Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260004
гр.Кюстендил, 27.03.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, търговска колегия в
публичното заседание на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и трета
година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Мая Стойнева, след като разгледа докладваното от съдия
Костадинова т.д.№ 102/2019 г. по описа на КнОС и за да се произнесе взе
предвид:
А.Б.Т. *** в качеството си
на постоянен синдик на „***”ООД- в несъстоятелност, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ул. „Д***”, БЦ *** №***, ет.3, ап.12, ЕИК **** e предявил срещу
„***”ООД- в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. **, ул. „***”, БЦ ***, №***, ет.***, ап.**, ЕИК ***, представлявано от законните му представители Г. В. Б.,
Д.Г.К.и В.Х.Й.и срещу П.П.С., ЕГН ********** *** искове, предявени в условията
на евентуалност, а именно с правно основание чл. 646, ал.2, т.1 от ТЗ и чл. 649, ал.2 от ТЗ за обявяване за
недействително по отношение на кредиторите на „***”ООД в несъстоятелност
извършеното на 31.07.2018 г. плащане от банковата сметка на „***”ООД- в
несъстоятелност в „****”АД по сметка на П.П.С., ЕГН ********** на сумата
450 000 лв., като изпълнение на неизискуемо парично задължение, а в случай
на отхвърляне на този иск, то е предявил
иск с правно основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ и чл. 649, ал.2 за обявяване за
недействително по отношение на кредиторите на „***”ООД в несъстоятелност
извършеното на 31.07.2018 г. плащане от банковата сметка на „***”ООД- в
несъстоятелност в „*****”АД по сметка на П.П.С., ЕГН ********** на сумата
450 000 лв., като погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника,
както и да се осъди ответникът П.П.С. да върне в масата на несъстоятелността на
„***”ООД- в несъстоятелност сумата 450 000 лв., която е била преведена на
31.07.2018 г. С допълнение към исковата молба вх. № 8298/29.11.2019 г. е
претендирана законна лихва върху сумата 450 000 лв., считано от датата на
превода до окончателното изплащане на сумата.
В депозирания писмен отговор
на ответника „***” ООД- в несъстоятелност се оспорват предявените искове като
неоснователни и недоказани и се иска
отхвърлянето им.
В отговора си
ответникът П.П.С. оспорва исковите претенции и моли те да бъдат
отхвърлени.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност и при условията на чл. 12 от ГПК, прие за установено
следното:
С влязло в сила
Решение №78/29.11.2018 г., постановено по т.д. № 77/2018 г. по описа на
КнОС е обявена свръхзадължеността на „***“ООД,
с ЕИК ****, определена е началната й дата- 09.07.2015 г., както е открито
производство по несъстоятелност на дружеството, наложени са общи възбрана и
запор върху имуществото на дружеството и е назначен за временен синдик А.Б.Т..
С Решение № 72 от 04.11.2019 г., постановено по посоченото
по- горе дело, „***“ ООД е обявено в
несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието му, постановена е обща
възбрана и запор върху имуществото на дружеството, прекратени са правомощията на органите му, длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с
имуществото включено в масата на несъстоятелността и е предоставено това право
на синдика на дружеството, постановено е започване на осребряване на
имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на
осребреното имущество.
От извършената справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „***“
ООД- в несъстоятелност се установява, че А.Б.Т. е синдик на дружеството и към
настоящия момент.
С молба за предявяване на вземане по чл. 685 от ТЗ П.С.
е поискал 774 696.97 лв. от
придобитото от него вземане по Договора за цесия от 21.05.2018 г. в общ размер
на 1 200 683.30 лв. да бъде включено в списъка на приетите вземания. Видно
от данните в ТРРЮЛНЦ по партидата на „***“ ООД- в несъстоятелност вземането е
било включено в Списъка на приетите предявени вземания по чл. 686, ал.1, т.1 от ТЗ, обявен в ТР на 11.01.2019 г. Срещу приетото вземане е възразил кредиторът И.Й.Б..
С определение от 08.08.2019 г., постановено по ч.т.д.№8/2019г. по описа на ОС- Кюстендил
е изключено от списъка вземането на ответника П.С.. По предявен от последния
иск с правно основание чл. 694, ал.2, т.2 от ТЗ е било образувано т.д. №
86/2019 г. по описа на КнОС, което е било прекратено поради отказ.
Видно
от представения по делото Договор за заем от 12.01.2006 г. "***" АД,
в качеството на заемодател е предоставило на "***" ООД сумата от 400 000 лв. Било е уговорено, че заемодателят може да
предостави целият размер на заема на части до 31.05.2006 г. Според договора заемателя
е бил задължен да върне сумата от 400 000.00 лв. в срок до 31.08.2008 г.,
заедно с уговорената лихва. В случай на неизпълнение, върху неизплатената част
се дължала лихва в размер на 0.5% за всеки просрочен ден.
Видно
от представените по делото протоколи, сумата по договора за заем е била
предоставена на части, както следва: на 12.01.2006 г. - 200 000 лв; на
7.03.2006 г. - 100 000 лв; на 15.05.2006 г. - 50 000 лв. и на 17.05.2006
г. - 50 000 лв.
С
Договор за цесия от 15.09.2008 г. "****" АД (за което няма спор, че е
правоприемник на "***" АД ) е продало на К.Д.М. вземането към "***"
ООД, което е в размер на 400 000 лв., ведно с всички аксесорни права и
принадлежности на главното вземане, включително възнаградадителни лихви,
обезщетения за забава, неустойки и разноски. С Уведомление за цесия от 15.09.2008
г. "***" ООД е било уведомено за сключения договор за цесия.
Със
споразумение- анекс от 18.09.2008 г. към Договора за заем от 12.01.2006 г. К.Д.М.
и "***" ООД са се споразумели
да се промени т.9 от договора, като в случай, че до изтичане на срока по т.7
/31.08.2008 г./ сумата, предмет на договора, не е върната на заемодателя, ведно
с лихвите, върху неизплатената част се дължи неустойка в размер на 0.25% за
всеки просрочен ден.
Съгласно
споразумение от 21.09.2010 г. сключено между К.Д.М. и "***" ООД към Договора
за заем от 12.01.2006 г. дружеството е признало, че дължи на М. сумата в размер
на 400 000 лв.- главница и лихва в размер на 39 252.75 лв. за периода от
13.04.2007 г. до 31.08.2008 г. Съгласно т.З от споразумението, "***"
ООД се е съгласило, че дължи на М. и сума в размер на 761 430.55 лв.- неустойка,
считано от 01.09.2008 г. Общият размер на задължението по споразумението към
датата на подписването му- 21.09.2010 г. е 1 200 683.30 лв.
С
Договор за цесия от 21.05.2018 г. К.Д.М. е продал на П.П.С. вземане в размер на
1 200 683.30 лв., ведно със законната лихва от 08.07.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски- 24 013.67
лв., обективирани в изп. лист от 08.07.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 481/2015
г. по описа на РС- Ихтиман, което вземане произтича от Запис на заповед,
издаден на 21.09.2010 г. Прехвърленото вземане е в общ размер на
1 224 696.97 лв. С Уведомление за цесия от 22.05.2018 г. "***"
ООД е било уведомено за сключения договор за цесия.
По
делото няма спор, а и от представените по делото доказателства се установява,
че на 31.07.2018 г. "***" ООД
е извършило плащане на П.П.С. на сумата от 450 000 лв.
Приложена
е по делото Запис на заповед, издадена на 21.09.2010 г., по силата на която „***“ООД
е поело задължението да заплати на К.М.в сумата от 1 200 863.30 лв.
на 20.09.2013 г.
Видно
от изпълнителен лист от 09.07.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 481/2015 г. на РС-
Ихтиман е, че "***" ООД е
осъдено да заплати на К.Д.М. сумата
1 200 683.30 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението- 08.07.2015 г. до окончателното изплащане на сумата,
както и направените разноски в размер на 24 013.67 лв.
С
Решение №33/21.03.2018 г., постановено по т.д. №107 по описа за 2016 г. на ОС-
Пазарджик по иска на С.М.В., предявен против К.Д.М. и "***"ООД, е прието за установено по реда на чл. 464, ал.
1 ГПК, че вземането на К„М. като взискател по изп. дело №
20158880400176 по описа на ЧСИ Г.З., рег.№ 888, район на действие ОС- гр. Пазарджик
в размер на 1 200 683,30 лв. по изпълнителен лист от 09.07.2015 г.,
издаден по заповед за незабавно изпълнение от същата дата по ч.гр.дело №
481/2015 г. по описа на Районен съд Ихтиман не съществува .
С Решение №
260003/15.01.2021 г., постановено по т.д. № 637 по описа за 2020 г. на АС-
Пловдив е потвърдено решението на Окръжен съд Пазарджик, в частта, с която по
иска на С.В. срещу К.Д.М. и "*** " ООД е прието за установено по реда
на чл.464, ал.1 от ГПК, че вземането на М., като взискател по изпълнителното
дело до размер от 774 696, 97 лв. по изпълнителен лист от 09.07.2015 г.,
издаден по Заповед за незабавно изпълнение от същата дата по ч. гр. дело №
481/2015 г. по описа на Районен съд Ихтиман, не съществува, което вземане е
прието в производството по несъстоятелност на "*** " ООД по т. д. №
77/2018 г. по описа на ОС- Кюстендил, като предявено от П.П.С., като частен
правоприемник на К.М. по договор за цесия от 21.05.2018 г., включено в Списък №
1 на приетите предявени вземания по чл.686, ал.1, т.1 от ТЗ, обявен в ТР на
11.01.2019 г. и по подадено възражение по чл.290, ал.1 от ТЗ от И. Й. Б. и С. М.
В., изключено от Списък № 1 на приетите предявени вземания с определение №
328/08.08.2019 г. по ч. т. д. № 8/2019 г. по описа на ОС- Кюстендил, обявено в
ТР на 09.08.2019 г. Със същото решение е обезсилено решението на окръжен съд в
частта, с която по иска на С. М. В.
срещу К. Д. М. и "*** " ООД
е прието за установено по реда на чл.464, ал.1 от ГПК, че вземането на К.
М., като взискател по изпълнителното дело по изпълнителен лист от 09.07.2015
г., издаден по заповед за незабавно изпълнение от същата дата по ч. гр. дело №
481/2015 г. по описа на Районен съд Ихтиман, не съществува над размера от 774
696, 97 лв. до 1 200 683,30 лв., като недопустимо и е прекратено
производството по делото в тази част.
С Определение № 305/30.05.2022 г., постановено по т.д.
№ 1843/2021 г. по описа на ВКС решението на апелативен съд не е допуснато до
касационно обжалване.
С
оглед на така установената фактическа обстановка съдът счита, че предявените
искове са допустими. Съображения:
Предмет
на атакуване от синдика на "***"ЕООД е плащане, осъществено от
длъжника в полза на П.П.С. чрез предявен главен иск по чл. 646, ал.2, т.1 от ТЗ
и евентуален иск по чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ.
Съгласно чл. 649,
ал.1 от ТЗ иск по чл. 645, 646 и чл. 647 от ТЗ
и по чл. 135 от ЗЗД, свързан с
производството по несъстоятелност може да
предяви синдикът, а при негово бездействие- всеки кредитор на
несъстоятелността, в едногодишен срок от откриване на производството по
несъстоятелност. Следователно синдикът макар да не е носител на материалното
право, е процесуално легитимиран да предяви исковете по чл. 646 от ТЗ, тъй като същият действа като процесуален
субституент на кредиторите на „***”ООД. Пасивно легитимирани по тези
искове са несъстоятелният длъжник, който
е извършил плащане на сумата 450 000 лв. и третото лице- адресат на
плащането- във случая вторият ответник П.П.С..
Исковете са
предявени в преклузивния едногодишен срок. Съгласно чл. 649, ал.1 от ТЗ исковете по чл. 645, 646 и чл. 647 от закона
и по чл. 135 от ЗЗД свързан с производството по несъстоятелност се предявяват в
едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на
обявяването на решението по чл. 632, ал. 2 от ТЗ. В практиката на ВКС- определение № 337/17.06.2015 г. по ч. т. д. №
1658/2015 г., на ВКС, ТК, I т. о., Определение № 13 от 10.01.2019 г. на ВКС по
ч. т. д. № 2779/2018 г., I т. о., ТК се приема, че едногодишният преклузивен
срок по чл.649, ал.1 от ТЗ за предявяване на посочените в разпоредбата искове,
тече от откриване на производството по несъстоятелност с решението по чл. 630
от ТЗ. В случая видно от приложеното по делото решение, постановено по т.д. № 77/2018
г., с което е открито производството по несъстоятелност по отношение на „***”ООД е, че то е постановено на 29.11.2018 г. Исковата
молба е постъпила в съда на 28.11.2019 г., т.е. предвидения в закона срок.
Изложеното
обуславя допустимост на предявените искове.
Съдът намира, че
предявените искове са неоснователни. Съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 646, ал.2, т.1 от ТЗ е, че могат да бъдат обявени за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността следните
действия и сделки, извършени от длъжника след началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, в посочените в т. 1 - 3
срокове преди подаване на молбата по чл. 625: изпълнение на неизискуемо парично
задължение, независимо от начина на изпълнението, извършено в едногодишен срок.
В настоящия случай между страните по делото не се спори, че на 31.07.2018 г. е
извършено плащане на сумата от 450 000 лв. от длъжника „***“ООД- в
несъстоятелност в полза на втория ответник. Това плащане попада в обхвата на
1-годишния срок, визиран в разпоредбата на чл. 646, ал.2, т.1 от ТЗ.
Съдът намира, че
ответникът П.П.С. не е разполагал с валидно основание да получи сумата от
450 000 лв. Твърдението на този ответник е, че съществуването на
вземането, което е придобил по силата на Договор за цесия от 21.05.2018 г. е
съществувало по отношение на неговия праводател К. М. по силата на издаден на
09.07.2015 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 481/2015 г. по описа на РС-
Ихтиман. С влязло в сила решение №33/21.03.2018 г., постановено по т.д. №107 по
описа за 2016 г. на ОС- Пазарджик обаче е прието за установено, че вземането на
К. М. в размер на 1 200 683,30 лв.(част от което е процесната сума) по изпълнителния лист, издаден в заповедното производство не съществува.
Настоящият съд е длъжен да зачете силата на присъдено нещо на влязлото в сила
съдебно решение и да приеме, че вземането,
което е предмет и на настоящото дело не съществува. Следователно не е налице
валидно възникнал, съществуващ и изискуем дълг на "*** "ООД към П.П.С..
Следва да се има
предвид, че при предприета защита от синдика по чл.646, ал.2, т.1 и т.3 от ТЗ
следва да се установи наличието на валиден дълг, като основание за извършено
плащане. Това е така, тъй като тези искове по своята същност са преферетни. Те
не са свързани пряко с намаляване масата на несъстоятелността. С тях се търси
защита срещу противоправните действия и сделки на длъжника, с които някои от
кредиторите са получили плащания преди други кредитори или пък са поставени в по- благоприятно
положение. Целта на защитата е да не се позволи по благоприятното третиране на
даден кредитор спрямо останалите кредитори в производството по несъстоятелност
що се отнася до предприето изпълнение в пределите на подозрителния период на
неизискуем, но валидно възникнал паричен дълг. Ако престираното от
несъстоятелния длъжник е били извършено без да е имало причина за това /без
основание/, то тогава същото попада в хипотезата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, като
реституцията на даденото може да се осъществи чрез предявяването на осъдителна
претенция по общия ред, но не и чрез преферентен иск, защото те намират
приложение само тогава когато е налице валидно възникнал и съществуващ дълг към
момента на осъщественото плащане. В настоящия случай предвид, че не е налице
валидно възникнал дълг, то главният иск по чл. 646, ал.2, т.1 от ТЗ за
обявяване относителна недействителност на плащане на сумата 450 000 лв.,
извършено на 31.07.2018 г. е неоснователно и следва да се отхвърли.
По същите
съображения неоснователен е и евентуалният иск с правно основание чл. 646,
ал.2, т.3 от ТЗ, доколкото и този иск по своята същност е преференциален и
предпоставка за уважаването му е изпълнение на валидно възникнало и
съществуващо парично задължение.
Доколкото съдът
отхвърля главния и евентуалния обуславящи искове с правно основание чл. 646,
ал.2, т.1 и т.3 от ТЗ, то неоснователни са явяват и предявените обусловени
искове по чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане
на сумата в размер на 450 000 лв. в масата на неоснователността.
На основание чл.
649, ал.6 от ТЗ, при отхвърляне на иска дължимите държавни такси за
производството се събират от масата на несъстоятелността, поради което
ответникът "***" ООД /в
несъстоятелност/ следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса в
размер на 18 000 лева.
Право на разноски
по делото на основание чл.78, ал.3 от ГПК имат ответниците. По делото не се
представиха доказателства за такива.
Мотивиран
от горното, Кюстендилския окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Б.Т. *** в качеството му на постоянен синдик на „***”ООД-
в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***”, БЦ ***,
№***, ет.***, ап.***, ЕИК *** срещу „***”ООД- в несъстоятелност, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, ул. „***”, БЦ ***, №***, ет.***, ап.***, ЕИК ***
и срещу П.П.С., ЕГН ********** *** искове, предявени в условията на
евентуалност, а именно с правно основание чл. 646, ал.2, т.1 от ТЗ и чл. 649, ал.2 от ТЗ за обявяване за
недействително по отношение на кредиторите на „***”ООД в несъстоятелност
извършеното на 31.07.2018 г. плащане от банковата сметка на „***”ООД- в
несъстоятелност в „***”АД по сметка на П.П.С., ЕГН ********** на сумата
450 000 лв., като изпълнение на неизискуемо парично задължение, а в случай
на отхвърляне на този иск, с правно основание чл.646, ал.2, т.3 от ТЗ и чл.
649, ал.2 за обявяване за недействително по отношение на кредиторите на „***”ООД
в несъстоятелност извършеното на 31.07.2018 г. плащане от банковата сметка на „***”ООД-
в несъстоятелност в „****”АД по сметка на П.П.С., ЕГН ********** на сумата
450 000 лв., като погасяване на изискуемо парично задължение на длъжника,
както и да се осъди ответникът П.П.С. да върне в масата на несъстоятелността на
„***”ООД- в несъстоятелност сумата 450 000 лв., която е била преведена на
31.07.2018 г., ведно със законна лихва върху сумата 450 000 лв., считано
от датата на превода до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, ***”ООД- в несъстоятелност, със седалище и адрес на
управление: гр. ****, ул. „***”, БЦ ***, №***, ет.***, ап.***, ЕИК *** да заплати по сметка на КнОС,
дължимата държавна такса по исковете в размер на 18 000 (осемнадесет хиляди) лева.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: