Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№

 

 

 

     гр. Пирдоп, 13.01.2017 година.

 

 

 

 

В      И М Е Т О      Н А      Н А Р О Д А

 

 

 

 

 

Районен съд-Пирдоп, I-ви състав, в публичното заседание на петнадесети декември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                                          Председател: Симеон Гюров

при участието на съдебния секретар М.Н., като разгледа докладваното от         съдия Гюров гр. дело № 310 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявени са искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД, както и с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 32, ал. 2 от КРБ.

Производството по делото е образувано по искова молба от Г.  Т.Е. ***, с ЕГН **********, срещу И.Т.Е. *** и Т.И.Е. ***. В  ИМ се твърди, че на 14.02.2014 г. привечер, ищеца забелязал, че ответника И.Т.Е. е дошъл в къщата в гр.Копривщица, в която баща му Т.И. е собственик на ¼ от имота и се суети. В ИМ ищецът твърди, че след известно време забелязал, че на покрива на къщата, която гледа към двора на ищеца, е закачена камера, която е насочена към жилището на ищеца. Ищецът твърди, че живее със семейството си на ул.”Д... В... войвода” № 43 в семейна къща, а поставянето на наблюдаваща камера е извършено без негово съгласие. Ищецът твърди, че с това действие грубо са нарушени и правата му, засяга се неприкосновеността на дома му, а и поставянето на камера било и принуда да търпи да бъде сниман той, и членовете на семейството му против волята им. Ищецът твърди, че чрез наблюдението на жилището му и дома му ще се следи личния му живот и живота на семейството му, посещенията в дома му, ще бъде изложен на показ и застрашен живота им с информацията, която се събира незаконно от посочените от него лица. Ищецът твърди, че поставянето на тази записваща камера е грубо незачитане на обществените норми и непристойно поведение, твърди че това поведение е вредоносно и противоправно. Твърди, че това е действие насочено срещу личните му права и свободи. С писмено възражение от 30.09.2014 г. ищецът Г.Т.Е., е направил уточнение на ИМ по всеки от отделните пунктове и е направил доказателствени искания. В ИМ, ищецът моли да бъдат осъдени ответниците да премахнат поставената камера на покрива на къщата, с която заснемат двора и жилището му, както и съда да ограничи поставянето на камера срещуположно на имота му, на всяко друго място, от което да се заснема и най-малка част от ползваното от ищеца семейно жилище и двор. Ищецът моли да бъдат осъдени ответниците Т.И.Е. и И.Т.Е., да му заплатят солидарно обезщетение за неимуществени вреди, които са му причинили: И.Т.Е., чрез поставяне на камерата, а Т.И.Е., като собственик на ¼ от къщата, в размер на 2 500.00 лева. /увеличена на 5 500.00 лева с писмена молба от 11.09.14 г./, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума от 07.03.2014 г. до окончателното погасяване. Претендира и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответниците И.Т.Е. и Т.И.Е., чрез пълномощника си адв.Г.Д. от САК, в дадения от съда срок, са дали писмен отговор, направили са доказателствени искания. Ответниците в писмения отговор заявяват, че оспорват предявените искове по основание и размер. Ответниците заявяват, че първия предявен иск е недопустим, а втория предявен иск по чл.45 от ЗЗД е допустим, но молят да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, със законните последици.

 

Съдът, като прецени събраните доказателства, с оглед становището на страните и разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори между страните по делото, като се установява и от приетите по делото писмени доказателства: удостоверение за раждане на ищеца;  нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот и учредяване на суперфиция; копие от личната карта на ищеца; скица на поземлен имот № 4961/23.09.2013 г. издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър – Софийска област, че ищеца Г.Т.Е. и ответниците И.Т.Е. и Т.И.Е. са съседи в гр. Копривщица, на ул. „Д... В... Войвода” № 43 за ищеца Г.Е. ***, за ответниците И.Т.Е. и Т.И.Е., като видно от амбулаторен лист № 600/26.05.2016 г. издаден от д-р Таня Иванова, е че ищеца Г.Т.Е. е с основан диагноза други периферни световъртежи, като се оплаква от разтреперване на тялото и крайниците, понякога има повръщане, преди две години е преживял психотравма, не е преглеждан тогава и не е лекуван, усеща замайване и залитане.

От приета съдебнотехническа експертиза по делото, и изслушано вещо лице в съдебно заседание се установява, че поддържам изготвеното писмено заключение, което е приложено по гр.дело № 80/2014 г. Няма какво да добави. В.л. установява, че е в списъка на вещите лица към Софийски окръжен съд. Местоработата му е ОДМВР София. Работи в Базова научно-техническа лаборатория. Квалификацията му по отношение на видеотехниката е – изкарал курс в Научния институт по криминалистика и криминология в МВР. Специалността му е видео-технически, лицево-идентификационни експертизи и други, които нямали отношение. Адресът му по месторабота е ул.”Гео Милев” № 71, ОДМВР София. В.л. установява, че макетите, обект на изследване, не представляват видео или фото технически устройства, същите нямат и не са имали техническа възможност да записват фото или видео изображения или звук.

Свидетелските показания на разпитания по делото свидетел Соня Нешева Белчева, при режим на довеждане от ищеца Г.Т.Е., съдът прие за истинни, като взе предвид и евентуалната заинтересованост на свидетеля – във фактическо съжителство с ищеца Г.Т.Е., но и обстоятелствата, че се подкрепят от събраните писмени доказателства, същите са непосредствено лично възприети. От свидетелските показания на св.Белчева се установява, че камерите са две. Едната била поставена на входа към двора, където се влиза, а другата била на ъгъла на къщата. Снемали двора, къщата, семейството. От 2004 г. живеели на семейни начала с ищеца. Тези камери травмирали и нея, цялото семейство, децата и също. Не желае да бъдат записвани по никакви причини. Искали да се премахнат камерите. Имотът, в който живее свидетелката, бил на Г.Е.. Майка му и баща му живеели на първия етаж, те били на втория етаж. Преписка в прокуратурата и жалба за камерите не са и известни да са подавани. Не била видяла никой да идвал да проверява камерите. Едната камера имала видимост към техния вход. Тази, която била поставена на входа на съседния имот имала видимост към техния вход. Тази, която била на ъгъла, пак имала видимост към тяхната къща – към терасата, към двора, навсякъде. Не била виждала никой да идва да оглежда камерите. Свидетелката ходела на работа.

 

При така събраните доказателства, съдът приема за безспорно установено, че ответниците И.Т.Е. и Т.И.Е. имат поставена камера на покрива на къщата, находяща се в гр.Копривщица, на ул. „Д... В... Войвода” №41. Събраха се доказателства, че камерите са макети на куполни охранителни камери, произведедни в Китай, които имат червен LED светодиод, примигващ на всеки 5 секунди и създаващи впечатление, че устройството работи, като липсват каквито и да било елементи от фото-или видеотехника, като устройствата нямат и не са имали техническа възможност да записват фото-или видеоизображения или звук.. Свидетелските показания на доведения от ищеца свидетел установяват негово предположение, че тези камерите „записвали”, но и от тези показания не може да се направи безпротиворечив извод за техническата годност на камерите да извършват заснемане.

Поради това съдът приема, че от така събраните доказателства по делото не се установяват противоправни действия на ответниците, нарушаващи личния живот на ищеца. Съгласно чл. 32 от Конституцията на Република България личният живот на гражданите е неприкосновен и всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, достойнство и добро име. Във втората алинея на цитирания текст са посочени някои от действията, без изброяването да е изчерпателно, с които се нарушава правото на личен живот на гражданите, а именно следене, фотографиране, филмиране, записване или подлагане на други подобни действия, без тяхно знание, или въпреки изричното им несъгласие, освен в предвидените от закона случаи. В конкретния случай не се доказа никакво действие на ответниците, с които да се осъществява противоправно вмешателство в личния живот на ищеца. На първо място не се установи монтираните камери да са в състояние да осъществяват видеонаблюдение, диапазона, ако са в състояние да сторят това, дали са в състояние да предават информация от която да се разпознават образи и лица, да предават звуци, да записват информация. Единствено монтирането на камери не е действие, което да се счете за незаконно вмешателство в личния живот на ищеца. Дори да е налице видеонаблюдение на двора и жилището, в което живее ищеца, което не бе доказано по делото, това действие, по начало, не е от категорията на изброените в чл. 32 от Конституцията на Република България, тъй като не е насочено срещу личността на ищците, поради което и не може да наруши правото им на личен и семеен живот. По никакъв начин не се установяват твърдените от ищеца действия – заснемане и записване и др., още по-малко с користна, или престъпна цел.

По действащото у нас законодателство е предвидено, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Задължението за обезвреда възниква от сложният фактически състав на непозволеното увреждане, при който следва да се докаже факта на виновно противоправно поведение, авторът му, настъпила вреда и причинната връзка между тях. С изключение на вината на извършителя, която се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, тежестта на доказване на тези факти лежи изключително върху ищеца, което е указано и от съда, при разпределяне на доказателствената тежест при изготвяне на предварителния доклад и доклада по делото. При така събраните по делото доказателства не се установи ответниците да са извършили противоправни действия, с които да на нарушили правото на личен и семеен живот на ищеца. Монтиране на камера за видеонаблюдение на покрив на къща, в собствен имот, не е такова действие. Не се доказа нито едно от твърдените в исковата молба действия да е било осъществено от ответниците. Безспорно се установи, че от монтиране на камерите ищеца търпи неблагоприятни последици, изразяващи се в притеснението му да не бъдат засегнати техни права, чрез извършване на действия, забранени от върховния ни закон. Съдът обаче дава защита на нарушени права, а не превенция при съмнение за нарушаването им. Ето защо, при липса на доказано противоправно поведение на ответниците липсва и елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, поради което и исковете за солидарното осъждане на ответниците И.Т.Е. и Т.И.Е. да заплатят обезщетение за претърпените от ищеца вреди следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Поради това не следва да бъде обсъждан и размера на претенцията. При положение, че съдът приема така предявените претенции за неоснователни, то с оглед извода, че същото не се установи да е противоправно и да накърнява личния и семеен живот на ищеца, то и така предявените искове се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Предявени са и искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 32, ал. 2 от КРБ, с който ищеца моли да бъде защитено правото му на личен неприкосновен живот, като бъдат осъдени ответниците да преустановят твърдяното незаконосъобразно видеонаблюдение и видеозаснемане, като премахнат поставената камера на покрива на къщата, с която заснемат двора и жилището му, както и съда да ограничи поставянето на камера срещуположно на имота му, на всяко друго място, от което да се заснема и най-малка част от ползваното от ищеца семейно жилище и двор. Така предявените искове съдът прие допустими, но неоснователни, не само на посоченото по-горе основание - поради липса на събрани доказателства за осъществено противоправно действие на ответниците, с което накърняват правото на личен живот на ищеца. Ищецът основава искането си на непосредственото действие на Конституцията и гарантирано от нея право на личен и семеен живот в чл. 32. По правния въпрос за непосредственото действие на конституционна норма в чл. 32 ал.2 от Конституцията при заявено по исков ред твърдение за накърнено лично право ВКС е имал възможността да се произнесе по искане за допускане на касационно обжалване на постановен акт, с който е отхвърлена аналогична претенция за демонтиране на камера за денонощно видеонаблюдение на входа на жилищна сграда етажна собственост. С Определение № 129 от 01.02.2012 г. по гр. д. № 750/2011 г. на Върховен касационен съд е пояснено, че: „в практиката на Конституционния съд на РБ и Върховен касационен съд е наложено разбиране, че абсолютният характер на личното право и гаранциите за неприкосновеност намират защита в правния ред чрез законова регламентация, от която гражданско-правните способи и общия исков ред са само една част, при определено от действащите закони приложно поле. Общият исков ред за защита на субективни права обзема поправяне на вредоносните за личността последици при противоправни, засягащи личността действия, чрез осъдителния иск за обезщетение. (виж и Решение № 56 от 26.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5814/2007 г., I г. о., ГК). Ето защо, ако се повдигне спор за нарушена неприкосновеност като резултат от действие на частно лице и ако същевременно по исков ред се претендира не обезщетение и не защита на собствеността чрез негаторен иск, а последици, каквито законът не предвижда при защитата на субективни права, т.е иска се ответникът да бъде осъден да премахне техническото средството за видеонаблюдение от входната врата на жилищна сграда … гражданският съд не може да даде търсената защита на личната неприкосновеност чрез осъдителен иск, при конкретно предявения петитум.” Ето защо и тези искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

 

Относно разноските в производството:

С оглед изхода на производството на ответниците И.Т.Е. и Т.И.Е. следва да бъдат възстановени направените по делото разноски за адвокатска защита и депозит за в.л. в общ размер на 610,00 лв., които да бъдат възложени на ищеца Г.Т.Е., както и  да му бъдат възложени направените разноски от РСПп за изплатено възнаграждение на в.л. в размер на 25,00 лв.

 

Мотивиран от гореизложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от  Г.  Т.Е. ***, с ЕГН **********, да бъдат осъдени ответниците И.Т.Е. *** и Т.И.Е. ***, да премахнат поставената камера на покрива на къщата, с която заснемат двора и жилището му, както и съда да ограничи поставянето на камера срещуположно на имота му, на всяко друго място, от което да се заснема и най-малка част от ползваното от ищеца семейно жилище и двор, както и да бъдат осъдени солидарно ответниците И.Т.Е. *** и Т.И.Е. ***, да му заплатят обезщетение за неимуществени вреди, които са му причинили: И.Т.Е., чрез поставяне на камерата, а Т.И.Е., като собственик на ¼ от къщата, в размер на 5 500.00 лева /увеличена с писмена молба от 11.09.14 г./, ведно със законната лихва за забава върху посочената сума от 07.03.2014 г. до окончателното погасяване, като неоснователни.

 

ОСЪЖДА Г.  Т.Е. ***, с ЕГН **********, да заплати на И.Т.Е. *** и Т.И.Е. ***, направените по делото разноски в размер на 610 лв. /шестстотин и десет лева/, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

ОСЪЖДА Г.  Т.Е. ***, с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд гр. Пирдоп направените разноски от бюджетните средства на съда в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.

                                                                          

                                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: