвиняемия за нуждите на разследването.
Впрочем, от повдигане на обвинението и задържането му, до настоящия
момент, процесуално- следствени действия с моя подзащитен не са
извършвани, макар че той е бил на разположение на органите. Видно е, че
процесуалното му поведение по никакъв начин не е затруднявало работата на
разследващите органи, имам предвид възможността му три пъти да напусне
адреса, на който се изпълнява домашният му арест, когато му беше дадена
възможност от СРП, именно във връзка с грижи около здравето на майката,
като той в тези периоди по никакъв начин не е дал основания да смятаме, че
желае да напусне адреса за по-продължително време или да не се завърне в
указания час, или да злоупотреби. В този смисъл, считам, че мярката
„Домашен арест“ би могла да бъде заменена с по-лека. По доказателствената
част не смятам, че има нещо ново, което да кажа за делото. Това е въпрос,
който ще се разглежда на по-късен етап в същинското производство.
В контекста на всичко изложено до тук, смятам, че здравословното
състояние на майката на моя подзащитен действително се явява едно ново
обстоятелство, което и проследявайки хронологията на медицинските
документи, които сме приложили, става ясно, че тя е претърпяла оперативна
интервенция, че има нужда от допълнителни грижи и внимание, т. е., тези
процеси следват логично, последователно и могат да бъдат приети от Съда
като ново обстоятелство, което предвид заключението на вещите лица
действително се налага полагане на грижи, за което моля да уважите нашата
молба и да определите мярка, каквато Вие намерите за необходима с оглед
целите на мерките за неотклонение, които законът изисква. Моля за
определение в този смисъл!
ОБВИНЯЕМИЯТ: Бих искал да допълня това, че както вече няколко
пъти съм заявявал пред съда, майка ми е най-близкият ми човек, безкрайно
много я обичам и нейното здравословно състояние, доказано, изисква моето
присъствие и моята помощ, защото във всеки един момент аз, ако не мога да я
придружавам при всяко едно излизане навън, тя може да изгуби съзнание, да
изгуби равновесие, да падне и аз да изгубя своята майка. Аз просто се моля да
погледнете обективно на всичката документация и на моя случай и да ми
дадете възможността да имам по-лека мярка. Както моят защитник вече
добави, аз изпълнявам стриктно мярката „Домашен арест“, която ми е
6
наложена. Аз не съм конфликтна личност и не мисля, че съм заплаха за
обществото и единственото, което моля, е за по-лека мярка, за да мога да
оказвам необходимите грижи за своята майка.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема госпожо Съдия, считам, че молбата на
обвиняемия за промяна на мярката за неотклонение „Домашен арест“ е
неоснователна и моля да оставите същата без уважение. И към настоящия
момент считам, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки
мярката за неотклонение да продължи. На първо място, видно от материалите
по делото, на обвиняемият е повдигнато за тежко умишлено престъпление по
смисъла на закона. От събраните до момента доказателства по делото може
да бъде направено обосновано предположение, че именно обвиняемият е
извършил престъплението, за което му е било повдигнато обвинение. Налице
е реална опасност обвиняемият да извърши друго престъпление. Това следва
на първо място от естеството и механизма на извършеното, както и от
проявената чрез процесното деяние изключително висока степен на
обществена опасност. Освен това, обвиняемият е осъждан, като е видно, че
наказателната принуда върху него, не е оказала възпитателно въздействие.
Напротив, в определения от съда изпитателен срок по предходното му
осъждане, той извършва настоящото умишлено престъпление. Изложеното
дотук обосновава риска от последваща престъпна дейност. Очевидно
здравословното състояние на майката на обвиняемия не го е възпряло и
попречило да извърши процесното деяние. Видно от материалите по делото е,
че всяка една молба той да я придружи до болнично заведение е уважена и не
е била възпрепятствана. Видно от заключението на изготвената и приета днес
експертиза, рехабилитация не е предписана, а е препоръчана, като що се касае
до честотата й, е посочено, че следва да бъде извършвана два пъти годишно.
Няма доказателства за това такава да е планирана. Освен това, в
заключението е посочено, че се препоръчва тя да бъде в санаториални
условия, като ноторно известно е, че в тези случаи пациентът не е
придружаван от трето лице. Що се касае до изтъкнатото от страна на
защитата, че не са извършвани действия с участие на обвиняемия, следва да
се отбележи, че една от целите на мярката за неотклонение, която се взема в
рамките на досъдебното производство е да осуети възможността на
обвиняемия да извърши друго престъпление и именно тази цел е основната и
водещата в настоящия случай. Следва да се подчертае, че взетата мярка за
7
неотклонение спрямо обвиняемия е в законоустановените и разумни срокове
с оглед повдигнатото обвинение и извършените до момента действия по
разследването. В този случай, в никакъв случай не е налице надхвърляне на
разумните срокове, като времева рамка на този етап отговаря и е напълно
пропорционална от гледна точка на естеството на повдигнатото обвинение,
обстоятелствата по делото, събраните до момента доказателства,
ритмичността на разследването и не на последно завишената опасност на
дееца. Предвид изложеното, моля да не уважавате така направеното искане на
обвиняемия и неговия защитник за изменение на взетата спрямо него мярка за
неотклонение „Домашен арест“ в по-лека.
На основание чл. 297 , ал. 1 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ.
ОБВИНЯЕМИЯТ: Благодаря! Бих искал, все пак, още веднъж да
подчертая предвид казаното от прокурора, казаното, че дори при
балнеосанаториум, моята майка ще има нужда някой да я заведе. Освен
всичко останало, то може балнеосанаториумът да се препоръчва два пъти
годишно, но това може да изисква всеки един ден да я взимам, да я карам и да
я прибирам от съответния санаториум и ще се изисква моето присъствие и че
не се смятам за обществено опасен и на този етап не съм го показал по
никакъв начин. Също така относно изтъкнатите доказателства, аз не съм
забелязал да има следствени дейности, за които от прокуратурата или от
органите на МВР, в които те да са се допитали до мен, да са разпитвали други
свидетели и т.н. Благодаря!
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание.
СЪДЪТ, след съвещание, като съобрази становищата на страните и
събраните по делото доказателствени материали, намира за установено
следното:
8
Производството е по реда на чл. 65 НПК и е образувано във връзка с
постъпила молба от С. Н. Г. за изменение на мярката му за неотклонение от
„Домашен арест” в по-лека такава.
Защитникът, без да оспорва наличието на обосновано предположение за
авторство на деянието, обсъжда проявлението на ново обстоятелство,
налагащо промяна във вида на временната принуда, упражнявана върху
правната сфера на своя подзащитен, свързано със здравословното състояние
на майката на Г.. Спира се върху тежестта на последиците от претърпяното
заболяване, респ. необходимостта от полагане на адекватни грижи за болната,
които в конкретния случай биха могли да бъдат предоставени единствено от
нейния син. В тази връзка моли да се приеме, че пораждащата понастоящем
действие мярка за неотклонение ще възпрепятства в значителна степен лични
права на обвиняемия. Сочи, че едновременно с това не се налага извод за
завишена опасност на Г., която да налага продължаване на неговата изолация
в условията на домашен арест. Счита, че и по- лека мярка за процесуална
принуда ще изпълни целите, установени в разпоредбата на чл.57 от НПК.
Обвиняемият се солидаризира с тезата на своя защитник. Поддържа
твърденията си, относно отсъствието на друг близък, който да полага грижи
за неговата майка. Подчертава, че дадените медицински препоръки и
състоянието на Г.а налагат ежедневно обгрижване и бърза реакция в случай
на нужда, което би било възпрепятствано от действието на мярката, която
понастоящем търпи.
Прокурорът излага доводи за необоснованост на формулираното
искане, доколкото същото е аргументирано не въз основа фактите, изводими
от доказателствения материал по делото. Застъпва становище за липса на
промяна в обстоятелствата, обусловили вземането на първоначалното
ограничение на правата на обвиняемото лице. Счита, че формираната по
делото доказателствена съвкупност е достатъчна по обем и съдържание за
извеждане на обосновано предположение, като първа и основна предпоставка
за потвърждаване действието на упражняваната върху Г. процесуална
принуда. Коментира наличието на издадени указания към разследващите
органи, изпълнението на които е организирано. Приема за даденост към този
момент двете кумулативно изискуеми опасности – от укриване и от
извършване на друго престъпление. В тази връзка подчертава, че една от
9
целите на мерките е да се възпрепятства обвиняемият да извърши ново
престъпление, интензитетът на която опасност в случая все още бил висок.
Коментира липсата на основание да се разглежда състоянието на майката на
Г. като ново обстоятелство, доколкото то било факт и към датата на
процесното деяние. Насочва вниманието към препоръчителния характер на
санаториалното лечение, както и върху обичайната практика при неговото
провеждане пациентът да не бъде придружаван от трети лица.
В настоящото производство съдът не е обвързан от произнасянето на
предходните състави по въпроса за адекватната мярка за неотклонение, а е
длъжен да извърши суверена преценка за наличието на предпоставките за
задържане по чл.63, ал.1 НПК, респективно, да сподели становище дали те
съществуват и към този момент, предвид изминалия период от време, през
който лицето е фактически задържано – от 05.09.2023 г. Спрямо Г. взета
мярка за неотклонение "Задържане под стража" с определение на СРС, влязло
в сила на 14.09.2023 г. Впоследствие, с определение, в сила от 19.10.2023 г.
мярката е изменена в „Домашен арест“, който се търпи и понастоящем.
Изтеклият период от време от датата на фактическото задържане на Г. към
настоящия момент възлиза на пет месеца. Обвиняемият е привлечен в това
качество за извършено тежко умишлено престъпление, с правна
квалификация по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК.
При съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото
доказателствен материал формираното първоначално обосновано
предположение за участието на Г. в инкриминираното деяние не е
разколебано. В тази насока релевантна информация за каузалния му принос е
изводима от показанията на свидетелите Симеон Митрев, Габриела Тинова,
Иван Дачев, Ина Христова, Вероники Еритриаду, Теодор Рачев, споделящи
непосредствено възприети от тях факти, които с оглед хронологията на
своите проявления в близки времеви интервали и обвързаността им с
конкретни действия на обвиняемия, обуславят реализация на елементите на
инкриминираното престъпно посегателство. Изявленията им са
взаимодопълващи се, поставени в логическа връзка помежду си и на този етап
позволяват извеждане на стройна хронология за настъпили в
действителността събития. Описанието на обвиняемия, споделено от
очевидците на реализираното от него нападение – Дачев, Тинова и Митрев,
разкрива пълен синхрон. То се потвърждава от вписаните изявления в тази
10
насока, предоставени от тримата свидетели, непосредствено преди
проведените с тях разпознавания, респ. от резултатите от извършените
разпознавания, закрепени в съответните протоколи. Съдържанието му е
контролирано и този подход е постигнал положителен резултат посредством
показанията на поемните лица, присъствали при извършването на действията
и свидетелствали за тяхната законосъобразност. То съвпада и с прочита на
изведените на хартиен носител в рамките на приетата съдебно- техническа
експертиза сигнали, подадени от очевидците до органите на реда, в които се
разкрива съдържанието на първите официализирани сведения за инцидента.
Информацията, изхождаща от свидетелите, разкрива кореспонденция и
с приетите по делото писмени доказателства – медицински документи, както
и със заключението на приетата съдебно – техническа експертиза. Надграждат
формираната доказателствена съвкупност заключенията на двете съдебно-
медицински експертизи за Теодор Рачев. Те потвърждават като факти в
процеса вида на оставените върху тялото му следи, реализирали
медикобиологичните характеристики на средна телесна повреда. Категорично
е и поддържаното становище, че морфологията на нараняванията отговаря
напълно на посочената в свидетелските показания давност на инцидента.
Вещото мнение е изградено въз основа на задълбочен прочит на документи,
отразяващи обективно състоянието на лицето, регистрирано при преглед от
специалисти, с изрично отразяване на наложена с оглед нуждите на лечението
му хоспитализация и продължаващо и понастоящем последващо
специализирано медицинско наблюдение, с тенденция за неговото
продължаване поради развили се вследствие травмата усложнения, които не
са овладени. Тези обстоятелства корелират с твърденията на свидетел
Христова за състоянието на пострадалия непосредствено след нанесения му
удар, както и задълбочаването на неговите оплаквания след инцидента.
Доколкото по делото не се разкриват доказателствени източници,
опровергаващи относимостта, допустимостта и достоверността на изброените
дотук, според този съдебен състав наличието на обосновано предположение,
при това с висок по степен интензитет, за извършеното деяние и неговото
авторство, не се явява разколебано и към настоящия етап от производството.
По отношение на предвидените в закона алтернативно дадени
опасности този съдебен състав констатира, че липсва такава от укриване на
11
обвиняемия. Г. е с установена самоличност и с известен по делото адрес, на
който впрочем изтърпява и настоящото ограничение върху правната си сфера,
което индицира неговата трайна фактическа обвързаност с посоченото
населено място, като липсват доказателствени източници, обосноваващи
склонност у обвиняемото лице към радикална промяна на местоживеенето.
Интензитетът на опасността от извършване на друго престъпление от
Г., осъзната и отчетена при първоначалното постановяване на съществени
ограничения върху правото му на свобода, към настоящия момент обаче е
занижен. Съобразно данните от справката за съдимост действително се
обосновава извод, че деянието, за което му е повдигнато обвинение е
извършено в изпитателния срок на наказание „Лишаване от свобода“,
наложено с предходно осъждане. При преценка необходимостта от
продължаване на наложената мярка за неотклонение съдът обаче не следва да
изхожда единствено от наличието или липсата на предходна съдимост,
доколкото това обстоятелство след първоначалното вземане на мярката за
неотклонение, не би следвало да се абсолютизира. В конкретния случай тази
съдебна инстанция не може да подмине факта, че индивидуалните особености
на инкриминираното престъпление, провокиращи в своята съвкупност силно
обществено порицание, дори и зачетени при първоначалното задържане, не
биха могли да се обсъждат и към настоящия момент като достатъчен
аргумент за продължаване на фактическото ограничение в правната сфера на
Г.. В този смисъл продължаването вече пет месеца на наложена спрямо
обвиняемия принуда, последователно изразила се в „Задържане под стража“,
изменено в „Домашен арест“, следва да търси разумни аргументи в събраната
и формирана до този момент от производството доказателствена съвкупност,
която да обосновава завишения риск от последващо неправомерно
посегателство - реален, а не хипотетичен.
От една страна, съдът намира, че напълно резонни се явяват доводите на
защитата, споделени макар и лаконично в молбата, инициирала настоящото
дело, за провеждането на производството не с изискуемия от закона устойчив
темп. Видно от материалите, процесуалните действия, следвали последното
определение на съд по въпроса за мярката за неотклонение и насочени към
обезпечаване пълнотата на разследването и разкриване на обективната
истина, са извършвани твърде непоследователно. В период от близо четири
12
месеца, до настоящия момент, делото е попълнено единствено с
допълнителен разпит на пострадалия, възлагане и изготвяне на допълнителна
съдебно – медицинска експертиза и приобщаване на заключението на
допуснатата фоноскопска такава. Същевременно, макар при първоначалните
действия да са приобщени различни доказателства – за присъствието на
придружители на обвиняемия на мястото на инцидента, за очевидци, извън
разпитаните до момента по делото, включително и за посетилите мястото на
инцидента полицейски органи, както и за употреба на алкохол от Г., налагащо
изследването на психологическата му годност, които имат отношение към
предявеното обвинение, не се констатира процесуална активност за тяхната
проверка, респ. за търсенето на връзки между така поднесената информация,
поведението на привлечения към отговорност в контекста на твърдяното като
извършено от него престъпление. Следва да се отбележи, че значението на
част от тези действия за изясняване на отделни аспекти от деянието на
обвиняемия и прецизиране на правната квалификация, очевидно е осъзнато от
наблюдаващия прокурор, който се е произнесъл с изрични указания в свое
постановление, но те са напълно неглижирани от разследващите органи.
Остават без яснота и причините, поради които до настоящия момент делото
не е попълнено със заключението на възложената видеотехническа
експертиза, въпреки отдалечения момент на нейното възлагане.
Същевременно, неприемливо би се явило оправдаването на продължаващото
ограничение, чиито последици се приравняват с тези на „Задържането под
стража“, с аргумента за предстоящо попълване на доказателствения материал
и приключване на делото, което може безпроблемно да бъде сторено и при
действието на по- лека мярка, каквато би могла да бъде „Подписка“, при все
че се установява и трайната фактическа връзка между обвиняемия и адреса,
вписан за него като настоящ и постоянен, респ. поведението му през целия
изтекъл период не е разкривало девиации. Ръководството на досъдебното
производство предполага особена активност у компетентните органи в случаи
на дела със задържани лица да гарантират всички средства за своевременно
събиране, проверка и анализ на доказателствен материал, при съобразяване и
на правилото на чл.107, ал.3 от НПК за обективност при провеждането на
този процес.
В резюме, този съд споделя позицията си, че очевидно събирането на
доказателства за органите на досъдебното производство отдавна е изчерпало
13
своя първоначален потенциал, което от своя страна се явява основание за
извод, че обвиняемият търпи негативи от продължителността на
разследването. Така констатираната забава в изпълнението на процесуалните
задължения на разследващите органи не е обоснована от приемливи мотиви.
В случая тя съществено повлиява и върху интензитета на кумулативно
изискуемите опасности, свързани с възможността задържаният да извърши
ново престъпно посегателство, включително да окаже нежелано,
противоправно въздействие върху хода на разследването.
Действително от момента на вземане на мярката за неотклонение до
днешна дата не е изтекъл максимално уреденият в разпоредбата на чл.63, ал.4
от НПК срок. Същевременно, приложеното спрямо обвиняемия ограничение
възлиза на близо пет месеца. Фактическата и правна сложност на
производството не се отличават с особено висока степен, като не се
констатират и обстоятелства, които да указват, че различна мярка би
възпрепятствала законосъобразното протичане на съдебната фаза на
производството и разкриването на обективната истина. Съдът съобразява
обвързващото действие на практиката на Европейския съд по правата на
човека по материята, засягаща предпоставките, при които се допуска
постановяване на временни ограничения на правото на свобода. Забранено е
самоцелното прилагане на процесуалния институт на задържането под стража
и домашния арест и подмяната на техните функции – от временно
ограничение на конституционно гарантирано право на свобода, наложено, за
да се попречи на обвиняемия да реализира ново посегателство и същият да
бъде осигурен за нуждите на производството, да бъде превърнато в
предварително търпяно наказание – санкция за стореното, преди обаче в тази
насока да има произнасяне на съд, с което да е взето отношение по
съществото на казуса, по вината и отговорността. Поведението на лицето не
създава пречки пред хода на производството и това се доказва от липсата на
данни за нарушения, допуснати от него по отношение на търпяна мярка за
неотклонение или други деяния, извършени въпреки нейното действие. В
настоящия случай, както вече бе споменато, по делото близо четири месеца се
предприемат оскъдни и спорадични действия, насочени към изясняване на
въпроси от значение за обезпечеността на обвинителната теза по
повдигнатото обвинение срещу обвиняемия, независимо от процесуалното
задължение на разследващите органи, изводимо от нормата на чл. 203, ал.5 от
14
НПК.
Не на последно място, като ново обстоятелство, налагащо преосмисляне
на средствата, чрез които да се постигнат целите на мерките за неотклонение,
заложени в разпоредбата на чл.57 от НПК, се явява и здравословното
състояние на майката на обвиняемия. Видно и от заключението на приетата
по делото съдебно – медицинска експертиза, касае се за тежко заболяване,
чиито последици са актуални и към настоящия момент. Категорични са
вещите лица, че диагностицираните симптоми при периодичните прегледи на
Г.а са съпътствани и от ограничена двигателна активност. Тези последици от
претърпения инсулт, ведно с необходимостта от спазване на стриктен режим
в ежедневието, я поставят в постоянна зависимост от други лица при битово
функциониране, нужда от чужда помощ за посещение на периодични
прегледи, както и придружаване от близък при посещение на
рехабилитационни процедури. Действително, „балнеосанаториално лечение и
рехабилитация“ са препоръчани, а не предписани, но от становището на
вещите лица, защитено в днешното съдебно заседание се налага извод, че
именно този подход съответства на добрите медицински практики, като в
случай че препоръката не бъде съобразена състоянието би могло да остане без
подобрение или да се влоши. Необорено до момента се явява и твърдението
на обвиняемия, че той сам полага грижи за своята майка, която е разведена,
физическата невъзможност на неговия брат да я обслужва – потвърдена и от
представените днес удостоверения, както и че ангажиментът за Г. надхвърля
периодичното придружаване на болната до и от рехабилитационно заведение,
доколкото включва и ежедневно обслужване, като не би могъл да бъде
изпълнен само посредством търсене на нарочно разрешение от
наблюдаващия делото прокурор за напускане на домашния адрес. Впрочем,
данни в тази насока обвиняемият е заявил и при предходното разглеждане на
молба за изменение на мярката, но те не са били проверени по надлежния ред,
доколкото не обвиняемият е носител на доказателствената тежест,
включително за действието на предпоставките за продължаване на
ограниченията върху правната му сфера. Същевременно, заболяването на Г.а
и последиците от него не са били факт към момента на извършване на
деянието, поради което и не следва да се коментира, че те не са възпрели Г. да
пристъпи към правнозапретеното поведение. Така установените нови фактори
поставят действащата спрямо него мярка за неотклонение в конфликт с
15
изискването за постигане на баланс при продължителността на
предварителното задържане между индивидуалните права на гражданите,
тежестта на престъплението и нуждите на провеждане на производството.
По изложените съображения, съдът намира, че мярката за неотклонение
„Домашен арест” вече се явява прекомерна и непропорционална на нуждите
на наказателното производството. Обосновават се основания за нейното
изменение в по- лека такава. Съобразявайки характера на вмененото на
подсъдимия престъпно деяние, на демонстрираното добросъвестно
процесуално поведение от негова страна в хода на настоящото дело,
наличието на адрес, на който реално пребивава, съдебният състав намира, че
адекватна мярка за неотклонение се явява „Подписка”, чрез която ще се
постигнат визираните в чл.57 НПК легитимни цели, обезпечаващи
ритмичното приключване на наказателното производство. Същата е
пропорционална на обществения интерес, ще допринесе за реализация на
непосредствената задача по чл.1 ал.1 НПК и съответно ще породи търсеното
възпиращо действие спрямо възможността на обвиняемия да извърши друго
престъпление. Определена в този си вид мярката за неотклонение ще
формира убеждение у него, че следва да съдейства на органите,
осъществяващи наказателната политика в страната, за своевременното
приключване на производството, предвид вероятността и за нейното
изменение в по-тежка, в случай на отклонения. Тя същевременно ще изиграе
превантивна роля в насока изграждане на контрамотиви у Г. да се въздържа
от бъдещо несъобразено с нормативните правила поведение.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение, взета по отношение на С. Н. Г., ЕГН
**********, от "ДОМАШЕН АРЕСТ” в „ПОДПИСКА“, която да се
изпълнява на домашния му адрес: ХХХ
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред СГС,
НО в 3-дневен срок от днес.
В случай че определението за изменение на мярката на неотклонение
16
влезе в сила, незабавно да бъдат уведомени органите на 06 РУ – СДВР по
местонахождение на адреса на обвиняемия, с оглед контрола върху
изпълнението на мярката „Подписка“.
В случай на обжалване и/или протест насрочва делото пред СГС за
13.02.2024 г., в 10:00 ч., за която дата страните уведомени от днес.
Препис от протокола да се издаде на защитника и на прокуратурата.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:30 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
17