Присъда по дело №231/2022 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 45
Дата: 16 септември 2022 г.
Съдия: Валери Владимиров Събев
Дело: 20222150200231
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 19 април 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 45
гр. гр.Несебър, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Валери Вл. Събев
СъдебниВИОЛЕТА РУМЕНОВА
заседатели:ПОПОВА

ЙОРДАНКА ЛАЗАРОВА
МАНЕВА
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
и прокурора С. К. Ст.
като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Наказателно дело от общ
характер № 20222150200231 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Г.А.А.., родена на ******г., в гр. ******, с постоянен и настоящ адрес:
гр. ******, ул. *******, българка, български гражданин, неосъждана (реабилитирана),
неомъжена, безработна, ЕГН **********, за ВИНОВНА в това, че на 25.09.2021 год., около
22.31 часа, в к.к. „Слънчев бряг“, пред хотел „*********“, чрез използване на специален
начин - хитрост и ловкост, отнела чужди движими вещи: мъжки кожен портфейл на
стойност- 234 лева, сумата от 415 щатски долара, които се равняват на сумата от 692.61 лева
и 1200.00 лева, всичко на обща стойност 2126.61 лв., от владението и без съгласието на
С.К.И.. /*********/, роден на ******** г. в гр. В., САЩ, паспорт № ********, жив. САЩ,
гр. Х., щат Х., ул. „****” № ****, американски гражданин, с намерение противозаконно да
ги присвои, поради което и на основание чл.195, ал.1,т.4, вр. с чл.194,ал.1 от НК вр. чл. 58А,
ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 от НК я ОСЪЖДА на „ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА“ за срок от ЕДНА
ГОДИНА, като на основание чл. 304 от НК я ОПРАВДАВА за това по същото време и място
да е извършила престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1 от НК чрез отнемането
на вещите: шофьорска книжка на името на С.К.И.., 3 броя кредитни карти и ваксинационен
1
паспорт.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК Г.А.А.. /със снета самоличност/ да
ЗАПЛАТИ в полза на Държавата, по сметка на ОД на МВР гр. Бургас направените по
делото разноски в размер на 811,55 лева, а по сметка на Районен съд Несебър сумата от 100
лв. – заплатени възнаграждения за превод на документи за пострадал.
ПОСТАНОВЯВА веществените доказателства – 1 брой оптичен носител CD-R
„MaxeLL, 700 MB към експертиза на л. 45 от ДП и CD-R, Verbatim към експертиза на л. 101
от ДП, находящи се в материалите по досъдебното производство – в пликове към
експертните заключения по технически експертизи, да останат по делото в срока на
съхранението.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 112, ал. 1 от НПК веществените доказателства по
делото – женско долнище в жълто-оранжев цвят с черни надписи и бяла тениска с къс ръкав
с изображение на жена, ДА ОСТАНАТ ПО ДЕЛОТО, като в случай, че не бъдат потърсени
от надлежен собственик в срок от една година от приключване на наказателното
производство ДА СЕ ОТНЕМАТ в полза на Държавата и да се УНИЩОЖАТ като вещи на
незначителна стойност.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок, считано от
днес пред Окръжен съд – гр.Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 45 от 16.09.2022г. по НОХД № 231/2022г. по описа на
Районен съд Несебър, VI състав.
Районна прокуратура Бургас, ТО Несебър, е внесла обвинителен акт по досъдебно
производство № 304 – ЗМ – 836/2021г., против Г.А.А. за това, че на 25.09.2021 год., около 22.31
часа, в к.к. „Слънчев бряг“, пред хотел „********“, чрез използване на специален начин - хитрост
и ловкост, отнела чужди движими вещи: мъжки кожен портфейл на стойност- 234 лева, сумата от
415 щатски долара, които се равняват на сумата от 692.61 лева и 1200.00 лева, шофьорска книжка
на името на С.К.И., 3 броя кредитни карти и ваксинационен паспорт, всичко на обща стойност
2126.61 лв., от владението и без съгласието на С.К.И. /*******/, роден на ******* г. в гр. В., САЩ,
паспорт № *******, жив. САЩ, гр. Х., щат Х., ул. „Б” № ****, американски гражданин, с
намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал. 1
от НК.
Представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Сочи, че подсъдимата признава
вината си и изразява съжаление за извършеното и желание да възстанови невъзстановената част от
причинените имуществени вреди. С оглед на това моли да бъде призната за виновна и да й бъде
наложено наказание съобразно чл. 195, ал. 1, т. 4 НК, което да бъде към минималния размер,
предвиден в закона. Предлага да бъде приложена нормата на чл. 58а НК и съответно определеното
наказание към минималния размер да бъде намалено с 1/3. Счита, че определеното наказание
следва да бъде отложено по чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години. Предлага да бъдат
възложени в тежест на подсъдимата разноските, направени в хода на ДП. Относно веществените
доказателства по делото предлага същите да бъдат върнати.
Защитникът на подсъдимата сочи, че би следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.
373, ал. 2 НПК, а именно наказанието да бъде определено при условията на чл. 58а НК. Моли то да
е в минимално определения от закона размер - една година лишаване от свобода, което да бъде
намалено с 1/3. Счита, тъй като подсъдимата е реабилитирана, че трябва да се приложи чл. 66, ал.
1 НК. По отношение на предложението на държавното обвинение за връщане на личните вещи,
иззети от подсъдимата, моли същите да бъдат върнати.
Подсъдимият съгласна с казаното от защитата. В последната си дума моли за условно,
минимално наказание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Настоящото производство се разви по реда на глава двадесет и седма, чл. 371 и сл. от НПК,
тъй като в съдебно заседание съдът след извършено предварително изслушване на страните
допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие по
реда на чл. 371, т. 2 от НПК и обяви, че при постановяване на присъдата самопризнанието на
подсъдимата ще бъде ползвано, без да се събират доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
С оглед така проведеното производство по делото се установя следното от фактическа
страна:
Подсъдимата Г.А.А. е родена на ******г., в гр. ******, с постоянен и настоящ адрес: гр.
******, ул. **********, българка, български гражданин, неосъждана (реабилитирана), неомъжена,
безработна, ЕГН **********.
На 25.09.2021г. свидетелят С.И. (гражданин на САЩ) бил на почивка
на територията на к. к. „Слънчев бряг“, като пребивавал в хотел
„*******“. Същия ден – около 22:30 часа, излязъл от хотела, за да
пазарува. След известно време се връщал и държал в едната си ръка
торбичка с покупките от магазина. На стълбите пред хотела, още преди
да влезе в него, бил пресрещнат от подсъдимата А., облечена с жълти
горнище и долнище, с тъмни надписи по тях. Тя го заговорила на
английски език и му предложила сексуални услуги на улицата отсреща.
Свидетелят отказал, но А. го прегърнала през кръста и започнала да го
1
опипва, пристискала се в него, избутала го, държала ръцете му около
тялото си, като по този начин не му давала възможност да влезе в
хотела. Докато той се опитвал да се освободи от нея, в момент, в който
тя се намирала с гръб към него и държала двете му ръце около себе си,
А., с лявата си ръка, издърпала от страничния ляв джоб на панталона му
неговия кожен портфейл, в който се намирали сумата от 415 щатски долара, сумата
от 1200 лева, шофьорска книжка на името на С.К.И., 3 броя кредитни карти и ваксинационен
паспорт. И. успял да се отскубне и влязъл в хотела, но в стаята си установил, че посочените вещи
липсват. От своя страна А. се отдалечила от хотела, преминавайки през своеобразен тунел със
съседния хотел „М.“, взела от портфейла сумата от 1200 лв. и сумата от 115 долара, които се
намирали в основното отделение за банкноти и го изхвърлила.
След като И. разбрал за отнетите вещи, се свързал със св. Х. – работещ на рецепция в
хотела, като същата вечер прегледали записа на охранителната камера, която била монтирана на
входа на тунела. Възприели как А. вади портфейла от джоба на И. и за случая била сигнализирана
полицията. На място пристигнали свидетелите Х.Х. и Д. М. – полицейски служители, като
последният също прегледал записите.
Подсъдимата посетила своя позната – св. Т.А., която обитавала стая в общежитие „К.“,
където се преоблякла и оставила при А. жълтото долнище и бяла тениска с изобразена на нея жена
с надпис на латински. Впоследствие св. А. предала посочените дрехи на разследващите с протокол
за доброволно предаване (на л. 68 от ДП) и на същите бил извършен оглед (документиран с
протокол на л. 95 –л. 99 от ДП).
На следващия ден – около 08:00 часа, св. ЕЕ.С., който работел
като ОТЗ в хотел „М.“, отивал на работа и при преминаване през тунела
зад хотела, на земята намерил портфейла на И.. Видял, че в него има
документи на чужд гражданин и го оставил на рецепцията на хотела, от
където – на 27.09.2021г., се свързали с пострадалия и му заявили, че
портфейлът е намерен. Той отишъл и установил, че липсват сумите от
1200 лева и 115 долара, а в портфейла му все още били документите,
както и сумата от 300 долара, която бил скрил в секцията за кредитни
карти. На портфейла бил извършен оглед (документиран с протокол на л.
30 – л. 33 от делото), след което същият бил върнат на И. (с протокол
на л. 65 от ДП).
От св. Х. били предадени записите от охранителната камера на
хотел „******“, а от св. К. Д. (отговорник на охраната) били предадени
записите от охранителна камера в хотел „М.“. На записите били
изготвени технически експертизи (на л. 45 – л. 54 от делото) и (л. 101
– л. 111 от делото). От изготвената експертиза на записите от
охранителната камера на хотел „******“ се установяват действия на лице
от женски пол спрямо лице от мъжки пол в периода 22:30:56 часа –
22:31:53 часа, включително и действия по отнемане на кожен портфейл,
като експертът е направил заключение, че лицето от женски пол на
записа вероятно е Г. А., като вероятна е била със същата дреха,
впоследствие предадена на разследването – дамски клин с жълто-оранжев
цвят с елементи и надписи с тъмен (черен) цвят. На записите от хотел
„М.“ е установено лице от женски пол, което изхвърля на земята малък
тъмен предмет с правоъгълна форма, който наподобява портфейл, като
същото лице с тъмна (черна) коса, облечено със светло-оранжев комплект
от долнище и горнище преминава, първоначално вървейки, а после с
бягане и излиза от обсега на камерата.
По ДП е извършено разпознаване от И., който разпознал Г. А. като
лицето, извършило кражбата (протокол за разпознаване на лица и
предмети от 26.09.2022г. на л. 22 – л. 24 от ДП).
2
В хода на досъдебното производство е изготвена съдебно-
оценителска експертиза, чрез която е установена стойността на черен
мъжки кожен портфейл – 234 лв. (експертиза на л. 57 – л. 58 от ДП).
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от
самопризнанието на подсъдимия, направено по реда на чл. на 371, т. 2 от НПК. По този ред
подсъдимата е признала всички факти и обстоятелства, посочени в обвинителния акт, като това
нейно признание напълно кореспондира на събраните на досъдебното производство доказателства
относно тези факти. Наред с това подсъдимата е дала и съгласието си за тези факти и
обстоятелства да не се събират доказателства. С оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 във вр. чл.
372, ал. 4 във вр. чл. 371, т. 2 настоящият състав счита, че гореизложената фактическа обстановка,
обективирана в обстоятелствената част на обвинителния акт, се установява от направените от
подсъдимата самопризнания, подкрепящи се от събраните на досъдебното производство
доказателства, а именно показанията на свидетелите И., С., А., С., И. Х., Д., М., Б.. Фактическата
обстановка се подкрепя и от събраните и приобщени писмени доказателства, които в съвкупност с
гласните такива допринасят за категорично й установяване. За изясняването на фактите са
допринесли и извършените технически експертизи, огледи на веществени доказателства,
разпознаване на лица и предмети, веществените доказателства по делото. Фактическата
обстановка се допълва и от експертното заключение на съдебно-оценителската експертиза. Всички
посочени доказателства си кореспондират помежду си като в пълна степен съвпадат и с
признанията на подсъдимия.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че подсъдимата е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 194, ал.
1 от НК.
На първо място от обективна страна по делото се установява, че подсъдимата е отнела
описаните в обвинителния акт движими вещи от владението на пострадалото лице. Т.е. А. е
прекъснала владението върху вещите, осъществявано от И. (с държането на портфейла в джоба на
панталона му), като е осъществила свое такова върху тях. Подсъдимата е бръкнала в джоба на
панталона на И. и е взела портфейла оттам, като по този начин е прекъснала фактическата власт,
която пострадалият е осъществявал върху тази вещ (и намиращите се в нея) и е установила своя
трайна фактическа власт върху тях – взела ги е със себе си и е избягала от местопрестъплението,
разпоредила се е с част от тях (взела е парични суми от портфейла, които е намерила) и
впоследствие е изхвърлила портфейла с останалите вещи, намиращи се в него. От обективна
страна безспорно се установява също така, че процесните движими вещи са били чужди на
подсъдимата (собственост на св. И.) и не са й се следвали на законно правно основание.
Съдът намира, че от обективна страна извършеното от подсъдимата представлява
престъпление само по отношение на вещите, които имат стойност. За да бъде годен предмет на
престъплението „кражба”, движимата вещ трябва да има определена стойност, изчислима в пари.
Предмет на кражба могат да бъдат само вещи, които притежават някаква стойност. Тя се определя
по средни пазарни цени към момента на деянието. В случая по делото не се установява вещите
шофьорска книжка на името на С.К.И., 3 броя кредитни карти и ваксинационен паспорт да
притежават оценима в пари стойност. Следователно по отношение на тези вещи деянието не е
извършено от обективна страна, тъй като същите не представляват годен предмет на
престъплението „кражба” по смисъла на чл. 194, ал. 1 НК. При това положение отнемането на тези
вещи от владението на пострадалия не представлява извършено от подсъдимата престъпление,
като поради тази причина съдебният състав я оправда по обвинението, че с отнемането на
цитираните вещи е осъществила състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 194, ал. 1
НК.
Всички останали вещи (портфейл и парични суми) са годни да бъдат предмет на
престъплението „кражба”, поради което по отношение на тях следва да се приеме, че деянието е
извършено от обективна страна.
На следващо място от обективна страна се установява, че А. е извършила деянието чрез
използването на специален начин. Съгласно т. 11 от Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. №
3
3/71 г., Пленум на ВС, (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.), за да бъде осъществена кражба
по „специален начин“ е необходимо при извършването й деецът да е проявил особена ловкост и
умение. С оглед установеното от фактическа страна настоящият случай е именно такъв, тъй като
подсъдимата, използвайки уменията си, е отклонила вниманието на И. (той се е съсредоточил
върху това да се освободи от нея), а впоследствие, използвайки ловкост (без пострадалия да усети)
отнела от джоба на панталона му намиращия се там портфейл. В правната теория и съдебната
практика широко е застъпено разбирането, че т. нар. „джебчийска“ кражба (към която спада и
настоящият случай) представлява пример за деяние, извършено по специален начин. Ето защо
съдът намира, че от обективна страна деянието е извършено при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4
НК – чрез използване на специален начин.
От субективна страна подсъдимата е извършила престъплението при форма на вината пряк
умисъл, като е съзнавала, че процесните движими вещи не са нейни, че не й се следват и че
установява своя фактическа власт върху тях против и въпреки волята на собственика им, като
едновременно с това прекъсва упражняваната от него фактическа власт. Извършените от
подсъдимата фактически действия по отнемането на процесните движими вещи безспорно
обективират намерението й противозаконно да ги присвои. Същата много добре е съзнавала, че в
чуждо владение (в джоба на И.) се намират вещи, които са собственост на друго лице, но въпреки
това, използвайки своята ловкост и умения, е отнела портфейла от джоба на пострадалия. В
подкрепа на извода, че деянието е извършено при пряк умисъл е и самопризнанието, направено в
хода на производството от подсъдимата.
Налага се извод, че се установяват всички елементи на деянието по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК
вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
При индивидуализация на наказанието съдебният състав взе предвид, че съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК в случай на провеждане на съкратено съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 НПК наказанието следва да бъде определено при условията на чл. 58а от НК. Съгласно
тази норма при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-
процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното наказание с една трета.
В чл. 58а, ал. 4 от НК е предвидено, че в случаите, когато едновременно са налице условията по ал.
1 - 3 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен за дееца.
В настоящият случай приложение следва да намери чл. 58а, ал. 1 от НК, а не чл. 58а, ал. 4
вр. с чл. 55 от НК. Съдебният състав счете, че не са налице изключителни или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства по отношение на подсъдимата. На първо място следва да се има
предвид, че степента на обществена опасност на извършеното деяние не може да се определи като
съвсем ниска, тъй като става въпрос за вещи, притежаващи определена висока стойност – 2126,61
лв. Обществената опасност на дееца също не може да се определи като ниска, тъй като самото
поведение на подсъдимата и използваните от нея ловкост и умения с единствената цел да отнеме
чужди движими вещи я характеризират като лице, насочено към нарушаване на установените
правила. Спазвайки разпоредбата на чл. 54 от НК настоящият състав извърши преценка на
наличните отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Като смекчаващи вината
обстоятелства могат да се отчетат доброто процесуално поведение на подсъдимата, изразеното
съжаление и чистото й съдебно минало (с оглед настъпилата реабилитация за предходни
осъждания). При всички случаи смекчаващите вината обстоятелства не са нито изключителни,
нито многобройни, поради което съдът определи наказанието по реда на чл. 54 НК, а не по този на
чл. 55 НК. Всички смекчаващи вината обстоятелства, анализирани в тяхната съвкупност, и
съпоставени с обществената опасност на деянието и дееца, водят до краен извод, че наказанието,
което следва да бъде наложено на подсъдимата и което е адекватно и на целите по чл. 36 от НК,
трябва да е по-близо до минималния размер, предвиден в закона (с оглед превеса на смекчаващите
вината обстоятелства). За извършеното деяние се предвижда наказание лишаване от свобода от
една до десет години (арг. от чл. 195, ал. 1 НК). В тези рамки съдебният състав достигна до извод,
че по реда на чл. 54 НК на подсъдимата следва да се определи наказание в размер на 1 година и 6
месеца „Лишаване от свобода”. Като съобрази разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК съдебният
състав достигна до извод, че така определеното наказание следва да бъде редуцирано с една трета,
4
т.е. на А. следва да се наложи наказание от 1 година лишаване от свобода. Както вече се посочи
анализът на всички относими обстоятелства води до извод, че наказанието следва да е по-близо до
предвидения в закона минимум (наличието на смекчаващи вината обстоялтества), но
същевременно трябва да се отчете, че са налице обществена опасност на деянието и дееца. Ето
защо съдебният състав достигна до краен извод, че наказанието следва да бъде определено над
минималния размер, предвиден в чл. 195, ал. 1 НК, но сравнително близо до него. Съдебният
състав счете, че с определяне на наказание в посочения размер в най-пълна степен ще бъдат
постигнати целите на чл. 36 НК. Своевременното наказване на лицето ще въздейства
предупредително върху него и върху останалите членове на обществото. Същевременно съдът
счете, че в случая са налице основанията за приложение на института на „условното осъждане”
спрямо А.. Преди извършване на деянието тя не е била осъждана на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер (реабилитирана). Освен това съдът определи наказание в размер на
1 година лишаване от свобода по настоящото дело, т.е. наказанието е по-ниско от 3 години
лишаване от свобода. Съставът на Районен съд Несебър счете, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимата не е наложително тя да изтърпи без отлагане наказанието
лишаване от свобода. Следва да се има предвид, че с превеса на смекчаващите вината
обстоятелства и като се вземе предвид, че макар и обществената опасност на деянието и дееца да
са над ниските, същите не могат да се определят като високи, А. по-лесно би могла да се
превъзпита без да изтърпява наложеното наказание. Наред с това с определения сравнително дълъг
- четиригодишен срок на отлагане изпълнението на наказанието, целите му ще бъдат постигнати в
пълна степен. С отлагането изпълнението на наказанието за срок от четири години за един
сравнително дълъг период от време подсъдимата ще е под страх от извършване на престъпление,
наказуемо с лишаване от свобода, с оглед опасността да изтърпи и наказанието, наложено с
настоящата присъда. Това ще я мотивира допълнително да избягва престъпни посегателства. Ето
защо съдът счита, че към настоящия момент целите по чл. 66, ал. 1 НК и чл. 36 НК могат да бъдат
постигнати ефективно и с отлагане на наложеното наказание.
С оглед признаването на подсъдимата за виновна на основание чл. 189, ал. 3 от НПК в
нейна тежест бяха възложени и разноските по делото, от които по сметка на ОД на МВР гр. -
разноски в размер на 811,55 лева, а по сметка на Районен съд Несебър сумата от 100 лв. –
заплатени възнаграждения за превод на документи за пострадал.
Съдебният състав на основание чл. 112, ал. 1 от НПК разпореди веществените
доказателства по делото - женско долнище в жълто-оранжев цвят с черни надписи и бяла тениска с
къс ръкав с изображение на жена, да останат по делото, като в случай, че не бъдат потърсени от
надлежен собственик в срок от една година от приключване на наказателното производство да се
отнемат в полза на Държавата и да се унищожат като вещи на незначителна стойност. Посоченото
разпореждане е в унисон с разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от НПК и с обстоятелството, че няма
категорични доказателства за конкретния собственик на посочените вещи.
Съдът постанови веществените доказателства по делото - 1 брой оптичен носител CD-R
„MaxeLL, 700 MB към експертиза на л. 45 от ДП и CD-R, Verbatim към експертиза на л. 101 от ДП,
находящи се в материалите по досъдебното производство – в пликове към експертните заключения
по технически експертизи, да останат по делото в срока на съхранението.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
5
Съобщи за изтекли лични данни