№ 2476
гр. Варна , 13.07.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на тринадесети
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Елина Пл. Карагьозова
Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Мария К. Терзийска Въззивно частно
гражданско дело № 20213100501707 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 419 от ГПК и е образувано по жалба вх.
№ при ВРС 287648/19.05.2021 г. от СН. Д. ИВ. и СТ. АЛЬ. ИВ., чрез
процесуален представител против Разпореждане № 261679/18.01.2021 г. по
ч.гр.д. № 403/2021 г. по описа на РС Варна, в частта с която е допуснато
незабавно изпълнение и издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед №
260271/18.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ, издадена по заявление на „Юробанк България“ АД.
Жалбоподателите молят за отмяна на разпореждането поради
нередовност на представеното извлечение от сметки от външна страна
/считат, че не става ясно как се формира задължението/ и поради това, че
вземането произтича от неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП.
Становището в депозирания отговор от „Юробанк България“ АД е за
недопустимост на жалбата на С.И. като депозирана след законоустановения
срок и неоснователност на жалбата на двамата длъжници, доколкото
заповедният съд е упражнил надлежно правомощията си в рамките на
производството, съобразил е особената доказателствена сила на извлечението
от сметки, което законодателят е придал по смисъла на чл. 60 от ЗКИ, а
касателно неравноправността на някои от клаузите, молят да се съобрази, че
дори и при извод на съда за наличие на такива, размерът може да се докаже
1
единствено в исков процес, какъвто е иницииран от банковата институция.
Жалбата е допустима, а възраженията на банката в противна нассока –
неоснователни. ПДИ е връчена на С.И. на 15.04.2021 г. и срокът за
възражение и жалба по чл. 419 от ГПК изтича на 15.05.2021 г. /събота/,
жалбата е депозирана по пощата на 17.05.2021 г. – понеделник и съответно не
се явява просрочена.
Жалбоподателите се легитимират чрез правен интерес от обжалване
акта на ВРС и по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Ако съдът констатира, че вземането на банката се основава на
неравноправни клаузи в договор с потребител, той е длъжен да отмени
разпореждането за незабавно изпълнение.
Към процесния договор за кредит, от който черпи права банката,
сключен на 01.12.2006 година, по който длъжниците очевидно имат
качеството потребители по смисъла на ЗЗП са представени множество
допълнителни споразумения за преоформяне на дълга поради невъзможност
на кредитополучателите да погасяват своевременно задълженията си.
Действително същите съдържат облекчени периоди на погасяване на дълга,
но наред с това и клаузи, санкциониращи потребителя с капитализация на
непогасени суми. Така в допълнителното споразумение от 13.08.2009 г.
капитализация е предвидена в чл. IV, в споразумението от 27.10.2010 г.
такава е клаузата на чл. 17 ал.1, аналогична е и тази по чл. 3 ал.1 от
споразумението от 30.11.2011 г. и по чл. 3 ал.1 и чл. 5 от следващия анекс от
22.11.2012 година. Аналогични са разпоредбите на чл. 17 ал.3 и чл. 19 ал.2 от
Анекса от 19.02.2014 г., тези на чл. 4 ал.1 и чл. 4 ал.1 по споразумението от
09.06.2015 г. и по чл. 3 ал.1 и чл. 5 ал.1 от споразумението от 18.01.2016
година. Идентични клаузи се предвиждат и в споразумението от 03.10.2016 г.
– чл. 3 ал.3 и 5 и в последният анекс от 17.10.2016 г. – чл.3 ал.3 и 5. Всички те
предвиждат, освен че плащанията се преоформят /след приспадане на
заплатеното/ чрез натрупване към редовната, усвоена и непогасена главница,
също и натрупване към главницата на начисляваната в периода на
2
облекченото погасяване на кредита, лихва. По този начин банката предвижда
натрупване и на лихва върху лихва.
Безспорно е, че банката има право да начислява лихва в гратисен период
на погасяване на кредита или облекчен такъв, доколкото договорната лихва е
възнаградителната за банката за осъществяваната от нея дейност по
кредитиране. Предвидената в допълнителните споразумения капитализация
обаче, по начина виден от горепосочените разпоредби води до забранен от
закона анатоцизъм, тъй като върху натрупаната неплатена в периода на
облекчено погасяване на кредита лихва към главницата, в периода след този
на облекчено погасяване отново се начислява възнаградителна лихва.
Анатоцизмът съобразно чл.10, ал.3 ЗЗД съставлява начисляване на
лихва върху лихва. В този смисъл, съдът намира за недопустимо
начисляването на възнаградителна лихва върху капитализираната част от
главницата с лихва, както в рамките на самия процес на капитализация през
време на гратисния период, така и след изтичането му и начисляването на
възнаградителна лихва върху общия сбор от главница и капитализирани към
нея лихви, поради нищожност на уговорката с императивната забрана в чл.10,
ал.3 ЗЗД. Анатоцизъм е допустим само в изрично предвидените в Наредба на
БНБ случаи. Съгласно чл. 294, ал. 2 от ТЗ уговарянето на лихва върху лихва е
допустимо между търговци, но в случая насрещната страна се ползва с
потребителска закрила, поради изложените по-горе съображения, съответно е
икономически по-слаба страна в отношението, поради което и договарянето
на такова олихвяване е недопустимо. Липсва приета от БНБ наредба по чл.10,
ал.3 ЗЗД, която да урежда изрично олихвяването на лихви върху лихви.
При преценка относно действителността на извършеното от банката
олихвяване и на капитализираната лихва /главница/ съдът съобразява
постановената актуална практика за липса на основание на банките да
прилагат начисляване на лихва върху лихва. В този смисъл са постановените
решение № 66/29.07.2019 г. по т.д. № 1504/2018 г., 2-ро ТО, решение
№101/19.08.2019 г. по т.д. № 439/2017 г., 2-ро ТО на ВКС и др.
Въз основа на изложеното, съдът намира уредените допълнителните
споразумения клаузи, предвиждащи капитализация на лихвата към
главницата в гратисния период по извършения в случая начин, освен за
3
противоречащи на закона (чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и чл. 24, ал. 1, т.1 от ЗКСД) и за
неравноправни по смисъла на чл. 143, т.19 от ЗЗП, тъй като не позволяват на
кредитополучателя да прецени икономическите последици от договора към
датата на сключването му.
Правилно въззиваемата страна счита, че съдът разглеждащ
установителната претенция ще постанови със СПН решение и относно
дължимия размер, но в заповедното производство съдът е обвързан да
извърши принципна преценка дали в представените договори е налице
уговорка във вреда на потребителя и при положителен отговор е длъжен да
отмени допуснатото незабавно изпълнение. Още повече в случая следва да се
отчете, че в самото извлечение от сметка, представено към заявлението,
банката изрично при посочване на общо дължимия размер от 101 946.65 лева
уточнява, че става въпрос за: /цитат/ „преоформен размер на главницата с
НАТРУПАНИ и непогасени суми“ съгласно последните споразумения в
периода 2014 – 2016 г., а както бе посочено същите предвиждат недопустима
капитализация. Банката никъде в заявлението не сочи, че не е приложила
неравноправните клаузи в договорните си взаимоотношения с потребителите.
В контекста на казаното, обжалваното разпореждане подлежи на
отмяна, а изпълнителният лист – на обезсилване.
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 261679/18.01.2021 г. по ч.гр.д. № 403/2021
г. по описа на РС Варна, в частта с която е допуснато незабавно изпълнение и
издаден изпълнителен лист въз основа на Заповед № 260271/18.01.2021 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по
заявление на „Юробанк България“ АД, ЕИК *********, гр. София против
длъжниците СН. Д. ИВ., ЕГН ********** и СТ. АЛЬ. ИВ., ЕГН ********** и
двамата от гр. Варна, на осн. чл. 419 ал.3 предл. последно от ГПК.
ОБЕЗСИЛВА издаденият въз основа на Заповед № 260271/18.01.2021
г. по ч.гр.д. № 403/2021 г. изпълнителен лист.
4
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5